РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13274 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.), вр. § 22 КЗ.
Ищците И.Х.И., К.И.Х. и Д.И.Х.
твърдят, че на 26.09.2011 г., на път I-2, при километър 117+289, на разклона за
кв. Макак, община Шумен, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № ******,
управляван от А.Х.И.и товарен автомобил „Мерцедес Актрос“
с рег. № ******, с прикачено ремарке „Рекер ЛЛК“, с
рег. № ******, управляван от В.М.Б.. Сочат, че в резултат от катастрофата,
предизвикана изцяло от виновното поведение на водача на лек автомобил „Рено
Лагуна“, който не е спрял на пътен знак „Б-2“ – „Стоп, на 11.11.2011 г. е починала, пътуващата в лекия автомобил „Рено“,
Р.А.И. – съпруга на първия ищец и майка на останалите двама ищци. Излагат, че
са претърпели неимуществени вреди - душевни болки и страдания от смъртта на тяхната
близка, довели до посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня,
често главоболие и тревожност. След смъртта й са станали
затворени и необщителни.
Поддържат, че към датата на
увреждането, за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена
застраховка „Гражданската отговорност“ със ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Правят искане
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях сума от по 100 000
лева, представляваща частичен иск от общо 200 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта
на тяхната наследодателка Р.А.И., настъпила в резултат на процесното ПТП, ведно с
лихвата върху тази сума от датата на деликта – 11.11.2011 г.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД счита исковете за неоснователни. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност, която счита че тече от датата на застрахователното събитие.
Признава съществуването на
застрахователно правоотношение по сключена застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №0411191015272 за процесния лек автомобил, но оспорва наличието на виновно
поведение от страна на водача. Поддържа, че отсъства причинна връзка между
настъпилите от ПТП травматични увреждания и смъртта на наследодателката
на ищците. При условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която не е била с правилно поставен предпазен колан.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента
има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато
пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е
посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. - низходящите,
възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението
и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от
негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между
ищеца и починалия.
По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
Установява
се, от удостоверение за наследници изх. № 70 от 07.11.2013 г., издадено от
община Каспичан, област Шумен, че И.Х. Илиев – съпруг, и синовете им К.И.Х. и Д.И.Х.,
са наследници по закон на Р.А.И., починала на 11.11.2011
г.
С
изготвения по делото доклад е отделено като безспорно обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на процесния
автомобили към датата на пътнотранспортното произшествие е застрахована при
ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД.
Въз
основа на протокола за оглед на местопроизшествието от 26.11.2011 г. и скици,
както и от заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Пътнотранспортното
произшествие е настъпило на 26.09.2011
г., около 14.38 ч., на кръстовището на път І-2, км 117+289, с път ІV – 70011 с. Престое – гр. Шумен,
при облачно време и ясна видимост, на сух и гладък асфалт, без наклон. Път І-2
, км. 117+289 представлява трилентов път, с
двупосочно движение, като средната лента е за завой наляво. На разстояние 300
м. от кръстовището, обратно по посока на движението на товарния автомобил е
поставен пътен знак, В 26 – „забранено е движението със скорост, по-висока от
60 км./ч“. На път ІV – 70011 с. Престое
– гр. Шумен, от двете страни преди кръстовището, са поставени знаци „Стоп“ – Б2
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******и с
прикачено ремарке „Рекер ЛКК, с рег. № ******, се е
движил по път І-2, в посока гр. Русе. Лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******,
се е движил по път ІV – 70011, с посока от кв. Макак към гр.
Шумен, и е навлязъл в кръстовището,пресичайки от ляво на дясно, спрямо посоката
на движение на товарния автомобил. Причина за произшествието е навлизането на
лек автомобил „Рено Лагуна“ в кръстовището, при наличието на пътен знак Б2, без
да пропусне товарния автомобил, който го удря странично. Пътят на лекия
автомобил от знака „Стоп“ до мястото на удара е 13 м., при скорост около 22.5
км/ч. Скоростта на товарния автомобил е около 60 км/ч, преди задействане на
спирачната му система. Лекият автомобил е навлязъл в опасната зона за спиране
на товарния автомобил, който не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез спиране.
Следователно
водачът на лекият автомобил е нарушил правилото на чл. 50, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, като поведението му е било противоправно
и в разрез с установените нормативно
правила за движение и представлява деликтно поведение
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно
заключението на единичната медицинска експертиза от 08.06.2018 г., в предоставената медицинска документация за лечението на Р.А.И. и
съдебномедицинската експертиза от извършената аутопсията са налице данни за
тежка черепно-мозъчна травма със счупване на лявата слепоочна кост и черепната
основа (лявата
пирамидна кост, счупване на мастоидните израстъци), субарахноидален и субдурален
кръвоизлив, контузия на мозъка, квадрипареза по-силно
изразена за долните крайници, кръвонасядане на меките
черепни обвивки в лявата челно-теменно-слепоочна област на главата; гръдна
травма с контузия на белите дробове двустранно; мезентериална
тромбоза на тънките черва с инфарциране на същите;
непроходимост на дебелото черво от сраствания в областта на матката и левия
яйчник; бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест; респираторен дистрес синдром. В хода на лечението са установени данни за
наличие на вторична инфекция на дихателните пътища с ацинетобактер
баумании и данни за неуточнена контаминация на кръвта
с метицилин-резистентен стафилокок.
Като причина за смъртта на Р.А.И. е приет ендотоксичен
и хиповолемичен шок в резултат на тотална мезентериална тромбоза, като специално е отразено, че мезентериалната артерия е проходима и не са отразени
данни за болестни промени или травматични увреждания на съдовете (артерии и
вени) на
тънките и дебелото черво.
След анализ на предоставената
медицинска документация, при липсата на
резултатите от извършеното хистологично изследване, може да се приеме,
че водеща патология при И. са травматичните увреждания - тежка черепно-мозъчна и гръдна травма, наложили поставяне на пострадалата
в медикаментозна кома и на апаратна вентилация.
Към травматичните увреждания е насложена инфекция на белите
дробове, като е идентифициран
причинителя. Доказаният причинител ацинетобактер баумании обичайно циркулира в болничните заведения и се установява при болни, при които
се провежда продължително интензивно лечение с апаратна вентилация, т.е. отнася се към
т.нар. инфекции, придобити в болнични условия. От приложените
микробиологични изследвания
не може да
се направи извода, че при
И. проведеното антибиотично
лечение е довело до излекуване от
тази инфекция (не са налице
негативни микробиологични изследвания). От друга страна като
последица на черепно-мозъчната травма, след излизане от комата при пострадалата
е бил налице неврологичен дефицит, определен като квадрипареза (нарушение на функцията и мускулната сила на горните и долните
крайници). Това е допълнително е довело до залежаване поради
невъзможност пострадалата да движи крайниците си. По време
на болничния престой не е отразено
болната да е вертикализирана или поне изправена до седеж в леглото.
При болни с такива тежки травматични увреждания, проведено продължително интензивно лечение, със залежаване
и насложена бактериална инфекция, са налице
условия както за повишено тромбообразуване
(поради забавен кръвоток, нарушени реологични свойства на кръвта,
травматични увреждания на стените на
кръвоносните съдове), така и за нарушаване
и забавяне на перисталтиката (обездвижване; неврологична увреда; травматични увреждания на чреводържателя и стената на червата,
водещи до стенози и илуес, седмици след травмата),
което може да обясни проявената
клинична картина на нарушен чревен
пасаж до степен на чревна
непроходимост (илеус), включително и с развитие на мезентериална тромбоза.
В този смисъл
е налице причинно-следствена
връзка между получената при ПТП тежка черепно-мозъчна и гръдна травма с остатъчен неврологичен дефицит и настъпилата смърт от мезентериална
тромбоза и дебелочревна непроходимост. Развитието на тези болестни
процеси е благоприятствано от заболяванията на сърдечно-съдовата система (ИБС, хронична застойна сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, атеросклероза), захарен диабет, затлъстяване, сраствания около дебелото черво в областта на матката и на
левия яйчник.
В медицинската документация не са отразени специфични
травматични увреждания (охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош
и корема), от които да се
направи извод, че пострадалата е била с предпазен колан към момента
на претърпяното ПТП. Липсата на такива
увреждания не изключва употребата на предпазен колан.
Предвид описаните повреди по автомобила
и механизма на конкретното пътнотранспортно произшествие, употребата на предпазен колан
е неефективна.
Съгласно
заключението на единичната медицинска експертиза от 01.04.2019 г., въз основа на приложената по делото медицинска
документация, се установява, че непосредствено след ПТП на 26.09.11 г. Р.А.И.
46 г., е постъпила на лечение в МБАЛ Шумен, където са
установени тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на лявата
слепоочна кост и черепната основа (лявата пирамидна
кост, счупване на мастоидните израстъци), кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и хематом под
твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка в основата на дясна голямомозъчна хемисфера; тежка гръдна травма изразяваща се
в контузия на белия дроб; На базата на черепно-мозъчната травма и последвалите
я хемо и ликвородинамични
промени по време на лечението в болницата се е развил и установени перифокален и общомозъчен оток и хигром (под формата на киста натрупване
на серумна течност, слуз и протеин) в дясно челно под твърдата мозъчна обвивка, а клинично е
констатиран квадрипаретичен синдром (засягане функцията на
крайниците, тазово-резервоарни смущения и др.).
Вследствие проведеното лечение
постепенно се е постигнало състояние на подобрение на съзнанието до ясно
съзнание, преодоляно е опасното за живота състояние от контузията на белия дроб
и последиците от него и на 09.11.11 г. пациентката е изписана, контактна,
адекватна, заемаща принудително положение в леглото с наличие на квадрипаретичен синдром, по-силно изразен за краката при
запазена повърхността и дълбока сетивност, липса на фебрилитет,
стабилизиран соматичен и неврологичен статус. Приета е отново на болнично
лечение на 10.11.2011 г, насочена към стационара от д-р Ч.. Проведено е
консервативно и хирургично лечение - експлоративна лапаротомия. Установена е мезентериална
тромбоза с некротични участъци в премилеална
и дистална част на червата и сраствания в перитонеална кухина „..(ненарушаващи) чревната проходимост...”. Независимо от лечението
болната е починала в ОАИЛ на 11.11.2011 г.в 23.15 ч.
От проведената съдебномедицинската аутопсия са отразени тежка черепно-мозъчна
травма; гръдта травма с контузия на белите дробове двустранно; мезентериална тромбоза на тънките черва с инфарциране на същите; непроходимост на дебелото черво от
сраствания в областта на матката и левия яйчник; бъбречнокаменна и
жлъчнокаменна болест; респираторен дистрес синдром.
Според вещото лице, при наличните
данни следва да се приеме, че причина за смъртта на Р.А.И. е остро настъпил
срив на хемодинамиката вследствие на резки промени
във водно-електролитното равновесие, обмяната на веществата от тотална мезентериална тромбоза (прекратяване на кръвоснабдяването
на червата - инфаркт поради запушване на кръвоносен съд от тромб
или ембол), с последваща
поява на разпадни продукти в чревната стена, перитоеналната
кухина и кръвообращението и настъпване на ендотоксичен
и хиповолемичен шок. При проведената аутопсията за съжаление не е
отразено дали и как са засегнати съдовете отговарящи за храненето на червата и
дали запушването е станало от тробм или ембол, както и дали се касае за запушване на артериални или
венозни съдове. Не е отразено и да са проведени хистологични изследвания на
иззети препарати хистологични препарати, което на позволява да се уточни
причината за настъпване на мезентериалната тромбоза и
да се изключи ролята на други фактори в генезата на смъртта. При тези данни не може категорично да се изключи и пряка връзка между травмите и причината за
настъпването на смъртта на И.. Разбира се причината за мезентериалнат
тромбоза може да е и болестна - най-често усложнена атеросклерозата на чревни
артерии, която е част от генерализиран процес, засягащ целия организъм. В конкретния случай, обаче тъй като при И. е
провеждано продължително интензивно лечение след травмите; при изписването й на
09.11.2011. г. независимо, че е била с възстановено съзнанието, тя е останала
обездвижена с неврологичен дефицит и поради факта, че усложнението е настъпило
много скоро след изписването й в описаното състояние от болницата, е напълно
възможно да се приеме, че именно развилите се посттравматични усложнения са
причинили мезентериална тромбоза и смъртта. При
цитираното състояние, като пряка последици от травмата при И. е налице предекспозиции към повишено тромбообразуване
(поради забавен кръвоток, нарушени реологични свойства на кръвта с или без травматични
увреждания на стените на кръвоносните съдове) и същевременно нарушаване и
забавяне на перисталтиката (от обездвижване; неврологична увреда),
което добре може да обясни проявената клинична картина на нарушен чревен пасаж
с чревна непроходимост (илеус), и с развитие на мезентериална тромбоза.
Съгласно заключението на тройна
съдебномедицинска експертиза, вследствие на ПТП и настъпилите травматични
увреждания теоретично и практически са настъпили тежки телесни повреди, които
по своята медико-биологична характеристика представляват разстройство на
здравето създаващо опасност за живота (травматичен шок III-IV степен, контузия на мозъка с хематом, кома, квадриплегия),
които са с необратим характер. След неврохирургическа
преценка е приложено консервативно лечение.
ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, тъй като настъпилата мезентериална
тромбоза, въпреки че аутопсионно и хистологически е недоказана, следва да се квалифицира като I-III стадий, като редица фактори е възможно да допринесат за нейното
възникване.
Съобразявайки
заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена причинно-следствена връзка между
процесното произшествие и настъпилата смърт на Р.И..
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. (В този см. решение № 233/20.12.2016 г. по
т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, решение
№ 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО). Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалата,
и факта, че са изгубили своя съпруга и майка, както и че загубата е
невъзвратима. Свидетелят Р.Х.Ч., дава сведения, че семейството е било задружно
и тежко са преживели загубата. Преди катастрофата ищците са работели в чужбина,
като след и тримата са се грижели за нея в болницата. Преди да заминат за
чужбина, всички са живеели заедно в с. Златна нива.
Съобразявайки
се с тези обстоятелства, както и икономическите условия в страната, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
е в размер на по 100 000 лв. (частичен иск от по 200 000 лв.), за всеки един от ищците И.Х.И., К.И.Х. и Д.И.Х..
Съдът
намира за недоказано твърдението, че пострадалата е допринесла за уврежданията
и настъпилия летален изход, с оглед тежките поражения върху лекия автомобил,
които обезсмислят използването на предпазен колан, защото в случая е
неефективен.
Неоснователно
е възражението за изтекла петгодишна погасителна давност, касателно
вземането за обезщетение. В случая, исковата молба е предявена на 28.10.2016
г., а предвидената в чл. 197 КЗ (отм.), давност, започва да тече от датата на смъртта - 11.11.2011 г. (в този
смисъл решение от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 60168/2016 г. на ВКС, IV ГО ), и изтича
на 11.11.2016 г., т.е. след предявяване на исковете,
които прекъсват давността, на основание чл. 116, б “б“ ЗЗД.
Досежно вземането за
лихва, възражението за погасяване частично на същото по давност, е основателно, като такава следва да бъде
присъдена, считано от 28.10.2013 г., по аргумент от чл. 111, б „в“ ЗЗД.
Доколкото
не е представен договор за правна защита и съдействие, с уговорено
възнаграждение по чл. 38 ЗА, такова не следва да бъде присъждано.
На ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
разноски за експертизи, в общ размер на 800 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 12 000 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г." АД, ***, пл. „*********, да заплати на всеки от ищците, всички
със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 1, застрахователно обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от
смъртта на 11.11.2011 г. на Р.А.И., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.09.2011
г., на път I-2, при километър
117+289, на разклона за кв. Макак,
община Шумен, по вина на
шофьора А.Х.И., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ****** към
посочената дата е застрахована при ответника, както следва:
- на И.Х.И., ЕГН **********, сумата от 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2013 г. до
окончателното й изплащане.
- на К.И.Х., ЕГН **********, сумата от 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 200 000 лв. ведно със законната лихва от 28.10.2011 г. до
окончателното й изплащане.
- на Д.И. Х., ЕГН **********, сумата
от 100 000 лв., предявен като
частичен иск от 200 000 лв. ведно със законната лихва от 28.10.2011 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г."
АД, ЕИК ********** да заплати на И.Х.И., ЕГН **********, К.И.Х., ЕГН **********
и Д.И. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 800 лв., деловодни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г."
АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 12 000 лв. - държавна
такса
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: