ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. ХАСКОВО, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Гл.22 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при РП- Хасково, ТО- Димитровград, против
протоколно определение от 28.10.2021г. на РС-Димитровград, постановено в хода на
проведеното разпоредително заседание по НОХД №386 по описа за 2020г. на същия съд, с
което на основание чл.249 ал.4 от НПК е прието, че на досъдебното производство са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и пострадалия, а съдебното производство
е прекратено, като делото е върнато на прокурора.
В протеста представителят на прокуратурата излага доводи за неправилност на
постановения съдебен акт. Твърди, че в обвинителния акт е посочено коректно пострадалото
лице, от чието владение са отнети движимите вещи, предмет на престъплението. Счита, че
качество на пострадал в досъдебното производство може да има само физическо лице,
докато юридическите лица разполагат единствено с процесуални възможности, които
реализират в пълна степен в съдебната фаза на процеса, където имат право да предявят
граждански иск за претърпените имуществени вреди. В този смисъл намира, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, свързани със задължението пострадалият да бъде уведомен за
правата си и да му бъде предоставена възможност да участва в производството. Счита, че са
налице основания за отмяна на постановеното от РС- Димитровград определение.
В законоустановения срок е депозирано възражение от адв.Н. К. в качеството му
на служебен защитник на обв.Б.В., в което се излагат доводи за правилност на постановения
1
съдебен акт и неоснователност на протеста. Твърди, че в обвинителния акт липсва
конкретизация на пострадалото от престъплението лице. Намира, че от обстоятелствената
част на прокурорския акт, може да бъде направен извод, че паричната сума, предмет на
престъплението, е собственост на юридическо лице, различно от физическото лице, от чието
владение са отнети. Счита, че по този начин са нарушени правата на пострадалия, с които
той разполага на фазата на досъдебното производство, поради което определението на РС-
Димитровград следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е допустим като подаден от активно легитимирана страна в
законоустановения за това срок, срещу подлежащ на протестиране съдебен акт. Разгледан
по същество, протестът е неоснователен, а постановеното от РС-Димитровград
определение- правилно, поради следните съображения:
Съдебното производство по НОХД №386 по описа за 2020г. на РС- Димитровград
е образувано по обвинителен акт, внесен от РП- Хасково, ТО- Димитровград, с който е
повдигнато обвинение на Б. К. В. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за това, че на
13.08.2019г., от хотелски комплекс „А.“ в гр.Д., обл.Х., отнел чужди движими вещи- 1 брой
велосипед марка „BTWIN ROCKRIDER 340“ на стойност 423.90 лева, 3 броя ключове за
врата на стойност 24 лева и парична сума в размер на 500 лева, или всичко на обща
стойност 947.90 лева, от владението на Г. Х. П. от гр.П., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно за ги присвои.
В проведеното на 28.10.2021г. разпоредително заседание служебният защитник на
подсъдимия- адв.Н. К. взел становище по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като направил
извод, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на обвиняемия, изразяващо се в
липсата на конкретизация по отношение пострадалото лице. Твърди, че в обстоятелствената
част на прокурорския акт са изложени факти, от които може да бъде направен извод, че
паричната сума, предмет на престъплението, е собственост на юридическо лице, различно от
физическото лице от чието владение е отнета. Прави извод, че по този начин се засягат и
правата на пострадалото лице, което е достатъчно основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
От своя страна представителят на РП- Хасково, ТО-Димитровград изразил
несъгласие с направените от защитата твърдения. Счита, че не е необходимо в обвинителния
акт да бъде конкретизиран собственикът на отнетата движима вещ, доколкото съставът на
престъплението по чл.194 ал.1 НК се обосновава в пълна степен чрез посочването на лицето,
от чието владение е отнета същата. Намира, че в случая това е било сторено, поради което
не са нарушени правата нито на пострадалото лице, нито на обвиняемия.
С обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че възраженията на
2
защитата са основателни, тъй като от обстоятелствената част на обвинителния акт се
установявало, че лицето, от чието владение е отнета паричната сума е различно от
собственика на същата. Съдът достигнал до извод, че при провеждане на досъдебното
производство не е било установено чия собственост са парите, предмет на престъплението,
поради което пострадалото лице било лишено от възможността да му бъдат разяснени
правата и да участва в производството. По този начин било допуснато съществено
отстранимо процесуално нарушение на досъдебното производство, водещо до ограничаване
правото на защита на обвиняемия и пострадалия по смисъла на чл.249 ал.4 от НПК и
представляващо основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора.
Настоящият въззивен състав намира следното:
Съгласно чл.246 ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е
убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за
повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното
обвинение и същият представлява средството, с което прокурорът изпълнява правомощието
си, предвидено в чл.127 т.3 от Конституцията на Република България- да привлича към
наказателна отговорност лицата, извършили престъпление. Същевременно с него се
определят рамките на доказването, тъй като в наказателното производство на доказване
подлежат фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт и само по
отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. Съдът не може с присъдата си
да се отклони съществено от фактическите и юридическите предели, определени с
обвинителния акт, в противен случай би допуснал съществено процесуално нарушение.
С оглед значимостта на обвинителния акт законодателят е предвидил изрично
реквизитите му в чл.246 от НПК. Съдържанието му се състои от три части- обстоятелствена
част, диспозитив на обвинението/заключителна част/ и приложение, като всяка една има
различно значение. В обстоятелствената част, съгласно чл.246 ал.2 от НПК, следва да се
посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на
извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността
на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от НК, обстоятелствата, които
отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените
материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Горното е изрично залегнало
и в мотивната част на т.4.2 от ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, според което в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В конкретния случай с обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Б. К. В. за
извършване на престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Обосноваването съставомерността на
деянието изисква изрично посочване в обвинителния акт от чие владение именно е отнета
движимата вещ, предмет на престъплението. В настоящия случай това е било надлежно
3
сторено, като държаният обвинител е обосновал чрез излагане на конкретни факти в
обстоятелствената част на своя акт, че деянието се изразява в отнемане на движими вещи от
владението на св.Г. П.
Внимателният прочит на съдържащите се по досъдебното производство материали,
обаче води до извод, че изложеното от прокурора не е в пълна корелация със събраните
доказателства по делото. От показанията на св.Г. П. се установява, че процесният велосипед
е собственост на нейния син. Същевременно, по делото не са били сторени и минимални
усилия да се установи дали същият е пълнолетен и в този аспект дали би могъл да има
качество на пострадал по досъдебното производство. Не е изискан и документ за
закупуването на велосипеда, който да внесе допълнителна яснота в тази насока. Отделно от
това в разпита си св.Г. П. сочи, че велосипедът е бил оставен в машинното отделение на
хотела, от където е откраднат. Изложеното в достатъчна степен разколебава изводът на
прокурора, че велосипедът е бил отнет именно от владението на св.Г. П..
Отделно от това, не е било извършено разследване по отношение собствеността на
процесната сума, предмет на престъплението, доколкото по делото са събрани данни, че
същата е формирала част от оборота на хотел „А.“. Обстоятелството, че св.Г. П. е *******
на хотела, не води до автоматичен извод, че същата е ****** ******* на юридическото
лице, собственик на хотела. Ноторно известно е, че юридическите лица имат самостоятелна
правосубектност, а всички действия по управление на тяхното имущество, част от което
несъмнено са и оборотните средства, се извършва от управителните им органи, и в частност
от физическите лица, които влизат в техния състав. В този смисъл по делото не установено
чия собственост е хотел „А.“- гр.Д., не са приобщени съответните справки за юридическото
лице, за неговия ****** ********, не е положено усилие последният да бъде разпитан и да
му бъдат разяснени процесуалните възможности, с които разполага в наказателния процес
„ощетеното юридическо лице“. Същото се отнася и за ключовете, предмет на извършеното
престъпление.
На практика в настоящия случай, поркурорът се е задоволил с това да приеме, че
всички движими вещи, предмет на кражбата са били отнети от владението на св.Г. П., като
права на пострадал са били разяснени единствено на нея. От доказателствата по делото
обаче не се установява с достатъчна степен на безспорност, че всички движими вещи,
предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са собственост на лицето,
което ги е владяло към инкриминирания момент, а именно на св.Г. П. Напротив налице са
данни в обратна насока, което предполага извършване на процесуално-следствени действия
и по тази линия на разследването.
Всичко това е необходимо с оглед установяване лицата, на които следва да бъдат
разяснени права на пострадал, доколкото лишаването им от тази възможност всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, включително и на фазата
на досъдебното производство, съгласно изрично предвиденото в чл.249 ал.4 т.2 НПК.
Изложеното касае и случаите на извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК, независимо, че
изричното посочване в чия собственост са инкриминираните движими вещи не е
4
съставомерен белег, поради което не е нужно да фигурира в диспозитива на обвинението.
Последното обаче не изключва необходимостта да бъде установен действителния
собственик на вещите, предмет на престъплението, доколкото именно той е лицето, което
претърпява имуществени вреди от престъплението, съгласно чл.74 ал.1 НПК. Именно на
него органът по разследването следва да разясни каталога от права на пострадалия в
досъдебното производство така, както са посочени в чл.75 НПК. Изложеното дотук се
отнася и за ощетеното юридическо лице, доколкото то също разполага с процесуални
възможности на фазата на досъдебното производство, които би могло да реализира чрез
своя управител и представител, в зависимост от предвидената в учредителния му документ
форма на упражняване на представителна власт. Всякога лишаването на пострадалия от
възможността да научи с какви права разполага в наказателния процес, както и да участва в
производството, представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
създаващо необходимост от връщане на делото на прокурора за отстраняването им.
Посоченото индиректно води до нарушаване правото на защита и на обвиняемия, доколкото
същият на практика е лишен от възможността да извърши правилна преценка относно
защитната си теза, както и да реализира правилно съществуващата принципна възможност
да възстанови причинените имуществени вреди до приключване съдебното следствие пред
първата инстанция.
С оглед горното, определението на РС-Димитровград е правилно и като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл.249 ал.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.10.2021г. на РС-Димитровград, постановено в
хода на проведеното разпоредително заседание по НОХД №386 по описа за 2020г. на същия
съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5