ПРОТОКОЛ
№ 140
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600131 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.45 ч., поради разглеждане на
ВНОХД № 112/2021 г. в същата зала.
Жалбоподателят подсъдим И. Г. П.., се явява лично и с назначения
служебен защитник адв. С.К..
Жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители Н.Ф. и
Г.Г., не се явяват, редовно призовани. За двамата се явява упълномощеният
повереник адв. К.С..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява Апелативният прокурор
П..
Съдът докладва постъпило писмо изх.№ 502/13.09.2021 г. от ЦСМП-
Х., ведно с приложенията към него, а именно разпечатки от регистър на
спешна медицинска помощ и амбулаторни листи.
С разпореждане от 14.09.2021 г. по служебна инициатива на съда е
допуснат в качеството на свидетел медицински фелдшер К. К. Г.., която се
явява лично в съдебната зала.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запознат съм с текста на
писмото от ЦСМП-Х. и приложенията.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Запозната съм с текста на
писмото и приложенията.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Запознах се с текста на писмото и
приложенията.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази, че
неявяването на редовно призованите частни обвинители и граждански ищци
не е пречка за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА в качеството на свидетел и снема самоличност на:
К. К. Г.. – *** без родство със страните.
Свидетелката предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Г..
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛКАТА: Спомням си, че съм посещавала с. О.. В 10.35 ч.
ние получихме обаждане от тел.112 за пострадал пациент, подчертаха, че е
наш колега. Ние веднага тръгнахме и след 7-8 минути бяхме на място. Бяхме
посрещнати от шефа на полицията – С. и още няколко полицейски
служители. Аз сложих престилка, ръкавици и калцуни, за да мога да вляза и
да видя какво става вътре. При влизането ми ми направи впечатление, че от
входа – това е едно коридорче тясно, до стаята на колегата имаше диря от
кръв. Като влязох вътре картината беше потресаваща - колегата беше зад
бюрото, целият в кръв, беше обезобразен. Тялото беше зад бюрото на земята.
Всичко беше в кръв. Аз пристъпих да го прегледам. Най-напред потърсих
пулс на каротидната вена, но нямаше. Опитах се със слушалка да чуя
2
сърдечна дейност – нямаше. Нямаше дишане. Кръвта, която беше наоколо
беше прясна, не беше засъхнала. Спомням си, че една от ръцете му беше
вдигната, което за мен означаваше, че се е защитавал. Беше в предпазна поза.
Тялото му не беше вкоченено, не беше починал отдавна. Тялото не беше
студено, когато го преглеждах. Имаше наранявания по главата и тялото. Беше
обезобразен. Поставихме диагноза, че е починал преди пристигането на
екипа.
От 27 години работя като фелдшер. Имам съответното образование.
Посещавала съм и други произшествия. Според моят опит и представи мога
да кажа, че е починал преди около два часа. Едва ли е било повече от два
часа.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА
СВИДЕТЕЛКАТА: Мисля, че денят беше през месец октомври
преди около две години. Не съм мерила температура на тялото с термометър.
Отново повтарям впечатленията си, че кръвта беше прясна, а тялото не беше
студено.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛКАТА: Аз транспортирах тялото до съдебна медицина.
Не съм била през цялото време на местопроизшествието. Не си спомням да
съм видяла д-р Е. на произшествието. Не мога да кажа шофьорът на кого е
предал трупа в съдебна медицина.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С.
СВИДЕТЕЛКАТА: Същият ден три пъти ходих на
местопроизшествието на повикване. Вторият път ни викнаха да отидем там,
ако някой има нужда от помощ. Става въпрос за хората, които гледаха. Не се
наложи да се намесим. Третият път отидохме, за да извозим трупа.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетелката.
Моля да ми бъдат възстановени пътните разходи за явяване в
съдебно заседание. Пътувах с личния си автомобил.
3
Съдът намира искането за основателно и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетелката К. К. Г.. пътни разноски в
размер на 24.58 лева от бюджетната сметка на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВ. К.: Правим искане, т.к. в материалите по делото се твърди, че е
намерен телефонът на пострадалия Ф., но никъде в материалите по делото не
видях да има разпечатка от това, кога той е водил някакви разговори и кога
към неговия телефон е имало евентуални повиквания. По делото има
достатъчно материали, че кметският наместник на два-три пъти е правил опит
да се свърже с него, но часовете не са уточнени. Считаме, че е необходимо,
тъй като телефонът е като веществено доказателство по делото иззет от
местопрестъплението, една разпечатка на разговорите от и към телефона
може да даде някаква информация, към колко часа са водени евентуални
разговори от пострадалия и към колко часа е имало неотговорени повиквания
отново към телефона. Други искания нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания по доказателствата. За мен часът
на смъртта остана неустановен.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че има множество гласни и писмени вече
доказателства за часа на смъртта. Телефонът не виждам каква връзка може да
има с деянието. Напълно обичайно, след като е починал да не отговаря на
повикванията. Притеснява ме това, че мобилните оператори не могат да дадат
информация след толкова време. Иначе има някакъв резон в искането.
АДВ. С.: Искам да изразя мнение, че колегата злоупотребява с
право. Имаше достатъчно време да направи всички искания и че в момента
всички тези искания във всяко следващо заседание, доколко основателни или
не, ще прецени съдът, са единствено с оглед гледане на мярката за
4
неотклонение, за да бъде променена мярката.
По отношение на конкретното искане, мисля че има достатъчно
събрани гласни и писмени доказателства за предполагаемия час на
извършване на деянието. Оставям на съда да прецени доколко е основателно
искането.
РЕПЛИКА АДВ. К.: Знаем, че не може да бъде направена справката
от телефонния оператор, но от апаратът може.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
искане от адв.К..
Съдебното заседание продължава в 12.30 часа, в присъствието на
страните.
След проведено тайно съвещание съдът намери направеното
доказателствено искане за неоснователно, тъй като за установяване на
посоченото от защитника обстоятелство, а именно точният час на смъртта на
пострадалия по делото, са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства позволяващи извършването на преценка в тази насока. Ето
защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за назначаване на
техническа експертиза и изискване на разпечатки за входящи и изходящи
повиквания от телефона на пострадалия.
СЪДЪТ прочита приложените към делото писмени доказателства,
както и постъпилите на 14.09.2021 г. писмо от ЦСМП-Х., ведно с
приложенията към него, а именно разпечатки от регистър на спешна
медицинска помощ и амбулаторни листи.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни, а обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна
5
следва да се потвърди.
Аз поддържам изцяло фактическата обстановка, правната
квалификация на деянието и аргументите за доказаност на двете обвинения,
посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на
убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни, писмени и
веществени доказателства. Специално за гласните доказателства, които се
оспорват, първоинстанционният съд е успял внимателно да проучи и
анализира всички гласни доказателства по случая, правилно да посочи кои и
защо приема за достоверни, представени от незаинтересовани свидетели, като
ги е съпоставил аналитично с всички други обективни доказателства по
делото и по този начин е успял да установи правилната фактическа
обстановка по случая.
По отношение обвинението по чл.116 от НК. Тук се счита от
защитата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и се иска
подсъдимият да бъде оправдан. Само ще отбележа, че по делото няма никакъв
спор, че Ф. е медицински специалист и деянието е извършено при изпълнение
на службата му, че е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и
с особена жестокост, както няма и спор и по механизма на причиняване на
нараняванията и характера им и причините за настъпване на смъртта, както и,
че деянието е осъществено от субективна страна при пряк умисъл.
Какви са доказателствата срещу П. по това обвинение. Ще започна с
едно много интересно обстоятелство предхождащо убийството, което се сочи
в обясненията на св.Г.Я., когото П. е попитал как познава Ф., като свидетелят
му е казал, че е много хубав човек, на което подсъдимият е отговорил „Махни
го от тука“. Това е прозвучало заканително за Я. и за това същият ден той е
предупредил пострадалия да не се занимава с П., защото той не търпи, както и
го е предупредил да не нарича П. с умалителни имена "В" или "В." и го е
предупредил, че подсъдимият е много опасен. Впрочем има много
свидетелски показания като св. Т.Т., С. С., Г.Я. и др., че подсъдимият не иска
да го наричат с умалителни имена и става агресивен, ако това се случи. Това е
показателно за много ниския праг на търпимост на П. при контактите с други
хора. Сочи и друг пример в тази насока – става агресивен и когато някой не го
е извикал него да му реже дървата – закани, обиди, а на св.Я. е ударил в
6
земята кучето и му е разчекнал устата, само защото са извикали ром да им
нареже дървата. Считам, че тези обстоятелства и случаи са важни, защото те
сочат на реална причина и мотив за извършване на убийството, а именно
недоволството на подсъдимия към Ф. за качеството на оказаната му
медицинска помощ или фелдшерът го е нарекъл с умалително име.
На следващо място ОС-Ямбол много подробно и точно е посочил
свидетелите, които са видели П. да отива към здравната служба, а някои – И.
и С. и да влиза в нея, като това е било около 7.40ч., както и другите
свидетели, които са видели П. да идва откъм здравната служба, като това е
било към или малко след 8.00 ч. Това е и очевидният период на извършване
на убийството. Не е вярно твърдението на защитата, че има съществени
разминавания във времето в показанията на различните свидетели.
Разминаванията, ако въобще ги има, защото хората сочат приблизителен час,
са в порядъка на няколко минути, което е напълно нормално. Те не са и
очаквали, че ще ги разпитват за точното време, за да вземат със себе си
часовник и непрекъснато да го гледат. Именно, ако тези свидетели сочеха
точен до минута час, можеше да има някакво съмнение в обективността на
показанията им. Прави впечатление и, че тези от свидетелите, които са
видели П. да отива към или да се връща от здравната служба и са обърнали
внимание на дрехите му, сочат че той е бил с камуфлажно облекло, част от
свидетелите казват, че често са го виждали да носи нож, а свидетелите И. И. и
Н.М., че е бил с ръкавици.
Стигаме до най-важните показания, тези на св.Р.Т.. Тя живее
непосредствено срещу здравната служба, излиза да купи хляб и около 7.40 ч.
чува много силни викове и плач от към службата, лампата също е светела и е
категорична за тези обстоятелства, за които и разказала на свидетелката М.Г..
Това, което е възприела св.Т. с очевидна точност съответства на действията на
извършителя по умъртвяването на фелдшера, защото то е извършено по такъв
начин, че има множество удари с нож – 38. Ф. не е починал веднага, това е
продължило не-малко време, в което той е бил в съзнание, поне няколко
минути, видно и от съдебномедицинската експертиза и от 7-те защитни
наранявания. Така, че е напълно естествено той да вика и да плаче. И това са
били силни викове и плач, за да ги чуе и да си помисли свидетелката, че
някой умира и да отиде към здравната служба няколко минути по-късно. При
7
опита й да влезе в службата, вижда вътре П., който си показва само главата от
вратата и й казва, че фелдшерът го няма и Т. е категорична, че това е бил
именно подсъдимия. И защо след като фелдшерът го няма П. е вътре, защо
фелдшерът, след като е излязъл не е заключил вратата и защо вътре няма друг
човек, който да вика и да плаче. Прави и впечатление, че малко по-късно,
след около 15 минути Т. отново е отишла към здравната служба и вече
лампата е била изключена, а вратата затворена и това съвпада с времето,
когато П. е напуснал службата след деянието. Правилно съдът е кредитирал
изцяло показанията на св. Р.Т. като последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи както с показанията на другите свидетели, така и с другите
обективни доказателства по делото, включително и със заключението на
съдебномедицинската експертиза относно характера на уврежданията и
механизма на причиняването им, както и няма нито един факт или
доказателство, което да сочи на стремеж на всички разпитани свидетели,
включително и Т. да лъжат и да набеждават П. в извършване на това много
тежко престъпление, няма и логическа причина за това. Безспорно е доказано,
че подсъдимият е имал нараняване на ръката – лявата длан, съответно раната
е била зашита в Т. и именно състоянието на раната е най-вероятната причина
П. да посети кабинета на фелдшера, впрочем и преди е ходил при него по
този повод. Така, че категорично и несъмнено подсъдимия е бил в здравната
служба към момента на убийството на Ф., като липсват каквито и да са данни
към него момент да е имало и други хора вътре и хипотетично някой друг да е
извършил убийството. След тръгването му от там именно той е заключил
вратата и никой повече не е могъл да влезе вътре. Човекът, който първи след
подсъдимия е влязъл в службата е полицейският служител М.Б. и е намерил
Ф. вече мъртъв.
Преди малко като казах, че две от свидетелките са видели П. да е с
ръкавици, имах предвид и заключението на трасологичната експертиза - т.2,
л.150-151 от ДП, че от външната страна на лекарския кабинет е иззета
трасологична следа оставена от материя, наподобяваща ръкавица. Като
казвам, че свидетели са виждали често П. да носи нож имам предвид, че
убийството, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза е
извършено с нож от определен вид – туристически-фински, какъвто впрочем
е иззет и от дома на подсъдимия, и за който експертът сочи, че е най-вероятно
8
деянието да е извършено с него. Залегнало е и в мотивите на присъдата,
действително, според мен, поради лошата организация на служителите на
МВР, подсъдимият е имал не по-малко от 8 часа от деянието до задържането
му да предприеме необходимото за прикриване на следите от
престъплението, като например да измие нож, да изпере дрехи, да се изкъпе и
т.н.
В подкрепа на обвинителната теза е и заключението на експертизата
на трите косъма, намерени при огледа върху трупа на пострадалия, които по
морфологичен анализ напълно съвпадат с тези на подсъдимия.
Оспорват се показанията на св.С., който е гледал видеозаписите на
охранителните камери на къщата за гости, разположена непосредствено
срещу здравната служба след разкриване на убийството, и който е разпознал
пострадалия и подсъдимия да влизат в здравната служба и кога точно е
станало това – съответно пострадалият в 7.35 ч. и П. в 7.39 ч. Да, ОС-Ямбол е
назначил техническа експертиза, която в заключението си сочи, че не може да
направи лицева идентификация по записите. Но се и сочи, че записите не са
манипулирани. Същевременно пред съда експертът съвсем логично обяснява,
че това не е същото като да извършиш разпознаване, т.к. това е асоциативен
процес, при който можеш да разпознаеш съответното лице по движение,
маниери, фигура, походка и дрехи, особено като го познаваш, а е несъмнено,
че С. е познавал и двамата. Впрочем от практиката си знаем, че можем да
разпознаем свой близък или познат дори и да го гледаме в гръб.
Спори се и, че не е установен точният час на смъртта на Ф. и е
възможно това да е в дълъг времеви период от няколко часа. Но първо, това
не е задължително по закон – да се установява точен час на смъртта. Второ, д-
р Е. няколко часа не е бил допускан до трупа, а най-вероятно, когато това е
станало към 18.00 ч. той е пропуснал да измери температурата на трупа.
Трето и което е най-важно, има предостатъчно гласни доказателства в тази
насока, като смъртта на пострадалия е настъпила най-вероятно малко преди
или около 8.00 часа или малко след 8.00 ч. Най-важни в това отношение са
показанията на св.Т., т.к. тя чува виковете и плача около 7.40 ч., а 15 минути
по-късно, когато отива до здравната служба не се чуват такива викове и плач
и очевидно тогава смъртта или е настъпила или е настъпвала. Заключението
9
на д-р Е. не противоречи на гласните доказателства, т.к. той сочи, че трупът е
от същия ден. В подкрепа на този извод са и материалите от спешния център
и показанията на св.Г., която към 10.45 ч. е констатирала смъртта на Ф. и е
докладвала за това, че той е починал преди пристигането на екипа на
спешната помощ. Според нея кръвта е била прясна, а трупът не е бил
изстинал, което говори за сравнително скорошно убийство. Да, тя казва най-
вероятно преди 2 часа, но не изключва и повече, а че е по-малко вероятно.
Сега дали са 2 часа, 2.30 часа или 3 часа, не е определящо, защото първо -
това е субективно възприятие на св. Г., второ - точен час може да се установи
с изследвания с технически средства и трето говорим за очевидно
продължително кръвотечение от раните и процесът на настъпване на смъртта
да е по-дълъг.
Впрочем, защитата оспорва доказаността на обвинението като
разглежда всички доказателства по отделно. В случая, действително по
делото доказателствата срещу П. по чл.116 от НК са косвени, но са от такова
естество и такъв брой, че анализирани в своята цялост, хармонично единство
и логическа връзка, водят до единствено възможния извод – обвинението
срещу подсъдимия за убийството на фелдшера Ф. е доказано по несъмнен
начин и няма нито едно доказателство, обстоятелство или мотив, които да
сочат на друг вероятен извършител.
По обвинението по чл. 339, ал.1 от НК. Намирам и това обвинение за
доказано по несъмнен начин от събраните гласни, писмени и веществени
доказателства. При две претърсвания и изземвания одобрени от съда, в дома
на П. са намерени общо 111 патрона, които първо са годни боеприпаси, второ
- имал е разрешение за държането на оръжия, но това е било преди години, то
е изтекло и е било за друг вид оръжия и съответно боеприпаси за тях. Трето,
той няма разрешение да притежава боеприпасите по настоящото дело. Има
категорична справка от МВР за това, че не се води на отчет при тях. Четвърто
- тези патрони не може да са същите, които са иззети по другото дело от 2018
г. и не само защото са различни, а и защото именно другите боеприпаси са
иззети и не му са върнати. Знанията и уменията на П. в областта на взривните
вещества, оръжията и боеприпасите сочат категорично на наличието на пряк
умисъл за извършване и на това престъпление.
10
Поддържам вида и размера на наказанията по двете обвинения
наложени на П., като в известна степен считам това по чл.116 от НК за
снизходително. Всъщност има само едно смекчаващо вината обстоятелство -
необремененото съдебно минало на П.. Същевременно това деяние е
извършено изключително брутално и нечовешки, без каквато и да е смислена
причина и мотив. Аз поддържам наложеното наказание от 25 години
лишаване от свобода, поради становището в тази насока на прокурора пред
ОС-Ямбол и липсата на протест. Този размер на наказание от 25 години
лишаване от свобода, макар и според мен в известна степен снизходително
отмерен, мисля че ще изпълни целите, както на специалната, така и
генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и
възпиращо на другите членове на обществото, дръзнали да вършат подобни
тежки престъпления.
Считам, че правилно са определени размерите на обезщетенията за
причинени неимуществени вреди, които са съобразени както с причинените
значителни страдания на сина и съпругата на пострадалия, квалификацията,
че деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин
за пострадалия, така и със съдебната практика за присъждане на обезщетения
при подобни престъпления.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда.
Ще взема отношение и за мярката, защото има жалба и за нея. Моля
да потвърдите и мярката за неотклонение задържане под стража на П., т.к. от
16.08.2021 г., когато за последно е разглеждана от настоящия съд мярката на
подсъдимия, няма никаква промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.270,
ал.1 от НПК, няма никакви данни и за влошаване на здравословното му
състояние и че се налага спешно лечение. А дори и хипотетично сега или след
време такова лечение да се наложи - и ЗИНЗС и съответната Наредба дават
достатъчно гаранции за полагане на необходимите медицински грижи за
здравословното състояние на осъдените лица, включително и лечение във
външни здравни заведения, в рамките на мярката за неотклонение задържане
под стража. Тази мярка категорично е най-адекватна както с оглед
обвинението, така и с оглед размерът на наказанието определен от
11
първоинстанционния съд.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам това,
което каза прокурорът по отношение доказаността на престъплението и тъй
като нашата жалба е единствено по отношение размера на наказанието, ще
ангажирам становище в тази насока.
Считам, че наложеното наказание е несправедливо. Налице е
изключителност по смисъла на закона. От доказателствата по делото е
установено, че подсъдимият е убил Ф. без той да е имал някаква вина и без да
го е предизвикал с нещо. Убийството е извършено хладнокръвно,
целенасочено и жестоко. Нанесени са с нож не по-малко от 38 удара,
включително и защитните рани. Смъртта на пострадалия не е настъпила
мигновено, а след известно време, през което време той е бил в съзнание и е
изпитвал мъчителни болки и страдания. С оглед обстоятелството, че
уврежданията са били причинени в областта на тялото, където се намират
жизнено важни органи, тези увреждания са били причинени с особена
жестокост.
Отегчаващо вината обстоятелство е фактът, че са причинени
множество увреждания, които са били прекомерни с оглед на възможността
на един човек да окаже съпротива. Според д-р Е. първите удари са нанесени в
гърба. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид
конкретното поведение, конкретните действия на подсъдимия, механизмът на
извършване на престъплението. В случая, самото престъпление
характеризира извършителя. Той е разбирал свойството и значението на
постъпката си и е целял вредоносния резултат, а именно – настъпването на
смъртта. Посегателството срещу един възрастен човек – медицинско лице, по
установения по делото начин, характеризира подсъдимия като жесток и
хладнокръвен човек. Пострадалият не е починал мигновено, а се е измъчвал и
страдал. Виковете и стоновете му се чуват оттатък улицата, в съседната къща.
Отегчаващо вината обстоятелство е и процесуалното поведение на
извършителя. Той не се признава за виновен. Не е допринесъл за разкриване
на обективната истина, безкритичен е към извършеното от него. До
настоящия момент липсва разкаяние и осъзнаване на неприемливостта на
постъпката. Той е пренебрегнал всякакви морални и етични норми и по
12
драстичен начин е нарушил изконното право на живот на един човек, без да
проявява каквото и да е съчувствие към него. Видно от свидетелските
показания, П. е асоциален със собствена представа за правосъдие. При
разпита на свидетел той зададе въпроса „Ти не се ли явяваш срещу мен,
защото конфискувахме коня ти“. Той не само, че е конфискувал коня, но по
тези свидетелски показания го е умъртвил с един удар. В случая е налице
престъпно деяние с изключително висока степен на обществена опасност,
извършено от лице, което също е с изключително висока степен на
обществена опасност. С налагането на по-леко наказание не биха се
постигнали целите на наказанието както по отношение на личната превенция,
така и по отношение на генералната превенция. Единственият начин да се
попречи на П. да извършва нови престъпления, е да му се отнеме тази
възможност, а това може да стане като същият бъде изолиран от обществото
завинаги. По този начин ще се даде сигнал и ще се изпълнят целите и на
генералната превенция, че такъв вид деяния ще бъдат наказвани по най-строг
начин.
Считам, че налагането на наказанието по чл. 38, ал. 1 и чл. 38 ал. 2
НК – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна – по преценка на съда,
би постигнало тази цел.
Ние не сме оспорили размера на паричното обезщетение. Оставили
сме на съда по справедливост да прецени и обезвъзмезди претърпените, а те
не са претърпени в минало време, а се търпят и в момента, болки и страдания
причинени от деянието.
По отношение на мярката, считам че същата трябва да остане
непроменена с оглед факта, че не са налице нови обстоятелства, които да
бъдат взети под внимание от съда. Престъплението е доказано, вярно,
присъдата не е влязла в сила, но е за деяние изключително тежко и ние
претендираме за налагане на по-тежкото такова, поради което моля съдът да
остави тази мярка в сила, както и да ни присъди разноските направени пред
настоящата инстанция.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените атакуваната
от нас присъда по НОХД № 234/2020 г. на ОС-Ямбол по следните основания:
По това дело от самото начало е изместен центърът на тежестта на доказване.
13
Нарушени са основни правила на наказателното производство и на
Конституцията на Република България. Според чл. 16 от НПК, обвиняемият
се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. В
настоящият случай моят доверител е осъден още преди да е задържан. Всички
процесуално-следствени действия извършени в деня на извършването, в
часовете непосредствено след убийството, са единствено и само в посока
доказване вината на моя доверител – нищо друго. Положени са колосални
усилия, еднопосочни и еднозначни да бъде обвинен единствено и само моят
доверител. Според чл.103 НПК – тежестта да се докаже обвинението по дела
от ОХ лежи върху прокуратурата и разследващите органи. Какъв е
настоящият случай: не са разпитани свидетели-възлови, а именно Д.У. –
временно изпълняваща длъжността кмет на с. О., която така да се каже е
разкрила убийството. Същата е звъняла на телефона на убития, била е
информирана от жители на селото, същата е извикала полиция. В кабинета на
същата е бил така да се каже оперативният щаб, същата е участвала пряко или
непряко при призоваването на лицата и забележете, тя изобщо не е
разпитвана. Трябваше ние да настояваме, да правим искане пред ОС- Ямбол,
за да бъде тя разпитана. Свидетелката Н.К. – спомената още в най-първите
ръкописни показания, че е била на местопрестъплението в съседство – също
не е била разпитвана. Тя е отбелязала в нейните показания, че е ходила при
Д.У., искала е да даде показания в деня, когато е извършено престъплението.
Тя отново не е разпитана. Вместо нея е разпитана Н.М. Х. – лице със 100
процента глухота, която не дава никакви съществени показания по делото.
Същият е случаят и с Д.У., като вместо нея е разпитана Д.П.А. – също
свидетел, който не е давал никакви показания по делото. Това съвсем не е
случайно. Цели объркване на защитата и съда, тъй като тези имена - Д. и Н. се
споменават в показанията на свидетелите и очакват ние да не забележим, че
са разпитани съвсем други лица за други неща. Оттам нататък – не беше
разпитана и свид. К.И., която благодарение на Вас беше призована, разпитана
в съдебно заседание. Не бяха изискани записите, не бяха изследвани записите
от камерите на къщата за гости. Не беше разпитана и К.Г., която беше
разпитана днес в съдебно заседание – медицинското лице, което първо е
стигнало до трупа и има преки и непосредствени впечатления. Същата, по
писмените данни, три пъти е посещавала селото, същата е съпровождала
трупа, установила е смъртта и същата не беше разпитана. Какво е общото
14
между тези на пръв поглед отделни случаи. Всички те дават показания пред
съда, валидни, които противоречат на версията на следствието и
прокуратурата и са в защита на моя доверител. Какво имам предвид.
Свидетелката Н.К. заяви пред ОС-Ямбол, че тя изобщо не е посещавала
здравната служба. Единствено е ходила до магазина да си купи някакви
продукти, а основната свидетелка-лъжкиня по делото Р.И. Т., върху чиито
непрекъснато променящи се показания е изградено обвинението, излъга пред
съда, че видите ли Н. е ходила до здравната служба, била питала и т.н., а в
действителност Н.К. заяви, че тя е ходила до магазина. Свидетелката на
обвинението Р.Т. я е взела на сила според нейните думи и я принудила да
отиде с нея до здравната служба. Тя е останала отвън, Р. е влязла в двора и
след като толкова е била настоятелна, когато е излязла от здравната служба тя
не е споделила нищо с Н.К. – нито за това, че е видяла уж вътре моя
подзащитен, какво е казал. Такова нещо няма. Тя е отишла заедно с нея до
магазина, пред нея нищо не е споделила с М.Г.. Едва по-късно, след като Н. си
била тръгнала, Р. била казала на продавачката М.Г., че еди какво си вътре
беше, така ми каза и т.н. Именно затова искахме и очна ставка между двете,
но такава не бе допусната. Р.Т.-основната свидетелка твърдеше, че там е била
около магазина, тя е видяла К.И.. Тя беше разпитана пред Вас и каза „нито
съм виждала Р., нито съм я чувала. В магазина те си говореха нещо с М. за
доктора“. Хващаме Р. във втора лъжа.
Д.У. в показанията си дадени пред ОС-Ямбол, същата потвърди, че
за случващото се е уведомила отново Р.Т.. Какво лъже обаче Р. в показанията
си? Лъже, тя изобщо не споменава, че е уведомила кметицата. Отново лъжа и
то на единствената свидетелка. Лъжите и обаче не свършват до тук. Те
започват много по-рано. Първите показания, които дава написани на ръка
Р.Т., единствената на която се базира обвинението казва за т.н. викове,
стенания, ревове „не можах да разбера от къде идват“. Това е при най-
първият й разпит. Впоследствие обяснява „може да са били от здравната
служба“. Впоследствие и в тези най-първи показания тя заковава часа – 7.30
ч. След това при следващите си показания тя променя този час и вече той
става – 7.30-7.40 ч., но никъде не казва по-късен час от 7.40 ч. Трябва да
имаме предвид не само за показанията на Р., а и на всички свидетели, че в
селата хората си имат един установен ритъм, който си спазват всеки ден – в
15
колко часа стават, хранят животните, отиват до магазина, пият кафе.
Часовете, които посочва са абсолютно точни. Там животът е разчетен до
минути.
Да отидем на прословутите записи, които ние изискахме
благодарение на едно забравено от следствието и прокуратурата
доказателство скрито между страниците на ДП – едно писмо, с което се иска
справка за моя доверител и там са споменати тези записи. Ние положихме
неимоверни усилия да ги издирим и да искаме тяхната експертиза, тъй като
разполагахме само и единствено с показанията на полицейския служител,
който твърди, че той бил сверил часа, но ние ги приемаме, че часовете
посочени в тях са верни, а те са: че в 7.35 ч. убитият е слязъл в центъра на
селото, което отстои на около 300 м. от здравната служба. Тоест, при един
нормален ход той е пристигнал там за 5 минути, не е бързал за никъде, което
означава, че в 7.40 ч. той е бил в здравната служба. Моят подзащитен е
забелязан и записан на камерата в 7.39 ч.на разстояние не по-малко от 100 м.
от здравната служба, което при нормален ход отива за около 2-3 минути. Вече
часът става 7.41 ч. Но Р. е чула тези викове и стенания, които според нея в
началото не знае от къде, после „абе бяха от към здравната служба“, после
станаха от здравната служба, което е доста интересно, как се променят
показания. Когато тя е чула виковете в здравната служба не е имало никой –
нито фелдшера, нито моят доверител. И според камерите, ако тя действително
е гледала към здравната служба, откъдето идвали виковете, тя е трябвало да
види и доктора и моя доверител, но тя не ги е видяла. Същото важи и за
свид.М. Т.Г.-продавачката, тъй като се установи от свидетелските показания,
че за да стигнат до здравната служба, те просто трябва да минат пред нейния
магазин, който е на един ред със здравната служба, но и тя не ги е видяла.
Тоест, Р. отново лъже. После, какви са тези викове и стенания, ако са били
издавани от Ф., след като в тях няма зов за помощ. Когато някой мушка, бие и
то в продължение на минути, нормално е човек да извика за помощ, но такова
твърдение в показанията на Р. няма. Още повече, че имаме свидетелство от
съдебния лекар, което в тази му част не го оспорваме, че няколко от раните са
т.н защитни рани, той се е защитавал. Той се е защитавал, но не вика за
помощ.
Другото, същата Р. познава много добре и двамата – и убития и
16
убиеца-така набедения, но тя не е различила гласа на никой от тях. Отново
нямаме никакво доказателство да се свържат тези викове и стенания с
убийството, още повече, че и пред Вас К.И. потвърди, че в посоката, където е
здравната служба има още няколко обитаеми къщи, и ако действително е чула
някакви викове, те спокойно могат да идват от някой от тези къщи, още
повече, че такива ясни викове, при условие, че прозорците на здравната
служба са затворени, и днес свид.Г. потвърди, че прозорецът е бил затворен,
пердето спуснато, при условие, че минимум 15-20 м. е отстоянието, как точно
ги е чула – отново лъжи на прокурорската свидетелка.
Прокуратурата и разследващите органи са нарушили и чл. 14 от
НПК. Налице трябва да бъде обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Никой не е разследвал факта дали толкова
настоятелната свидетелка, толкова споделящата свидетелка Р., не прикрива
някой, а набедява моя подзащитен. Това да отидеш да дърпаш някой от
улицата „ела, ела да видиш“, както става в случая с Н.К., както два пъти
убеждава М.Г.. Ако гледаме логиката, то ако стане някакво престъпление в
сградата на съда, всеки който заснемат камерите на съда, е убиец. Това е
логиката - бил в тази посока. Липсват елементарни неща за правото, а именно
какъв е мотивът? Какъв мотив има моят подзащитен да убива и то по такъв
жесток начин един добър човек, какъвто безспорно е бил убития, който е
помагал на всички? Тук следват едни измишльотини. Единият път се сочи, че
мотивът бил видите ли, че евентуално може би съвсем случайно той му казал
"В" и в тази посока се хвърлят колосални усилия, разход на средства и време
на разследващите органи да докажат, че видите ли той се дразнел от това. Да,
възможно е някой да не искат да му викат на галено име, но по делото няма
никакво доказателство, а има тъкмо обратното – доказателство противното.
При твърдяното посещение - първото при фелдшера, свид. Г.А., който е бил в
лекарския кабинет казва, при влизането му фелдшерът Ф. се обръща: „кажи
И.“, не В., не В.. След няколко дни го е видял кръчмарят и естествено е всеки
пациент да изяви някакво отношение към този, който би трябвало да му окаже
помощ или да го излекува. В случая това е било негативно отношение. Това
как е прозвучало, че да бъде мотив за убийство – пълен абсурд. Макар и човек
на възраст, убитият Ф. не е бил нито със старческа деменция, нито с други
увреждания. Има доказателства по делото, че той е бил предупреден и ако е
17
дошъл при него и пак да му каже "В" – това граничи с идиотизъм, но такива
данни няма. Няма никакъв мотив. Няма и никакъв повод да се ходи там, както
се прокрадва, че видите ли той отишъл да му сваля конците. Не е така.
Разполагаме и по делото е приложено фиш за спешна медицинска помощ,
когато моят доверител е бил задържан на 8.10. в 23.35 ч. В този фиш е
отбелязано в графата „допълнителен клиничен преглед“, че „в кабинета ми
бяха свалени последните три конеца от раната, раната бе обработена,
превързана“, т.е. моят подзащитен не е имал необходимост да ходи повторно
при фелдшера, за да му бъдат свалени конците. Няма повод – няма мотив.
Оттам нататък липсва нещо елементарно – оръжието. Изследван е
един от иззетите ножове – нито има някакви следи по него, нито пък
нараняванията отговарят на този нож, за който се твърди, защото аз не знам
какво точно има предвид прокуратурата, поддържано и днес. Там практиката
е противоречива на прокуратурата по делото. В обвинителния акт е записано,
че П. е влязъл при Ф. недоволен от извършената от него дейност, както и от
нещо друго – неустановено. „Обвиняемият е извадил носения от него нож –
декоративен, изготвен от армейски щит, с дръжка от месинг и животински
рог, който имал дължина на острието 200 мм и на дръжката 130 мм. Със
същия е започнал да нанася множество удари по тялото“. Нямаме някакво
съмнение, това е оръдието на престъплението – нож с дължина 20 см. на
острието, какъвто нож е намерен, който не е забранен от закона. Правени са
множество експертизи на ножа и нито една не е открила никакви следи от
кръв, биологичен материал и най-важното – 38 рани – преброени, описани, но
най-дълбоката рана е 11 см. Ако погледнем експертизата на д-р Е. и от
разпита му впоследствие, там е записано, че тези рани са нанасяни на серии по
няколко удара и в състояние на афект, а човек в състояние на афект
мобилизира допълнителни сили и в такова състояние трудно се контролира.
Моят доверител след почти 2-годишен престой по Арести и Затвори се е
посмалил физически, но към него момент той е с тегло над 100 кг., в разцвета
на силите си, с физическа подготовка, която поддържа и която има при
престоя си в чуждестранния легион, и същият да може да се контролира и да
нанася удари с половин сила, е просто смешно. И тук следват два въпроса –
или това не е ножът, или това не е човекът, който е нанесъл ударите. Не е
възможно физически и психически този човек, с този нож да нанесе тези
18
удари. Така се е объркал и ОС-Ямбол, където в мотивите си в началото
твърди, че видите ли ножът е този описан от обв.акт. Обаче на стр.6 твърди:
“вероятната характеристика на ножа, отчитайки вида и морфологията на
раните, е нож с широчина на режещия клин - средната част около 3 см, има
гръб с ширина поне 2 мм. и протежение около 5-6 см. острието“. Кое е вярно,
Вие ще кажете след обстоен анализ на фактите и обстоятелствата по делото.
После, за да замаже положението, грешките на полицията и разследващите
органи стават предимство за обвинението. Видите ли, те полицаите се
забавили 8 часа и той имал време да прикрие следите. По умно от това
заключение – здраве му кажи. За мен е пределно ясно, че прокуратурата е
обработвала свидетелите.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 13.40 часа, като обяви, че
същото ще продължи в 13.55 часа.
Съдебното заседание продължава в 13.55 часа в присъствието на
страните.
АДВ. К.: Искам да се извиня на прокуратурата ако неправилно съм
бил разбран и твърдя, че има обработка на свидетелите, но не твърдя, че
конкретно от прокуратурата.
Продължавам с другата спомената основна свидетелка – И. И..
Проведеният разпит на същата на 9.10.2019 г., непосредствено след
събитието, на следващия ден и какво казва: „изпращах внучето си до
училищния автобус, реших да се разходя и да мина покрай здравната служба.
Преди здравната служба видях да идва срещу мен И.П. от нашето село“.
Описва го как е бил облечен и „по едно време се видя, че той върви след мен
по улицата на здравната служба“. И най-важното на стр.2 от показанията, л.
126 „дали И. е влязъл в здравната служба, аз вече не зная“. Оттам отиваме на
стр.47 от протокола от съдебното заседание, където тя твърди: „като го видях
, спрях се, видях го и той влезе вътре в лечебницата в 8.00 ч., някъде в 8.00 ч.
беше, защото тогава вече детската градина е отворена“. После казва:
„поддържам това, което съм казала, което ми прочетохте. Същото е, което
казах. Малко се обърках. Това, което го прочетохте, то е вярно“. После
уточнява, че училищният автобус минава 7.40-7.45 ч. Тоест, вярното е, че
след наше искане да се прочетат показанията на И., същата не е видяла моя
19
доверител да влиза в здравната служба. Благодарение на обработката на
общественото мнение в селото, са именно тези изменения и свободни
съчинения както в нейните показания, така и в показанията на някои от
другите свидетели, които съществено се различават в детайлите, а в случая те
са най-важните, а именно относно часа, характера. Никъде не се посочва един
друг много важен факт, че когато моят доверител е упражнил законното си
право гарантирано му от Конституцията на Република България за
неприкосновеност на жилището срещу лицата, които са нахлули в дома му –
въоръжени, цивилни полицаи в началото на 2018 г., същият е бил задържан,
цялото население на с.О., общ.Т. и от цяла България, български граждани
възхитени от неговото право да отстоява законните си права погазени в
случая от ДАНС, събират гаранцията от пет хиляди лева, за да бъде той
освободен от незаконното му задържане. Този факт никъде не се сочи, а
благодарение на обработката от електронните медии под давлението на
разследващите органи, първоначално той беше обявен за човек, който се
барикадирал в дома си, стрелял по полицаи, това се оказа измислица, и тогава
никой не се е страхувал от него. Тъкмо обратното, хората са го защитавали и
свидетелство за това е разпитът на св. М.Г., която е така да кажем
душеприказчицата на Р.Т.-основен свидетел. Тя не се яви в едно или две
съдебни заседания, тъй като много била наплашена и когато в разпита я
попитахме, защо е наплашена каза: „той, нали направи онова нещо на
доктора“. Тоест, към момента 8.10.2019 г. никой не е бил наплашен от него.
Да, има особен характер, не контактува много. Тук прокуратурата спомена, че
той с един удар е умъртвил кон - значи е жесток човек. Това е по отношение
на характера, за който се твърди, че бил еди какъв си и че той бил много лош
човек. Освен това, ако се върнем към самото убийство, което е безспорен
факт, не може един обучен войник, който е служил в чуждестранния легион и
там подготовката е малко по-специална, 38 пъти да не може да умъртви един
бих казал беззащитен човек, ами да чака да му изтече кръвта. Когато се
разгледат внимателно нараняванията ще се види, че няма поне един
смъртоносен удар – всички са в някакви части на тялото, които не са в
жизненоважна област и поотделно никой не е могъл да доведе до смъртта, а
смъртта е настъпила в резултат на тяхната съвкупност. До тук доказахме, че
моят доверител не е имал повод за посещение – т.е. шевовете му са били на
ръката му, не е имал мотив за това – никой не свидетелства, че той се е
20
обръщал към него с "В", няма го и оръжието на престъплението. В
показанията на съдебния лекар, между другото той споменава, че ако
оръжието, с което са нанесени ударите е било с по-късо острие, е следвало да
има отпечатък от началото на дръжката или края на острието, каквито не са
открити. Тук логично следва и изводът, че ударите са нанесени с нож с острие
не по-дълго от 11 см., а ако следваме разпита на вещото лице и обяснението,
то дължината не е повече от 9 см., тъй като най-дълбоката рана с дължина от
11 см. е в меките части и според обясненията, при нанасянето на удара меките
части се огъват и може да се получи рана с по-голяма дълбочина от
дължината на острието, т.е. нанесено е с казано на прост език – джобно
ножче. Също така от характера на раните следва и един друг важен факт, че
те са нанесени от лице с не голяма физическа сила, което също не отговаря на
физическия и психическия профил на П., т.е. раните спокойно могат да са
нанесени от жена, в случая Р.Т., която така настоятелно води да докаже, че
видите ли П. беше там, което само тя е видяла и само с една от свидетелките,
която е с психично заболяване споделя тези неща, но не и с тази, която я
придружава и не в нейно присъствие, защото това може много лесно да бъде
проверено в момента. Сега вече не може. Избягваме и факта, че според
римското право един свидетел не е свидетел, а както видяхме този свидетел го
хващаме 5-6 пъти в лъжи, които са доказани както със свидетелски показания,
така и с техническото безпристрастно средство, каквото е записващата
камера. Доказани и опровергани. Ако приемем, че свидетелката И. е права, че
го е видяла в 8.00 ч. да влиза в здравната служба или да отива към здравната
служба, то тогава как е бил той там в периода, когато Р.Т., а и прокуратурата
твърди, че е извършено убийството. Този час фиксиран и в днешно съдебно
заседание и в обвинителния акт е, че виковете са се чували между 7.30 ч. и
7.40 ч.и вероятно смъртта е настъпила, както каза прокурорът днес, след
около 5 минути, което значи 7.50 ч. Ако се направи един часовник на
показанията на свидетелите и те са няколко, ще се види, че има фрапиращи
разминавания и това е в пълно противоречие от твърдяното от прокуратурата,
включително и от съда, че всички факти и обстоятелства били изяснени. Не
виждам кое е изяснено. Касае се за един период от половин час, в който
всички се разминават. Едната свидетелка твърди, че от 7.30 – 7.40 ч, втората
свидетелка твърди, че в 8.00 ч. той още не е влязъл в здравната служба,
камерата твърди, че между 7.30 ч. – 7.40 ч. никой не е бил в здравната служба.
21
Тук той се разтроява. Единият свидетел го е видял в 8.15 ч. в другия край на
селото, друг го е видял в 07.50 ч. Някой не си е свършил работата.
По делото в нарушение на закона, който цитирах вече прокуратурата
няма никаква друга версия кой е извършил убийството. Единствената версия
е тази. Оттук идва и версията за прословутите 3 косъма, които били намерени
върху трупа на убития и които били морфологично еднакви – сходни с моя
доверител и се казва, че това е логически свързано. Ако разгледаме съдебната
експертиза на д-р Е., а и самите разследващи твърдят нещо друго,
включително и днешната свидетелка, че той е бил на пода и че ударите са
нанасяни в различни положения на тялото, което също е било на пода – т.е. по
гръб, по лице, на една страна. Тоест, тези 3 косъма, които подкрепяли
обвинението, спокойно, а и логично е да са били на пода и когато човек в
защитата си, в предсмъртна агония и т.н. се въргаля по пода, тези косми да
попаднат върху него. Тук идва логичният въпрос – по каква логика са
изследвани единствено и само космите на И.П.. Имаме поне две
доказателства, че: първо, полицейският служител, който почти е установил
смъртта, впоследствие фелдшерката от здравната служба са се надвесвали
над трупа. Впоследствие е имало цяла оперативна група, която отново е била
там и нямаме никакви данни тези хора, особено полицейският служител да е
бил с някакви предпазни средства. Как са попаднали - това е основната
улика, която подкрепя обвинението. Защо не са изследвани косми от тези
лица? Те са имали досег с трупа. Достатъчно данни има, че С. е влязъл вътре.
Това е във връзка с едностранното разследване, което е целяло единствено и
само да обвини моят доверител. Никой не е видял, освен свидетелката, която
се отказва от показанията си - И., той да влиза или да излиза от здравната
служба. Няма такъв свидетел. Може да е минал по улицата, но вече казахме за
случая с минаване по улицата. Единствената, която уж го е видяла вътре е
Р.Т., която от изложените доказателства не може да бъде никакъв свидетел.
Най-важният момент, който липсва, това е часът на смъртта. Същият
е абсолютна предпоставка, за да бъде осъществена една ефективна защита.
Допусната грешка от съдебния лекар. Съдебният лекар не си е свършил
работата. Според неговите твърдения, които са само негови обаче, до 12 часа
от смъртта, часът може да бъде определен с абсолютна точност. Това е заявил
пред съда в показанията си. От представените писмени доказателства се
22
вижда, че въпросният д-р Е. е бил включен в оперативната група, която е
пристигнала някъде около 11.30 ч. Какво е попречило на д-р Е., след като
половин час преди него е бил допуснат фелдшерът, разпитан в днешното
съдебно заседание да установи смъртта, да влезе и да измери една
температура? Нищо, но той не го е направил. Дали е умишлено или не,
предоставям на съда. Открива се, че съдебният лекар лъже и по делото са
приложени протокол за оглед на местопроизшествието, който е най-малкото
антидатиран, защото няма никакъв интерес бърза помощ да лъже, но от
представените доказателства от спешния център се вижда, че трупът в 17.55
ч. е бил натоварен на линейката и е транспортиран за Х.. Какво четем в
протокола за оглед на местопроизшествието? Същият е започнал в 16.00 часа
и е приключил в 18.00 ч., т.е. 5 минути след като трупът го няма. На същия
този протокол е записан въпросният д-р Е.. Тоест, още преди 17.55 ч. той е
имал достъп до трупа. Същият е доставен така да се каже в 19.15 часа. Тогава
той е можел да установи смъртта. Тоест, по никакъв начин часът на смъртта
не е доказан, а оттам отпадат и всички твърдения за възможния час на
извършване на трупа. Единственият сигурен час е, че в 10.35 ч. това е
направил полицейският служител и впоследствие в 11.00 ч. и фелдшерът. Ако
върнем два часа назад, както се потвърди в днешното съдебно заседание,
смъртта е настъпила не по-късно от 09.00 ч., защото възприятията, все пак
сме принудени поради допуснати грешки в разследването, да ги установяваме
ние. Не по-рано от 08.45 ч. е извършено престъплението, а се твърди, че този
час е един час по-напред - в 7.45 часа. Лично аз нямам никакви основания да
се съмнявам в показанията на днес разпитаната свидетелка-К.Г., която е с
достолепен стаж от 27 години, видяла е много, участвала е в много
произшествия и има медицинско образование и може да прецени достатъчно
точно, и тя беше категорична, не-повече от два часа, това беше състоянието
на трупа и съсирването на кръвта. Разбра се от обвинителния акт и от
извършените в днешно съдебно заседание пояснения, че това е станало 1 час
по-рано и тъй като нямаме никакви други данни за настъпване на смъртта,
никакви, то в 07.45 ч. моят доверител не може да е извършил престъплението,
в което е обвинен, тъй като по данни, това е станало в 08.45 часа.
Освен това буди недоумение фактът, който и днес бе уточнен, че в
коридора е имало кървави следи. Цялата стая, по тавани, стени, подове също е
23
имало пръски кръв, което с оглед на извършеното престъпление е логично и
нормално. Но другото не е логично и нормално, че нито по дрехите, нито по
обувките, никъде по моя доверител няма открити никакви следи от кръв на
пострадалия. Единствените открити следи са от неговата ръка. Е, какво друго
доказателство трябва от това. Има едни мъгляви обяснения, както в мотивите
бяха споменати, че той е имал време да ги заличи, защото дрехите му били
сложени да съхнат. Това е смешно при условията на степента на развитие на
криминалистиката, че следи от кръв се откриват не само по замърсени дрехи,
а и при изпрани дрехи, но такива въпреки иззетите дрехи, обувки, ножове,
никъде, върху никое от тях не е открито, а всички свидетели твърдят, че него
ден е валял дъжд и напълно нормално е, човек като си намокри дрехите да ги
сложи да изсъхнат.
На следващо място никъде не са открити в здравната служба
отпечатъци от моя доверител. Няма един отпечатък от него. Тук, за да се
замаже положението имаме една трасологична следа от ръкавица на външната
стена в коридора и всички се надпреварват от свидетелите да казват, че той е
бил с ръкавици. Ако той заличава някакви следи, няма да има отпечатъци
изобщо - нито върху кранчетата на чешмата, където се казва, че е пускана
водата, нито на входната врата, но експертизите сочат нещо съвсем различно.
Там има отпечатъци както от убития, така и от други, които не могат да бъдат
идентифицирани. Тоест, нямаме заличаване на следи, защото ако се пипа с
ръкавица и то с такава, каквато се твърди, то тези следи няма да ги има. Те ще
изтрият онези следи, ще има или някакви размазани отпечатъци, или изобщо
няма да има никакви. В случая отпечатъци има, т.е. няма ръкавици. Освен
това, иззети са от дома на моя доверител няколко броя ръкавици и там
резултатът е отрицателен. Няма никакви следи от кръв и няма никакво
сравнение и не е назначена такава експертиза, че тази следа от ръкавица,
която не се знае от кога е и от кой е, съответства по някакъв начин на тези
ръкавици, които са иззети от дома на моя доверител. В обобщение какво
излиза – нямаме мотив, нямаме оръжие на престъплението, нямаме повод,
нямаме извършител, тъй като нито едно от доказателствата не сочи П. като
извършител на това тежко умишлено престъпление.
Прокуратурата казва, че ние сме оспорвали правната квалификация.
Не е вярно, ние не оспорваме правната квалификация. Налице в цялото
24
производство е една жена, в случая Р.Т.. Всички други доказателства,
технически средства, показания на свидетели я оборват, затова в началото
казах, че тази жена лъже – дали умишлено, дали има интерес. Тя, след
толкова доказани различия в показанията й в никакъв случай не може да бъде
приемана като един достоверен свидетел за нито един от сочените от нея
факти, които се оспорват както от другите показания, така и от техническите
средства – записващото устройство.
По отношение на второто обвинение, което за разлика от първото –
оспорваме – за притежанието на взривоопасни вещества и т.н. В ОС-Ямбол
беше приложено делото на съда в Т.. Там подробно е описано какво оръжие е
иззето от моя доверител, който първоначално беше осъден, но впоследствие
решението беше отменено и сега чакаме насрочване от ВКС. Там се твърди,
че е държал 111 броя патрони представляващи бойни боеприпаси и
огнестрелни оръжия по смисъла на закона. От тези 111 патрона обаче, 100 са
малокалибрени, а от моя доверител е иззето оръжие огнестрелно-дългоцевно
***, която е същият калибър. Прокуратурата твърдеше, че това са
боеприпаси, които не съответствали на иззетото оръжие. В случая се вижда,
че те точно съответстват на иззетото оръжие, за което моят доверител има
европейско разрешително за притежание и пренасяне на оръжие, което към
него момент не е изтекло. Имаме 6 броя патрони за ловно оръжие, калибър 12.
Такова оръжие у моя доверител не е открито – нито към момента, когато са
иззети другите оръжия, нито към момента. Какво имаме в случая. Моят
доверител според приложените документи е задържан около 16.00 часа, а
огледът, изземването и т.н. е станало едва в късния следобед на следващия
ден. През това време нямаме никакви данни, абсолютно никакви, домът му,
където са открити въпросните боеприпаси да е бил запечатан, да е бил
охраняван или по някакъв начин да е бил ограничен достъпът до дома му.
През това време всеки е могъл да влезе и да подхвърли каквото си иска в дома
му. Не е случайно, че моят доверител както на ДП, така и сега няма да отрече
наличието на тези 100 броя малокалибрени патрони, че са негови и са
останали от предишното му оръжие, още повече, при описанието на
патроните и извършените експертизи същите се твърди, че са корозирали.
Тоест, това не са патрони, които са привнесени след отнемане на оръжието, а
тези патрони са били там и не са били иззети при първоначалното изземване.
25
За разлика от другите патрони – ловните 6 броя – това са 11-те патрона, които
не са сходни с другите и не отговарят по калибър. Всичките 11 патрони не
вършат никаква работа на моя доверител, защото той няма оръжие, с които да
ги изстреля. Тези боеприпаси нямат никаква логика някой да съхранява
някакви патрони различни по вид, които няма какво да ги прави. Следва и
това обвинение за 11-те патрона, защото за 100-те патрона, които са
корозирали и са били заедно с другите иззети патрони – той има разрешение и
за това нарушение законът за взривоопасните вещества предвижда глоба до
1000 лева, т.е. едно административно нарушение, за което в Т. му дадоха две
години, а Ямболският съд щедро му пусна три.
На тези основания считам, че и двете обвинения, както това по
чл.116, вр. чл.115 НК, така и това по чл. 339 НК следва да бъдат приети за
необосновани и недоказани и моят доверител да бъде оправдан и освободен
незабавно.
По исканата мярка за неотклонение, считам че същата трябва да
бъде променена, тъй като доказахме, че имаме рязко влошаване на
здравословното състояние. Налага се вече не само операция, но и поставяне
на *** и от гледането на предходната мярка до сега имаме прецедент,
въпреки че нашето право не е такова, с мярката на К.Н., който уби журналиста
М.Ц., обвиненията на същия са по чл. 116, вр. чл. 115 – много по-доказани и
обосновани, но същият бе освободен от Ареста и в момента е под домашен
арест. Това е правопроменящият факт, който се е случил между гледането на
предишната мярка и сегашната. Моля да измените мярката за неотклонение.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯТ П.: Правя връзка между
това дело и другото дело, по което са участвали служители на ***, които са си
позволили да поставят под съмнение законността за разрешението за
притежаване на оръжие. Правя връзка между двете дела като твърдя, че върху
свидетелите е оказван натиск и евентуално техните показания са
манипулирани с оглед на това, което застъпват - облеклото, с което съм бил
облечен - камуфлаж.
Поставям под съмнение свидетелските показания на Р.Т. и Г.Я.,
който си е измислил разни неща. Поставям под съмнение изложеното за
някакъв кон, който беше конфискуван, който не беше тяхна собственост, а
26
беше собственост на фирмата. Адвокатът на ответната страна иска да ме
представи като социопат и едва ли не обществено-опасна личност, а нейните
твърдения са неточни и клеветнически, понеже конят беше конфискуван, а не
беше собственост на т.н. свидетели и подчертавам – не беше умъртвяван.
Вероятно правят връзка с друго съдебно производство срещу моя съдружник
С.С., което твърдя че беше инспирирано от недобросъвестни служители на
***. Това са единствените три случаи, в които съм имал досег до българското
законодателство, които случаи са неправомерни, тенденциозни.
Манипулирали са резултатите на трасологична експертиза за обект
№ 7. Космите без луковици не доказват абсолютно нищо. Твърдя, че са били
подхвърлени и не са мои. От моя дом бяха иззети косми без луковица. Тези
три косъма не доказват, че са мое притежание. Изготвената впоследствие
ДНК експертиза касаеща тези три косъма не доказват, че тези косми
принадлежат на мен или на конкретен човек. Разрешителното, за което имам
копие доказва, че законно притежавам малокалибрените патрони. За всички
останали боеприпаси твърдя, че вероятно са били подхвърлени. Подобна
версия не беше разгледана нито, че свид.Р.Т. или нейни родственици
евентуално могат да бъдат съпричастни към извършеното дотолкова,
доколкото живеят в непосредствена близост до здравната служба. Основно
поставям под съмнение показанията на Т.. Нямам спомен изобщо да съм я
виждал от месеци. Синът й също има проблеми със законодателството
свързана с контрабанда на дървесина в огромен мащаб с неговия съдружник,
който впоследствие се самоуби при неизяснени обстоятелства.
Направих аналогия с предишните дела, като още веднъж
подчертавам, че само тогава съм бил в съприкосновение със
законодателството. Моето съдебно минало остава чисто и се надявам, че ще
бъде взет под внимание този факт.
Относно мярката за неотклонение която претендирам да бъде
променена, ще подчертая още веднъж чистото ми съдебно минало, липсата на
опасност да се укрия и да извърша престъпление, още по-малко да влияя на
свидетелските показания, които изчерпателно са снети. Не на последно място
изтъквам проблема с моето здравословно състояние, който не беше отстранен
и евентуално няма да бъде отстранен, доколкото няма такива условия в Б. и
27
това ми дава основание да искам промяна на мярката за неотклонение. Аз
твърдя, че няма как да извърша престъпление.
Подчертавам, че няма как обект № 7 да бъде оръжието на престъплението,
както беше изтъкнато от ОС-Ямбол. Това е нож, който е ювелирен и беше
поставен в моята секция и самата му дръжка е отчупена. При най-малкото
движение тя се изважда и няма как да се нанесе удар с него. Този нож е чисто
фактически ювелирен и тъй като е повреден, няма как да е оръжието на
престъплението. По него не са намерени кръвни следи, отпечатъци и прочие.
Аз твърдя, че преценката на събраните доказателства е субективна. По това
дело няма друго освен свидетелски показания, които са манипулирани.
Служителите на ***, които бяха уличени и във фалшифициране на
пари миналата година, мисля че манипулираха доказателствата по това дело.
Например св.К., който присъстваше при претърсването и иззе някакви косми.
Подчертавам, че току що се бях бръснал и космите бяха без луковици.
Същият доколкото знам, е бивш служител на ***. В момента на извършване
на обиска беше действащ служител. Това ми дава основание да поставя под
съмнение твърденията на прокуратурата, че по безспорен и категоричен
начин е доказано обвинението срещу мен. Аз твърдя, че всичко е субективно
и може да бъде поставено под съмнение. Поддържам казаното от моя адвокат.
Д-р Е. не е присъствал лично и не е документирал точния час на
смъртта. Доказателствата бяха изчерпателно обсъдени от моя адвокат, за
което му благодаря и аз няма да ги преповтарям.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Надявам се, че ще бъда
оправдан при обективна преценка на доказателствата и присъдата да бъде
отменена, обвиненията да бъдат снети. Ако делото бъде отложено, надявам се
поне мярката да бъде изменена. Тенденцията за моята ръка е към влошаване.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по искането за
изменение на мярката за неотклонение.
.....................................
28
ОПРЕДЕЛИ:
..................................................................
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.30
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
29