РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Търговище, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Б. СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело
№ 20233500500057 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на Ф. Б. А. ЕГН **********, действащ
чрез адвокат И. И. И., Адвокатска колегия- Търговище против Решение № 24
от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1607/22 г. по описа на Районен
съд – Търговище, с което съдът е настанил детето Е. Ф. Б., ЕГН **********,
за отглеждане и възпитание в семейството на бабата по майчина линия - В. Х.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Търговище, кв. „Запад-2“, бл....,
вх. .., ет..., ап...., за СРОК - ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от настаняването по
административен ред- 01.11.2022г., на осн. чл.28 във вр. чл.26 ал.1 предлож.1-
во във вр. с чл. 25 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДетето. Със решението, съдът е определил
режим на лични отношения на детето с неговия баща - Ф. Б. А., ЕГН
**********, на осн. чл.33 ал.1 от ЗЗДетето.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно
и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Въззивникът твърди, че при постановяване на решението съдът се е
позовал само на приетия по делото социален доклад, чиито констатации е
оспорил. Твърди се, че констатациите в доклада са едностранчиви и
действията на социалните работници са извършени при грубо нарушение на
1
закона. Не са налице основанията по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, за да се
предприеме мярка за закрила – настаняване на детето в семейството на близки
и роднини. Моли се за отмяна на Решение № 24 от 24.01.2023 г., постановено
по гр. дело № 1607/22 г. по описа на Районен съд – Търговище, като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлена молбата за определяне мерки за закрила на детето Е.- настаняване
за отглеждане в семейството на близки, като неоснователна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна В. М.
със становище за неоснователност на въззивната жалба.
Отговор от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“
гр.Търговище, не е постъпил.
По делото е депозирана и жалба против постановеното решение и от адв. Д.
Жечева, особен представител на детето Е. Б.. Със жалбата се излагат
твърдения, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, с
искане за неговата отмяна. Излагат се съображения, че при жив родител, е
незаконосъобразно и не е в интерес на детето по отношение на него да бъде
предприета мярка за закрила- настаняване в семейството на близки и
роднини. Моли съда да постанови решение, с което молбата на Дирекция
„Социално подпомагане“ Търговище, за предоставяне на закрила на детето Е.
Б., да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил е отговор от насрещната страна със
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Отговор от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“
гр.Търговище, не е постъпил.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от адв.
И. И. и адв. В. Н., жалбата се поддържа.
В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и се представлява
от адв. К. П..
В съдебно заседание, детето се представлява от назначения му особен
представител одв. Д. Жечева.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
2
ГПК, констатира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна
страна и се явяват допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Настоящата въззивна инстанция приема следното: Пред РС – Търговище е
депозирана молба от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на
детето“ гр.Търговище, с искане да бъде определена мярка за закрила по
отношение на детето Е. Б.- настаняване в семейството на нейната баба по
майчина линия В. М.. Нуждата от закрила е обоснована с това, че на
10.10.2022 година майката на детето е починала, а с прекратяването на брака с
бащата на детето, родителските права по отношение на него са предоставени
на майката. Твърди се, че от ранна детска възраст, родителите са разделени и
детето е живяло и е отглеждано от неговата майка и баба по майчина линия.
Между бащата и детето емоционалната връзка е нарушена и е нужно време за
да бъде преодоляно отчуждението между тях. В хода на производството пред
първата инстанция е установено от приложения социален доклад, че след
раздялата на родителите през 2013 година, грижи по отглеждането на детето е
осъществявала неговата майка, която е починала през месец октомври 2022
година. Последната е била непрекъснато подпомагана от бабата на детето по
майчина линия. То е силно емоционално привързано към тази си баба от най-
ранна детска възраст, свикнало е с нея и естествено възприема нея като своята
обичайна семейна среда, в която се чувства спокойно и сигурно и където са
задоволени всичките му основни физически, емоционални и психически
потребности. В социалният доклад не са изследвани никакви въпроси по
отношение на бащата- битова среда, месторабота, неговото отношение към
детето и близките му.
Детето е било изслушано в съдебно заседание, при което е изразило
привързаността си към баба си по майчина линия, заявило е, че след смъртта
на майка му тя е най-милата, и иска да остане да живее при нея и тя да се
грижи за него. Баба и се грижи и за малкото и братче, към което Е. е силно
привързана. Детето е споделило, че не познава много баща си и това я
притеснява. Помни насилието, което баща и е упражнявал по отношение на
нейната майка. Силно разочарование е предизвикало поведението на баща
при последната им среща, след смъртта на майка и. Детето е възприело това
поведение, като израз на задоволство от настъпилата трагедия. Това още
повече я е дистанцирало и провокирало нежелание да се вижда с него.
3
В хода на производството пред настоящата инстанция, беше изискан нов
доклад, в който да бъдат изследвани всички въпроси във връзка с бащата,
имащи отношение към неговата родителска отговорност, способност да се
грижи за детето, връзката, която съществува между тях. Бащата е проявил
отговорност по отношение на детето, проблемите и болката му. Изразил е
готовност да направи нужното, за да може то да се адаптира, при промяна на
средата. Изводът на социалните работници е, че бащата притежава добър
родителски капацитет, качества и умения да полага пълноценни грижи за Е..
Демонстрирал е желание да работи за подобряване на връзката му с нея и
постепенно преодоляване на настъпилото между тях отчуждение, като ще и
даде нужното за това време. За преодоляване на настъпилия разрив между
баща и дете, социалните служби са ги насочили към социална услуга, която
да ги подпомогне при възстановяване на тяхната близост и доверие и
възстановяване на връзката помежду им. Определен е и план, по който да се
постигнат поставените цели и е започнато неговото изпълнение.
С оглед изясняване емоционалното състояние на детето, отношението към
неговия баща, страховете му във връзка с промяна в обичайната среда, беше
назначена съдебно- психологическа експертиза. Заключението по
експертизата е, че детето все още не е преживяло стреса от тежката загуба на
майка му, като допълнителен смут в неговия свят внася конфликта между
баба му и баща му. Всичко това го обърква и затруднява при опитите да се
справи, като резултат се задълбочава нестабилността му. Нейната
чувствителност към случващото се в семейството и съпротивата и към тези
отношения, се проявяват като защитен механизъм и изглеждат като
нежелание от нейна страна да се среща с баща си. Това е привидно, с цел да
избегне болката. Е. се нуждае от период на адаптация, но не за да преодолее
отчуждение към баща и, а за да преодолее и преработи травмите, като за да се
съхрани избира семейството на баба си, с което е свикнала, пред новото,
което и предстои- преместване при бащата. Не е настъпил синдромът на
„родителско отчуждение“, но възрастните около Е.- нейният баща и нейната
баба, трябва да положат усилия, да помогнат детето в процеса на
преодоляване на натрупаните болки, смут и несигурност. Рязката промяна в
средата, ще обърка още повече детето и ще задълбочи негативните емоции,
които то изпитва. Именно поради това тя се нуждае от период на адаптация.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: В изключителен интерес
4
на детето е то да живее със семейството си, в сигурна и спокойна семейна
среда. Поради редица обстоятелства, настъпили в жИ.та на Е., тя възприема
като свое семейство, това на баба и по майчина линия. Съдът напълно споделя
мотивите на първата инстанция в тази насока. Трудният жИ.т на детето и
натрупалите се у него негативни чувства, го правят много ранимо и
неспособно да се справи със ситуацията, в която се намира. От една страна е
силно привързано към баба си и я възприема като най-близкия и доверен
човек, от друга страна изпитва положителни емоции и привързаност към своя
баща, които обаче прикрива, за да се съхрани и преработи натрупаните
психотравми. Тези емоции се засилват от съществуващото напрежение и
конфликт между значимите за него възрастни- бабата по майчина линия и
бащата. Именно, за да се съхрани, детето избира да живее в средата, в която е
свикнало и се нуждае от време, за да се адаптира към промените, които ще
настъпят, ако се премести при неговия баща. Това поставя Е. в риск и
обуславя нуждата от предприемане на съответните мерки за закрила. Нуждае
се от разбиране и от помощ от страна на възрастните, за да се справи. Рязката
промяна ще я обърка още повече и ще засили негативните емоции и чувства.
Това състоянието може да се промени, но при осъзната от страна на близките
необходимост и съдействие. Към момента детето се чувства спокойно и
сигурно в семейството на неговата баба. Неговият интерес налага да му бъде
дадено време, да опознае по-добре и от близо своя баща, а това от своя страна
ще му даде възможност лесно да се адаптира към промяната и новата среда.
Периода, за които е определена мярката за закрила- шест месеца, съдът
намира за достатъчен, като с помощта на значимите възрастни детето ще
превъзмогне негативните емоции, породени от настъпилото отчуждение
между него и бащата.
При така установеното, настоящата инстанция намира, че са налице
основанията на чл. 25, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД за настаняване на детето Е. в
дома на нейната баба по майчина линия, за периода, които е определен.
Постановеното от районния съд решение, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 24.01.2023 г., постановено по гр. дело
№ 1607/22 г. по описа на Районен съд – Търговище.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6