Определение по дело №1314/2014 на Районен съд - Асеновград

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА       

 

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гр.дело №1314/2014г. и като обсъди:

 

Постъпила е искова молба от Община Асеновград за признаване на установено по отношение на Бачковска ставропигиална света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир, с. Бачково, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бачково е била собственик на местен път ІІ-86 /Бачково – Бачковски манастир – местност „Клувията“/, заснет като част от поземлени имоти с идентификатори №№02974.12.16, 02974.12.21, 02974.12.39, 02974.12.40, 02974.12.36, 02974.12.38.

Тя е подадена до Окръжен съд Пловдив, но с определение от 06,06,2014г. по гр.д.№1481/2014г. по описа на ПОС е определена цена на иска 575,90 лева, поради което производството е било прекратено и делото изпратено на Районен съд Асеновград, тъй като същият е родово компетентен да разгледа предявения иск.

Настоящият състав намира, че не е родово компетентен да разгледа предявения иск по следните съображения:

Действително съгласно чл. 69, ал.1, т.2 размерът на цената на иск за собственост е данъчната оценка на имота, предмет на спорното право. В случая претендираното вещно право е върху местен път. Макар да не е заснет като такъв в кадастралната карта, към исковата молба са приложени съответни писмени и веществени доказателства, от които е видно, че тази вещ съществува. Същите са равнозначни на скица на поземлен имот или схема на сграда, които се прилагат в обичайните случаи и удостоверяват обективното съществуване на вещта. Предмет на спора между страните е принадлежността на същата към момента на одобряване на кадастралната карта, поради заснемането й като част от други поземлени имоти. Това, обаче, не води до извод, че ще се установява принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот. Ето защо не е правилно цената на иска да се определя като данъчната оценка на спорната площ от 14682 кв.м., попадаща в посочените в исковата молба поземлени имоти, се равни на 575,90 лева. Това е данъчна оценка на земеделски земи, граничещи със „спорната площ“, но не може да се приеме за адекватна по отношение на вещта, предмет на спорното право – местен път ІІ-86 /Бачково – Бачковски манастир – местност „Клувията“. Тя не представлява нива или трайни насаждения, и не може цената на иска да се определи механично въз основа на данъчната оценка на земеделска земя. Още повече, че практически е невъзможно да се определи каква част от „спорната площ“ в кой земеделски имот попада, а разликата в данъчните оценки на същите с оглед вид, категория и други критерии, отнасящи до земеделска земя, води и до разлика в данъчна оценка за квадратен метър за всеки от тях.

В същото време въведените с исковата молба твърдения очертават предмета и рамките на спора. Поради това за да се определи цената на иска следва да се има предвид данъчна оценка за право на собственост върху вещта – тази, която е индивидуализирана от ищеца в исковата молба. Доколкото същата не е земеделска земя, а местен път, по отношение, на който няма данъчна оценка, то следва да се има предвид пазарната цена на вещното право. Тя е над 50 000 лева – 142 200 лева, с оглед на което и на основание чл. 104, ал.1, т.3 от ГПК предявеният иск е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, а не на районен съд.

При това положение е налице спор за подсъдност между съдилищата, който на основание чл. 122 от ГПК следва да бъде разрешен от общия им по-горен по степен съд – Апелативен съд – Пловдив, като производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.  

 Мотивиран от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1314/2014г. по описа на Районен Съд – Асеновград, І гр.състав.

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Районен съд – Асеновград и Окръжен съд – Пловдив по предявения иск Община Асеновград за признаване на установено по отношение на Бачковска ставропигиална света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир, с. Бачково, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бачково е била собственик на местен път ІІ-86 /Бачково – Бачковски манастир – местност „Клувията“/, заснет като част от поземлени имоти с идентификатори №№02974.12.16, 02974.12.21, 02974.12.39, 02974.12.40, 02974.12.36, 02974.12.38.

ИЗПРАЩА гр.дело №1314/2014г. на Апелативен съд - Пловдив.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                    

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: