РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 03.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8961 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е във втората фаза на делбата.
С
протоколно определение от 13.07.2018 г. по настоящето дело е одобрена съдебна
спогодба между страните относно ликвидиране на съсобствеността.
Производството
по делото е продължило по повод на предявена от П.С.П. ЕГН **********,*** срещу
С.М. Е.ЕГН **********,*** претенция по
сметки с искане за осъждане на ответника по претенцията по сметки да му заплати
обща сума в размер на 3000, 00 британски лири, представляващи получена от съделителката
без основание сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба.
В обстоятелствената част на предявената
претенция съделителят сочи, че във връзка с развода му с другия съделител са се
разбрали той да й заплати сума в размер на 3000 британски лири по отношение на
нейната част от имота. Твърди, че в момента на подписване на споразумението по
реда на чл.51 СК не разполагал с необходимата сума, в деня на съдебното
заседание по бракоразводното дело -12.03.2015 г. в присъствието на неговата и
нейната майка й е платил 500 британски лири, като са се разбрали след като й
плати останалата сума, тя да му прехвърли нейната ½ идеална част от
имота. Излага, че в изпълнение на споразумението в периода от 16.112015 г. до
27.04.2016 г. пет пъти й превел безкасово по банковата й сметка по 500
британски лири. Сочи, че същата не изпълнила обещанието си да му прехвърли
нейната ½ идеална част от имота. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск по
сметки. Навежда пространни доводи защо счита, че от представените по делото
доказателства се установява основателността на претенцията. Счита, че за
доказване на претенцията на доверителя й може да се събират гласно
доказателства, доколкото същата е станала между съпрузи преди прекратяване на
брака. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника по предявените сметки моли съда да
отхвърли предявения иск. Сочи, че това са облигационни отношения между
страните, които може да се дължат от насрещната страна на друго основание.
Твърди, че по делото не е представен договор между страните, както и, че не
става ясно за какво са тези пари, как и защо са превеждани. Излага, че
действително в деня на делото за развод е имало разговор между страните за
уреждане на финансови плащания между тях, но твърди, че те са били на съвсем
друго основание. Сочи, че е налице запис на заповед, подписан от насрещната
страна и, че плащането е именно по тази запис на заповед. Твърди, че плащането
на тези суми не може да се установи със свидетелски показания. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск по сметки.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложения по делото
НА № 197, том IІ, дело № 153 от 02.08.2001 г. на нотариус К.М. с рег. № 376 на НК
София с район на действие ПлРС, че, ответникът по делото в качеството си на
купувач е закупил процесния недвижим имот.
От приложеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че страните са сключили граждански брак
на 21.07.2011 г. в гр. Тръстеник.
Установява се от
приложеното по делото решение № 371/12.03.2015 г. по гр.д. №682/2015 г., по
описа на ПлРС, влязло в сила на 12.03.2015 г. както, че сключеният между страните граждански брак на
21.07.2011 г. е прекратен по взаимно съгласие, така и, че същите са се
споразумели придобитият по време на брака недвижим имот да остане в тяхна
обикновена собственост.
Видно е от приобщеното по делото
извлечение от банковата сметка на П.С.П. е, че същият е превел на С.П. на
16.11.2015 г., 14.12.2015 г., 28.01.2016 г., 23.03.2016 г. и 27.04.2016 г.
сумата от по 500 британски лири с посочен детайл на плащането – „С.П.; П.“.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***
Свидетелката *** ***, майка на П.С.П.
свидетелства, че след като страните по делото подписали споразумението за
развод тя синът й, бившата й снаха и нейната майка отишли да обядват и се
разбрали П. да изплати на С. 3000 паунда за къщата. Сочи, че тъй
като той нямал толкова пари да й даде, й дал 500 паунда. Твърди, че е видяла
как сина й дава тези 500 паунда. Сочи, че останалите пари е следвало да се
преведат по банков път. Излага, че в същия ден отишли при нотариус където С. и П.
подписали пълномощни на нея и нейната майка, за да могат да прехвърлят имота
май месец. Излага, че през май се
свързала с майката на бившата си снаха, за да прехвърлят имота, но че тя
отказала, тъй като дъщеря й не й е казала нищо. Твърди, че сина й й е казал,че
е изплатил остатъка на бившата си съпруга. Сочи, че тези уговорки между
страните са били преди делото за развод. Излага, че по време
на разговора, на който е присъствала страните на са говорили за други финансови
взаимоотношения помежду им, освен тези във връзка с къщата.
Свидетелят ***свидетелства,
че през времето когато с П. са работили в чужбина същият е изплащал пари на
жена си във връзка с къщата, която са имали. Сочи, че преводите, които е правил
са били по банков път. .
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
При изложените твърдения в
претенцията по сметки и събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
намира правното си основание в чл.55, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
По така предявеният иск ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване, да докаже твърденията
си за даването на имуществена облага, без да е налице правно основание за това
да е налице и без да се е изпълнило основанието за това, наличие на обедняване от негова страна, изразяващо се в
намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено,
конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в
патримониума на ответника, размер на обогатяването, както и, че посоченото
имуществено разместване произтича от един и същ факт или група от факти. Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително, че плащането на сумите е било във връзка с други финансови
взаимоотношения между страните.
По делото не се спори, а се установява от приобщените по
делото доказателства, че по време на брака си са придобили недвижим имот,
предмет на делба в настоящето производство. Не се спори и, че след прекратяване
на брака между страните притежавания от тях в СИО имот е останал в обикновена
съсобственост.
Спорно по делото е дали П.С.П. е
платил на бившата си съпруга процесната сума от 3000 британски лири и съответно
дали, ако те са били платени са във връзка с уреждането на собствеността на
имота, предмет на делба в настоящето производство.
По отношение на претендираните
платени в брой 500 британски лири съдът приема следното:
С оглед на наведените в претенцията по сметки твърдения и
събраните по делото доказателства съдът намира, че претенцията си в тази част
намира правното си основание в чл.55, ал.1 пр.2 от ЗЗД –„ получено с оглед на
неосъществено основание“.
Съдът приема за доказано, че в деня на делото за развод
страните, заедно със своите родители са посетили заведение, където съделителите
са водили преддоговорни отношения във връзка с доброволното уреждане на
прекратяване на съсобствеността. В резултат на тези преддоговорни отношения П.П.
е дал на С. Е.сумата от 500 британски лири в присъствието на родителите им,впоследствие
са посетили и нотариус, който е оформил документи, които да послужат за
окончателната сделка. За да достигне до тези изводи съдът дава пълна вяра на
показанията на свидетелката ***, поради факта, че естеството на развилите се
преговори непосредствено след датата на о.с.з. по делото за развод принципно предполага както липса на преки впечатления от
лица извън семейството, така и същите да са в присъствието на най – близките
роднини.
Съдът счита направеното възражение
от страна на ответника, че исковата претенция не може да се доказва със
свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК за
неоснователно, доколкото от една страна със свидетелските показания на майката
на ищеца насрещната страна се домогва да докаже плащането на сумата от 500
паунда, а от друга страна настоящия случай попада в изключенията на т.3, тъй
като се касае за отношения между съпрузи.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се приеме, че е налице неосъществено основание за даване на процесната сума, с която ответникът се е обогатил, тъй като страните не са сключили окончателната сделка, във
връзка, с която са били и водените преговори. Същият от своя страна въпреки
наведените твърдения, че плащането е било въз основа на издадена от П.П. запис
на заповед в полза на бившата си съпруга не представи доказателства в тази
насока. Изложеното води до извода, че предявения иск с правно осонвание чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните
платени по банков път общо 2500 британски лири съдът приема следното:
С оглед на наведените в претенцията по сметки твърдения и
събраните по делото доказателства съдът намира, че претенцията си в тази част
намира правното си основание в чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД –„ получено без
основание“. За да квалифицира иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД съдът приема, че
от приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е
превел на 16.11.2015
г., 14.12.2015 г., 28.01.2016 г., 23.03.2016 г. и 27.04.2016 г. сумата от по
500 британски лири на бившата си съпруга. Доколкото обаче от същите не може да
се направи категоричен извод, че основанието за плащане е именно във връзка с
водените преддоговорни отношения съдът счита, че предявената претенция не може
да бъде отнесена към пр.2, на чл.55, ал.1 ЗЗД.
От представените по делото
извлечения от банкова сметка ***нето на сумата от 2500 британски лири на С. Е..
Доколкото ищецът твърди, че същите са получени без правно основание в
тежест на насрещната страна е да установи
по реда на пълното и главно доказване, че е получила тези суми на конкретно
валидно правно основание. Доказателства в тази насока не бяха представени от
ответната страна, въпреки наведените твърдения от процесуалния й
представител,
поради което искът за неоснователно обогатяване с посочената сума от 2500 британски лири се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД неплатеното в срок парично
задължение следва да се изплати ведно с обезщетение за забава, изчислено в
размер на законната лихва върху дължимата главница. Доколкото е доказана
основателността на главния иск следва да бъде присъдена и претендираната
законна лихва.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М. Е.ЕГН **********,*** да заплати на
„П.С.П. ЕГН **********,*** обща
сума в размер на 3000, 00 британски лири,
представляващи платени от ищеца: на 12.03.2015 г. – 500 британски лири; на 16.11.2015 г., на 14.12.2015 г., на
28.01.2016 г., на 23.03.2016 г. и на 27.04.2016 г. сумата от по 500
британски лири, дадени без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията по сметки до окончателното плащане на сумата, на основание чл.55,
ал.1, и чл.86 ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: