№ 914
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500964 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на М. Р. Л. –ответник по гр.д.
№ 7132 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
697/14.04.2022 год. постановено по същото дело в частта ,с която въззивникът
е осъден да заплати на „Попов инвест 2014“ ЕООД сумата от 1940 лв. –
представляваща обезщетение за ползване след прекратяване на наемно
правоотношение на лек автомобил „Сузуки „,модел „Селерио“,с рег. № 7955
МТ,за периода от 31.12.2020 г. до 13.07.2021 г. ,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане ,като го е
осъдил да заплати и 1733,35 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди ,изразяващи се в увреждането но посочения лек автомобил ,ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата
,както и сумата 1109,97 лв. – разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за
неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо място ,че
не била изяснена напълно фактическата обстановка.По делото била налична
разписка ,от която става ясно ,че на 13.07.2021 г. процесният автомобил е
1
предаден от служител на МВР на дружеството –ищец .Не са събрани
доказателства обаче дали автомобилът или защо е бил иззет от ответника и 1
по каква причина е бил в МВР.Няма данни за някаква престъпна дейност
спрямо Л. .Затова се счита за неправилен извода ,че автомобилът е бил в
държане на ответника след двата месеца ,за които е бил платен наем ,т.е.
именно след 31.12.2020 г.Съдът се е позовал единствено на показанияа на
лице ,което е в служебни правоотношения с дружеството –ищец,но след като
се твърди намесата на други лица и по-специялно на органи на реда ,е
следвало призоваването им за разпит.
Не се е установило ,че именно ответника е причинил имуществените
вреди по автомобила ,нито в какво състояние МПС-то е открито от органите
на МВР.Това ,че свидетелят е констатирал щетите към момента на
приемането на автомобила от органите на реда ,не може да ангажира
отговорността на ответника за заплащане на същите ,т.е. погрешно е
схващането ,че са събрани достатъчно доказателства .
Моли се за отмяна на решениео и отхвърляне на исковете . Не се сочат
нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в
атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на
първо място ,че даденият под наем на ответника от ищцовото дружество
автомобил му е бил върнат със съдействието на полицията на 13.07.2021 г. ,за
което е представена разписка от същата дата .Представен е и сигнал до РУ на
ОДМВР-Бургас ,в който дружеството е изложило твърдение ,че автомобилът
е в неизвестност и Л. не го е предал след прекратяване на наемния договор
.Тези доказателства потвърждават извода ,че ищецът си е върнал
фактическата власт върху автомобила на сочената дата в резултат на сигнала
и съдействието на полицията за установяване на местонахождението му и
това на наемателя Л. .Извън предмета на спора е дали срещу него е било
образувано някакво наказателно производство .
Ответникът не е подал отговор на исковата молба , не е направил и
съответните изявление в хода на съдебното дирене ,нито е представил
2
доказателства къде и кога е върнал автомобила /за което носи тежестта на
доказване/.Допълнителен аргумент е и приетата вносна бележка от 2
09.04.2021 г. за заплатен наем за автомобила от Л.. Затова при липса на
твърдения и доказателства ,че автомобилът е предаден на друга дата ,изводът
на съда за датата ,на която е бил върнат на ищеца е правилен .
Що се отнася до щетите върху автомобила,се отбелязва ,че дали същите са
нанесени от ответника лично ,или от трето лице през времето ,през което
автомобилът е държа от него ,е без значение за ангажиране на отговорността
му за вреди ,която наемателят дължи на осн.чл. 233 ЗЗД .В случая няма
доказателства автомобилът да е предаден на наемателя с дефекти .Затова не
са допуснати нарушение в тази връзка от съда ,включително и преценка на
показанията на свид. Е. –лицето ,което е извършило фактически действия по
предаване и получаване на автомобила.
Моли се за потвърждаване на решението изцяло .Също не се сочан нови
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.
233 ал. 1 и чл. 236 ал. 2 ЗЗД.
Не се спори по делото ,че на 31.10.2020 г. е сключен договор за наем
между ищцовото дружество -„ПОПОВ ИНВЕСТ 2014“ ЕООД (наемодател) и
ответника М. Л. /наемател), по силата на който дружеството отдава за
възмездно ползване на ответника собствения си лек автомобил марка „Сузуки
“, модел „Солеро“, рег. № А 79 55 МТ, за срок от 30 дни – до 30.11.2020 г.,
срещу наем от по 10 лева на ден или общо 300 лева. В договора изрично е
посочено, че автомобилът се дава в изправно техническо състояние.
Автомобилът не е върнат след изтичане на срока на договора, което
практически не се оспорва от ответната страна и се потвърждава от
показанията на свидетеля Е., който е служител на дружеството наемодател и
отговаря за сключването и изпълнението на договорите за наем на
автомобили. Наетият автомобил и ключът за него е следвало да бъдат
предадени след изтичане на срока на договора именно на свидетеля Е. . Тъй
като това не се случва, той провежда телефонен разговор с бащата на
3
ответника, като последният заявява, че на сина му му трябва време, за да
преведе парите за ползването на колата. Доколкото автомобилът не е
предаден на свидетеля и поради заплахи към него от страна на ответника,
дружеството ищец чрез Е. подава сигнал до полицията на 17.06.2021 г. На
13.07.2021 г. Е. получава от полицай при V РУ към ОДМВР – 1 Бургас
процесния лек автомобил ,като е констатирал, че има следните увреждания
по автомобила: панел заден ляв е увреден; преден халоген ляв е счупен; врати
предна дясна и задна дясна са повредени; панел заден десен; накъсан
обезопасителен колан на мястото на водача. Според свидетеля деформацията
на преден десен калник (снимка 1 от заключението на вещото лице) е
настъпила преди предаването на автомобила на ответника за ползване. При
огледа на автомобила вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза констатира и пукнатина по предно панорамно стъкло и счупен
контактен ключ, но те не се претендират от ищеца (видно от
обстоятелствената част на исковата молба). Според експерта цената за
ремонта на автомобила е в размер на 1917,22 лева, но дружеството
претендира по-ниска по размер сума, а именно 1773,35 лева.
Не се спори също и че на 09.04.2021 г. дружеството получава по банков
път сумата от 300 лева с наредител бащата на ответника. Като основание за
плащането е посочено „плащане наем автомобил“.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приема и
двата обективно съединени иска за основателни ,като по първия иск – с
правно основание чл. 233 ал. 1 изр. 2 ЗЗД сочи ,че ,доколкото сочената правна
норма на чл. 233 ал. 1 изр.4 ЗЗД предвижда оборима презумпция по
отношение доказване състоянието на вещта при предаването й от
наемодателя на наемателя по договора за наем и тъй като страните по
правоотношението не са подписали двустранно приемо-предавателен
протокол ,установяващ състоянието на отдадената под наем вещ
,приложение намира именно оборимата презупция на чл. 233 ал. 1
изр.4,съгласно която се счита ,че получената от наемателя вещ е в добро
състояние.Доказателствената тежест на противното твърдение-че вещта е
била в лошо състояние ,или с недостатъци ,се носи от наемателя/каквото
доказване не е сторено в процеса/.От друга страна ,уврежданията на
автомобила са констатирани към момента на връщането му /според
показанията на свид.Е./ от полицецйски служители на 13.07.2021 г.,до който
4
момент автомобилът е бил във фактическа власт у ответника ,т.е. вредите се
дължат на причина,за която отговора ответникът.
Уважен е и искът по чл. 236 ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за ползването на автомобила след изтичане срока на договора ,като
конкретният размер на обезщетението е изчислен съобразно договорения
наем .
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд ,към които препраща на оснчл. 272 от ГПК .
Във въззивната жалба се оспорва извода на съда за това ,че
автомобилът е бил във фактическата власт на ответника и се възразява ,че не
били ангажирани доказателства ,че въпросното МПС било иззито от страна
на полицията именно от ответника и по каква причина било при
тях.Всъщност няма спор ,че автомобилът ,който е бил отдаден под наем от
ищцовото дружество на ответника е бил върнат със съдействието на
полицията на 13.07.2021 г. ,за което е била представена разписка от същата
дата.Представен е и сигнал до 5-то РУ на ОДМВР –Бургас от 17.06.2021 г. ,в
който дружеството е изложило твърдения ,че не му е известно къде се намира
автомобилът,тъй като ответникът Л. не го е предал след прекратяване на
наемния договор .Следователно дружеството си е върнало фактическата власт
върху автомобила в резултат на сигнала и съдействието на полицията за
установяване на местонахождението му и това на наемателя Л..В тази връзка
без значение е дали срещу него е образувано наказателно производство и е
реализирана някаква наказателна отговорност .
Не е било спорно между страните ,че е бил скюлеч наемен договор за
автомобила ,за определен срок ,койко към момента на предявяване на иска е
изтекъл.След изтичане на срока на договора наемателят е бил длъжен да
върне автомобила и в тежест на ответника е било да установи ,че е върнал
автомобила след прекратяване на договора и кога е станало това .В случая
ответникът не е депозирал никакви доказателства в тази връзка ,не е
депозирал и отговор на исковата молба ,не е поискал доказателства относно
факта кога и от кого е предаден автомобила.Затова и при липса на твърдения
в първоинстанционното производство ,че автомобилът е предаден на друга
дата ,изводът на съда за датата на връщане на ищеца е правилен и съобразен
с доказателствата по делото.
5
Що се отнася до оплакванията за необоснованост на изводите за
вредите,причинени по автомобила ,то безспорно е ,че по времето ,когато
ответникът е държал автомобила ,той е носил отговорност за причинените му
вреди –без значение дали тези вреди са нанесени лично от него , или от трето
лице.Тази отговорност на наемателя му е вменена по силата на изричната
законова норма на чл. 233 ЗЗД,а както правилно е приел първостепенният съд
–до доказване на противното се предполага ,че вещта е била приета в добро
състояние /а в случая този факт изрично е вписан в наемния договор /.Затова
правилен е изводът ,че уврежданията по автомобила са настъпили след
предаването му на ответника и той носи отговорност за тях.
Съдът не е допуснал нарушения и при преценка на събраните по
делото свидетелски показания ,тъй като показанията на свид. Е. са ценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК ,като е отчетено ,че той се намиа в
служебни отгошения с ищцовото дружество.Това обаще само по себе си не
прави показанията му автоматично недостоверни ,тъй като именно той е бил
лицето ,което е извършвало фактическите действия по предаване и
получаване на автомобилите на дружеството ,неговите наблюдения са
непосредствени ,а и не са опровергани с други доказателства ,депозирани от
ответната страна .
Затова настоящият съдебен състав счита ,че атакуваното решение
следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 697/14.04.2022 г. постановено по гр.д.
№ 20212120107132 по описа за 2021 г. на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7