РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2016 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.К.К. и Д.А.К.
против З. „Б.И.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от
Кодекса за застраховането.
В исковата молба ищците твърдят, че
на 13.06.2016 г. пътували по второкласен път Котел – Омуртаг в лек автомобил
Опел Астра с рег. № *******, като И.К. бил на задна
лява седалка, а Д.К. – на предна дясна седалка. В лентата за насрещно движение
се движел лек автомобил Опел Корса с рег. № *******,
управляван от М.А.А., който предприел маневра, при
която навлязъл в лентата, по която се движел автомобила с ищците и последвал
удар. В резултат на ПТП И.К. получил
контузия на мозъка, счупване на костите на черепа, голяма разкъсно-контузна
рана отдясно челно – теменно до горен клепач на лявото око с големина от около
8 см., травма на лявата лопатъчно – ключична става (затруднила движението на раменната става за
около 20-25 дни). Твръдят, че ищцата Д.К. получила
травма на гръдната кост и оток в областта на дясната колянна
става. Твърдят, че преживяването им причинило болки, страдания и неудобство и
страх. Поддържат, че към датата на ПТП виновният водач имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, сключена с полица №
B602FI16009770. Твърдят, че са направили искане до застрахователя, но обезщетение
не им било платено. Молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 48000
лева на И.К. и 5000 лева на Д.К., ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че на Д.К. е изплатено
застрахователно обезщетение. Оспорва размера на претендираните
от И.К. вреди, като поддържа, че адекватно е обезщетение в размер на 15000
лева. Твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на Опел Астра с рег. № ******* К.К.. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
С определение от 08.08.2017 г. като трети лица – помагачи на страната на
ответника са конституирани К.И.К. и ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД“.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От приетите по делото писмени
доказателства е прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза (първоначална и повторна), от които се установява, че на 13.06.2016
г. около 18.00 часа на път ІІ-48 лек автомобил Опел Корса
с рег. № ******* се движел в посока от гр. Котел към гр. Омуртаг със скорост от
около 61 км.ч. и района на разклона за гробищния парк на гр. Омуртаг е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Установява се, че в същото време лек автомобил
Опел Астра с рег. № ******* се движел в посока от гр.
Омуртаг към гр. Котел със скорост от около 50 км.ч. В района на гробищния парк
водачът на лек автомобил Опел Астра възприема
навлезлият в неговото платно за движение автомобил и започнал да отклонява
автомобила в ляво, а водачът на Опел Корса е започнал
да завива надясно, за да прибере автомобила си в своята лента за движение.
Водачите и на двата автомобила
предприемат аварийно спиране, но разстоянието между тях било недостатъчно и
настъпил удар. Вещите лица и от първоначалната и от повторната съдебно-автотехническа експертиза посочват, че причина за
настъпване на ПТП са субективните действия и на двамата водачи, като ударът е
можело да бъде избегнат, ако водачът на Опел Корса не
навлиза в лентата за насрещно движение, а водачът на Опел Астра
е можел да предприеме аварийно спиране без да отклонява автомобила в ляво.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука И.К.К. е получил следните травматични увреждания –
контузия на главата, линеарно счупване на черепа на
дясната теменно-слепоочна област, мозъчна контузия, разкъсно
– контузна рана на главата – 10 см. на челната област
на главата, сублуксация на лявата акромио-клавикуларна
(ключично-лопатъчна) става“. Вещото лице установява,
че е налице причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установява се, че
спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.
Търговище, като е постъпил в общо увредено състояние с данни за загуба на
съзнание, с главоболие, световъртеж, с болки
в лявото рамо. След извършени изследвания била обработена раната и бил
обездвижен горния крайник. Ищецът К. бил поставен на строг постелен
режим. Бил изписан от болницата на 23.06.2016 г. и лечението му продължило
амбулаторно. Вещото лице установява, че голямата разкъсно
– контузна рана зараснала за срок от 10-12 дни, сублуксацията на лявата акромио-клавикуларна
става наложила временна имобилизация за срок от 30
дни. Установява се, че общо лечебният и възстановителния период продължил около
3 месеца. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент здравословното
състояние на пострадалия е стабилизирано като няма данни за настъпили
усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма.
Установява се от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на пътно-транспортната злополука
Д.А.К. е получила контузия, масивен оток и кръвонасядане
на лявата гръдна половина. Оток на дясното коляно. Вещото лице посочва, че
описаните увреждания е напълно възможно да са получени от процесното
ПТП, но по-късно са се проявили болките на ищцата, то тя се е явила за преглед
два дни по-късно. Установва се, че пострадалата е
провела амбулаторно лечение, което е приключило за срок от 2-3 седмици, считано
от деня на злополуката, като не са провеждани операции или манипулации. Болките
и страданията са били с продължителност от около 3 седмици, като най-интензивни
са били в първата седмица. Вещото лице посочва, че към настоящия момент ищцата
е с възстановено З. без остатъчни белези от процесното
ПТП, като в медицинските документи липсвали данни за настъпили негативни
последици или усложнения от уврежданията.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди, причинени на ищците са събрани гладни доказателства
чрез разпит на свидетелката И.А.К., както и е прието заключение на
съдебно-психологическа експертиза.
В показанията си свидетелката К. установява,
че е снаха на ищците. За пръв път след ПТП ги видяла в болницата. Свекърът й
имал шевове по лицето, не можел да се движи. Бил в болница около 14 дни.
Свекърва й можела да се движи, но не можела да се преоблича и се налагало
свидетелката да й помага с обличането и
хигиената. Сега и двамата не работели. Можели да се обслужват сами, но пак им
трябвала помощ. Всички известно време имали кошмари.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза се установява, че И.К.К.
има отрицателни преживявания, свързани с изпитваните болки и страдания, които
са затруднявали движенията му. В резултат на ПТП ищецът променил начина си на
живот. Получил страхови изживявания, тревожност –
мрачно настроение, импулсивно поведение, трудности с концентрацията, честа
раздразнителност, безпокойствие, отгечение апатия,
тревога, вманячаване, чувство за тъга, вина,
избухвания, нерещителност и т.н. При ищцата Д.А.К.
била налице тревожно-депресивна реакция при разстройство на адаптацията. До
настоящия момент тя изпитвала физически и емоционални страдания, вследствие на
получения емоционален шок.
Установява се, а и
не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП относно лек
автомобил Опел Корса с рег. № ******* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ сключен с Опел Корса с рег.
№ *******, действал към датата на ПТП, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. На 13.10.2016
г. ищците са направили искане до застрахователя да им бъде платено
застрахователно обезщетение.
Установява се от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че на
31.03.2017 г. по сметка на Д.А.К. е
постъпила сумата от 500 лева с основание на плащането „ **********БГ02
фи16009770
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Д.А.К. и И.К.К.
са получили травматични увреждания. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По
делото такива доказателства не са ангажирани. От приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи. Съгласно чл. 53 от ГПК
тяхната отговорност за причинените вреди е солидарна. Следователно и с оглед
разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от Кодекса за застраховането, застрахователите
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговарят също
солидарно.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Опел Корса с
рег. № ******* е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят
е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. От
събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищцата Д.К.
е получила контузия, масивен оток и кръвонасядане на
лявата гръдна половина. Оток на дясното коляно, а И.К. - контузия на главата, линеарно счупване на черепа на дясната теменно-слепоочна
област, мозъчна контузия, разкъсно – контузна рана на главата – 10 см. на челната област на
главата, сублуксация на лявата акромио-клавикуларна
(ключично-лопатъчна) става. При определяне на размера
на обезщетението дължимо на ищцата следва да се вземе предвид, че освен болките
и страданията, продължили около 3 седмици, тя не е била лишена от възможността
за самостоятелно обслужване. Следва обаче да се отчете отражението върху
психическото й състояние, което е оставило преживяното ПТП и в този смисъл
справедливото обезщетение е в размер на 3000 лева, от които следва да бъде
приспадната сумата от 500 лева, за която се установява, че е получена на
31.03.2017 г. С оглед тежестта на
получените от ищеца И.К. травматични увреждания и необходимостта в продължителен период от
време да спазва постелен режим, както и
продължителността на възстановителния период. Настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 20000 лева. За разликата до предявените
размери исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 14.01.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
1152 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.К.К.,
ЕГН-**********, с адрес гр. Котел, кв. *******сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на главата, линеарно счупване на черепа на дясната
теменно-слепоочна област, мозъчна контузия, разкъсно
– контузна рана на главата – 10 см. на челната област
на главата, сублуксация на лявата акромио-клавикуларна
(ключично-лопатъчна) става, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 13.06.2016 г. от М.А.А., водач на лек автомобил
Опел Корса с рег. № *******, застрахован по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № B602FI16009770, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до
предявения размер от 48 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Д.А.К., ЕГН-**********, с адрес гр. Котел, кв. *******сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия,
масивен оток и кръвонасядане на лявата гръдна
половина. Оток на дясното коляно, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 13.06.2016 г. от М.А.А., водач на лек автомобил Опел Корса
с рег. № *******, застрахован по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № B602FI16009770, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 14.01.2017 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 2500 лева до предявения размер от 5 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на И.К.К., ЕГН-********** и Д.А.К., ЕГН-********** с адрес гр.
Котел, кв. *******сумата от
1152 (хиляда сто петдесет и два)
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от исковете и платени от бюджета на съда
разноски.
Решението е постановено при
участието на К.И.К. и ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД“ като трети лица – помагачи на
страната на ответника.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: