№ 139
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201686 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0938-001887 от
07.06.2021 година на ***, с което на основание чл.174 ал.3 предложение
първо от ЗДП на ЦВ. ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и е постановено отнемането на 12
контролни точки за извършеното нарушение на същата законова разпоредба.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат В.Л., АК – Русе. Последният навежда доводи за
материална незаконосъобразност на наказателното постановление като
твърди, че доказателствата по делото не установяват извършване на
нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП в хипотезата, приета от наказващият орган.
Като се позовава на събраните доказателства за това, че доверителят му
посетил ЦСМП Плевен и доброволно се подложил на химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяването на наркотични
вещества или техни аналози, моли съда да приеме, че жалбоподателят е
изпълнил предписанието в издаденият му му талон за изследване, с което е
спазил разпоредбата на чл. 3 а от Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за
1
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Процесуалният представител на
жалбоподателя счита, че наказващият орган не е съобразил това
обстоятелство, поради което и неправилно е приел, че е извършено
нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление като присъди в полза на
жалбоподателя и сумата от 800 лева, представляваща направените от негова
страна разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание, но взема становище по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да
издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗдвП.
На 29.05.2021 година, *** М.Х. и А.Г. изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред в ***. В ранните часове на
денонощието/между 4:30 и 5:00 часа сутринта/ в квартал „***“ в същия град,
двамата спрели за проверка лек автомобил, непосредствено след потеглянето
му от паркинга на супермаркет „ ***“ , разположен там. При проверката в
автомобила установили три лица – двама мъже и една жена. Единият от
мъжете бил жалбоподателя И.. Поведението на жалбоподателя, като водач на
моторно превозното средство събудило съмнения за неадекватност от ***,
поради което същите решили да го изпробват за употреба на забранени
вещества.
Свидетелите М.Х. и А.Г. извикали за съдействие свои колеги от ***. На
място се отзовал екип в състав от *** В.Л. и Х.Д.. Подканили жалбоподателя
да бъде изпробван с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер
2
ARME – 0026 за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят дълго се колебал дали да бъде изпробван. В крайна сметка
му бил предоставен тест. Жалбоподателят стиснал тампона със зъби, при
което същият бил набутан в пластмасов цилиндър и на практика пробата била
отчетена като невалидна.
На водачът бил издаден талон за медицинско изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с номер 0001579 с указание да се яви
в ЦСМП - Плевен в срок до 45 минути, считано от 05:40 часа на 29.05.2021
година. Жалбоподателят подписал талона. На мястото на проверката на
същият бил съставен и акт за установяване на административно нарушение по
чл. 174 ал. 3 ЗДП - умишлен отказ от страна на *** да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Актът бил съставен в присъствието на *** и връчен му лично.
Жалбоподателят го подписал собственоръчно без възражения.
Впоследствие е издадено и обжалваното пред настоящия съд
наказателно постановление, с което на ЦВ. ЦВ. ИЛ. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и е постановено отнемането на 12
контролни точки за извършеното нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДП.
На 29.05.2021 година в 06:10 часа жалбоподателят ЦВ. ЦВ. ИЛ. посетил
*** *** където предоставил биологична проба от кръв и урина за откриване
на опиати в кръвта.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 21-0938-001887 от 07.06.2021 година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 322629 от 29.05.2021 година
на ***; талон за изследване № 0001579 от 29.05.2021 година, 5:40 часа;
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози от 29.05.2021 година; писмо от ОД на МВР - Плевен, сектор
ПП - Плевен до Началника на Второ РУ - Русе; писмо от Началника на Второ
РУ - Русе до Началник сектор ПП - Плевен с регистрационен № 3393р-12521
от 20.07.2021 година; Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител на името на
жалбоподателя ЦВ. ЦВ. ИЛ.;писмо входящ № 1563 от 21.01.2022 година по
3
регистъра на Районен съд - Плевен, изходящо от „Спешно отделение“ при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен, ведно с приложените към
него: лист за преглед на пациент от 29.05.2021 година; извлечение от дневник
за взети кръвни проби на същата дата.
В подкрепа на горните обстоятелства са и показанията на свидетелите
М.Х., А.Г., Х.Д. и В.Л., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП.
Редът за проверка на водачите за употреба на алкохол или упойващи
вещества има своята уредба в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
нарко тични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
4
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като
разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за
допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване –
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или
невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Предвид това, водачът на МПС
извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП само тогава, когато откаже да
бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на
основанията на чл.3а от Наредбата, не изпълни издаденото му предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин,
че извършената на жалбоподателя проба с техническо средство Дръгтест 5000
с фабричен номер ARME – 0026 е била невалидна. Приетите към
доказателствата по делото писмо входящ № 1563 от 21.01.2022 година по
регистъра на Районен съд - Плевен, изходящо от „Спешно отделение“ при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен, ведно с приложените към
него: лист за преглед на пациент от 29.05.2021 година; извлечение от дневник
за взети кръвни проби на същата дата установяват, че жалбоподателят е
изпълнил предписанието на закона да бъде проверен и то по надлежният ред
като е посетил Спешно отделение при УМБАЛ „ Георги Странски“ ЕАД *** и
е предоставил кръвна проба и урина за изследване. Ето защо и с оглед
разпоредбите на Наредбата съдът прие, че жалбоподателят И. не е
осъществил нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП. Съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52
ал. 4 ЗАНН. Наказващият орган се е произнесъл по преписката преди да
прецени всички обстоятелства, относими към въпроса за вината на
жалбоподателя и без дори да извърши проверка относно тези обстоятелства.
5
Наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния
закон, тъй като санкционира деяние, което не осъществява признаците от
състав на административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП. Наказателно
постановление № 21-0938-001887 от 07.06.2021 година на ***, с което на
основание чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДП на ЦВ. ЦВ. ИЛ. от ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и е
постановено отнемането на 12 контролни точки за извършеното нарушение на
същата законова разпоредба е незаконосъобразно и необосновано, поради
което и следва да бъде отменено изцяло.
По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
в производството действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63 Д ал. 2 от ЗАНН,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 800 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати ЦВ.
6
ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща
направените по НАХД № 1686/2021 година по описа на РС Плевен разноски
съответно за адвокатско възнаграждение на В.Л., АК - Русе.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001887 от 07.06.2021
година на ***, с което на основание чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДП на
ЦВ. ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и е постановено отнемането на 12 контролни точки за извършеното
нарушение на същата законова разпоредба.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от ***
следва да бъде осъдена да заплати ЦВ. ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН **********
сумата от 800 лева, представляваща направените по НАХД № 1686/2021
година по описа на РС Плевен разноски съответно за адвокатско
възнаграждение на В.Л., АК - Русе.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7