МОТИВИ  на КРС

По АНД № 1749 по  описа на КРС за 2019 г.

гр.К., 22.01.2020 г.

 

 

 

 

 

 

На 09.12.2019 г. Районна прокуратура  К. e внесла в Районен съд К. за разглеждане Постановление, с което  предлага да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност С. Я. от Република С. М., гр. К. П., за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

 С Разпореждане от 10.12.2019г. съдът е  внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е призовал страните.

 Обвиняемият е редовно уведомен по телефона за съдебно заседание, но не се явява. В качеството му на защитник се адв. А. В. от Адвокатска колегия- гр.К., която пледира за постановяване на административно наказание при условията на чл. 78А от НК – глоба в минимален размер .

Районна прокуратура изпраща представител, който пледира за постановяване на решение, с което  Я. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено административно наказание, при условията на чл. 78А от НК.

            К.ският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема следното:

    На 02.05.2019г. обвиняемият Я. отишъл в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. К., за да си подаде необходимия набор от документи, изискващи се за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство, в това число и изискващата Декларация се по чл. 151, ал.5 от ЗДвП. На работа по това време била свидетеля М. К.. Последната обяснила на обвиняемия процедурата за това и го информирала, че за да получи българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство, същият е следвало да е пребивавал на територията на Република Б. поне 185 дни, през последните дванадесет последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото където живее. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване. (Посоченото в Директивата е отразено и в Допълнителните разпоредби на Параграф 6, т.46 от ЗДвП).

Обвиняемият С.Я. лично попълнил изискуемите документи за кандидатстване за издаване на българско Свидетелство за управление на моторно превозно средство, подписал заявление за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство, заедно с него попълнил лично и подписал писмена декларация, с която декларирал, че обичайно му пребиваване не е в друга държава, членка на Европейския съюз. Подписването на такава декларация се изисквало по силата на чл. 151, ал.5 от Закон за движение по пътищата - "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация...".

Заявлението, ведно с попълнената декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП, били подадени в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. К. на 02.05.2019г. и входирани с № 14322/02.05.2019г.

От назначената съдебно-графическа експертиза е видно, че ръкописните попълнения и подписът, положен след „Декларатор" в декларация от името на С.Я. от 02.05.2019г. по чл.151, ал.5 от ЗДвП, представена в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр.К. са изпълнени от С.Я..

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от страните в хода на съдебното следствие.

С деянието си обвиняемият С. Я., с ЕГН  **********, е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, като на 02.05.2019 г. в гр. К., в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. К. е потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на следния адрес: гр. К., ул. „Ц. Б. I" № 9, в писмена декларация от 02.05.2019 г., която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта -Министерство на вътрешните работи на Република Б., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че лице е установило обичайното си пребиваване в Република Б., за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС.

От обективна страна е налице потвърждаване на неистина от обв.Я., че е установил обичайното си пребиваване в Р. Б., за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС.

От субективна страна обв.Я. е извършил престъплението с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

             Както съдът вече е посочил в  разпореждането си от 10.12.2019г., по отношение на обвиняемия  С. Я. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по чл. 78А от НК:

            За извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три година или глоба от 100 до 300 лева.

            Обвиняемият не  е  осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК към момента на деянието

            От престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са елемент от състава му.

            В конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.

        По тези съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна  С. Я. за виновен  в извършването на престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК,  съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание в минимално предвидения в чл. 78а от НК размер от 1000 лева .

Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и генералната превенция заложени в закона.

       По горните мотиви съдът постанови решението си .

                                                                                                  

                                                                                                Районен съдия :