О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
20.12.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 680 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.396 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на Й.Т.Т. *** против Определение № 3976/28.10.2019 г. по гр.д.№
4414/2019 г. на Районен съд-Враца в частта, в която на основание чл.389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от В.Д.И. срещу жалбоподателката
осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата 4 486,54 лева – главница по неформален договор за заем от 15.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, чрез налагане на
запор върху всички банкови сметки на ответницата Й.Т.Т. в „Банка ДСК” ЕАД, до общия размер на
задължението-4 486,54 лева, при условие, че ищецът В.Д.И. представи парична гаранция в размер на 450,00 лева.
Поддържа се,
че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се
доводи, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не се
установява сключването на договор за заем между страните, както и съдържанието
на договорните клаузи. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че е
налице обезпечителна нужда, като се изтъква, че ответницата работи по трудово
правоотношение и не е налице хипотеза, в която за кредиторът ще бъде невъзможно
или затруднено осъществяването на правата му по евентуално благоприятно за него
решение от съдебния спор. Развиват се съображения, че наложената обезпечителна
мярка не е подходяща, тъй като по запорираните банкови сметки постъпват суми от
трудови възнаграждения, както и суми за издръжка на детето на ответницата, т.е.
несеквестируеми вземания, което ще доведе до драстично засягане на имуществената
сфера на ответницата. Иска се определението на районния съд да бъде отменено в
обжалваната част, да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед, както и
да бъде отхвърлено искането за допускане на обезпечение.
Към жалбата
са приложени писмени доказателства - извлечение от банковата сметка на Й.Т.Т., ,
2 бр. удостоверения за раждане, удостоверение за съпруг и родствени връзки и
фиш за работна заплата за м.09.2019 г.
В срока по
чл.396, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В.Д.И., чрез
пълномощника му адв.Ц.Стоев, в който се оспорва частната жалба и се иска да
бъде потвърдено обжалваното определение. Навеждат се доводи, че РС-Враца е
допуснал обезпечението при стриктно спазване нормата на чл.391, ал.1, т.1, ал.2
и ал.3 ГПК срещу представена гаранция, която осигурява защита на правата на
ответницата при евентуално отхвърляне на иска или прекратяване на делото.
Твърди се, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Обосновава
се наличието на обезпечителна нужда, като се излага и съображения, че
наложената обезпечителна мярка е подходяща.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, срещу
обжалваем съдебен акт и в рамките на законоустановения срок по чл.396, ал.1 ГПК
- жалбоподателката е получила уведомление от ЧСИ Ц.Д. за наложената
обезпечителна мярка на 08.11.2019 год., а жалбата е депозирана в районния съд
на 14.11.2019 год.
След като
обсъди изложените от страните доводи във връзка с доказателствата по гр.д.№
4414/2019 г. по описа на ВРС и приложените към частната жалба писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с искова молба на В.Д.И. с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск срещу Й.Т.Т.
с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
4 486,54 лева – главница, представляваща дадена в заем сума по силата на
неформален договор за заем от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва от
28.10.2019 г. до окончателното изплащане на главното задължение.
В исковата
молба се твърди, че между страните е сключен неформален договор за заем, по
силата на който на 15.05.2019 г. ищецът е предоставил на ответницата паричен
заем в размер на 4486,54 лева, като тази сума е преведена на същата дата по
банковата сметка на Й.Т.. Посочва се, че страните не са се разбрали за
дължимост на лихва, но уговорката е била за бързо връщане на заетата сума.
Ищецът неколкократно е канил ответницата по телефона да върне сумата, но тъй
като това не се е случило й е изпратил покана за доброволно изпълнение, която й
е връчена на 15.10.2019 г. След получаване на поканата, отново не е последвало
връщане на сумата, което поражда правен интерес от предявяването на настоящия
иск.
В подкрепа
на изложените в исковата молба твърдения, към същата са приложени операционна
бележка, от която е видно, че на 15.05.2019 г. В.Д.И. е превел по банковата
сметка на Й.Т.Т. сумата 4 486,54 лева с посочено основание за превода
"заем", както и обратна разписка от Еконт Експрес, от която е видно,
че на 15.190.2019 г. е извършено връчване на пратка "покана за доброволно
изпълнение", подадена от В.Д.И. до Й.Т.Т..
В исковата
молба се прави и изрично искане съдът да допусне
обезпечение на предявения
иск чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ответницата,
получавано от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ с ЕИК *********,
както и чрез налагане на запор върху банковите й сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, до
размера на вземането.
С
Определение № 3967/28.10.2019 г. по гр.д.№ 44114/2019 г. РС-Враца е приел
молбата за частично основателна, като е допуснал обезпечение чрез налагане на
запор на банковите сметки на ответницата Т. в "Банка ДСК" ЕАД до
общия размер на задължението - 4 486,54 лева при условие, че ищецът И.
представи парична гаранция в размер на 450,00 лева. Молбата за допускане на
обезпечение е отхвърлена в частта, в която е поискано налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ответницата. Изложени са мотиви, че приложените към
исковата молба писмени доказателства налагат извод за вероятна основателност на
предявения иск, както и за наличие на обезпечителна нужда за ищеца.
С молба от
19.10.2019 г. ищецът е представил доказателства за внасяне на определената от
съда гаранция в размер на 450,00 лева и на 29.10.2019 г. районният съд е издал
обезпечителна заповед.
Както бе
посочено, определението на РС-Враца се обжалва само в частта, в която е уважена
молбата за допускане на обезпечение и е определена обезпечителна мярка
"Запор" върху банковите сметки на ответницата до размер на цената на
предявения иск. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен.
Налице
е първата предпоставка, предвидена в чл.391,
ал.1 ГПК, за допускане на
исканото обезпечение – без него за ищеца ще бъде затруднено осъществяването на
правата му по бъдещо евентуално позитивно съдебно решение. Във връзка с изложените в частната жалба оплаквания
относно доказването на обезпечителната нужда следва
да се отбележи, че предявеният иск е за парично
притезание, с оглед на което необходимостта от допускане на
обезпечението се предполага. Молителят не е задължен да
доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването
на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично
вземане, тъй като нуждата от налагането на обезпечителната мярка не се определя от имущественото
състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от
вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради
действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства,
настъпването на които не се дължи на неговото поведение.
Налице е
втората кумулативно предвидена предпоставка за допускане на обезпечението, а
именно - с исковата молба са представени писмени доказателства във връзка с
изложените твърдения за наличие на правоотношение между страните, породено от неформална
облигационна сделка. Разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК изисква писмените
доказателства да са убедителни и доколкото към момента на предявяване на иска и
допускане на обезпечението липсва яснота относно становището на ответника и
действителните отношения между страните, районният съд правилно е преценил, че обезпечението
следва да бъде допуснато в условията на чл.391, ал.2 ГПК - при определяне на
парична гаранция, която е внесена от ищеца и при евентуална неоснователност на
исковата претенция или прекратяване на съдебното производство ще даде
възможност на ответника да се удовлетвори в случай на доказани претърпени вреди
от наложената обезпечителна мярка.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че наложената
обезпечителна мярка "Запор върху банкови сметки" е подходяща за
обезпечаване на иска за парично притезание. Изложените в частната жалба доводи,
че по тези сметки постъпват несеквестируеми доходи не могат да бъдат
разглеждани в рамките на обезпечителното производство, но могат да бъдат
наведени в рамките на изпълнителното производство, респ. в производство по реда
на чл.435 ГПК при насочване на
изпълнение върху несеквестируемо имущество.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 3976/28.10.2019 г. по гр.д.№ 4414/2019 г. на Районен съд-Враца в обжалваната
част, в която е допуснато обезпечение на предявения от В.Д.И. срещу Й.Т.Т. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с цена 4 486,54 лева чрез налагане запор
върху банкови сметки на ответницата Й.Т.Т. в "Банка ДСК" ЕАД.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........