№ 1196
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
С определение № 1009 от 28.09.2021 г. на СГС, НО, 21 състав, постановено по ЧНД №
3772/2021 г. по описа на същия съд, е потвърдено постановление от 31.05.2021 г. на
/прокурор при/ СГП, с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 4/2019
г. по описа на НСлС, пр. пр. № 19335/2018 г. /по описа на СГП/, водено за извършено
престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от
адвокат В.В. от САК, повереник на посочената като пострадала В. В. К. – наследник на
починалия И. Ц. К. /негова майка/.
В жалбата се изразява несъгласие с атакуваното определение на СГС и се сочи, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди се, че атакуваното определение е бланкетно и
немотивирано, доколкото не е направен никакъв анализ на извършените от разследващите
органи процесуално-следствени действия и на събраните по ДП доказателство, за да бъде
преценено дали прекратяването на ДП е законосъобразно и обосновано, както и че в нито
един момент в определението си първоинстанционният съд не е посочил защо, според него,
не са налице съществени противоречия в събраните по делото доказателства и какви са
мотивите му, за да приеме, че по делото е извършено обективно, пълно и всестранно
разследване. В тази връзка се прави оплакване, че СГС не е преценил, че по досъдебното
производство не е установен по категоричен начин механизма на причинените телесни
увреждания и причината за смъртта на пострадалия И. К..
Излагат се и доводи, че нито в прекратителното постановление на прокурора, нито в
определението на СГС са били обсъдени събраните по делото доказателства,
1
представляващи медицинска документация на пострадалото лице, в която е посочено, че
„пострадалия е докаран в коматозно състояние, физикални белези за травми по главата-
данни за тежка ЧМТ, а в стр.32 на ЛАК е посочено, че се касае за 32 годишен пациент
„докаран в ЦСМП в безсъзнателно състояние, с рана по главата, вероятно след побой“.
Твърди се също, че градският съд не е обсъдил доводите и възраженията на поверениците в
частната жалба срещу прекратителното постановление, като е приел, че от събраните по
делото доказателства „не са налице съществени противоречия“ и като не е преценил
обстоятелството, че най-същественото противоречие в настоящото производство е
противоречието между заключенията на двете съдебно-медицински експертизи относно
причината за смъртта на пострадалото лице, от една страна, и от друга страна, заключението
на експертите и приетото за установено от прокурора при СГП.
Изтъква се още, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че „държавното
обвинение е провело обективно, пълно и всестранно разследване, в хода на което да са
събрани множество писмени, гласни и веществени доказателства“. В тази връзка се твърди,
че в хода на разследването са допуснати множество процесуални нарушения, които се
явяват пречка за разкриване на обективната истина.
На следващо място, атакуваното определение на СГС се характеризира и като немотивирано
по отношение на жалбата на пострадалата В. В. К. в частта й досежно действията на лекаря
от ЦСМП и полицейските служители от 01 РПУ-СДВР.
В обобщение се заявява становище, че досъдебното производство е прекратено преди
извършването на пълно, обективно и всестранно разследване; че не са извършени всички
процесуално-следствени действия с цел разкриване на обективната истина, а определението
на градския съд, с което е потвърдено обжалваното определение, е бланкетно,
немотивирано, като в него липсват каквито и да е мотиви кои факти и обстоятелства от
прокурорското постановление съдът приема за установени и кои не, по какви съображения и
как в този смисъл е формирано вътрешното убеждение на съда, за да стигне до правния
извод, че постановлението на прокурора е правилно и законосъобразно. Твърди се също, че
не е даден отговор на доводите и възраженията на поверениците; че не е направен анализ на
събраните по ДП доказателства, на извършените процесуални-следствени действия, поради
което така постановеното определение се явява недостатъчно, немотивирано и постановено
в нарушение на процесуалния закон.
По така изложените съображения подалият въззивната жалба повереник моли апелативния
съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на
първоинстанционния съд като неправилно, необосновано, незаконосъобразно - постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – и да върне делото на
прокурора за продължаване на процесуалните действия, а в случай, че бъде преценено, че са
налице основанията за това - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
2
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт,
приема за установено следното:
По повод настъпилата смърт на И. Ц. К. на 16.10.2018 г. на основание чл. 212 ал.2 от
НПК е било образувано досъдебно производство № ДП 225 МК 2480/2018 г. по описа на 01-
РУ-СДВР, пр.пр. № 19335/2018 г. по описа на СГП срещу неизвестен извършител за това, че
на 07.10.2018 г. е причинил смърт по непредпазливост на И. Ц. К. вследствие на умишлено
нанесена телесна повреда – престъпление по чл. 124 ал.1 от НК.
С постановление на главния прокурор на Република България от 28.01.2019 г.
разследването по ДП е възложено на НСлС, като след приемането на делото от НСлС
същото е администрирано и се движи под № 4/2019 г. по описа на НСлС-София.
В хода на проведеното разследване никое лице не е било привлечено в качеството на
обвиняем за горното или за друго престъпление.
С постановление на прокурор при СГП от 31.05.2021 г. по ДП № 4/2019 г. по описа на
НСлС, пр.пр. № 19335/2018 г. по описа на СГП на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24
ал.1 т.1 от НПК е прекратено досъдебното /наказателното/ производство по ДП №
11293/2019 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 17803/2019 г. по описа на СГП /в
диспозитива на прекратителното постановление е посочено, че се прекратява досъдебното
производство по номер и по прокурорска преписка, различни от тези, по които е
извършвано разследването и по които е постановен самият прокурорски акт/.
С атакуваното определение № 1009 от 28.09.2021 г. на СГС, НО - 21 състав,
постановено по НЧД № 3772 по описа на съда за 2021 г., на основание чл. 243 от НПК е
потвърдено горното прекратително постановление.
В процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК, в която се осъществява съдебен контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, каквато се
явява и настоящата, първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и
да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали
при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния
и на процесуалния закон. Затова в текущото производство както първата, така и въззивната
инстанция са длъжни да анализират цялата налична доказателствена съвкупност, въз основа
на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед
на това да преценят дали установените от прокурора в прекратителното постановление
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал /в този смисъл е решение № 510 от 23.12.2009 г. по н.д. № 466/2009 г., ІІ н.о. на
ВКС/. Т.е., да преценят дали постановлението е обосновано. Освен това задължително
следва да бъде преценена и процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали
същото е извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по
разследването – способи на доказване /дали събирането и проверката на доказателствения
материал е протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по
оценката на доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали
3
неоснователно е игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите
доказателствени материали, дали има позоваване на процесуално негодни доказателства и
т.н./; както и на самото изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното
производство /дали прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е
изложил мотиви или същите са противоречи, нелогични или неразбираеми; не е изложил
фактически констатации, които счита за установени; не е посочил фактическите и/или
правните основания за прекратяването и др./. На задължителна оценка подлежи и
материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната
грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на
основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на
постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е
извършено престъпление, което предполага извършването на преценка за правилното
прилагане на материалния закон/.
При извършената проверка на процесното прекратително постановление и на
потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, основавайки се на горните принципни
положения относно пределите и обхвата на съдебния контрол в това производство,
въззивната инстанция намира сериозни основания да приеме, че в случая градският съд
въобще не е изпълнил задълженията си да извърши преценка по горните въпроси,
изпълващи съдържанието на критериите за обоснованост и законосъобразност на
постановлението за прекратяване. А като не е изложил никакви съображения по тези
въпроси СГС на практика не се е произнесъл по обосноваността и законосъобразността
/процесуална и материална/ на прекратителното постановление.
В тази връзка напълно неправилен и незаконосъобразен се явява изводът на първия съд, че в
настоящото контролно производство съдът не може да проверява установените фактически
положения. След като самият процесуален закон в разпоредбата на чл. 243 ал.5 от НПК
вменява в задължение на съда да се произнася по обосноваността на прекратителното
постановление, то логично следва, че съдът не само има право, но е и длъжен да проверява
установените от прокурора фактически положения, за да може да прецени дали те обективно
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал, т.е. дали
фактическите изводи в постановлението са обосновани /в този смисъл виж проф. д-р М.Ч.,
Досъдебно производство по НПК – теория и практика, Сиела Норма АД, София, 2013 г., стр.
449-450/. С оглед на това първостепенният съд е бил длъжен да анализира цялата
доказателствена съвкупност и въз основа на тази си дейност да посочи дали описаните в
прокурорския акт фактически положения обективно се извеждат и установяват от събрания
в хода на разследването доказателствен материал.
Градският съд обаче не е изпълнил това свое задължение, както и задължението си да
извърши контрол на цялата доказателствена и процесуална дейност на разследващите
органи и на прокурора, довела като краен резултат до прекратяването на наказателното
производство, поради което решаващият му извод, че наказателното производство
законосъобразно е било прекратено е направен в нарушение на процесуалния закон и на
4
принципа на обективната истина, с който е свързан принципа за оценка на
доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства. В атакуваното определение са изложени само
лаконични немотивирани декларативни твърдения, които по никакъв начин не
удовлетворяват изискването на чл. 34 от НПК съдебният акт да съдържа и мотиви. Освен
това в определението не е даден отговор и на нито едно от възраженията и оплакванията,
направени в жалбата на посочената като пострадало лице В.К. срещу постановлението за
прекратяване. Всичко това налага извода на настоящата инстанция, че проверяваното
определение на практика няма мотиви.
Описаните дефицити и пороци на обжалвания съдебен акт, сочещи на липса на мотиви,
обосновават извод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването
му и са основание за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане /за ново произнасяне по жалбата срещу прекратителното постановление/
от друг състав.
При така констатираното основание за отмяна на атакуваното определение и за връщане на
делото на първата съдебна инстанция за ново разглеждане въззивният съд в случая не може
да замести първоинстанционния и сам да реши въпросите по жалбата, с която е сезиран /в
този смисъл е и становището на проф. д-р М.Ч. в цитираната монография, стр. 463/.
Противното на практика би довело до лишаването на страните от произнасянето на една
съдебна инстанция. С оглед на това настоящият съд счита, че не следва да се произнася по
оплакванията във въззивната жалба, които са по съществото на спора, а именно по
обосноваността и законосъобразността на прекратителното прокурорско постановление.
Воден от гореизложените мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1009 от 28.09.2021 г. на СГС, НО, 21 състав, постановено по ЧНД
№ 3772/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 31.05.2021 г.
на /прокурор при/ СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 4/2019 г.
по описа на НСлС, пр. пр. № 19335/2018 г. /по описа на СГП/, водено за извършено
престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд
/за ново произнасяне по жалбата на посочената като пострадало лице В. В. К. срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6