№ 1365
гр. София , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500672 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. П., М.Г.-П., К. К. М. и К. К. М.
срещу определение № 6915 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15576/2019 г. на
Софийския градски съд, IV „г“ състав, в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата им с вх.№ 13567 от 4.11.2019 г. по изп. д. №
20168400400707 на частен съдебен изпълнител с рег. № ***.
В частната жалба по същество се повтарят оплакванията на
жалбоподателите, инвокирани в жалбата им пред Софийски градски съд.
Твърди се, че частните жалбоподатели са сезирали съдебния изпълнител с
искане за прекратяване изпълнителното производство, поради
удовлетворяване вземането на взискателя, но той не се е произнесъл по него.
Излагат се доводи, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е определил
оценката, по която да се извърши публичната продан на възбранения
недвижим имот. Жалбоподателите считат също, че изпълнението е насочено
срещу несеквестируемо имущество. Въведени са и оплаквания срещу
действия по принудителното изпълнение, които обаче не са в предметния
обхват на жалбата пред първоинстанционния съд, поради което и не следва да
бъдат обсъждани в настоящото производство. Направено е искане за отмяна
на определението в обжалваната му част и за връщане на делото на
1
Софийския градски съд за произнасяне по съществото на подадената жалба.
Взискателят К. Н. Б. не е представила писмен отговор в срока и по реда
на чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
преграждащ съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от
надлежно легитимирани лица, с правен интерес от неговото обжалване.
Съобразно петитума на подадената до Софийски градски съд жалба,
длъжниците са обжалвали отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство. Посочили са, че на 16.09.2019 г. съдебният
изпълнител е бил сезиран с нарочно искане за спиране или прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като вземанията по изпълнителен лист от
10.06.2016 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са били
удовлетворени. Изложили са, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по
отправеното до него искане, поради което обжалват неговия мълчалив отказ
да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство, както и
отказа му да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК.
Жалбоподателите са посочили, че предмет на подадената жалба срещу
действия на съдебния изпълнител е и насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.
За да остави жалбата без разглеждане съставът на Софийски градски
съд е приел, че изложените от жалбоподателите твърдения не обосновават
нито една от хипотезите на чл. 435 от ГПК, при които процесуалният закон е
легитимирал длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител по
принудителното изпълнение.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с данните
по делото, намира следното :
В нормата на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК лимитативно (numerus clausus) са
определени действията по принудително изпълнение и актовете на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по реда на глава
2
ХХХІХ, раздел І от ГПК, а в някои хипотези - и конкретните пороци, срещу
които той може да търси защита по този ред, в рамките на които е ограничен
съдебният контрол върху тях (несеквестируемост на имуществото, върху
което е насочено принудителното изпълнение; ненадлежно уведомяване за
изпълнението като основание за обжалване отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот ; ненадлежно извършване на наддаването или
невъзлагане на имуществото по най- високата предложена цена при
публичната продан, като основания за отмяна на постановлението за
възлагане и др.). Изброяването на тези действия е изчерпателно и следва да
бъде тълкувано ограничително. Срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, които се намират извън очертаното в чл. 435 от ГПК приложно
поле на този процесуален способ, длъжникът не може да търси защита по
реда на обжалването им.
С постановление на съдебния изпълнител за принудително събиране в
производството по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ с рег. № *** на
КЧСИ са присъединени вземанията по изпълнителен лист от 17.04.2019 г.,
издаден от Софийски районен съд, I г.о., 33 състав въз основа на решение от
28.08.2018 г. по гр. д. № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II
„е“ въззивен състав, с който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя
сумата от 1 182,20 лв., представляваща съдебни разноски. Видно от
приложеното копие на изпълнителното дело на 09.09.2019 г. длъжниците са
уведомени за наложена възбрана и започване на принудително изпълнение за
събиране на вземанията по делото, като е насрочен опис на недвижимо
имущество за 27.09.2019 г. В петитума на заявление-молба вх. № 11574/
18.09.2019 г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното
производство по подробно изложени в нея съображения. Върху тази молба е
обективирано разпореждане от 18.09.2019 г., с което изрично е оставено без
уважение искането на длъжниците за прекратяване на изпълнителното
производство. Липсват данни за уведомяване на длъжниците за
разпореждането, постановено от ЧСИ върху молбата от 18.09.2019 г., поради
което те са подали заявление-молба с вх. № 12029/27.09.19 г., с което
действително е направено искане за прекратяване на действията по
извършването (за изоставяне) на конкретен изпълнителен способ – публична
продан на недвижим имот с последица вдигане на наложената върху него
възбрана и отмяна на описа, насрочен за 27.09.2019 г. Принципно правилно е
разбирането на решаващия състав на Софийския градски съд, че на
обжалване, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, подлежи изричният
отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в нарочен акт, а не мълчаливият му такъв. С оглед изложеното
обаче, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице изрично
произнасяне на съдебния изпълнител по искането за прекратяване на
изпълнителното производство, като отказът му е обективиран в
разпореждането от 18.09.2019 г., а не негов мълчалив отказ да го прекрати,
3
включително като преустанови действията по осъществяването на поискани
от взискателя отделни изпълнителни действия. От изложеното следва и
допустимостта на жалбата на Л. П. П. и М.Г.-П. в частта, с която е обжалван
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК отказът на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство. Жалбата на К. К. М. и К. К. М. е
недопустима, доколкото с разпореждане на съдебния изпълнител от 4.11.2019
г. изпълнителното производство по отношение на тях по присъединения
изпълнителен лист от 17.04.2019 г., изд. по гр.д.№ 58731/2016 г. по описа на
Софийския районен съд, е било прекратено преди подаване на жалбата от
27.11.2019 г., поради което обжалваното определение, с което е оставена без
разглеждане тяхната жалба следва да бъде потвърдено.
На следващо място, жалбоподателите са въвели оплаквания относно
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от
ГПК. Изготвянето, обявяването и приемането на актуализирана пазарна
оценка не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото такава
възможност не е изрично предвидена в споменатата норма. Съгласно чл.
435, ал. 2, т. 4 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от
ГПК, но не и самата оценка, като несъответстваща на действителната пазарна
стойност на имота, обект на принудително изпълнение. Отказът предполага
наличието на заявено от длъжника кореспондиращо му искане за извършване
на нова оценка и акт на съдебния изпълнител, с който то е оставено без
уважение, каквито по делото не са налице. В случая, съдебният изпълнител е
приел, че в жалбата до Софийски градски съд е инкорпорирано наред с
останалите изложени в нея оплаквания и оспорване на оценката на
недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение,
определена със заключението на вещото лице. С оглед констатацията си
съдебният изпълнител е указал на длъжниците да посочат вещо лице, вписано
в регистъра на независимите оценители или в списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица по ЗСВ, както и да внесат сумата от 250 лв.,
представляваща разноски за изготвяне на повторно заключение. След като
длъжниците са изпълнили указанията на съдебния изпълнител, с
разпореждане от 19.11.2019 г. органът по принудителното изпълнение е
назначил вещо лице за изготвяне на повторното заключение за определяне на
пазарна оценка на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение. При горните данни въззивният съд счита, че липсва обжалваем
акт – отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.
485 от ГПК, а при преценка на допустимостта на подадената жалба в тази
част, с оглед установения в раздел І на глава ХХХІХ от ГПК принцип на
изчерпателна регламентация, съдът намира, че от обективна страна
обжалваните изпълнителни действия не попадат в предметния обхват на чл.
435 от ГПК.
По тези съображения обжалваното определение, с което е оставена без
разглеждане като недопустима жалбата на Л. П. П. и М.Г. против отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да
4
бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по
същество. Определението в останалата част, с която е оставена без
разглеждане жалбата на К. К. М. и К. К. М. срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, както и жалбата на Л. П. П.,
М.Г., К. К. М. и К. К. М. против отказа му да извърши нова оценка по реда на
чл. 485 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Останалите оплаквания, в частност това за несеквестируемост на имота,
върху който е насочено принудителното изпълнение са инвокирани за пръв
път в жалбата пред настоящата инстанция, поради което не са от естество да
обосноват отмяната на обжалваното определение.
Воден от изложените мотиви, Софийския апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6915 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15576/2019 г.
на Софийски градски съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалба с
вх. № 13567/04.11.2019 г. от на Л. П. П. и М.Г.-П. - длъжници по изп. д. №
20168400400707 по описа на ЧСИ с рег. № ***, срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на
жалбата в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6915 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. №
15576/2019 г. на Софийски градски съд в частта, в която е оставена без
разглеждане жалбата с вх. № 13567/4.11. 2019 г. на К. К. М. и К. К. М. против
отказа на ЧСИ с рег. № *** да прекрати производството по изп. д. №
20168400400707, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата
на Л. П. П., М.Г.-П., К. К. М. и К. К. М. срещу отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
5
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6