Разпореждане по дело №3076/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

        Номер   10245            Година   06.12.2018              Град  С.

 

С.Т РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести декември                                                                                              Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3076 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с молбата от днес на пълномощника на законния представител на малолетните ответници, с която е отстранена, в даденият им с разпореждането от 15.11.2018 г. срок, нередовността на подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, който поради това се счита редовен от деня на подаването му, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

Следва да се постанови изслушване на малолетните деца, тъй като са навършили -, като в призовката до тяхната майка и законен представител се впише задължението, да ги води в съдебно заседание, за да бъдат изслушани, а в призовката на Д. се впише и задължението – да осигури в съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша тези деца (чл. 15 ЗЗакрД).

Следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента от ищеца писмени документи, а на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, следва да се даде възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да заверят представените в незаверено копие с отговора им писмени документи, ако желаят да бъдат приети, като писмени доказателства по делото, тъй като в този им незаверен вид, са негодни да бъдат приети като такива доказателства съгласно чл. 183 и 184 ГПК (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).

Следва да се изискат и приложат и гр.д. № 17491/2013 г. на С. районен съд, -, както и гр.д. № 2293/2016 г. на С. районен съд (чл. 86, ал. 3, т. 1 и 3 ПАС). Следва да се отхвърли обаче, искането в отговора, за изискване и прилагане на пр.пр. 3066/2017 г. на Р., защото по делото няма годни доказателства същата да е приключила с влязъл в сила акт (какъвто не е представеното с отговора постановление за отказ да се образува наказателно производство, защото е незаверено копие и няма данни да е влязло в сила), при което не може да се изиска и прилага към настоящото също висящо производство (аргумент от чл. 86 ПАС).

Следва да се уважи искането на ищеца и задължат малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, да представят удостоверение за доходите й за период от 6 месеца назад от подаване на исковата молба в съда на 12.06.2018 г. (чл. 190 ГПК).   

Следва да се отхвърли искането на ищеца в исковата му молба за предоставяне на възможност да води за разпит в съдебно заседание един свидетел, защото твърдените в исковата му молба нови обстоятелства, по прекратяване на трудовия му договор, регистрацията му в - и започването след това на нова работа на минимална работна заплата, въз основа на които иска намаляване на присъдените на малолетните му деца издръжки с бракоразводното решение, не могат да се доказват със свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, защото да действителността им, законът изисква писмен акт (чл. 62, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 7 и чл. 335, ал. 1 КТ).

Следва да се даде възможност на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълнят непълното искане в отговора за допускане на свидетел, като посочат кои точно обстоятелства, изложени в отговора, искат за доказват с показанията му, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което, в закрито заседание по чл. 312, ал. 3 ГПК, съдът ще се произнесе по това искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

  Следва да се даде възможност на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да уточнят учреждението, пред което искат да им послужи съдебното удостоверение, чието издаване искат с отговора, за да се снабдят въз основа на него с друго удостоверение, от което да е видно, колко пъти ищецът е напускал през - и в каква посока пределите на страната от 23.02.2016 г. до момента на издаването му – - или посоченото в отговора им, едва след което, в закритото заседание по чл. 312, ал. 3 ГПК, съдът ще се произнесе по това им искане (чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 186 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).

Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д. С., като на ищеца и Д. се връчи и препис от отговора с приложенията към него, а на Д. - и препис от исковата молба и приложенията, и от уточняващите я молби от 15.06.2018 г., от 02.07.2018 г. и от 07.08.2018 г., с приложенията към тях, а в призовката й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на малолетните деца на страните в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).

Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).        

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.12.2018 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д. С..

 

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право, са посочени в исковата му молба и уточняващите я молби и изразяват по същество в това, че с решението по гр.д. № 17491/2013 г. на С., бил прекратен бракът му с ответницата. Според утвърденото от съда споразумение, бил задължен да заплаща чрез същата месечна издръжка на малолетните им деца в размер по 900 лева за всяко от тях, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение. Към момента на постановяването на бракоразводното решение, заемал длъжността - към -, за която длъжност получавал трудово възнаграждение, което му позволявало да изплаща издръжката на двете си деца, уговорената в утвърденото от съда споразумение. На 23.02.2016 г. обаче трудовият му договор с посоченото дружество бил прекратен, което наложило регистрирането му в - на 29.02.2016 г. На 01.04.2017 г. започнал работа във фирма -, с месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, която към момента била 510 лева. Изцяло поел и изплащал до преди няколко месеца и задължението за вноските по ипотечния кредит в полза на - по договор № - г., в размер на -, за бившето им семейно жилище в -, което по силата на сключения с ответницата брачен договор, вписан в - г. и бракоразводното решение, се ползвало изцяло и безвъзмездно от ответницата и двете им деца. Предвид описаното ново обстоятелство, а именно размерът на трудовото му възнаграждение, за него било невъзможно да заплаща месечна издръжка по 900 лева или общо 1800 лева за двете си деца от брака му с ответницата. Определянето размера й зависело кумулативно от нуждите на децата и неговите възможности. Съгласно определението по гр.д. № 850/2018 г. на ВКС, при промяна във възможностите на дължащия издръжка родител, настъпила след одобряване от съда на споразумението за развод, което в частта за издръжката на родените от брака деца било идентично с това, по сключен между съпрузите по-рано брачен договор /прекратен със сключване на споразумението/, допустимият иск, по който страната можела да реализира правата си и иска намаляване на вече определения размер на издръжката, бил този по чл. 150 СК. С молба от 02.07.2018 г. ищецът уточнява цената на иска в размер на 4 608 лева по отношение на всеки един от двамата ответници по делото или по отношение на всеки един от тях в размер на 4 608 лева.

Искането по същество е да се изменят размерите на присъдените издръжки на малолетните деца с бракоразводното решение по гр.д. № 17491 по описа за 2013 г. на С. районен съд, като ищецът се осъди да заплаща на всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител, ежемесечни издръжки в намален размер от 128 лева, считано от подаване на исковата му молба в съда на 12.06.2018 г. до настъпване на законни основания, за тяхното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като се постанови и предварително изпълнение на това решение. Претендира разноски.

Правната квалификация на предявените в субективно съединение искове е нормата на чл. 150 СК.

С подадения в срок отговор малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, заемат становище, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен. Ищецът твърдял, че към момента на постановяване на бракоразводното решение, с което било одобрено споразумението, заемал длъжността - към -. На 23.02.2016 г. този трудов договор бил прекратен, след което бил регистриран в -. На 01.04.2017 г. започнал работа във фирма - с месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Именно това било новото обстоятелство - размерът на трудовото му възнаграждение, което не му позволявало да заплаща месечна издръжка от по 900 лева за всяко от децата си. Твърдяното от него обстоятелството, че бил с намалени доходи и получавал такива само в посочения размер на минималната работна заплата, било невярно и го оспорвали. На 23.02.2016 г. бил останал без работа и до 01.04.2017 г. не бил работил никъде, а след това започнал работа на минимална работна заплата, която получавал до предявяване на исковата молба. Търговското дружество, в което започнал работа, било създадено на 18.03.2016 г., малко след неговото уволнение от -, от настоящата му съпруга Т.Х., която също била бивш служител на - и била уволнена по същото време. Тя била едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител от създаването му и досега. Въпреки че скоро щели да станат три години откакто, според него, получавал ниски доходи, той не бил променил начина си на живот. Продължавал да разполага със значителни средства и това ясно личало от разходите му за лични нужди. Продължавал да пътува често в - и отсяда на почивка в скъпи курорти в -. Самият той правил признание, че за 2016 г. бил пътувал няколко пъти в - по бизнес дела със съпругата си. В хода на образувано наказателно производство също се установявало, че за периода от 01.01.2016 г. до 29.08.2017 г., от справка в -, имал множество пътувания извън страната, част които били извършени със -. От тези факти следвал извода, че живеел и разполагал със средства, значително надвишаващи минималната работна заплата. Настоящата му съпруга Т.С.Х., притежавала дялове в няколко търговски дружества - -, което било създадено на 18.03.2016 г. и тя била едноличен собственик на капитала му и управител; -, в което била едноличен собственик на капитала му; и -, което било създадено на 09.08.2016 г. и тя била член на колективния му орган на управление, който го управлявал и представлявал. Правело впечатление, че и трите дружества били регистрирани в различни населени места. Първото било регистрирано в -. Второто - в -. А третото - в -. А ищецът и съпругата му - в -. Правело впечатление и обстоятелството, че две от тези дружества били създадени непосредствено след прекратяването на трудовия му договор с -. При тази сериозна търговска дейност от съпругата му, било несъстоятелно твърдението му, че бил оставен от нея на една минимална заплата, още повече при неговата квалификация и предходен трудов статус. За изминалия период от почти три години от момента, в който бил останал без работа, не бил опитал да си намери такава с оглед добрата си квалификация. По аргумент за противното, следвал извода, че не му били необходими доходи от трудова дейност, защото явно имал такива от друга дейност, която прикривал. От друга страна, от периода на първоначално определената издръжка, настъпили изменения в обстоятелства, които били основание за увеличаването й. От първоначалното й определяне до момента, били изминали повече от три години, през който период, от една страна, животът бил поскъпнал, което било видно от увеличението на минималната работна заплата. От друга страна, нуждите на децата се увеличили с оглед тяхното възрастово израстване. - била с констатирани заболявания - увреждане на -, като продължавала да има нужда от перманентно задължително лечение, което касаело правенето на значителни ежемесечни разходи. -, която -, също страдала от заболяване, което влошавало финансовото й състояние. Продължавала да изплаща и два кредита, предоставени по две кредитни карти от - г., които били теглени по време на брака и похарчени за семейството.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, носят тежестта да докажат всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора им, тъй като на тях са основали възраженията си за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни обстоятелства, че на 23.02.2016 г. е прекратен трудовият му договор с -, за длъжността - и основанието за прекратяването му, че това е наложило регистрирането му в - на 29.02.2016 г., че на 01.04.2017 г. е започнал работа в - с месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и че изцяло е поел и изплащал до преди няколко месеца задължението за вноските по теглен от - ипотечен кредит по договор № - г., в размер на -, за бившето семейно жилище в -.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

    

ПОСТАНОВЯВА да се изслушат малолетните деца по реда на чл. 15 ЗЗакрД в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, в присъствието на осигурен от Д. С. социален работник, като ЗАДЪЛЖАВА тяхната майка и законен представител да води в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание тези деца, за да бъдат изслушани от съда, което задължение да се впише в призовката й, а в призовката на Д. С. се впише задължението – да осигури в същото съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша тези деца.

    

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: брачен договор от 09.02.2015 г.; решение № ІІІ-82-27/01.04.2015 г.; определение № 390/25.05.2018 г.; удостоверения за раждане – 2 бр.; удостоверение изх. № 3/08.06.2018 г.; решение № 218/28.06.2017 г.; определение № 390/25.05.2018 г.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да заверят представените с отговора им в незаверен препис три справки от ТР и постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.01.2018 г., ако желаят да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото.

 

ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ гр.д. № 17491/2013 г. на С. районен съд, -, както и гр.д. № 2293/2016 г. на С. районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ искането в отговора, за изискване и прилагане на пр.пр. 3066/2017 г. на Р., защото няма данни същата да е приключила с влязъл в сила акт.

 

ЗАДЪЛЖАВА малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, да представят удостоверение за доходите й за период от 6 месеца назад от подаване на исковата молба в съда на 12.06.2018 г., като им указва, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в исковата му молба, за предоставяне на възможност да води за разпит в съдебно заседание един свидетел, защото обстоятелствата по прекратяване на трудовия му договор, регистрацията му в - и започването след това на нова работа на минимална работна заплата, които иска да доказва с показанията му, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 62, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 7 и чл. 335, ал. 1 КТ.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълнят непълното искане в отговора за допускане на свидетел, като посочат кои точно обстоятелства, изложени в отговора, искат за доказват с показанията му, за да прецени и съдът тяхната допустимост съгласно чл. 164 ГПК, едва след което, в закрито заседание по чл. 312, ал. 3 ГПК, съдът ще се произнесе по това искане.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на малолетните ответници, представлявани от тяхната майка и законен представител, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да уточнят учреждението, пред което искат да им послужи съдебното удостоверение, чието издаване искат с отговора, за да се снабдят въз основа на него с друго удостоверение, от което да е видно, колко пъти ищецът е напускал през - и в каква посока пределите на страната от 23.02.2016 г. до момента на издаването му – - или посоченото в отговора им, едва след което, в закрито заседание по чл. 312, ал. 3 ГПК, съдът ще се произнесе по това им искане.

 

          УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.

 

          УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и Д. С., като на ищеца и Д. С. се връчи и препис от отговора с приложенията към него, а на Д. С. - и препис от исковата молба и приложенията, и от уточняващите я молби от 15.06.2018 г., от 02.07.2018 г. и от 07.08.2018 г., с приложенията към тях, като в призовката на майката и законен представител на малолетните деца се впише и задължаването й да води тези деца в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, за да бъдат изслушани от съда, а в призовката на Д. С. се впише задължаването й, да осигури в съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша тези деца, и й се укаже и необходимостта, да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на същите деца в настоящото производство.

 

          ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и доклада.

 

          РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: