Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Габрово, 28.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
119 по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Производството е образувано по искова молба от „******“ ЕООД с ЕИК ************* против Агенция по вписванията, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1007.50 /хиляда и седем цяло и 50 ст./ лева, представляващи заплатени държавна такса /7.50 лева/ и адвокатско възнаграждение /1000 лева/ по т.д. № 4/2020 година на Окръжен съд – Габрово. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд ищцовото дружество не се представлява.
Ответната страна Агенция по вписванията не се представлява в открито съдебно заседание. В писмен отговор на исковата молба /л. 5-33 от гр. дело № 433/2020 на РС – Севлиево/ и в писмена молба /л. 40-42 от гр. дело № 433/2020 на РС – Севлиево/ ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на иска; прави се искане същият да бъде отхвърлен като недопустим, респективно неоснователен; заявява се претенция за присъждане на направените разноски и се възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е прекомерно и не отговаря на указните съдействие и защита. Към писмения отговор се представят доказателства, описани в същия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и недоказаност на претенцията, поради което намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 41 от 20.01.2020 година по т. д. № 4/2020 на Окръжен съд – Габрово /делото е приложено към настоящото/ е отменен Отказ с рег. № 20191227142544 от 03.01.2020 година на длъжностно лице при Агенция по вписванията по Заявление вх. № 20191227142544 от 27.12.2019 година за вписване промени по партидата на „******“ ЕООД с ЕИК ********** - вписване на факс в поле № 5 седалище и адрес на управление, като на Агенцията по вписванията е указано да определи срок за отстраняване на нередовностите, констатирани по горепосоченото заявление, след изтичане на който длъжностното лице по регистрацията да се произнесе по заявлението, съобразно правомощията си по чл. 22 или чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ. В коментираното решение е посочено, че същото не подлежи на обжалване. В решението липсва нарочен диспозитив за отхвърляне на искането на „******“ ЕООД за присъждане на разноски, но са изложени подробни мотиви за неоснователност на искането предвид разпоредбата на чл. 541 от ГПК, според която разноските са за сметка на жалбоподателя. Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 7.50 лева дължима и платена държавна такса /л. 7 от т.д. на ОС – Габрово/ и 1000 /хиляда/ лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 година /л. 6 от т.д. на ОС – Габрово/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Агенцията по вписванията е административен орган към министъра на правосъдието /чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър/, която осъществява функции по воденето на Търговския регистър. Регистърното производство по същността си е охранително. То приключва с вписване /удостоверителен и оповестителен акт/, респ. с отказ за вписване. И в двата случая заключителният акт не е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 от АПК. Това се установява от изрично предвиденият в чл. 25 от ЗТР ред за обжалване на отказа за вписване, чиято проверка е в компетентността на окръжния съд по седалището на търговеца и се разглежда по правилата на ГПК, а не в съдебно-административно производство. Функцията на длъжностните лица по вписванията е регистърна и това, което те могат да преценяват при заявление за вписване, е единствено дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и дали към заявлението са приложени всички документи съгласно Наредба № 1 от 14.02.2007 година. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ в редакцията от ДВ, бр. 105/2016 година предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Нормата очертава рамката на юридическия състав на предвидената отговорност, която предполага доказана кумулативната наличност на следните елементи на фактическия състав - незаконосъобразен акт /действие, респ. бездействие/ на длъжностно лице на Агенцията при изпълнение на осъществявана от него, възложена му в това качество дейност; щета за ищеца; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Посоченото и приложено към настоящото производство доказателство - Решение № 41 от 20.01.2020 година по т.д. № 4/2020 на Окръжен съд – Габрово установява първия елемент от фактическия състав на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ - незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията, който е отменен. Уважаването на иска за обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразния отказ на длъжностното лице от Агенцията по вписванията предполага доказването на вредата като обективен факт, настъпил като пряка последица в резултат на отменения акт. В случая като вреда се претендират направените от търговеца разноски в регистърното производство по оспорването на акта пред окръжния съд, не и вреди, които произтичат от отказа да бъдат вписани определени обстоятелства по партидата на дружеството. ЗТРРЮЛНЦ съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях, като ал. 2 на чл. 1 ограничава действието му и изключва прилагането му по отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикалните и работодателските организации. Доколкото са предвидени в закона, разпоредбите регулират посочените отношения по специален начин, като за неуредените отношения са приложими общите правила на Гражданския процесуален кодекс, посветени на охранителните производства. Изричната разпоредба на чл. 541 от ГПК, намираща се в общата част на разпоредбите относно охранителните производства, предвижда разноските в тези производства да остават за сметка на молителя. Систематичното място на нормата в главата, съдържаща общите правила, определя и приложното ѝ поле - във всички случаи на охранителни производства, доколкото особени разпоредби на закон не предвиждат друго - чл. 530 in fine ГПК. В същата четиридесет и девета глава, уреждаща общите правила, се намира и разпоредбата, която урежда обжалването на отказите в охранителните производства - чл. 537 от ГПК, следователно, разпоредбата на чл. 541 от ГПК намира приложение и в хипотезите на оспорване на актовете в охранителните производства. Сравнителното тълкуване на общите правила на ГПК и специалните правила на ЗТРРЮЛНЦ налага извод, че правилата на ГПК относно разноските са приложими и в отношенията, регламентирани от специалния ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, в регистърното производство направените от молителя разноски остават за негова сметка, включително в случаите на отказ и последвала отмяна при оспорването му от съда. Законодателното разрешение произтича от характера на охранителното производство, което се развива в интерес на молителя, има едностранен характер и постановените откази не преклудират правото на лицето да заяви отново искането си за вписване, заличаване или обявяване, включително като се ползва от вече представените документи - чл. 26 от ЗТРРЮЛНЦ. Това законодателно разрешение следва и от същността на отговорността за разноски като „обективна, безвиновна отговорност“, произтичаща от гражданско облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, която не е отговорност за вреди, но представлява „своеобразна санкция“ за неоснователно предизвикан правен спор, наложена от съда, разрешаващ правния спор, съобразно мотивите на Решение № 10 от 29.09.2016 година по к. д. № 3/2016 година на Конституционния съд. Изложеното относно същността на разноските и отговорността за тях, при изричната правна уредба, дадена с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, изключва наличието на вреда при заплащане на адвокатско възнаграждение за ползвана защита при оспорване на акт на длъжностно лице по регистрацията и неговата отмяна поради незаконосъобразност от съда. Вредата по смисъла на ал. 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде конкретно установена като необходим резултат от отменения акт. След като законът възлага разноските в охранителното, включително в регистърното производство на молителя, той отрича възможността за претендиране на отговорност за тяхното извършване. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При този процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. В горния смисъл е Решение № 5771 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 544/2021 г., III отделение, постановено при касационно обжалване на решение на Административен съд – Габрово идентичен казус /адм. дело № 294/2020 по описа на Административен съд – Габрово/.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай следва да бъдат съобразени и две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/2016 година и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 година на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/2017 година. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, като съдът е посочил, че „В случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.“. В процесния случай, отнесен към разгледания по адм. дело № 294/2020 по описа на Административен съд – Габрово, решението по което дело е оставено в сила с Решение № 5771 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 544/2021 г., III отделение, както и други идентични казуси, според настоящия съдебен състав са налице индиции не просто за уговаряне на несправедливо висок размер на адвокатско възнаграждение, а за заявяване на промени по партидите на търговци, единствено и само с цел, използвайки някои недобри законодателни решения и следващи от тях практики на длъжностните лица по регистрацията, да се предизвика производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, последвано от такова по чл. 28, ал. от с.з. във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като присъждането на размера на адвокатското възнаграждение като обезщетение е единственият преследван резултат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от „******“ ЕООД с ЕИК ************против Агенция по вписванията с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1007.50 /хиляда и седем цяло и 50 ст./ лева, представляващи заплатени държавна такса /7.50 лева/ и адвокатско възнаграждение /1000 лева/ по т.д. № 4/2020 година на Окръжен съд – Габрово.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: