Решение по дело №5247/2013 на Районен съд - Сливен

                                                  Р Е Ш Е Н И Е № 306

 

                                                  гр.Сливен, 09.04.2014 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

         

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното гр.д. № 5247 по описа за 2013 г., на СлРС за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

В молбата си ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество и ползва доставена от него вода на адрес гр. Т, ул. „М. Ш.” №. Сочи, че редовно заплащал консумираното количество вода, но през   месец декември 2013 г. установил, че имам стари задължения за 1999 г.

Излага аргументи, че получил покана от адвокатска кантора  гр.   София, упълномощена от ответното дружество, за доброволно плащане на дължимата сума, като общият размер възлизал на 158.55 лева, от които: 58.37 лева главница и 100.18 лева лихви. Задължението му било формирано от потребена и неплатена вода по месеци, както следва: за месец май 1999 г. в размер на 9.90 лева главница и 17.00 лева лихва; за месец юни 1999 г. в размер на 9.90 лева главница и 17.26 лева лихва; за месец 1999 г. в размер на 11.93 лева главница и 20.53 лева лихва; за месец септември 1999 г. в размер на 13.32 лева главница и 22.77 лева лихва и за месец октомври 1999 г. в размер на 13.32 лева главница и 22.62 лева лихва.

Твърди, че до настоящия момент не му е било известно за съществуването на такова задължение, като освен това ответното дружество не е предприемало никакви мерки за събиране на вземането си.

Счита, че задължението е погасено по давност, тъй като задълженията произтичащи от вземания са периодични плащания и съгласно чл. 111, б. „В” от ЗЗД, същите се погасяват с изтичането на 3-годишна давност, която е изтекла през месец май 2002 г. 

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответното дружество, че не дължи исковите суми в размер общо на 158.55 лева, от които 58.37 лева главница и 100.18 лева лихви за потребена и заплатена вода за месеците май, юни, август, септември и октомври 1999 г.

 При условията на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с което признава така предявените искове. Твърдят, че дружеството не е предприемало действия по принудително  събиране на дължимите суми, както и не е предприемало каквито и да било мерки, като прекъсване на водоподаването и др. предвидени в Общите условия по отношение на ищеца.

 Счита, че при извършена справка и установяване на задължения не е повод за предявяване на настоящите искове. Сочи, че действително съществуват задължения отбелязани по партидата на ищеца, тъй като по отношение на тях не са настъпили погасителни основания предвидени в ЗЗД. Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебния си акт, като има предвид признанието на исковете. Моли присъждане на направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е станало причина за завеждане на делото.

В с.з. ищецът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да постанови решението си при признание на иска. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

         Ответното дружество в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който моли съда да постанови решение, като уважи исковете и им присъди направените разноски, като се има предвид, че са признали иска и не са станали причина за завеждане на делото, а ищеца сам е установил, че има задължение. Претендира също за присъждане на адвокатско възнаграждение, като се аргументира, че ищецът е завел настоящото дело, въпреки че от него не са претендирани тези суми.

          Съдът прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което намира, че следва да се постанови съдебно решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат уважени изцяло при признание на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно  от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

          Съгласно разпоредбите на ГПК хипотезата на постановяване на решение при признание на иска, съдът не следва да мотивира подробно своя писмен акт. Достатъчно е да се разгледа дали е налице воля за признаване на иска и дали е изразена по надлежния ред от ответната страна.

           Признанието на иска е заявление от страна на ответното дружество, чиито пълномощник е изразил изрично становище, че признава обстоятелството както в писмения си отговор, така и в съдебно заседание, че предявения отрицателно установителен иск в настоящото производство е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.

          От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на  процесуалния пълномощник на ответното дружество може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В конкретния случай ищеца също е заявил своето желание за постановяване на решение при признание на иска, тъй като излага своите съображения, че това са периодични вземания, представляващи начисления за ползвана питейна вода за периода от от май 1999 г. до октомври 1999 г. включително на обща стойност 158.55 лв., от които главница в размер на 58.37 лв. и мораторна лихва на 100.18 лв. начислена  за процесния период върху главницата. Безспорно е изтекла погасителната давност, визирана в разпоредбата на чл. 111, б. „В” от ЗЗД.

          Следователно съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, а само като посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.

           Следователно е налице хипотезата на чл.237 ГПК и съдът следва да се произнесе с решение при признание на иска, като признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираните суми посочени по-горе, като погасени по давност.

          Тъй като по делото, от страна на ответника, е направено признание на предявеният отрицателен установителен иск, с  правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на сумите, посочени в исковата молба, то на основание чл.237, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено решение, само въз основа на направеното признание на иска, без да се мотивира по същество. В случая, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и е право, с което страната може да се разпорежда.

В случая не следва да се прилага чл. 242, ал. 1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.

Съдът намира, че по настоящето дело е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като направените от ищеца разноски, по приложеният списък по чл. 80 от ГПК, следва да останат за него така както са направени. В случая ответникът претендира разноски по делото, по които съдът следва да се произнесе. Съобразно нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, в случай, че ответната страна е признала иска, и с поведението се не е дала повод за завеждането на иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че в случая са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки-признание на иска и недаването на повод за завеждането на иска, от страна на ответното дружество. По делото не се установи наличието на покана до ищеца за плащане на посочените суми, нито е налице доказателства за спиране на водоподаването към имота на ищеца. Установи се също, че спрямо ищеца не е подадено и заявление по чл.410 от ГПК. Следователно съдът следва да присъди разноските на ответното дружество, които да бъдат заплатени от ищеца, съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие в размер на 120 лв. за адвокатско възнаграждение.

     Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, представлявано от управителя П Т, чрез адв. К. ***, че К.Ж.К., с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумата в общ размер  на 158.55 лв., от които сумата в размер на 58.37 лв. /петдесет и осем лева и 37 ст./, представляваща цена за ползвана и неплатена питейна вода за обект, находящ се в гр. Ш, общ. Т, ул. „М. Ш” №  начислени за периода от м. май до м. октомври 1999 г. вкл., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 100.18 лв. /сто лева и 18 ст./ начислена за посочения процесен период, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

   ОСЪЖДА К.Ж.К., с ЕГН ********** *** да заплати на  “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, представлявано от управителя П Т, чрез адв. К. *** сумата от 120 /сто и двадесет/ лв., представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение.

 

   Решението не подлежи на обжалване.

            

                                  

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: