Р Е Ш Е Н И Е
№73 09.04.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи март
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Й.Майска
Гражданско
дело № 1199 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на К.М.К., гражданин на Р.Ф, роден на ***г.
в Р., гр.М., с разрешение за пребиваване № ********, изд. На 02.06.2016г. на
МВР-Б., с адрес в гр.С.В., ул.С.П.№**, ет.*, ап*и съдебен адрес ***, чрез
пълномощника адв.И.П. от БАК против Е.А.., гражданин на У., родена на ***г***,
притежаваща карта за постоянно пребиваващ в Б.чужденец № *******, изд. На**.**.****г.
на МВР-С. с ЕГН-**********,*** и посочен адрес за призоваване гр.Н., ел.П. № */хотел
М/.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата
молба, че по силата на сключен на 15.11.2016г. между страните договор за заем с
нотариална заверка на подписите рег. № ****/**.**.20**г. по описа на нотариус
вп. с рег. № 1**на Нотариалната камара с район на действие РС-Н., ищецът, в
качеството на заемодател е предоставил по банков път на ответника в качеството
му на заемател сумата от 10 000евро, които заемателят се е задължил да
върне по банков път в срок до**.**.20**г..
На посочения в договора падеж, а и към датата на депозиране на исковата молба,
заемателят е върнал част от заема-200евро, като остатъкът от заетата сума не е
върната, поради което и се предявява настоящата искова претенция.
Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200евро, частичен иск
от цялостна претенция в размер на 9800евро, дължима по силата на договор за
заем сключен между страните на**.**.20**г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на завеждане на исковата молба – 03.12.20**г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
При така заявените обстоятелства, съдът
квалифицира претенцията по чл.240, ал.1, чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.
В месечния срок
е постъпил писмен отговор от ответника, в който се потвърждава, че между
страните действително е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е
заел на ответницата сумата от 10 000евро с двугодишен срок за
връщане. Ответницата твърди, че поради
финансови затруднения не е могла да върне цялата заета сума. Оспорва
твърдението в исковата молба, че са върнати само 200евро, с насрещно твърдение,
че е изплатена на ищеца сума от 2600евро, а остатъка ще бъде изплатен при първа
възможност. Моли, за установяване на твърдението за размера на частичното
погасяване да бъдат допуснати двама свидетели, тъй като погасяването е
извършено „на ръка“, а не по банков път. Тъй като това искане попада под
забраната на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК,
но на осн.чл.164, ал.2 от ГПК свидетелски показания могат да бъдат допуснати
само при изрично съгласие на страните, съдът даде възможност на страните за
становища в с.з., но в първо по делото с.з. е изразено несъгласие от
процесуалния представител на ищеца, с аргумент, че съгласно договора между
страните е заемът е предоставен и е следвало да се върне само по банков път,
като се оспорват всички твърдения за погашения „на ръка“.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а е видно
и от събраните писмени доказателства, че по силата на сключен на 15.11.2016г.
между страните договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № ****/15.11.20**г.
по описа на нотариус вп. с рег. № ***на Нотариалната камара с район на действие
РС-Н., ищецът, в качеството на заемодател е предоставил по банков път на
ответника в качеството му на заемател сумата от 10 000евро, които
заемателят се е задължил да върне по
банков път в срок до 16.11.20**г.. На посочения в договора падеж, а и към
датата на депозиране на исковата молба, заемателят е върнал по банков път част
от заема в размер на 200евро. По тази причина ищецът претендира остатъка от
9800евро.
Ответникът
твърди, че е изплащал на малки части от по около 20лв. на ръка на ищеца части
от заема в общ размер от 2600евро, както е посочено в писмения му отговор, като
срещу получаването на сумите ищецът се е подписвал. Моли, за установяване на
твърдението за размера на частичното погасяване да бъдат допуснати двама
свидетели, тъй като погасяването е извършено „на ръка“, а не по банков път. Тъй
като това искане попада под забраната на
чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, но на осн.чл.164, ал.2 от ГПК свидетелски показания
могат да бъдат допуснати само при изрично съгласие на страните, съдът даде
възможност на страните за становища в с.з., но в първо по делото с.з. е
изразено несъгласие от процесуалния представител на ищеца, с аргумент, че
съгласно договора между страните е заемът е предоставен и е следвало да се
върне само по банков път, като се оспорват всички твърдения за погашения „на
ръка“.
В подкрепа на твърденията си ответникът
представя в преписи, а в с.з. и в оригинал червен бележник на две от страниците
на който са нанесени суми в посочените размери/общо 12броя с посочване на суми
от по 20лв., един брой с посочване на сума от 30лв., един брой с посочване на
сума от 50лв., един брой за 250евро и една сума от 100евро, всичко в общ размер
от 960лв. и 350евро/, като ответницата твърди, че подписите срещу сумите са
полагани пред нея от ищеца, с което е удостоверявано получаването им. Ищецът
чрез своя процесуален представител оспори както предаването на сумите на ръка,
така и автентичността на подписа, за който се твърди, че е негов срещу всяка от
сумите. С оглед оспорването е открито производство по чл.193 ГПК и е допусната
съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението на вещото лице-графолог по
посочената експертиза, нито един от изследваните общо шестнадесет подписа срещу
всяка от сумите в изследваните страници в оригинал от представения от
ответницата бележник не са положени от ищеца К.М.К., като за нуждите на
изследването е снет сравнителен материал в присъствието и по указания на вещото
лице от ищеца, използвани са и подпис в исковата молба по делото, подпис в
договор за правна помощ по делото, пълномощно и подпис в документа за
самоличност на ищеца.
При претенция на заемодателя за
заплащане на уговорената заемна цена е необходимо ищецът да докаже в конкретния
случай с оглед извършеното оспорване, възникнало валидно заемно правоотношение,
по което ищецът е изправна страна, като се държи сметка, че договорът за заем е
двустранен, консенсуален, реален, неформален договор. Бидейки неформален, реален, двустранен
договор, саемното правоотношение възниква и договорът за заем се счита за сключен с предаването на вещта или
сумата от заемодателя на заемополучателя. За валидността му законодателят не е
предвидил изискване за форма, освен в хипотезата на ал.
2 на чл. 240 ЗЗД – при уговорени лихви, каквато хипотеза не е налице а и не се
твърди.
В настоящият случай, безспорно страните да са били
обвързани от посочения по-горе писмен договор за заем, по силата на който ищецът е превел по
банков път на ответника посочената по-горе сума, което не с е и оспорва от
ответника. Спорно е каква част от задължението е погасена от заемополучателя. С
оглед представените доказателства, съдът приема, че освен преведената по банков
път сума от 200евро, за друго погашение липсват доказателства.
С оглед горното, съдът приема за успешно проведено от
ищеца установяване възникването на заемното правоотношение /страни, предмет/, основанията
за преведени/предадени суми и техния размер. Доказателствената тежест за
установяване факта на връщане на заетата сума е върху ответника, от страна на
който не бе проведено успешно доказване, че е погасил и друга част от
задължението си в сочения в писмения отговор размер от 2600евро. Така с оглед категоричното заключение на
съдебно-почерковата експертиза по откритото производство по чл.193 ГПК, следва
да бъде признато за установено на основание чл.194, ал.3 във връзка ал.2 ГПК, по
заявеното от ищеца,
оспорване на истинността на представените от ответника разписки, че в частта за липсата на автентичност на положения подпис за К.К.
оспорването е доказано, като положение
подписи подпис не са на К.М.К., поради което и същите подлежат на изключване от
доказателствения материал по делото.
При това положение и
предявената претенция като доказана по основание и размер следва да бъде уважена, като с оглед
изхода по делото в тежест на ответника се възложат и сторените от ищеца съдебни
разноски в общ размер от 666,50лв., от които 156,50лв. за заплатена държавна
такса по делото и 510лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.3 във връзка ал.2 ГПК, по
заявеното от ищеца,
оспорване на истинността на представените от ответника разписки/л.19 и л.20/, че в частта за липсата на автентичност на положения подпис за К.К.
оспорването е доказано, като положение
подписи подпис не са на К.М.К., поради което и изключва същите от
доказателствения материал по делото.
ОСЪЖДА на осн.чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД Е.А.., гражданин на У., родена на ***г***, притежаваща карта за
постоянно пребиваващ в Б.чужденец № *******, изд. На**.**.20**г. на МВР-С. с
ЕГН-**********,*** и посочен адрес за призоваване гр.Н., ул.П. № */хотел М. да
заплати на К.М.К., гражданин на Р.Ф, роден на ***г. в Р., гр.М., с разрешение
за пребиваване № ********, изд. На**.**.20**г. на МВР-Б., с адрес в гр.С.В.,
ул.С.П.№**, ет.*, ап.* и съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.И.П. от БАК
сумата от 9800евро/девет хиляди и
осемстотин/евро, представляващи незаплатен остатък от дължима сума по силата на
сключен на 15.11.20**г. между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите рег. № ****/15.11.20**г. по описа на нотариус вп. с рег. № *** на
Нотариалната камара с район на действие РС-Н., по който К., в качеството на
заемодател е предоставил по банков път на Е.А.. в качеството й на заемател
сумата от 10 000евро, които заемателят се е задължил да върне по банков път в срок до 16.11.2018г..
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Е.А..,
гражданин на У., родена на ***г***, притежаваща карта за постоянно пребиваващ в
Б.чужденец № *******, изд. На**.**.20**г. на МВР-С. с ЕГН-**********,*** и
посочен адрес за призоваване гр.Н., ул.П. № */хотел М. да заплати на К.М.К.,
гражданин на Р.Ф, роден на ***г. в Р., гр.М., с разрешение за пребиваване № ********,
изд. На 02.06.2016г. на МВР-Б., с адрес в гр.С.В., ул.С.П.№**, ет.*, ап.* и
съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.И.П. от БАК, сторените по делото съдебни
разноски в общ размер от 666,50лв./шестстотин
шестдесет и шест лева и петдесет ст./, от които 156,50лв. за заплатена държавна
такса по делото и 510лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: