Присъда по дело №1256/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 12
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20215300201256
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Съдебни заседатели:Елена Павлова Тодорова

Румен Петков Костов
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Калоян Минчев Димитров (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201256 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. М. К. - роден на 06.01.1993 г. в гр.Пловдив,
живущ в същия град, българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
неосъждан, безработен, с ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това, че на
09.10.2020 г. в гр.Пловдив, е намерил чужди движими вещи - мъжки
портфейл /черна кожа/ на стойност 5 лева, 100 български лева и 200 евро
равняващи се на 391.17 лева, или всичко на обща стойност 496.17
/четиристотин деветдесет и един лева и 17 стотинки/ лева, собственост на
Й.Н. Н., ЕГН **********, като в продължение на една седмица /от
09.10.2020г. - 17.10.2020г./ не е съобщил за тях на собственика, на властта или
на този който я е загубил, тъй като стойността на предмета е до две
минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието и е възстановен, извършеното съставлява
административно нарушение и се наказва по административен ред, поради
което и на осн. чл. 207 ал. 1 вр. с чл. 218б ал. 1 от НК налага на подсъдимия
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. М. К. /с установена по делото самоличност/
за ВИНОВЕН в това, че в периода от 13.10.2020 г. до 14.10.2020 г.,
включително в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е
използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена от
банка “ОББ” АД, на лицето Й.Н. Н., ЕГН **********, без съгласието на
титуляря, както следва:
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 38 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №1, е извършил проверка
за наличност.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 40 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №,1 е изтеглил пари на
стойност 300.00 лв.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 41 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №1, е изтеглил пари на
стойност 30.00 лв.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 29 минути, чрез АТМ устройство с №
D0031501, находящо се в гр. Пловдив ул. „Вратцата“ № 7, е извършил
проверка за наличност.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 36 минути, е извършил плащане на ПОС
терминал S536 в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр. Пловдив ул. Герлово
№1 за сумата от 5 /пет/ лева, като общо изтеглените пари са на стойност
335.00 лв. и деянието не съставлява по - тежко престъпление, поради което и
на основание чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подс.Г. М. К., с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 бр. диск, съдържащ видеозаписи от
охранителни камери, находящо се на л.9 от ДП, ДА ОСТАНЕ приложено по
делото.
2
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.Г. М. К. да заплати по
сметка на ОДМВР-Пловдив направените в хода на ДП разноски в размер на
171 лева /сто седемдесет и един лева/.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 12 /17.06.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив,
постановена по наказателно дело от общ характер № 1256 по описа на
съда за 2021 година
Окръжна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс.
Г. М. К. и същият е предаден на съд с обвинение за две престъпления:
1. По чл. 207 ал. 1 от НК – за това, че на 09.10.2020 г. в гр.Пловдив, е
намерил чужди движими вещи - мъжки портфейл /черна кожа/ на
стойност 5 лева, 100 български лева и 200 евро равняващи се на 391.17
лева, или всичко на обща стойност 496.17 /четиристотин деветдесет и
един лева и 17 стотинки/ лева, собственост на Й.Н. Н., ЕГН **********,
като в продължение на една седмица /от 09.10.2020г. - 17.10.2020г./ не е
съобщил за тях на собственика, на властта или на този който я е загубил.
2. По чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК - за това, че в периода от
13.10.2020 г. до 14.10.2020 г. включително, в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, е използвал чужд платежен инструмент
- дебитна карта с № ***, издадена от банка “ОББ” АД на лицето Й.Н. Н.,
ЕГН **********, без съгласието на титуляра, както следва:
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 38 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Герлово“ №1, е извършил
проверка за наличност.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 40 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Герлово“ №,1 е изтеглил пари на
стойност 300.00 лв.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 41 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №1, е изтеглил пари на
стойност 30.00 лв.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 29 минути, чрез АТМ устройство с №
D0031501, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Вратцата“ № 7, е извършил
проверка за наличност.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 36 минути, е извършил плащане на ПОС
терминал S536 в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. Герлово
№1 за сумата от 5 /пет/ лева, като общо изтеглените пари са на стойност
335.00 лв. и деянието не съставлява по - тежко престъпление.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. Досежно ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че наказанието по чл. 249 от НК следва да
бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК в размер 1
год. лишаване от свобода без кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание „глоба“, при наличие на многобройни смекчаващи
1
вината обстоятелства: признаване на вината още в хода на досъдебното
производство, изразено съжаление и разкаяние, доброволно възстановяване
на причинените от деянието вреди, младата му възраст, добрия социален
статус, липса на каквито и да е криминални прояви до момента и
неналичието на отегчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.
207 от НК, с оглед индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства, предлага да бъде санкциониран с наказание, определено по
реда на чл. 54 от НК- „Глоба“ в размер на 150 лв. Счита, че на основание чл.
23 от НК следва бъде наложено общо най-тежко наказание в размер на 1 год.
лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 3 год.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
27І- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от
НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред
прие направеното самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване
на присъдата. При съгласие изцяло с изложената от прокурора обвинителна
теза, подсъдимият и защитникът му пледираха за определяне на наказание по
реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК за престъплението по чл. 249 от НК,
като бъде наложено наказание от 6 мес. лишаване от свобода. За
престъплението по чл. 207 НК се солидаризират със заявеното от прокурора
искане за вид и размер на санкцията.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимия и наличните по делото
доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано
съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият Г. М. К. е роден на *** в гр.Пловдив, българин е,
български гражданин, без образование е, не е женен, но живее на семейни
начала, не е осъждан, безработен е, с ЕГН: **********.
На свидетеля Й.Н. Н., с постоянен адрес в Асеновград, но живущ и в гр.
Пловдив, му се родила дъщеря. Поради това на 08.10.2020 г. той започнал да
се черпи със свои приятели първоначално в заведението „Q“, находящо се на
ул. „Братя Пулиеви“ в гр. Пловдив, а в по-късните часове на тази дата и вече
на следващата- и в клуб „Бушидо“, находящ се в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ № 131. Излизайки от заведението, за да се прибира, свидетелят
най- вероятно изтървал портмонето си, в което се намирали: сумата от 200
евро и 100 лева, лична карта на негово име, СУМПС на негово име заедно с
контролен талон към него, регистрационни талони за лек автомобил и за
мотоциклет, както и знак за ГТП за последния, банкова карта издадена на
негово име от „ОББ“ АД и листче с изписан върху него „пин-код“ за тази
карта.
2
Установявайки тази липса, през деня на 09.10.2020 г. свидетелят Й.Н.
отишъл до клуб „Бушидо“, където разговарял със служители и се интересувал
дали някой не е намерил изгубения от него портфейл с намиращите се в него
пари и документи. Тъй като получил отрицателен отговор, той отишъл в
Първо РУ на МВР, на чиято територия живеел и обявил личната си карта за
открадната.
Подсъдимият Г. М. К. към инкриминирания период бил безработен,
като инцидентно, при повикване работел при почистването на гр. Пловдив.
Именно при тази му работа в ранните часове на 09.10.2020г. почиствал около
кошовете за боклук пред дискотека „Бушидо“ , находяща се на бул. „Санкт
Петербург“ в гр. Пловдив. Събирайки боклука, видял в близост до един от
кошовете мъжки портфейл, тъмен на цвят (загубеният от св. Н. портфейл).
Наоколо нямало други хора и решил да го прибере в себе си. След като
приключил работа, се прибрал в дома си на ул. *** в гр. Пловдив, отворил
портфейла и видял, че в него има банкноти в български лева /100 лева/ и в
евро /200 евро/. Имало и лични документи: лична карта и свидетелство за
правоуправление на МПС на непознато му момче, както и документи
свързани с притежавани от момчето мотоциклет и лек автомобил. Освен тях в
портфейла имало и издадена от банка „ОББ“ – АД на същото това лице
банкова карта, както и бележка с написан върху нея „пин-код“ за тази карта.
За намерените вещи подсъдимият К. не казал на никого, като първоначално
прибрал портфейла с нещата в него в един шкаф, където те останали до
13.10.2020 г.
На 13.10.2020 г. подсъдимият Г.К., въпреки че не познавал лицето,
чиито вещи бил намерил и не бил получил съгласието му за това, решил да
провери дали в намерената от него чужда банкова карта има някакви пари. За
целта, около 19.30 часа, отишъл до известното му АТМ устройство,
поставено в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Герлово“ №
1. На 13.10.2020 г. в 19.38 часа подсъдимият К. поставил чуждия платежен
инструмент в описаното АТМ устройство с № А0909543, като извършил
проверка на картовата наличност. Научавайки, че в картата има наличие на
пари, веднага след тази банкова операция в 19.40 часа, чрез същото АТМ
устройство, той неоторизирано изтеглил сумата от 300 лева. Виждайки, че в
картата има все още пари, в 19.41 часа подсъдимият К. изтеглил по същия
начин и сумата от 30 лева.
Сдобивайки се с въпросната сума и придружен от свои близки, на които
той раздал част от нея, подс.К. влязъл в магазин „Т - Маркет“, където
закупили различни стоки.
Действията на подсъдимия Г.К. по тегленето на парите от банкомата и
закупуването с придобитите пари на стоки от магазин „Т -Маркет“ били
заснети от охранителните камери на магазина.
На следващия ден-14.10.2020 г. в следобедните часове, подсъдимият
Г.К., който продължавал да носи в себе си чуждата банкова карта, решил да
3
извърши нова проверка за евентуално наличните в нея още парични средства.
В 15.29 часа поставил същата банкова карта, но в друго АТМ устройство с №
D0031501, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Вратцата“ № 7, при което отново
неоторизирано използвал чуждия платежен инструмент. След това, виждайки
се със свой роднина – неразпитания по делото Е.М.И., подсъдимият Г.К.
решил да се почерпят, като изпият по една бира. За целта в 15.36 часа на
същата дата, той отново противозаконно използвал чуждата банкова карта,
като с нея на ПОС терминал № S536 в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Герлово“ № 1, закупил две кенчета бира, за което заплатил с
картата сумата от 5 лева.
На 13.10.2020 г. около 19.30 часа свид. Й.Н. получил съобщение на
мобилния си телефон, че банковата му карта, която няколко дни по-рано бил
изгубил заедно с портфейла си, е била използвана на АТМ устройство, което
се намирало на ул. „Герлово“ № 1 в гр. Пловдив. Веднага след това
съобщение той получил и още две други съобщения, отново за ползване на
банковата му карта. Така му станало известно, че общата сума, която била
изтеглена от банковата му сметка възлизала на 330 лева. Веднага след това,
свидетелят Й.Н. отишъл в Първо РУ на МВР - гр. Пловдив, където била
образувана преписка с УРИ № 432000-14474. В хода на извършените ОИМ от
служител при Първо РУ на МВР гр. Пловдив, бил изискан диск със записи от
охранителните камери в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Герлово“ № 1.
Поради това, че парите били изтеглени на територията на друго РУ на
МВР, образуваната преписка била изпратена от Първо на Шесто РУ при ОД
на МВР - гр. Пловдив, където същата била заведена като ЗМ 06-587/2020 г.,
като по случая продължила да се извършва необходимата проверка.
С работата в Шесто РУ на МВР се заел свид. М.В.М. – ОР при това РУ.
Последният видял приложения в преписката CD и след като изгледал
неговото съдържание, забелязал, че в записите присъства служебно познатият
му Г. М. К. от гр. Пловдив, ул. ***. На 12.11.2020 г. била проведена беседа
със същото лице и снети при нея обяснения.
Още на същата дата- 12.11.2020 г., подс. Г.К. предал на свидетеля М.М.
един брой мъжко портмоне, един брой лична карта, един брой свидетелство
за управление на МПС, един брой дебитна карта от банка „ОББ“ АД , един
брой контролен талон – всички на името на Й.Н. Н., както и един брой
свидетелство за регистрация на МПС част II за мотоциклет с ДК № РВ 6659
А, един брой свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил с
ДК № РВ 0396 СХ и един брой бележка за номер на банкова карта и пин-код,
издаден от банка „ОББ“ АД.
На същата дата -12.11.2020 г., в Шесто РУ на МВР бил призован и
пострадалият Й.Н., който получил от свидетеля М.М. следните вещи:
СУМПС, контролен талон – на свое име, както и СРМПС за мотоциклет и за
лек автомобил, както и знак за ГТП за мотоциклета. С разписка от същата
4
дата подсъдимият Г. М. К. предал лично на пострадалия Й.Н. Н. следната
сума: два броя банкноти от по 100 евро – общо 200 евро; осем броя банкноти
от по 50 лева – общо 400 лева; един брой банкнота от 20 лева; един брой
банкнота от 10 лева и един брой банкнота от 5 лева или всичко 200 евро и 435
лева.
Отново на 12.11.2020 г. свидетелят М.М. предал на домакина на Шесто
РУ при ОД на МВР гр. Пловдив следните вещи: един брой мъжко портмоне,
един брой лична карта издадена на Й.Н. Н., един брой банкова карта на
„ОББ“ АД издадена на името на същото лице, както и един брой бележка на
„ОББ“ АД, съдържаща „пин-код“ за тази карта.
В хода на извършеното разследване с протокол от 11.05.2021 г. /л.46-47
от ДП/ бил извършен оглед на веществени доказателства, а именно на кожен
портфейл с намиращи се в него следните вещи: лична карта № ***, издадена
от МВР Пловдив на лицето Й.Н. Н. с ЕГН: **********; дебитна карта
издадена от банка „ОББ“ АД с № *** на Й.Н. Н. и листче с „пин-код“ за
същата карта с посочен „пин –код“ за нея 1689. За онагледяване на това
следствено действие бил изготвен и съответният фотоалбум /л.48-50 от ДП/.
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото Съдебно-
стокова експертиза /л.32-33 от ДП/ вещите, находящи се в същия мъжки
кожен портфейл са били оценени, както следва: мъжки кожен портфейл -5
лева; банкноти български лева - 100 лева; банкноти в евро -200 евро
равняващи се по фиксинга на БНБ към 10.10.2020 г. на сумата от 391.17 лева
или всичко на обща стойност 496,17лв. Останалите вещи представляващи
документи не били оценени, тъй като нямат собствена стойност.
С протокол за оглед на ВД/л.44-45 от ДП/ бил огледан приложения по
делото CD, предаден от служител на „Т -Маркет“ и съдържащ в себе си
записи от охранителни камери от 13.10.2020г. на същия магазин, находящ се
в гр. Пловдив , ул. „Герлово“ № 1. При това следствено действие върху
въпросния магнитен носител било констатирано съдържанието на 14 броя
видеофайлове и 1 брой файл на използвания плеър. При стартирането на
видеофайловете бил констатиран запис на няколко лица, като това, което
извършвало теглене от банкомат било облечено с черен анцуг със син кант на
горнището по ръкавите и синьо на гърдите. За него било констатирано, че
вади листче и набира „пин –код“. След извършеното теглене в 19.42 часа /по
показанията на камерата/, лицето заедно с придружаващите го момче и две
жени влезли в магазина и започнали да пазаруват с изтеглените малко преди
това от банкомата пари.
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото и Видео-
техническа експертиза /л.38-42 от ДП/, не се изключва възможността лицето
от видим мъжки пол, облечено в синьо-черен спортен екип, да е Г. М. К. с
ЕГН: **********. Липсата на частни индивидуализиращи принципи не
позволява формирането на категорично заключение в тази насока.
5
Съдът кредитира изцяло заключенията на експертите, като изготвени
задълбочено, от лица с необходимите специални знания и опит, изследвали
включени в предмета на делото факти.
За установяване на точното време на неоторизираното ползване на
чуждия платежен инструмент и след депозирано съгласие за разкриване на
банковата му тайна, от „ОББ“ АД била изискана справка за извършени в
инкриминирания период горния смисъл. Съобразно получената справка /л. 53
от ДП/, с издадената на лицето Й.Н. Н. с ЕГН: ********** банкова карта с №
*** в указания период са били извършени следните действия:
На 13.10.2020 г. 19.38 часа чрез АТМ с № А0909543, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Герлово“ № 1 е била извършена проверка за картова наличност.
На 13.10.2020 г. в 19:40 часа от същото АТМ устройство е била
изтеглена сумата от 300 лева.
На 13.10.2020 г. в 19:41 часа от същото АТМ устройство е била
изтеглена и сумата от 30 лева.
На 14.10.2020 г. в 15.29 часа чрез АТМ с № 00031501, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Вратцата“ № 7 е била извършена проверка на картовата
наличност.
На 14.10.2020 г. в 15:36 часа чрез ПОС терминал № S536, находящ се в
магазин „Т- Маркет“ в гр. Пловдив е била извършена успешна транзакция със
заплащане на сумата от 5 лева.
С разписка от 13.05.2021 г. от разследващия орган е бил върнат на
свидетеля Й.Н. Н. мъжки кожен портфейл /л.58 от ДП/.
Предвид обявената за невалидна лична карта с № ***, намираща се в
изгубения портфейл на свидетеля Й.Н. Н., същата е била изпратена от
разследващия орган на Началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР -
Пловдив по компетентност/л.59 от ДП/, и по същите съображения на
Директора на банка „ОББ“ АД/л.60 от ДП/, от разследващия орган била
изпратена по принадлежност и банкова карта с № *** издадена на лицето
Й.Н. Н..
Посочената фактическа обстановка на извършеното се установява по
несъмнен начин от: направеното от подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2
от НПК и прието от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнание на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подкрепящи
направеното пред съда самопризнание са обясненията на подсъдимия,
депозирани още при първоначалното му привличане, в които той описва
последователно действията си по намиране на вещите на 09.10.2020 г.,
прибирането им в дома му, неуведомяването на никой за това до 12.11.2020 г.,
извършените транзакции с банковата карта. Самопризнанието се подкрепя
изцяло от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
6
свидетели: Й.Н. и М.М., които са непротиворечиви, взаимно допълващи се,
съдържат описание на подлежащите на доказване факти по делото и съдът ги
кредитира, с изключение на онази част от показанията на свид. М., в която
възпроизвежда факти и обстоятелства относно деятелността на подсъдимия,
станали му известни при проведената на 12. 11.2020 г. полицейска беседа.
Практиката на ВКС по обстоятелството могат ли полицейски служители,
провеждащи по беседа с лице, обвинено за извършване на престъплението,
заради което е провеждана тази беседа, да бъдат свидетели за придобитата по
този ред информация от една страна и от друга-ако да, как да се преценяват
показанията им, търпи развитие през годините. В актуалната си практика ВКС
възприема обсъжданият принципен въпрос в светлината на разрешението му
чрез решението на ЕСдПЧ по делото "Димитър Митев срещу България
(жалба № 34779/09 г.)- организирането на беседи, разговори, в писмена или
устна форма, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, могат да имат
само оперативно значение, с оглед разработването на версии и тяхната
проверка, но те нямат процесуална стойност и направените изявления от
лицата не могат да се включват в доказателствения материал нито пряко,
нито чрез възпроизвеждането им от съответните полицейски служители,
които са ги чули или записали ( вкл. Решение № 39 от 11.03.2021 г. на ВКС по
н. д. № 1010/2020 г.,Решение № 230 от 8.09.2020 г. на ВКС по н. д. №
522/2019 г., Решение № 5 от 11.02.2019 г. на ВКС по к. н. д. № 1152/2018 г.,
Решение № 223 от 6.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 746/2017 г., Решение № 230
от 8.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 522/2019 г. и др.). В останалата част
показанията на св. М. съдържат факти за обстоятелства, които е възприел
лично при огледа на предоставените му записи (които са съставени
инцидентно и няма пречка да бъдат ползвани като доказателство) и няма
пречка да бъдат ценени. В подкрепа на съдържимото в приложените по
делото записи от видеокамерите са както приложените по делото писмени
доказателства, така и обясненията на подсъдимия, депозирани още при
първоначалното му привличане като обвиняем. От показанията на св. Н. се
установяват: времето на възможното загубване от св. Н. на инкриминираните
вещи; моментът, в който е разбрал за това, както и предприетите от него
действия за намирането им; времето, през което е бил известен чрез СМС за
извършените с картата му транзакции. От показанията на свид. М. в
кредитираната част се установяват възприятията му при огледа на записите от
охранителните камери за евентуалния извършител и действията му;
доброволното предаване нему на част от инкриминираните вещи, което е
сторено лично от подсъдимия и за което са съставени протоколи за
доброволно предаване. Подкрепящи самопризнанието на подсъдимия и
свидетелските показания са и приложените по делото писмени доказателства,
установяващи времето, през което са извършени транзакциите и мястото на
извършването им. Информация за лицето, реализирало тази дейност се
съдържа и в приложените като ВД по делото записи от охранителните
камери и протоколите за оглед на съдържанието им. Свидетелските показания
7
и обясненията на подсъдимия, преценени в логическата им връзка с
писмените доказателства /протоколи за доброволно предаване/ и писмените
доказателствени средства /протоколи за оглед/, с веществените доказателства,
както и със заключенията на изслушаните експертизи формират извод за
доказателствена обезпеченост на самопризнанието, което подсъдимият
направи пред настоящия съд.
При възприетата фактическа установеност на извършеното,
Пловдивският окръжен съд намира за доказано по непораждащ съмнения
начин, че подс. Г. М. К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци, визирани в чл. 207 ал. 1 от НК, като на 09.10.2020
г. в гр.Пловдив е намерил чужди движими вещи - мъжки портфейл /черна
кожа/ на стойност 5 лева, 100 български лева и 200 евро равняващи се на
391.17 лева, или всичко на обща стойност 496.17 /четиристотин деветдесет и
един лева и 17 стотинки/ лева, собственост на Й.Н. Н., ЕГН **********, в
продължение на една седмица /от 09.10.2020г. - 17.10.2020г./ не е съобщил за
тях на собственика, на властта или на този който я е загубил.
За това престъпление не се изисква специална правосубектност и
подс. К. е годен субект.
Обективно е установено, че инкриминираните по делото вещи,
намиращи се в портфейла на св. Н., са били загубени. Неясно е в кой точно
момент преди намирането им е станало това. Но е несъмнено, че в момента
на намирането им от подсъдимия владеенето за собственика им е било
прекратено, създадена е била трайна обективна невъзможност за него да
упражнява фактическата си власт върху вещите. Съобр. указаното в
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) и трайно възприетото от съдебната
практика, че загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, нито на
присвояване поради липса на елемент на обективния състав на сочените
престъпления, деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл.
207 от НК.
Налице е и друг обективен признак на престъплението- за намерилия
загубени вещи законът предписва конкретно дължимо поведение- в
едноседмичен срок от намирането да съобщи за тях на собственика, на
властта или на този който я е загубил. Още в момента на намирането на
инкриминираните вещи подсъдимият не е имал намерение да извърши
вменените му действия и чрез бездействието си е осъществил обективните
признаци от състава на чл. 207 ал. 1 от НК.
Общата стойност на намерените вещи е била 496,17 лв. Тази
стойност е под размера на две минимални работни заплати за страната към
датата на извършване на деянието (610 лв. съобр. ПМС № 350/19.12.2019 г.).
Несъмнено е установено, че още на датата на разкриване на извършителя,
8
подсъдимият веднага е предал доброволно на полицейския служител част от
вещите, а друга- върнал лично на постр. св. Н.. Така всички вещи, предмет
на престъплението, са били върнати на загубилото ги лице. Сочените две
обстоятелства обуславят задължителна преценка на изискванията на чл. 218б,
ал. 1 от НК за декриминализиране на деянието на извършителя и реализиране
на административно-наказателна отговорност по отношение на него.
За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел
няколко изчерпателно посочени предпоставки - деянието да е от кръга на
изрично визираните в нормата, в т.ч. по чл. 207 ал. 1 от НК; стойността на
предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на
престъплението да е възстановен или заместен. Не са налице отрицателните
предпоставки на същия текст. От данните за съдебното минало на
подсъдимия се установява отсъствие на предходно осъждане, вкл. и на
наложено по реда на чл. 78 а от НК административно наказание ( чл. 218б ал.
2 т. 2 от НК), предметът на деянието е извън визираните в ал. 2, т. 3 на чл. 218
б от НК.
Съдът прие, че не е налице и отрицателната предпоставка, визирана в
чл. чл. 218б ал. 2 т. 1 от НК- наличието на „две или повече деяния, общата
стойност на предмета на които да е над 150 лв.“. Очевидно законодателят е
имал предвид повече от едно деяния, които осъществяват поотделно
престъпление измежду визираните в чл. 218б ал. 1 от НК, при което се
криминализира съвкупната деятелност при значително по- ниска от
визираната в ал. 1 от с.т. обща стойност на предмета на престъплението. Не
може да се направи извод, че обсъжданата отрицателна предпоставка е
налице и при разнородна престъпна дейност, засягаща различни обществени
отношения ( закриляни от различни състави на престъпления съобр.
разпоредбите на НК), вкл. и когато за някои от тях „ предметът на
престъплението“, като елемент на правоотношението, е неоценяем. В
обективните признаци на разглежданото по делото друго престъпление- по
чл. 249 ал. 1 от НК, такъв- оценяем „предмет“ не е налице. Ето защо съдът
счита, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в чл. 218 ал. 2 т.
1 от НК. Констатацията за наличие на разглежданите по делото две
противоправни деяния не препятства в случая приложимостта на чл. 218 б
ал. 1 от НК за едното от тях-по чл. 207 ал. 1 от НК.
При наличието на изискванията на чл. 218б ал. 1 вр. с чл. 207 ал. 1 от
НК и при липсата на посочените в ал. 2 на чл. 218б от НК отрицателни
предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително.
В посочения смисъл е и Решение № 499 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. №
1716/2014 г.
С оглед на изложеното и на осн. чл. 305 ал. 6 от НПК Пловдивският
9
окръжен съд призна подс. К. за невинен в това да е извършил престъпление
по чл. 207 ал. 1 от НК и на осн. чл. 218б ал. 1 вр. с чл. 207 ал. 1 от НК за
обсъдената по- горе негова деятелност му наложи административно
наказание глоба в най- ниския предвиден ( и в чл. 207 ал. 1 от НК, и в чл.
218б от НК) размер от 100 лв. Като смекчаващи отговорността му
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието възприе чистото
съдебно минало, младежката възраст, направеното самопризнание, с което е
съдействал изначално за разкриване на обективната истина, изразеното пред
съда разкаяние. Отегчаващи такива не констатира.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
установява своя фактическа власт върху намерени от него вещи, които са
собственост на друго лице, в разрез със задължението да върне тези вещи на
същото лице (между тях е имало достатъчно документи, индивидуализиращи
собственика и местонахождението му), респ.- да уведоми за намирането
надлежните власти.
Пловдивският окръжен съд приема за доказано по несъмнен начин
извършването от подс. Г.К. и на престъпление по чл. чл. 249 ал.1 вр. с чл. 26
ал.1 от НК, изразило се в това, че в периода от 13.10.2020 г. до 14.10.2020 г.,
включително в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е
използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена от
банка “ОББ” АД, на лицето Й.Н. Н., ЕГН **********, без съгласието на
титуляря, както следва:
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 38 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №1, е извършил проверка
за наличност.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 40 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №,1 е изтеглил пари на
стойност 300.00 лв.
• На 13.10.2020 г. в 19 часа 41 минути, чрез АТМ устройство с №
А0909543, находящо се в гр. Пловдив ул. „Герлово“ №1, е изтеглил пари на
стойност 30.00 лв.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 29 минути, чрез АТМ устройство с №
D0031501, находящо се в гр. Пловдив ул. „Вратцата“ № 7, е извършил
проверка за наличност.
• На 14.10.2020 г. в 15 часа 36 минути, е извършил плащане на ПОС
терминал S536 в магазин „Т - Маркет“, находящ се в гр. Пловдив ул. Герлово
№1 за сумата от 5 /пет/ лева, като общо изтеглените пари са 335.00 лв. и
деянието не съставлява по - тежко престъпление, поради което и на
основание.
10
За това престъпление също не се изисква специална правосубектност
и подсъдимият К. е годен субект.
От обективна страна е установено, че подс. К. при описаните по-
горе действия лично, без да е оправомощен ползвател (титуляр) дебитна карта
с № ***, издадена от банка “ОББ” АД, на лицето Й.Н. Н., я е използвал –
оперирал е с нея, без съгласието на титуляра. Дебитната карта съответства на
дефиницията за платежен инструмент, дадена в чл. 93 т. 24 от НК.
Подсъдимият я е ползвал именно като платежен инструмент, позволяващ
самостоятелно или във връзка с друго средство чрез него да се прехвърлят
пари.
Съдебната практика е единна във виждането си, че използването на
платежен инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния
документ без съгласието на титуляра. Законът не изисква от това непременно
да е реализирана имуществена облага за дееца. С поставянето на дебитната
карта в съответното устройство във всеки един от описаните 5 случая
изпълнителният състав на престъплението е бил довършен. Настъпилата от
деянието в три от случаите имуществена вреда е несъставомерна, рефлектира
при индивидуализацията на наказанието на дееца (като отегчаващо
обстоятелство). С оглед избраната законодателна техника тя е от значение и
за определянето на максималния размер на кумулативно предвиденото
наказание глоба. В разглеждания случай с поведението си подсъдимият е
реализирал всички обективни елементи от състава на престъплението по чл.
249, ал. 1 от НК: оперирал е с дебитната карта на пострадалия, поставяйки я в
специално създадено за употребата й устройство, като за инкриминирания
период е извършил пет броя транзакции след въвеждане на ПИН- кода, при
три от които е и оперирал със средствата на картополучателя в свой
имуществен интерес (две тегления в брой и едно плащане на закупени стоки).
Използването на платежния инструмент е станало без съгласието на титуляра
Й.Н..
Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от
НК. Подсъдимият К. е извършил последователно на две дати- 13 и 14.10.2020
г. общо пет деяния, които осъществяват поотделно едно и също
престъпление. Тези деяния са реализирани през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на
предшестващите. Отделните актове на използване на картата за проверяване
на картовата наличност и теглене на суми от АТМ изпълват изискванията на
чл. 26, ал.1 НК, като от обективна и субективна страна осъществяват състава
на едно и също престъпление, продължавано по своето естество.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК виновно, при форма на вина - пряк умисъл. В
11
представното му съдържание е било отразено, че използваният платежен
инструмент не му принадлежи и го ползва без съгласие на титуляра. Съзнавал
обществената опасност на всяко от 5-те деяния и противоправността на
действията си чрез използване на дебитната карта на трето лице, без негово
знание и съгласие ( нямало е и как да ги има, след като то му е било
непознато, а картата- придобита неправомерно). Искал е настъпването на
общественоопасните последици, воден от несъставомерната цел да се
облагодетелства по неправомерен начин.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума.
При определяне на наказанието съдът съобрази индивидуалните
особености на конкретния случай. Налице са смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства: чисто съдебно минало; семейна ангажираност- живее на
съпружески начала с Таня Георгиева и полага грижи за три, макар и
неприпознати от него малолетни деца; младежка възраст съобр. дефиницията
на §1 от ДР на Закона за младежта; доброволно възстановяване на
несъставомерните вреди, което всякога е смекчаващо отговорността
обстоятелства, ако не попада в специалните законови изисквания за редукция
на наказанието. Като такова обстоятелство съдът възприема направеното още
в хода на досъдебното производство самопризнание (в качеството на
обвиняем), при което подсъдимият своевременно и съществено е съдействал
на органите на досъдебното производство при установяване на обективната
истина както чрез подробно възпроизвеждане на собствените си
противоправни действия, така и чрез предаване на инкриминираните вещи.
Налице е визираната в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК хипотеза за допустимо повторно премиране
чрез ценене на самопризнанието и като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Съдът не споделя изразеното от страните, че не са налице отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. Като такива приема несъставомерните
имуществени вреди в размер на 335 лв. ( което преценя и наред с вече
отразеното по- горе доброволно възстановяване); извършването на
престъплението при усложнената престъпна форма на чл. 26 ал. 1 от НК;
предхождащо престъплението правонарушение, за което беше санкциониран
с настоящата присъда чрез налагане на административно наказание и което
обективно е улеснило подсъдимия да реализира престъплението.
12
Като се съобрази с индивидуалните особености на разглеждания
случай, след обсъждане на обстоятелствата, които определят конкретната
тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца,
съдът намира, че в своята съвкупност те обуславят извод за по-малка степен
на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от по-
малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите
на генералната и специална превенция. При съпоставка на
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства с личната му
обществена опасност и обществената опасност на извършеното от една страна
и от друга- на предвидената за престъплението санкция, Пловдивският
окръжен съд прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които по вид и конкретна тежест значително
надвишават отегчаващите такива, при което и най- ниското предвидено за
престъплението наказание от две години лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко. Наказанието на подс. К. следва да бъде определено по
реда на чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на шест месеца лишаване от
свобода. За постигане целите на наказанието следва да намери приложение и
чл. 55 ал. 3 от НК, предвиждащ възможност да не се налага кумулативно
предвиденото наказание глоба, тъй като и без него ще бъдат постигнати
целите, визирани в чл. 36 от НК. Така определената по вид и размер санкция
ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и общо превантивната функция на наказанието. Наказание в по-
висок размер би имало неоправдано репресивен характер. Съобр. чл. 58а ал.
4 от НК, тъй като съдът приложи по – благоприятната за дееца норма на чл.
55 от НК, така определеното наказание не подлежи на редукция.
Чл. 23 от НК не следва да намери приложение, тъй като не е налице
ангажиране на наказателната отговорност на дееца за две престъпления.
Налице са формалните основания на чл. 66 от НК- подсъдимият не е
осъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на шест
месеца. Налице е и специалното изискване на закона- данните за личността на
подсъдимия налагат извод, че и специалната, и генералната цел на
наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането му от обществото
и откъсването от обичайната социална и семейна среда. За постигане на
целите на наказанието изпълнението му следва да се отложи с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3
от НПК направените по делото разноски следва да се възложат в тежест на
подс. Г.К., като бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 171
лева.
Причини за извършване на престъплението- стремеж към неправомерно
облагодетелстване.
13
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни