Решение по дело №168/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№160

гр. Несебър, 23.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 168 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.З.В. срещу наказателно постановление № 471345-F507128/17.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. В жалбата се излага, че липсва състав на нарушение. Сочи се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не е описано точно нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Намира, че не става ясно за кое точно нарушение е санкциониран. Развива съображения срещу размера на наложената санкция. Счита случая за маловажен. Твърди, че липсва конкретика относно обекта, за който се твърди, че е извършено нарушението. Сочи, че не е изследван въпросът за вината на жалбоподателя. С тези доводи от съда се иска да отмени НП.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението и нарушителят са установени по безспорен начин. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.11.2018г. около 10:40 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят Т.Г. – старши инспектор по приходите ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – сергия за ядки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Р..” № 1, стопанисван от жалбоподателя Н.В.. При проверката се извършила контролна покупка на 0,100 кг. печени ядки – фъстъци на стойност 2 лв., като било заплатено и ползване на тоалетна срещу сумата от 1 лв. Посочени суми били заплатени от инспектор по приходите И.М.и приети от жалбоподателя, но не била издадена фискална касова бележка. Впоследствие св. Г. и колегата й се легитимирали и извършили проверка в обекта, при която установили, че в него няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0344904 от 28.08.2019г. Н.В. дал обяснения в писмен вид, че причината да не притежава фискално устройство е, че се грижи за болни родители и не разполага с достатъчно средства за закупуването му. При тези данни св. Г. съставила на В. АУАН № F507128 от 05.09.2019г. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № F507128 от 05.09.2019г., протокол за извършена проверка 0344904 от 28.08.2019г., ведно с обяснение към него, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя на св. Г.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са описани състави на две различни нарушения, тъй като според чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В АУАН и НП изрично е описано, че Н.В. не е монтирал и въвел в експлоатация ФУ. От своя страна разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Т.е. посочването, че се извършва търговска дейност без монтирано ФУ и отразяването на конкретно заплатени суми, за които не са издадени фискални касови бележки, представляват част от белезите на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а не описание на друго нарушение. При липсата на фискално устройство за търговеца възниква забрана изобщо да извършва продажби. Т.е. установените факти сочат на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, което по арг. от чл. 7, ал. 2 изключва издаването на фискални касови бележки като самостоятелно нарушение (в подобна насока Решение № 412 от 11.03.2020г. по КНАХД № 374/2020г. по описа на Административен съд Бургас). При това положение всички описани факти попадат в приложното поле на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата и не са описани факти, които да сочат на друго нарушение. Т.е. не е налице твърдяното нарушение на чл. 18 от ЗАНН.  

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че описаното в НП нарушение се установява от доказателствата по делото. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и услуги, не е монтирано фискално устройство. По смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. От фактическа страна безспорно се установи, че в рамките на недвижим имот в гр. Несебър, ул. „Р..” № 1, жалбоподателят е разположил сергия, от която лично извършвал продажба на ядки, а приемал и суми за предоставяне достъп до тоалетна. Следователно обособеното от него място отговаря на понятието „търговски обект”. Безспорно е установено, че жалбоподателят е стопанисвал този обект, тъй като той е осъществявал конкретната търговска дейност в него, не е изложил твърдения да действа от името на друго лице, а дори е вписал писмени обяснения, в които е оправдал липсата на фискално устройство с тежко материално състояние. Ето защо всички доказателства са еднопосочни и са в насока, че именно жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект. Доказана е и субективната страна на извършеното от него нарушение, тъй като той безспорно е съзнавал, че следва да се снабди с фискално устройство, но в обекта му е липсвало такова, като лично е оправдал тази липса с финансовите си затруднения. При това положение жалбоподателят безспорно не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, тъй като не е осигурил монтирането и въвеждането в експлоатация на фискално устройство.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 7, ал. 1) се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Наказващият орган е наложил на търговеца глоба в размер на 1000 лв., като е счел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. В настоящия случай е констатирано, че в обекта не е монтирано фискално устройство. Липсата на фискално устройство води до нерегистрирането на паричните средства, преминаващи през търговския обект. По този начин жалбоподателят не отразява своите приходи. Самото естество на нарушението е такова, че същото води до неотразяване на приходи. С поведението си жалбоподателят е нарушил правилата за отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект. В подобна насока е постоянната практика на касационната инстанция – Решение № 1825 от 06.11.2017г. по КНАХД № 1709/2017г. на Административен съд Бургас, Решение № 2165 от 13.12.2019г. по КНАХД № 2514/2019г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 636 от 12.06.2020г. по КНАХД № 686/2020г. по описа на Административен съд Бургас.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Налага се извод, че липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство не е такова обстоятелство, което само по себе си да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното е достатъчно за съда да приеме, че с оглед важността на обществените отношения, които се охраняват от нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, настоящият случай не е „маловажен” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Както вече се посочи на физическото лице е наложена глоба в размер на 1000 лв., която е в максимален размер по смисъла на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е глоба в минималния предвиден размер в санкционната норма - 300 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена санкция” в размер на 300 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „глоба” в размер на 300 лв.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената част от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 1000 на 300 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности” - Бургас (чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

От жалбоподателя не е поискано присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 471345-F507128/17.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на Н.З.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 1000 лв. на 300 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА Н.З.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 24 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: