Р Е Ш Е Н И Е
№ 1904
гр. Пловдив, 28.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 781 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Ивалент 2012“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 40, ап.1, ап.5, представлявано от П.И.П., със
съдебен адрес:***, офис 402, против Ревизионен
акт № Р-16001621004593-091-001 от 15.12.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение
№ 92/28.02.2022 г. на И.Д. директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № 780/20.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП – София, в частта, с която на жалбоподателя е
допълнително начислен ДДС в размер на 60 975.00 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 641.85 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалвания административен акт, предвид
установените в хода на ревизионното производство факти с действащите данъчни
материално-правни норми. Твърди се, че е налице превратно тълкуване на закона,
неспазване правото на ЕС, липса на процесуална активност за коректно
установяване на всички относими и значими факти и несъбиране на доказателства
от съществено значене за правилното установяване на фактите, незачитане на
събрани документи в хода на наказателното производство, както и субективно
тълкуване на доказателствата. Твърди се също така, че от страна на данъчната
администрация не е взет предвид факта, че срещу лицето извършвало счетоводна
дейност на дружеството се води наказателно преследване за същия кръг сделки,
вкл. с повдигнато срещу него обвинение за данъчни престъпления, като се излагат
подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. А., която поддържа жалбата по аргументи, изложени в представени делото
писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът - директор Д “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена, като подробни доводи в
тази насока се излагат в представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта за
допълнително начислен ДДС в размер на 60 975.00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 641.85
лв.
Така
постановеният от директора на Д “ОДОП” - Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004593-020-001/11.08.2021 г.
(л.737, т.2), издадена от В.П.А., началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е
сложено в ход ревизионно производство по отношение на дружеството жалбоподател,
в предметния обхват на което е включено установяване на задълженията на „Ивалент
2012“ ЕООД за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021
г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 11.08.2021
г. (л.372, т.2).
В
хода на производството, на основание чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001621004593-092-01/25.11.2021 г. (л.88, т.1) Срещу така
изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, от страна на РЛ, е депозирано
възражение вх. № 70-00-12362/08.12.2021 г. (л.61, т.1). Въз основа на доклада и
след обсъждане на възражението, на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК, от органът, възложил ревизията и от
ръководителят на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство
ревизионен акт № Р-16001621004593-091-001/15.12.2021 г. (л.53, т.1) .
Така
постановеният от органите по приходите резултат е обжалван от дружеството, като
с Решение № 92 от 28.02.2022 г. (л.23, т.1), директорът на дирекция “ОДОП”, гр.
Пловдив е потвърдил ревизионния
акт в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в посочения по-горе
размер, ведно с начислените лихви.
Всички
посочени актове, постановени в хода на процесното ревизионно производство, са
издадени от надлежно снабдени с правомощия за това органи по приходите. В тази
насока, по отношение на образуване на процесното производство, са представени:
Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020 г. и Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.3
– л.8, т.1), издадени от директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Към административната преписка е приложен оптичен
носител, съдържащ цитираните по-горе актове (л.28а, т.1), както и сертификати
за електронен подпис на лицата, осъществили съответните действия в хода на
ревизията (л.9 – л.12, т.1).
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Ревизията е с обхват определяне на
задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период 01.04.2021 г. –
30.04.2021 г.
През ревизирания период дружеството е
издало общо 44 бр. протоколи за анулиране на фактури за продажби с предмет на
доставка: – авточасти за товарни автомобили, издадени на клиент „Катс груп“
ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с обща стойност на данъчната основа
304 875.00 лв. и ДДС в размер на 60 975.00 лв. Издадените протоколи
са отразени със знак минус в дневника за продажби на лицето за м.04.2021 г.
Във връзка с протоколите за анулиране
на фактурите, издадени към горе цитирания клиент, от страна на РЛ са взети
следните счетоводни записвания:
-
Д/т
с/ка 411 – Клиенти срещу К/т с/ка 719 – Други приходи със сумата (-)
304 875.00 лв. (данъчната основа на съставените протоколи);
-
Д/т
с/ка 411 – Клиенти срещу К/т с/ка 4532 – Начислен данък за продажбите със
сумата (-) 60 975.00 лв. (начислен ДДС на съставените протоколи).
Като основание за счетоводното
записване е посочено „СМЗ Катс груп“ ЕООД неосъществена доставка“.
От страна на органите по приходите е
установено, че не са извършени записвания по сметки от гр. 30 и не е отразено
връщане на стока. Констатирано е, също така, че салдото по с/ка 411 – Клиенти
за контрагента „Катс груп“ ЕООД е закрито счетоводно чрез записвания по дебита
на с/ка 501 – Каса в левове със знак минус, но документи за връщане на парични
средства и възстановяване на суми не са представени.
Ревизиращите са посочили, че сделките
между РЛ – „Ивалент 2012“ ЕООД като доставчик, и контрагентите: - „Ивалент“
ЕООД и „Катс груп“ ЕООД като клиенти, са били обект на анализ в хода на
извършена ревизия на дружеството, приключила с РА №
Р-16001620005168-091-001/21.04.2021 г. Установено е, че „Ивалент 2012“ ЕООД е
декларирало покупки на авточасти по 44 бр., издадени фактури от доставчик
„Ивалент“ ЕООД с обща стойност на ДО –
308 509.00 лв. и ДДС – 61 701.80 лв., като през същия период е
декларирало продажби по 80 бр. фактури към клиент „Катс груп“ ЕООД с обща
стойност на ДО – 571 273.00 лв. и ДДС – 114 254.60 лв.
В предходното ревизионно производство е
установено, че стоките, закупени от „Ивалент“ ЕООД и продадени на „Катс груп“
ЕООД, са отразени по с/ка 304 – Стоки, като по кредита на сметката е изписана и
отчетна стойност при тяхната продажба. Посочено е още, че приходите от тези
продажби са намерили отражение по с/ка 702 – Приходи от продажба на стоки, в
подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 и 2019 г., в отчетните регистри по
ЗДДС, а ДДС е включен при определяне на резултата за периода и дължимият данък
е внесен в бюджета. Разчетите между РЛ и тези контрагенти са закрити счетоводно
чрез записвания по дебита и кредита на с/ка 509 – Други парични средства, като
не са правени реални плащания. От страна на ревизираното дружество при преходното
ревизионно производство са представени писмени обяснения, съгласно които,
същото се явява посредник по сделки между „Ивалент“ ЕООД и „Катс груп“ ЕООД.
Цитираният
РА е обжалван и отменен с решение на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта за непризнат ДК по фактурите, издадени от „Ивалент“ ЕООД, поради
извършена корекция от РЛ на неправомерно ползвания ДК чрез отразяване на
фактурите в дневниците за покупки със знак минус. В останалата част, за
допълнително начислени лихви, установени за бюджета, в резултат на неправомерно
ползвания ДК, РА е потвърден.
Относно фактурите към „Катс груп“ ЕООД,
ревизиращите органи са отбелязали, че при ревизията на „Ивалент 2012“ ЕООД,
приключила с РА № Р -
16001620005168-091-001/21.04.2021 г., е приложена разпоредбата на чл.85
от ЗДДС, според която, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка
във фактура и/или известие по чл.112 от ЗДДС, и в тази част РА е влязъл в
законна сила. Посочено е, също така, че при наличие на влязъл в сила РА,
включващ периода, в който са издадени фактурите, подлежащи на коригиране,
корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл.133 от ДОПК, както и, че въпросните протоколи са издадени едва в периода на връчване
на цитирания акт – м.04.2021 г., въпреки че касаят доставки за 2018 и 2019 г.,
които са били предмет на предходното ревизионно производство, както и за
наличие на фактури към същия клиент, по повод на които не са издадени протоколи
за анулиране.
От анализа на представените протоколи
за анулиране на издадените към „Катс груп“ ЕООД фактури, ревизиращите са
установили, че същите не са съставени в съответствие с изискванията на чл.116,
ал.1 и ал.4 от ЗДДС, според който текст, съставените протоколи следва да
съдържат: - основанието за анулиране на фактурите; номер и дата на съставения
нов документ, предвид указаното в ал.1 издаване на нов документ при анулиране
на сгрешени или поправени документи; подписи на лицата за всяка една от
страните; прилагане на всички екземпляри на анулираните документи.
В
случая е констатирано, че съставените протоколи са подписани единствено от П.П.,
управител и едноличен собственик на капитала на „Ивалент 2012“ ЕООД и в тях не
е посочен номер и дата на издаден нов документ, какъвто всъщност и не е
издаван; посоченото единствено основание за анулиране на процесните фактури е
чл.116 от ЗДДС.
Констатирано е също така, че „Катс
груп“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 26.02.2020 г. и няма как да
извърши корекция на ползван данъчен кредит чрез подаване на СД по ЗДДС, още
повече, че от събраните доказателства е установено, че протоколите изобщо не са
получени от клиента, доказателство за което е липсата на положен подпис от
негова страна.
Предвид изложеното, органите по
приходите са формирали извод, че протоколите за анулиране не са съставени в
съответствие с изискванията на чл.116 ал.1 и ал.4 от ЗДДС, издадени са
неправомерно и незаконосъобразно и сторнираният с тях ДДС е дължим в приход на
бюджета. На основание чл.115 ал.1 и чл.116 ал.1 и ал.4 от ЗДДС е прието, че
протоколите да анулиране на фактури, издадени на „Катс груп“ ЕООД с обща
стойност на ДО (-) 304 875.00 лв. и ДДС в размер на (-) 60 975.00 лв.
са незаконосъобразно съставени и чрез включването им в отчетните регистри по
ЗДДС, ревизираното дружество неправомерно е намалило дължимия данък за
разглеждания период с посочената сума, в резултат на което е определен дължим
косвен данък в размер на 60 975.00 лв. и на основание „чл.175 от ДОПК във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПВ е начислена съответната лихва в размер на
3 641.85 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и
нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, и в този смисъл,
посочил и практиката на СЕС при случаите на неправомерно начислен ДДС при
липсата на облагаема с този данък доставка, и по-конкретно, изложил е аргументи
относно принципа на данъчния неутралитет.
Отбелязал е също така в решението си,
че в хода на ревизионното производство – до издаване на цитирания по-горе,
влязъл в сила РА, за РЛ е била налице правна възможност, съвместно с
контрагента, да се извърши корекция на издадените през 2018 и 2019 г. документи
и да се отразят новоиздадените в дневниците и СД по ЗДДС по начин, че да се
осигури неутралността на данъка, като в този случай, издаденият акт би бил
съобразен с така извършената корекция.
По повод изложените от страна на
жалбоподателя доводи, че рискът от загуба е отстранен при последваща доставка
от „Катс груп“ ЕООД, но това не е станало навреме, нито в резултат на действия
на издателя на фактурите, решаващият орган, е установил, че протоколите за
анулиране са съставени от него едностранно, в периода на връчване на предходния
РА на „Ивалент 2012“ ЕООД; позоваването на жалбоподателя на постановените
решения на Административен съд – Пловдив и на ВАС по повод влязъл в сила РА на клиент на
неговия клиент – „Катс груп“ ЕООД не влияе върху режима на корекция на сгрешена
фактура, предвиден в чл.116 ал.3 от ЗДДС. Посочено е и защо това е така – в
разпоредбата на чл.116 ал.1 от ЗДДС няма нито срок, нито условие, което да е
свързано по какъвто и да е начин с това, че съответната фактура е била предмет
на ревизия, още повече, че в случая се касае до фактури, документиращи доставка
до следващ клиент.
В акта си решаващият орган е отбелязал
също така, че след извършена справка в хода на административното обжалване е
установено, че по фактурите, издадени от „Ивалент 2012“ ЕООД, от страна на
„Катс груп“ ЕООД е упражнено право на пълен ДК и няма данни същият да е бил
коригиран, в резултат на извършена ревизия на дружеството.
Крайният извод на решаващия орган е, че
жалбоподателят не е спазил предвидения национален режим на корекция на погрешно
посочен данък по чл.116 ал.1 във връзка с ал. 3 и ал.4 от ЗДДС, поради което и
е потвърдил РА.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - Заповед № 780/20.12.2021 г., представена от процесуалния
представител на ответника; писмо вх. № 10469/30.05.2022 г. на Окръжна
прокуратура – Пловдив; Решение № 356/29.06.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ –
Пловдив при ЦУ на НАП и становище на процесуалния представител на ответника
относно представени от жалбоподателя доказателства в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
При проверката законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши преценка дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално правните разпоредби при издаването му, това
са така наречените условия за редовно действие на ревизионния акт, залегнали в
разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК.
Между страните няма спор, а и от
приложените по делото писмени доказателства се налага изводът, че ревизионният
акт е издаден от органи по приходите, посочени в нормата на чл.119 ал.1 от ДОПК.
Видно от приложените по
преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за възлагане на
ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни
документи, подписани с електронен подпис, за което са представени и сертификати
(л.9 – л.12, т.1).
От гореизложеното следва, че
ЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите
с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на
саморъчен, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението
по чл.24 от ЗЕДЕП, т. е. ревизията е редовно възложена.
РА е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл.120 ал.1 ДОПК. При издаването му органите по приходите са
спазили процесуално-правните разпоредби. Ревизионното производство е приключило
по реда и в сроковете, визирани в ДОПК.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че при издаването на ревизионния акт са допуснати съществени
нарушения в посока необсъждане на доказателствата и несъбирането на относимите
доказателства, както и формално приложение на закона, тъй като в хода на ревизионното
производство, органите по приходите са събрали относимите доказателства, които
подробно са обсъдени в РД, за което свидетелстват приложените по
административната преписка протоколи по чл.50 от ДОПК за извършени насрещни
проверки на „Катс груп“ ЕООД.
Съдът намира, че при
издаването на ревизионния акт са спазени и материално-правните разпоредби на
ЗДДС. Съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на проходна администрация по отношение на горепосочения данъчен период
са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с
издаването на актове от категорията на процесния.
Правилно в РА е отбелязано, че
макар и да няма реално извършени доставки по издадените от жалбоподателя
фактури, самото издаване на фактурите води до дължимост на данъка по тях, от
самия жалбоподател, на основание чл.85 от ЗДДС. Този извод не се променя с
извършеното сторниране от жалбоподателя, което не е сторено по законовата
процедурата описана в чл.115 или чл.116 от ЗДДС, предвид това, че не са
издавани кредитни известия и не налице коригиране на фактурите, чрез издаване
на протоколи в съответствие с изискванията на чл.116 ал.1 и ал.4 от ЗДДС. Съгласно
чл.116 ал.3 от ЗДДС пък, за погрешно съставени документи се смятат и издадените
фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало
да бъде начислен.
Съгласно чл.115 ал.1 от ЗДДС
известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа на доставка
или при разваляне на доставка, като според ал.3 от посочената разпоредба,
кредитно известие се издава в случаите на намаление на данъчната основа или при
разваляне на доставката.
От посочените по-горе норми са
видни случаите, при които се издава кредитно известие към издадена вече
фактура. Според събраните по делото доказателства, не е налице нито една от
хипотезите, предвидени за издаване на кредитно известие (намаление на данъчната
основа или разваляне на доставката), поради което няма основание да бъде
издадено кредитно известие.
В случая е приложима
разпоредбата на чл.116 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.116 ал.1 от ЗДДС
поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават, като
погрешно съставените или поправените документи се анулират и се издават нови. В
разпоредбите на чл.116 ал.2 и ал.3 от ЗДДС са предвидени следните хипотези, при
наличието на които даден документ се счита за погрешно съставен: – погрешно
съставени документи са и издадените фактурите и известията към тях, в които не
е начислен данък, въпреки, че е следвало да бъде начислен; – погрешно съставени
документи са и фактурите и известията към тях, в които е начислен данък,
въпреки, че не е следвало да бъде начислен. Видно от цитираните разпоредби
неизпълнението на задължението за плащане от получател по доставка, не е
основание за анулирането на данъчни документи, когато същите са издадени във
връзка с възникнало данъчно събитие. Това означава, че ако издадените фактурите
за оказани доставки или услуги от дружеството отговарят на изискванията на ЗДДС
и ППЗДДС, то липсата на плащане по тях не е основание за анулирането им.
Следва да се посочи също така,
че в ЗДДС няма изричен текст, регламентиращ срок, в който следва да бъде
извършено анулиране на погрешно съставени документи. Погрешно съставени или
поправени документи се анулират и се издават нови. Редът за анулирането
на тези фактури, отразени в отчетните регистри на доставчика и получателя, е
регламентиран с чл.116 ал.4 от ЗДДС. Когато погрешно съставени документи са
отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се
съставя и протокол за всяка от страните, който съдържа реквизитите, посочени в
чл.116 ал.4 от закона.
На основание чл.116 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.78 ал.5 от ППЗДДС анулираните документи не се унищожават,
а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя; отчитането им от
доставчика и получателя се извършва по ред, определен с Правилника за прилагане
на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Изисквания към записите при
анулиране на документи са посочени в Приложение №12 към чл.113 ал.4 от
ППЗДДС «Параметри, структура и изисквания към файловете на магнитния или
оптичния носител». Когато се анулира документ (фактура или известие към
фактура) след периода, в който е издаден, той се включва във файла
„PRODAGBI.ТХТ“ на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват
стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния
запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва в дневника за
покупки на получателя във файл „POКUPKI.ТХТ“ на получателя, касаещ данъчния
период, през който той е анулиран, като в полетата, описващи стойности, се
попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от
оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
При анулиране на фактура е
редно документите (копие и оригинал) да се отпечатат на хартиен носител, след
което да се прикрепят заедно и да се изпише на ръка "АНУЛИРАНА".
Анулираните фактури трябва да бъдат описвани в дневника за продажбите на техния
издател. Всяка анулирана фактура е препоръчително да бъде съпроводена със
съответен протокол.
Наред с това, необходимо е да
се отбележи, че протоколът за анулиране на фактура или известие е първичен
счетоводен документ, с който доставчик (продавач) анулира погрешно съставена
фактура, която вече е била отразена в ДДС дневниците на доставчика (продавача)
или получателя (купувача/клиента). Поправки и добавки във фактури и известия
към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени фактури или известия
към тях се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се
смятат и: - издадени фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки,
че е следвало да бъде начислен; - издадени фактури и известия към тях, в които
е начислен данък, въпреки, че не е следвало да бъде начислен. Всички екземпляри
на анулираните фактури и известия към тях, както и протоколът за анулиране, се
съхраняват и от доставчика и от получателя. Задължителните реквизити на
протокола за анулиране са: - номер и дата на протокола за анулиране на фактура
или известие; - данните за доставчика и получателя от анулирания документ; - основанието
за анулиране; - номера и датата на документа, който се анулира; - номерът и
датата на издадения нов документ (ако има издаден нов документ); - подпис на
лицата, съставили протокола за анулиране на фактура или известие за всяка от
страните. Безспорно се установи в
настоящото производство, че протоколите за анулиране не са съставени в
съответствие в изискванията на чл.116 ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
Това е така, тъй като от една
страна, „Ивалент 2012“ ЕООД е анулирало, като погрешно съставени, 44 бр.
фактури за доставка на стоки към „Катс груп“ ЕООД и не е издало нови, с
твърдението, че не е осъществявана реална доставка на стоки, поради което не
могат да бъдат издадени такива, което на практика не може да бъде възприето
като конкретно основание за анулиране. Липсват и копие и оригинал на фактурите,
на които да е отбелязано „анулирана“. Горното се установява от приложените по
административната преписка единствено и само протоколи за анулиране (л.257 –
л.301, т.2) – липса на основание; номер и дата на съставения нов документ;
подписи на лицата за всяка една от страните и приложени към тях всички
екземпляри на анулираните документи, както и липсата на доказателства, че
същите се съхраняват и у клиента „Катс груп“ ЕООД.
На следващо място няма спор, че „Катс
груп“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 26.02.2020 г.
Доказателства за противното не се представят. Протоколите за анулиране на
фактурите, издадени от „Ивалент 2012“ ЕООД към това дружество, са от 29.04.2021
г., което се оказва е, след издаване на РА № Р-16001620005168-091-001/21.04.2021
г. Няма спор и, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да извърши
корекция на издадените през 2018 и 2019 г. фактури в хода на това ревизионно
производство.
Във връзка с горното съдът
намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.124 ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
регистрираните по закона лица водят задължително отчетни регистри, като
съответното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име
данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника
за продажбите за данъчния период, през който са издадени. От друга страна, за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри (чл.125 ал.1 от ЗДДС). Видно от съдържанието
на нормите, за отразяване на данъчните документи в отчетните регистри и
включването им въз основа на същите в резултатите на справка-декларацията по
ЗДДС, законът поставя изискването за регистрация по същия на съответното
данъчно задължено лице.
В случая „Катс груп“ ЕООД не би могло
да извърши корекция на ползван данъчен креди чрез подаване на СД по ЗДДС,
поради липсата на регистрация по този закон, както и липсата на представени от
това дружеството протоколи за анулиране на процесните фактури.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че ревизиращият екип не е взел предвид дадените от Я.П.
обяснения пред разследващите, по отношение авторството на издадените от жалбоподателя фактури. Това е
така, тъй като нито по административната преписка, нито в настоящото съдебно
производство се представят доказателства, който да сочат за връзка между
административното и наказателното производство, които освен това са и
самостоятелни и независими, съгласно установената съдебна практика. С жалбата
до директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е представено Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.05.2020 г. (л.39, т.1) по
отношение на П., а в хода на съдебното производство към делото е приобщено
писмо вх. № 10469/30.05.2022 г. (л.401,
т.2) на Окръжна прокуратура – Пловдив, от което се установява, че като
обвиняеми са привлечени лицата – И.В.В. и Я.М.П.. И в двата документа се сочи,
че ДП № 178/2020 г. е образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление
по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1 т.2, т.5 и т.6 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
за което са привлечени лицата Я.М.П. и И.В.В..
Съдът намира, че връзка между
воденото наказателно производство срещу Я.П.
и И.В. и ревизионното производство не е налице, независимо от представената,
също с жалбата до решаващия орган, декларация от Я.П.. Не може да се извърши
обоснована преценка как точно установената престъпна дейност, за която се води
наказателно производство, се отнася към производството по установяване на задължения на „Ивалент 2012“ ЕООД за данък
върху добавената стойност. Съгласно писмото от ОП - Пловдив наказателното
производство се води за две лица, при условията на продължавано престъпление,
при което е избягнато установяването и плащането на данъчни задължение на друго
дружество „Виа Лог“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, а в постановлението за
привличане на обвиняем се коментират други дружества. В последно сочения
документ на разследващия полицай при ОД на МВР – Пловдив, отдел „Икономическа
полиция“, по отношение на Я.П., се посочва, че същата е съставила документи с
невярно съдържание – дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и
чл.113 ал.1 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури, издадени от „Катс груп“
ЕООД, „Ивалент“ ЕООД и „Рани 2012“ ЕООД, по които не е налице данъчно събитие.
Т. е. в този документ никъде не се посочва дружеството „Ивалент 2012“ ЕООД.
Коментират се фактури, издадени от тези три дружества, но не и от „Ивалент
2012“ ЕООД. В този смисъл, както се посочва в ТР № 1 от 07.05.2009 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2009 г., административното и наказателното производство в
областта на данъчните правоотношения са автономни и независими.
Отделно от това, за да бъде съобразен
резултатът от данъчната ревизия с установеното в наказателното производство,
следва да са налице определени условия и ред за това.
Така, съгласно разпоредбата на чл.34
ал.1 т.2 от ДОПК, производството се спира при образувано административно,
наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му -
след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е
образувано.
Не се спори и се установява от
материалите по делото, че пред административния орган не са представени съответни
писмени доказателства -удостоверение от органа, пред когото е образувано
наказателното производство срещу Я.П.. Действително с жалбата до решаващия
орган е представено копие на постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение, но органът по приходите не е спрял образуваното
ревизионно производство, тъй като пред него не е било представено
удостоверение, от данните, в което да може обосновано да прецени има ли връзка
на преюдициалност между ревизионното и наказателното производство. Такова
удостоверение не е представено и пред съда.
Прочитът на нормата на чл.34
ал.1 т.2 от ДОПК налага извод, че наличието на висящо обуславящо производство е
процесуална предпоставка за спиране на ревизионното производство. Характерът и
видът на обуславящото производство е без значение, стига да се установи връзка
на преюдициалност между него и обусловеното дело. Предвид изложеното в тази
насока обаче, не може да се приеме, че представеното постановление за
привличане на обвиняем пред решаващия орган, представлява документът по чл.34
ал.1 т.2 от ДОПК, с който следва да се съобрази директорът на Д „ОДОП“ –
Пловдив, нито пък такъв документ се явява и писмо вх. № 10469/30.05.2022 г. на
ОП – Пловдив, поради което и правилно не са взети предвид показанията на Я.П.,
дадени в наказателното производство. Отделно от това няма данни и за приключило
наказателно производство с влязла в сила присъда по отношение на П..
По повод възраженията на
жалбоподателя, че е налице формален подход на ревизиращите, по отношение
авторството на издадените от „Ивалент 2012“ ЕООД фактури, поради което дружеството
правилно е извършило действията по анулиране на фактурите, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
В
случая жалбоподателят по никакъв начин не е
обосновал и доказал как точно установената престъпна дейност, за която
се води наказателно производство, се отнася към установяване на задълженията по
ЗДДС за процесния период и защо това производство е от значение за изхода на
ревизията. Не е доказано, че от определящо значение е, че това образувано
наказателно производство има значение за изхода на производството по ДОПК, и по
отношение на факти, които не могат да бъдат установени в самото административно
производство или при упражняването на административен или съдебен контрол върху
приключващия го акт, т.е. да е налице връзка
на преюдициалност по отношение на съответното производство по ДОПК /в
конкретния случай - на ревизионното производство/. И това е така, тъй като
жалбоподателят не се е възползвал от възможността на чл.34 ал.1 и ал.3 от ДОПК,
за да бъде установена, както връзката между двете производства, така и крайният
резултат от извършената на „Ивалент 20102“ ЕООД ревизия за периода 01.04.2021
г. – 30.04.2021 г. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не съществува
такава обусловеност между резултата от производството по наказателното
производство и развитието и резултата от извършваната на жалбоподателя ревизия,
поради което и правилно от страна на ревизиращия екип не са взети предвид
сочените по-горе документи по отношение авторството на процесните фактури.
На следващо място, необходимо е да се
посочи също така, че съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е
изискуем от регистрирано по този закон лице-доставчик по облагаема доставка, с
изключение на случаите по ал.4 и ал.5 /случаите на изискуемост на данъка от
получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от с. з., регистрираното лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период.
В случая е безспорно
установено, че ревизираното дружество е изпълнило задължението по чл.86 от ЗДДС
да включи размера на данъка по процесните фактури при определяне на резултата
на съответния данъчен период в СД, както и да посочи фактурите в дневника за
продажби.
Съдът счита, че извършеното от
жалбоподателя анулиране на осъществените от него облагаеми доставки, чрез
включването им в дневника за продажби за м.04.2021 г. на същите за доставките,
но със знак минус, е в противоречие на материалният закон чл.115 или чл.116 от ЗДДС, предписващ издаване на кредитни известия и коригиране на фактурите чрез
издаване на протоколи, тъй като това не е сторено по надлежния ред.
В контекста на изложеното настоящата
инстанция намира, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен и като
такъв, следва да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна – да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира че такива се следват
на ответника и същите се констатираха в размер на 2 468.51 (две хиляди четиристотин
шестдесет и осем и 0.51) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, II състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ивалент 2012“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***“
№ 40, ап.1, ап.5, представлявано от П.И.П., със съдебен адрес:***, офис 402,
против Ревизионен акт № Р-16001621004593-091-001 от 15.12.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с Решение № 92/28.02.2022 г. на И.Д. директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № 780/20.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП –
София, в частта, с която на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС в размер
на 60 975.00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 641.85 лв.
ОСЪЖДА „Ивалент
2012“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 40, ап.1, ап.5,
представлявано от П.И.П., със съдебен адрес:***, офис 402, да заплати на Национална
агенция за приходите – гр. София сумата от 2 468.51 (две хиляди
четиристотин шестдесет и осем и 0.51) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: