Решение по дело №1175/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 432
Дата: 5 юни 2024 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20242120201175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120201175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП й е наложено наказание
„глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са й наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са били описани обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението.
Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява. Представлява се от адв. А., който в
хода на съдебните прения поддържа възраженията срещу наказателното постановление в
частта, в която жалбоподателката е била наказана за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Не възразяват срещу наказателното постановление в останалата част.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Желязкова. Представя писмено становище и моли за потвърждаване на
наказателното постановление.

1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 14:23 часа, жалбоподателката предприела маневра на заден ход с
товарен автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******* на паркинга на О.Ц. в гр. Бургас, пред
корпус 3, при която ударила друг паркиран автомобил – „Хюндай Туксон“ с рег. № *******.
Жалбоподателката слязла от автомобила, огледала двете МПС, след което се качила в
управлявания от нея автомобил и потеглила. След като установила щетите по автомобила
си, водачката на „Хюндай Туксон“ с рег. № ******* подала сигнал на спешен телефон 112.
На място се отзовали служители на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас да окажат
съдействие, в това число и свидетелят М. А. М. на длъжност мл. автоконтрольор.
Жалбоподателката била издирена от дежурен служител на ОД на МВР –Бургас и се върнала
на мястото на настъпилото ПТП. Свидетелят М. извършил оглед на двата автомобила и
измерил с ролетка причинените щети и по двата автомобила. Свидетелят М. съставил
протокол за ПТП и АУАН срещу жалбоподателката за това, че причинила настъпване на
ПТП с друго паркирано МПС с настъпили материални щети и че е напуснала мястото на
произшествието. Впоследствие срещу жалбоподателката било издадено и наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което
жалбоподателката е била санкционирана за това, че при движение на заден ход, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението причинила ПТП и за
това, че не е спряла и не е установила последиците от ПТП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля М. са
последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в
преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.

От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати
2
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на
наказателното постановление в обжалваната част.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което е предмет на обжалване:
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В случая съдът приема, че установената по делото фактическа обстановка
не е била подведена под правилната правна норма, която се вменява като нарушена от
жалбоподателката (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че
след настъпване на процесното ПТП, т.е. когато жалбоподателката е ударила другия
автомобил, същата е слязла от автомобила и е огледала двете МПС. Следователно
жалбоподателката е изпълнила предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение на водач,
като е спряла автомобила и е огледала за настъпили щети. Едва след като е огледала двата
автомобила, от доказателствата се установява, че жалбоподателката се е качила на
управляваното от нея МПС и е напуснала мястото на настъпилото ПТП. Ето защо при така
установените като безспорни по делото фактически констатации, неправилно АНО е приел,
че с поведението си жалбоподателката е нарушила предписанието на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Правилната правна квалификация на извършеното от нея нарушение според
настоящия съдебен състав, е чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. От събраните доказателства се
установява, че жалбоподателката е спряла автомобила и е огледала двете МПС, между които
е настъпило ПТП. От показанията на свидетеля М. се установява, че от процесното ПТП са
настъпили материални щети по двата автомобила, които свидетелят e описал в протокола за
ПТП. При така установеното в тежест на жалбоподателката е било задължението,
предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а именно да окаже съдействие за установяване
на причинените вреди от ПТП. Жалбоподателката не е изпълнила така предвиденото
задължение и е напуснала мястото на ПТП.
При така установеното категорично следва да се приеме, че в
административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
материалния закон, като поведението на жалбоподателката неправилно е било
квалифицирано като извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С оглед изложеното наказателно постановление в обжалваната част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изрично заявеното неподдържане в
съдебно заседание на жалбата по отношение на второто вменено на жалбоподателя
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, производството в тази част следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, в обжалваната част в
която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП на Д. Д. Г., ЕГН ********** са й наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на жалбата на Д. Д. Г., ЕГН **********
срещу № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта в която, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП на Д. Д. Г., ЕГН ********** й е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4