Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.01.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16288 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.10.2019г., гр.д.19918/19г., СРС, 55 с-в
осъжда на основание чл. 411 КЗ З. „Е.“ АД да заплати на З. „А.Б.“ АД сумата 2 437.68
лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско“ на л.а. „Шкода“, с рег. № ****** за вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 03.08.2017г. и ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 05.04.2019г. до окончателното плащане и сумата 828.28 лева – разноски.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях З. „Е.“ АД. Счита,
че по време на ПТП няма действащ договор за застраховка „Каско“, поради
неплащане на вноска от премията. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият
– ищецът З. „А.Б.“ АД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена с
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд
приема следното:
Съществуването към момента
на ПТП от 03.08.2017г. на валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско”,
сключен между ищеца З. „А.Б.” АД и собственика
на увредения автомобил се установява чрез застрахователна полица №
17-0300/412/5000637 от 13.03.2017г., с уговорено разсрочено плащане на премията.
Отделно, в отговора на исковата молба, ответникът З. „Е.“ АД признава плащането
на застрахователната премия по застраховка „Каско“. В тази връзка, следва да се
съобразят и останалите безспорни факти за образувана от ищеца преписка по щета,
настъпила при пътния инцидент като застрахователно събитие и извършеното
плащане на застрахователното обезщетение в полза на застрахования. Предприетите
от ищеца действия в изпълнение на договорните му задължения на застраховател
сочат за наличие на валидно договорно правоотношение по застраховка „Каско“ с увредения собственик по време на ПТП. Наред с
всичко, не се установява към същия момент да е прекратен застрахователният
договор поради неплащане на премията, при условията и сроковете на фингирания състав по чл.260, ал.2 вр.
чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ/отм./ чрез връчване на писмено предупреждение за
прекратяване до застрахования.
След като пътният инцидент има характер на
застрахователно събитие, настъпило в рамките на периода за покрит риск по
действащ застрахователен договор, основателен е искът по чл.213, ал.1 КЗ/отм./
за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в полза на
увредения.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която исковете
са уважени.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
реализира разноски за 480.77 лв. – платено по банков път възнаграждение за един
адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2019г., гр.д.19918/19г., СРС, 55 с-в.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, *** да заплати на З. „А.Б.“ АД, ***
сумата 480.77 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.