Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 9000 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от И.А.Ч., с която се обжалват действията на съдебния
изпълнител, извършени по и.д. № 20078520400232 по описа на ЧСИ К. П., по насочване
на изпълнението върху недвижими имоти, представляващи вилна сграда близнак –
източна реална част, с идентификатор 68134.1977.957.1, със застроена площ от 40
кв.м., 2 броя етажи, гараж и две избени помещения, с идентификатор
68134.1977.957.2, със застроена площ от 14 кв.м., 1 брой етажи, заедно с
дворното място, в което сградата е построена, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1977.957, с площ от 471 кв.м., находящи се в гр. София, кв.
„**********“, ул. „**********
Жалбоподателката
посочва, че имотът, срещу който е насочено принудителното изпълнение,
представлява неин единствен жилищен имот, тъй като другите недвижими имоти, които
длъжникът притежава нямат характер на жилище, а са сгради с производствено и
стопанско предназначение. Посочва, че имотът, находящ се в гр. София, ул. „********e лична собственост на бившия й
съпруг Д.Н.М., като не е придобит в условията на съпружеска имуществена
общност, поради което и след прекратяване на брака между лицата длъжницата не е
станала титуляр на ½ ид.ч. от правото на собственост върху него. С оглед
на това, жалбоподателката счита, че вилната сграда в гр. София, кв. „**********“
е несеквестируем имот на основание чл. 444, т. 7 ГПК. В жалбата се прави
изрично искане да бъде отменено извършеното от ЧСИ действие по насрочване на
публична продан върху този имот за времето от 18.06.2018 г. до 18.07.2018 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
На първо място,
следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не може да извършва преценка
за допустимостта на
подадената жалба, тъй като на основание чл. 278, ал. 3 ГПК за него е задължително
постановеното определение от 21.12.2018 г., по ч.гр.д. № 4202/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО-10
състав. С този съдебен акт апелативният съд е отменил определението на СГС за оставяне
без разглеждане на жалба с вх. на ЧСИ
№ 03155/ 21.06.2018 г., подадена от И.А.Ч. срещу действията на съдебния
изпълнител и
е дал задължителни указания, че тя е допустима и че съдът е длъжен да се произнесе по нейната основателност.
При съобразяване на посоченото в
подадената жалба, следва да се приеме, че с нея жалбоподателят, който има
качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително
събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания, обжалва
насочването на принудителното изпълнение по изп.д. № 20078520400232 по описа на
ЧСИ К. П. с район на действие СГС срещу недвижими имоти, представляващи вилна
сграда близнак – източна реална част, с идентификатор 68134.1977.957.1, със
застроена площ от 40 кв.м., 2 броя етажи, гараж и две избени помещения, с
идентификатор 68134.1977.957.2, със застроена площ от 14 кв.м., 1 брой етажи,
заедно с дворното място, в което сградата е построена, представляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.1977.957, с площ от 471 кв.м., находящи се в гр.
София, кв. „**********“, ул. „********, като твърди, че тези недвижими имоти
представляват за него несеквестируемо имущество.
От документите по и.д. №
20078520400232 по описа на ЧСИ К. П. е видно, че насочването на изпълнението
върху недвижимия имот, находящ се в гр. София, кв. „**********“, ул. „********,
е станало за първи път с налагане на възбрана върху него, което е осъществено
много преди 2018 г. В производството се установява и това, че длъжницата И.А.Ч.
е упражнила вече правото си да обжалва действията на съдебния изпълнител по
това изпълнително дело, с които принудителното изпълнение се насочва върху този
недвижим имот, като на 22.08.2017 г. е подала жалба пред СГС, в която са
въведени твърдения, че той е несеквестируем. Тази жалба е разгледана по
същество с решение от 19.10.2017 г., постановено по гр.д. № 12677/ 2017 г. по
описа на СГС, което е влязло в сила и в което съдът се произнесъл по това секвестируем
ли е имотът на длъжницата, върху който е насочено изпълнението, като е счел, че
той е секвестируем и действията на съдебния изпълнител по неговата продажба за
удовлетворяване на вземанията на взискателя са законосъобразни. След като вече
е налице произнасяне от съда в хода на образуваното изпълнително производство
по въпроса дали описаният недвижим имот е секвестируем или не, то обвързва
страните по изпълнителното дело и съдебния изпълнител и този въпрос не може да
бъде повдиган отново пред съда с едни и съши твърдения и при наличието на едни
и същи факти и съдът не може да преразглежда произнасянето по него, което е
направено с влязъл в сила акт. Въпросът дали този имот е секвестируем може да
бъде поставен отново за разглеждане от съда в
хода на изпълнителното производство само ако се твърди да са настъпили
нови обстоятелства след предходното произнасяне на съда по него. Ако се счете,
че е допустимо съдът да се произнася по това дали един и същи имот е
секвестируем всеки път, в който се насрочва публична продан върху него, без да
са настъпили нови обстоятелства за длъжника по изпълнението, означава да се
създаде една несигурност за това дали е законосъобразно насочването на
изпълнение към това имущество и самото производство да се забави много във
времето като се позволи на длъжника неограничено да поставя един и същи въпрос
за разглеждане от съда при липса на каквато и да е промяна в обстоятелствата.
Това не следва да се допуска.
В случая в подадената от
длъжницата И.А.Ч. жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело,
не се твърди да са налице нови факти, които да водят до несеквестируемост на
имота, находящ се в гр. София, кв. „**********“, ул. „********, които да са се
осъществили след момента, в който съдът се е произнесъл по въпроса за неговата
секвестируемост като е разгледал предходно подадената от това лице жалба от
22.08.2017 г. Ето защо и настоящият съдебен състав не може да преразглежда
произнасянето за секвестируемостта на това имущество, направено с решение от
19.10.2017 г., постановено по гр.д. № 12677/ 2017 г. по описа на СГС, а следва
да го съобрази като счете, че недвижимият имот, към който е насочено
принудителното изпълнение, собственост на жалбоподателката И.А.Ч. е
секвестируем и принудителното изпълнение може да бъде насочено към него
съгласно чл. 444, т. 7 ГПК. Това прави извършените от съдебния изпълнител
действия по изпълнението, което е насочено към него, включително действията по
насрочване на публична продан върху този недвижим имот, законосъобразни.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ЧСИ № 03155/ 21.06.2018 г., подадена от И.А.Ч. срещу действията на съдебния изпълнител,
извършени по и.д. № 20078520400232 по описа на ЧСИ К. П., по насочване на
изпълнението върху недвижими имоти, представляващи вилна сграда близнак –
източна реална част, с идентификатор 68134.1977.957.1, със застроена площ от 40
кв.м., 2 броя етажи, гараж и две избени помещения, с идентификатор 68134.1977.957.2,
със застроена площ от 14 кв.м., 1 брой етажи, заедно с дворното място, в което
сградата е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1977.957, с площ от 471 кв.м., находящи се в гр. София, кв. „**********“,
ул. „**********
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.