№
гр.
Варна, 26.10.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и
трите септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2285 по
описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от ищеца „Е.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управител Здравко Кирилов Калоянов срещу
ответника „В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление ***,
р-н „Младост“, ул. „Митрополит Кирил“ №11, представлявано от Василена Георгиева
Цветанова иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща частичен
иск от общо 10176,02 лв. /десет хиляди сто седемдесет и шест лева и две
стотинки/ с ДДС, представляваща дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и
извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до
кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта
ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в
исковата си молба, че ответникът е поискал от ищеца да изготви и представи
оферта за изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до
кабелен шкаф ШК-4Л прел УП11 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” /ПИ 10135.3506.494/
гр.Варна. На 10.09.2018 г. между „В.” ЕООД, като възложител и „Е.” ЕООД като
изпълнител бил сключен договор за строително-монтажни работи с предмет „Външно
кабелно ел. захранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4Л пред УП11 1-494,
кв.26 по плана на СО „Пчелина“ /ПИ 10135.3506.494/ гр. Варна. Уговорено било
изпълнителят да извърши работите и посочените
в договора срокове със свои средства за труд, материали и механизация, а срещу
извършените реално СМР, възложителят се задължил да изплати на изпълнителя
възнаграждение в размер, срокове и по
ред, съгласно условията на договора.
Съгласно
договора цената на извършените СМР се определя от приложената
количествено-стойностна сметка и възлиза общо на 19 593,85 лв. без ДДС,
като възложителят се задължил да заплати на изпълнителя посочената цена за
извършените СМР в 7 дневен срок от представянето на подписан протокол /акт обр.19/ за действително извършените видове работи и
издадена фактура по посочената в договора банкова сметка ***.
Няколко
дни след подписването на договора страните устно договорили възложителят да
заплати авансово на изпълнителя сумата в размер на 10 000,00лв. /десет
хиляди лева/, като сумата била заплатена в брой на 22.10.2018г. - преди
започване на работата, като същата била предназначена за закупуването на
материали във вр. с уговорената работа.
На
12.12.2018г. изпълнителят завършил уговорените в
договора СМР, за което и издал протокол, в който били описани подробно всички
действително извършени работи по количество и стойност, като същите възлизали в
общ размер на 16 813,25лв. без ДДС. Заедно с протокола била издадена и
проформа фактура с №1/12.12.2018г. на обща стойност
20 176,02 лв. с ДДС, която била изпратена на ответното дружество.
След
завършването на обекта и представяне на пълната документация изпълнителят
многократно отправял покани до възложителя да подпише всички документи във вр.
с обекта и да заплати остатъчната сума в размер на 10 176,02 лв. с ДДС.
Възложителят избягвал срещи и престанал да приема обаждания от изпълнителя.
Въпреки
това ищецът издал фактура №10000000186/27.12.2018г. за сумата от
8 554,10лв. с ДДС за част от извършените СМР и доставените и положените
материали в обекта, като същата към настоящия момент не е заплатена.
През
2019г. възложителят обещал на изпълнителя, че ще изплати остатъчната сума след
като обектът му получи разрешение за ползване.
Въпреки
че към настоящия момент сградата е получила разрешение за ползване, ответникът
продължава да избягва срещи с изпълнителя и не заплаща остатъчната процесната
сума.
Ответникът е депозирал отговор в предоставения му
срок, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявената срещу
него частична претенция. Ответникът не оспорва, че между двете дружества има
сключен договор за извършване на външно кабелно електрозахранване от БКТП №
2057 до кабелен шкаф ШК- 4 А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана на СО Пчелина,
град Варна, че в чл.6 ал.1 от договора е договорена цена в размер на
19 593.85 лева. Сочи, че тази цена съгласно ал. 2 на същия член е
окончателна, т.е пълна и крайна и не подлежи на допълнително договаряне и
промени, което включва всички разходи за материали, труд, транспорт, данъци и
налози. Излага, че съгласно ал. 3 на чл.6 от договор е уговорено, че плащане ще се извърши след подписан
протокол за действително изпълнените видове работи, включени в количествено
стойностни сметки и издадена фактура. Въпреки, че съгласно договора
изпълнителят трябвало да извърши договореното със свои сили и средства и
обещал, че разполага с такива, поискал аванс за материали, които следвало да
вложи в строителството. На 22.10.2018 г. срещу Квитанция към приходен касов
ордер № 6 ответното дружество платило на „ЕЛ. СТИЛ” ЕООД сумата от 10 000
лева. След започване на работа от страна на ищеца бил изготвен график за
дейностите и работа по сключения договор. Излага, че теренът на СО „Пчелина” е
неравен и труден за изкопни работи от багер или друга строителна техника, което
налагало изкопът в по-голямата си част да се извърши от работници на ръка. Ищецът
започнал изкопните работи по трасето с двама работника, които според ответника
били крайно недостатъчни за свършване на изкопа за периода от пет дни по
график, поради което се наложило „В.“ ЕООД да наеме за своя сметка и средства
работници, които да се включат в самото изкопаване на канала за ел.
захранването. На местата, където било възможно, изкопните работи се извършили
от багер в рамките на две машиносмени. Кабелът бил
положен, а изкопът затрупан без да се трамбова участъкът, без да се възстанови
същият в предишния му вид, без да се вложат договорените и изискуеми материали
и крайно неточно и некачествено. Строителството по изграждането на външното ел.
захранване било наблюдавано ежедневно от служители и представители на „В.”
ЕООД, които многократно отправяли забележки във връзка с качеството на работата
на ищеца. Въпреки това на 14.11.2018 г. на управителя Здравко Калоянов била
платена нова сума от 5 000 /пет хиляди/ лева като капаро за извършващите
се в момента СМР. Сумата била предадена пред свидетел в края на работния ден по
настояване на г-н Калоянов, който твърдял, че има моментни финансови
затруднения и за да може да заплати заплатите на работниците си. За платените
от ответника суми от 10 000 лева и от 5 000 лева не му била издадена
фактура. Оспорва да му е връчвана приложената по делото фактура № **********,
поради което и не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество. Сочи,
че твърденията на ищеца, че същата не е платена не почиват на истински факти,
т.к. „Е.“ ЕООД до датата на издаването й вече е било получило 15 000 лева
в брой от „В.“ ЕООД.
Излага още, че след приключване на СМР от
страна на ищеца, последният представил протокол за извършените СМР от 12.12.2018г. на обща стойност 18 767.15 лева, подписан от
Здравко Калоянов в качеството му на представляващ „Е.” ЕООД, но с печат на
„ЕЛЕМОН” ООД. Ответникът чрез свой представител изразил несъгласие с така
изготвения протокол и вписаните в него СМР. Счита, че в протокола са били
включени СМР, които де факто не са били извършени от изпълнителя на обекта или
не са били извършени с нужното качество. Поради тази причина и не подписал
протокола. Помолил представителя на „Е.” ЕООД да поправи протокола, като
премахне от същия неизпълнените от него СМР и отново да обсъдят договорните си
отношения. Той се съгласил и казал, че ще изготви нов. Ответникът така и не
получил нов протокол и останал с впечатление, че отношенията са уредени в
рамките на платените от управляваното от него дружество 15 000 лева. Ето защо,
и ответникът не се е позовавал на чл. 9, точки 9.3 и 9.4 от договора до
настоящия момент. Никога не е бил канен от ищеца нито писмено, нито устно да
заплати други суми освен вече платените до получаване на исковата молба по
делото. Не са пращани фактури, за да възрази по тях или пък да извърши плащане,
както и да бъдат отразени в счетоводството на дружеството.
Твърди, че неизвършените СМР по издадения и
връчения протокол от 12.12.2018г. възлизат на 6 355,00
лева. Излага, че този протокол фактически се различава от протокола,
приложен към исковата молба и връчен с нея, като стойностите и броят на СМР
съществено се различават. Ищецът не е извършил част от работите изобщо, нито е
положил грижата на добър стопанин. Ищецът не се е явил и на приемателната
комисия за въвеждане на експлоатация на външното ел. захранване съгласно ЗУТ и
поднормативните му актове.
Ответникът излага още, че след въвеждането на
обекта в експлоатация, възникнали множество дефекти по трасето и строежа на
външното ел. захранване, които не са отстранени и до днес от ответника. Не са
издадени фактури за платените от „В.” ЕООД суми в срока на плащане - м.
10.2018г. и 11.2018 г. Не са представени и документи за закупените и вложени
материали, фактура за машиносмяна на строителната
техника, не са представени договор и фактури за извозване на строителните
отпадъци от лицензирана фирма, т.к. твърди, че не са извозвани отпадъци.
Приложените по делото фактури никога не са били връчвани на ищеца, изпращани,
или да са представяни, за да му станат известни по друг обичаен начин.
Ответникът сочи още, че никога не отказвал плащане, в случай че дължи още суми
по договора, съгласно обаче коректно представена счетоводна документация:
количествени сметки за действително извършени СМР и данъчна фактура, така както
е заложено в договора. В тази връзка излага, че „В.“ ЕООД с действията си не е
причина за иницииране на процеса.
Оспорва представения протокол за извършените
СМР от 12.12.2018г.
като неистински и моли да не бъде приобщаван по делото, като сочи че на ответника
е представен друг протокол, с друго съдържание на СМР и други суми, подписан от
Здравко Калоянов и съставен от името на ищцовото дружество. В протокола
няколкократно са посочени като извършени едни и същи дейности с цел да се
заблуди възложителя, а именно т. 23 е посочена два пъти и се припокрива с т.
31. Оспорва и така издадените фактури, същите не само не отговарят на сумата,
посочена в чл. 6 от договора, а и на изискванията на закона. Оспорват
приложената проформа фактура.
Твърди, че не са извършени
следните СМР на обекта:
По точка 3 -
Рязане бетонна настилка армирана до 10 см. за разликата над 10 метра.
По точка 4 -
Рязане бетонна настилка над 10 см.
По точка 5 -
Разкъртване армиран бетон до 10 см. –за разликата над 10 метра.
По точка 6 - Разкъртване
на армиран бетон над 10 см.
По точка 7 -
Възстановяване на бетонен път –за разликата над 10.
Точка 8 и 9
оспорва за ½ от претенцията, тъй като половината те са копали, другата
половина са го изкопали работници на ответника.
По точка 10 -
Полагане ПВЦ тръби, за разликата над 8 метра.
По точка 23 –
Натоварване и извозване на строителни отпадъци.
По точка 27 -
Доставка на ел. табло.
По точка 29 -
Демонтаж, монтаж, засипване с чакъл и подравняване на бетонни траверси на път и
разкъртване на бетон.
По точка 30 –
Разчистване строителни материали чакъл по трасе на каб.
линия.
По точка 31 -
Натоварване и извозване на строителни отпадъци.
По точка 4 -
Кабелен шкаф е закупен от ответника.
По точка 5 - ПВЦ
тръба - За всичко над 8 метра оспорва.
В срока за отговор ответникът е предявил и насрещен иск с петитум да бъде осъдено „Е.” ЕООД да изпълни
задълженията си по процесния договор за отстраняване на
некачествено извършените по трасето за външно кабелно електрозахранване от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26, по плана на СО
Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50 метра от цялото трасе,
а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Е.“ ЕООД да заплати на „В.“
ЕООД сумата от 1000,00 лв. представляваща стойността за възстановяването на
трасето.
В срока за отговор на насрещния
иск от ответника по насрещния иск е депозиран отговор, в който на първо място
излага, че така предявеният иск е недопустим и не следва да бъде приеман за
съвместно разглеждане. В случай, че съдът приеме да разгледа насрещния иск
изразява становище за неговата неоснователност, като излага следните
съображения: Съгласно
българското законодателство следва обектът да бъде контролиран от строителен
надзор. В процесния случай с Протокол обр. 2а
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
строежа на техническата инфраструктура от дата
08.11.2018г.,
надзорът по строителството е следвало да бъде извършван от „МД Контрол“ ООД, с
ЕИК: *********, представлявано от управителя инж. Марийка Дойчева
Костадинова. В тази връзка излага, че ако обектът не е бил изграждан в
съответствие със стандартните изисквания, с материали неотговарящи на
необходимото качество и на терена и настилката, то по време на строителството и
при неговото завършване обектът не може да получи окончателен доклад и
разрешение за ползване (Акт 16).
Излага
още, че в настоящия случай има издадено разрешение за ползване с №ДК-07-ВН-23 от 13.02.2019г. от началника на
РО НСК Варна при РДНСК — СИР. В тази връзка сочи, че
съгласно Протокол за състоянието на извършени възстановителни работи от дата 03.12.2018г., издаден от комисия при Община Варна — р-н „Младост“, след извършена проверка на място е установено, че
разкопаваното трасе е възстановено и е в добро състояние към датата на
проверката.
С писмена
молба вх. №296956/26.08.2021 г. ищецът е направил увеличение на исковата си
претенция до размера от 10176,02 лв.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 10.09.2018
год. между „Е.“ ЕООД и „В.“ ЕООД е сключен Договор за СМР на 10.09.2018г. и
извършени СМР - изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до
кабелен шкаф ШК-4А иред УПИ 1-494, кв.26 по плана на
СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна, че по договора на
22.10.2018 г. на изпълнителя е била заплатена на ръка сумата от 10 000 лв.
като аванс по договора; че е извършено изграждане на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по
плана на СО. „Пчелина" ПИ10135.3506.494/ гр.Варна.
По
делото е представен договор за СМР от 10.09.2018 г., сключен между „В.“ ЕООД, в
качеството му на възложител и „Е.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, в който
страните се договорили, че „Е.“ ЕООД ще изпълни изграждане на външно кабелно
електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф ШК-4А иред
УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494
гр.Варна, съгласно количество-стойностна сметка, неразделна част от договора.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора е уговорено възнаграждение в размер на 19593,85
лв., което включва всички необходими разходи на Изпълнителя за изпълнението на
обекта, включително тези за подготовка на строителството, необходимото временно
строителство, транспорта, работна ръка, като в ал. 2 на същия член е уговорено,
че договорната цена е окончателна и не подлежи на допълнително договаряне и
промени. Съгласно чл. 6, ал.3 от Договора разплащането се извършва в 7 дневен
срок от представянето на Възложителя на надлежно подписан протокол за действително
изпълнените видове работи, включени в количествено-стойностните сметки и ФАКТУРА. Плащанията следва да
се извършват по банкова сметка ***, посочена в договора в Интернешънъл Асет Банк, клон Варна.
Представена
е и Оферта от „Е.“ ЕООД до „В.“ ЕООД, изготвена под формата на
количествено-стойностна сметка, съгласно която обектът ще бъде изпълнен за
сумата от 19593,85 лв. (л.7).
Представен
е и Протокол за извършени строително-монтажни работи на обща стойност от
16813,35 лв. без ДДС (15).
На
л.17 се намира Проформа фактура №1/12.12.2018 г. на обща стойност от 16813,35 лв. без ДДС, или
20176,02 лв. с ДДС.
На
л.18 е представена окончателна фактура №**********/27.12.2018 г. на стойност
7128,42 лв. без ДДС и 8554,10 лв. с ДДС.
От
ответника е представен График на процесния обект, съгласно който обектът е
следвало да бъде окончателно завършен до 19.11.2018 г. (л.32).
Представен
е и протокол за извършени строително-монтажни работи от 12.12.2018
г. с посочени възложител: „В.“ ЕООД и изпълнител: „Е.“ ЕООД. Същият обаче е
подпечатан от „ЕЛЕМОН“ ООД (л.32).
От
справка в ТР се вижда, че „Е.“ ЕООД е съдружник в „ЕЛЕМОН“ ООД с 6800
дружествени дяла от общо 206000 дяла.
На
л.33 от делото се намира Разрешение за ползване №ДК-07-ВН-23/13.02.2019 г. на
строеж: външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф тип
ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 (идентичен с
ПИ 1035.3506.494) по плана на СО. „Пчелина”. Дължина на трасето 270м. Сградно отклонение от нов шкаф ШК-4А до електромерно
табло пит ТЕПО. Дължина на трасето 4м. с възложител „Електроразпределение –
Север“ АД.
Представена
е квитанция към приходен касов ордер №6 от 22.10.2018 г., получен от „В.“ ЕООД
за срещу капаро за закупуване на кабел за ел. захранване за обект: СО „Пчелина“
494 в размер на 10000 лв.
На
л.35 от делото е представена разписка за сумата от 5000,00 лв., със съдържание:
„Днес 14.11.2018 г. Здравко Калоянов получих сумата 5000 лв. (пет хиляди) лв.
като капаро за извършените СМР от 14.11.2018 г., гр. Варна, подпис: …“
Представена
е и фактура № не се чете от
21.11.2018 г. , издадена от „ЕЛКОМ МД“ ООД на „В.“ ЕООД за доставка на ел.
табла – 3 броя на обща стойност 2545,20 лв. с ДДС.
На
л.52 от делото е представен Договор 2018-48 от 07.09.2018 г., сключен между „Е.“
ЕООД и „АДИАН АМГ“ ЕООД, ЕИК ********* с предмет извозване на строителни
отпадъци и земни маси от обект „външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057
до кабелен шкаф ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” / ПИ
10135.3506.494/, гр. Варна.
На
л.53 е представен договор №446/20.12.2017 г., сключен между „АДИАН АМГ“ ЕООД,
ЕИК *********, в качеството на ползвател и Община Аксаково с предмет приемане в землището на с. Въглен, общ.
Аксаково, обл. Варна на отпадъка на Ползвателя с (код 17094 – смесени отпадъци
от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 170901, 170902 и170903 в
количество 500 тона, с цел обезвреждане чрез депониране в Клетка 1 срещу
посочена в договора цена.
На
л. 72-74 от делото е приобщен Протокол за установяване на годността за ползване
на строежа: външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф
ШК-4А иред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина”
в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна от 08.02.2019 г., издаден от Държавна
приемателна комисия, с който е приет строежа.
Видно
от Акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закопаване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта от 23.11.2018 г.
От
Протокол за състоянието на извършени възстановителни работи, издаден на
03.12.2018 г. от Община Варна, район „Младост“ се установява, че при проверка е
установено, че разкопаното трасе до обект: ВКЕЗ от БКТП №2057 до кабелен шкаф
ШК-А4 пред УПИ –І-494, кв.26 по плана на СО „Пчелина“, гр. Варна, по Разрешение
за разкопаване №380/19.10.2018 г. е в възстановено и е в добро състояние към
датата на проверката.
С
писмо вх.№280967/12.11.2020 г. „Електроразпределение Север“ АД е представило
следните документи във връзка с изграждането на процесния обект и въвеждането
му в експлоатация:
• Договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа изх. №В16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г.,
касаещ, процесния обект и съгласно който, „Енерго-Про
мрежи“ АД, със сегашно наименование „Електроразпределение-Север“ АД, от една
страна и С. П. П. и „В.“ ЕООД, в качеството им на клиент от друга, определят
необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про мрежи“ АД на обект: жилищна сграда, находяща с в гр. Варна, СО
Пчелина, кв.26, като присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане
на следните присъединителни съоръжения:
1.
Монтиране
на кабелна касета тип ШК-4 на границата на имота на Клиента.
2.
Изграждане
на кабелна пиния ниско напрежение (НН) от БКТП 2057 Варна до новомонтирана кабелна касета тип ШК-4.
3.
Монтиране
на електпомерно табло тип ТЕПО (по схема) до новомонтирана кабелна касета тип ШК-4 и захранването му от
същата.
4.
Доставка
и монтаж на средства за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно
табло тип ТЕПО (по схема). От електромерното табло по
подходящ начин да се захранят локалните табла на обектите.
• Допълнително споразумение 1 към
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. №В 16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г. - №А 1 -В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-1169/29.11.2017г.,
с което е променена ал.3 на член 2 от горния договор, като придобива следния
смисъл:
1. Реконструкция на табло ниско напрежение
(НН) на БКТП 2057, състояща се в монтаж на разединител
НН тип NH-2 за номинален ток 400А.
2. Доставка и монтаж на кабелна касета тип
ШК-4 на границата на имота на Клиента.
3. Изграждане на кабелна линия НН от БКТП
2057 Варна до новомонтирана кабелна касета тип ШК-4.
4. Доставка и монтаж на електромерно табло тил ТЕПО (по схема} до новомонтирана кабелна касета тил ШК-4 и захранването му от
същата.
5. Доставка и монтаж на средства за
търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна
апаратура в електромерно табло тил ТЕПО (по схема).
От електромерното табло по подходящ начин да се
захранят локалните табла на обектите.
• Допълнително споразумение 2 към
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. №В16-4212-ДПРОК-1918/26.07.2017г. - №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-0157/25.02.2019г.
Съгласно чл. 1 на допълнителното споразумение 2 страните се споразумяват, че на основание изготвен
Констативен протокол за натурални строително-монтажни работи и доставка на
материали, страните приемат действителни разходи за изградените присъединителни
съоръжения в размер на 13 508,27 лева (тринадесет хиляди петстотин и осем
лева и двадесет и седем стотинки) без ДДС, подробно описани в Приложение с №1
към настоящото Допълнително споразумение.
• Констативен протокол към Допълнително
споразумение №А2-В 16-4212-ДПРОК-1918-АДП-0157/25.02.2019г.;
• Фактура №**********/17.08.2017г.;
• Фактура №**********/15.03.2019г.,
издадена от „В.“ ЕООД на „Електроразпределение Север“ АД за сумата от 13508,27
лв. без ДДС и 16029,92 лв. с ДДС, с основание: „Присъединителни съоръжения,
съгласно чл.1 от Допълнително споразумение №А2-В
16-4212-ДПРОК-1918-АДП-0157/25.02.2019г.
• Фактура №**********/14.03.2019г.;
• Комплексен доклад
изх.№СНОС-019/05.12.2017г.
• Работен проект;
• Протокол за откриване на строителна
площадка и ниво за строежи на техническата инфраструктура - Приложение №2 към
чл.7, ал.З, т.2 - Образец 2а от 08.11.2018 г. В протокола като Консултант
(строителен надзор) е посочен „МД Контрол“ ООД, като Възложител
„Електроразпределение Север“ АД, а като строител „Елемон“
ООД;
• Разрешение за ползване
№ДК-07-ВН-23/13.02.2019г.;
• Разрешение за строеж №23/04.04.2018г.;
• Удостоверение №П-8/15.01.2019г.
По
делото са изслушани и показанията на свидетеля М. Й. А., от които се
установява, че работи във фирмата на
Здравко Калоянов като кабел майстор - касети, табла, ел. ток. През
ноември 2018 г. правили блок в местност „Пчелина“. Техникът на обекта спрял
Здравко с колата, говорили си, Здравко написал някаква разписка на един лист и
я дал на техника, но не е вземал пари, а техникът му казал, че ще му ги даде
след няколко дни. Техникът бил сам. Здравко не е слизал от колата.
Разпитан
е и свидетелят Ф. А. С., от показанията на който се установява, че познава
Здравко Калоянов от 20 години като извършва за него изкопни работи – правене на
изкоп, полагане на кабели, заковане. Правили обект
към вятърната мелница, вляво. Двама-трима работници пускал да копаят при
багерите няколко дни. На ръка копали и до обяд, успели да го изкопаят, нямало
други хора да копаят. Имало тясна уличката към 50-60 метра едва се минавало от
там. Кабелът бил дебел, от строежа. На бетона бил багерът - няколко дни с
няколко момчета. Без бетон била тясната уличка, там копаели на ръка. Имало траверс. Кабелът, като го дръпнали с 14-те човека, до
половината било заровено, на ръка го заровили и трамбовали. На другия ден
изпратил пак 5 човека, той тогава не бил там. Разстоянието било общо около 100
метра. С багера близо 4-5 дни двама-трима работници ги оставил да работят.
Сложили пръста, пясъка, трамбовали, положили кабела. Последният ден имало
боклук за хвърляне от къртенето на бетона, който бил хвърлен от петте момчета.
Имало камион, но не знае къде го е занесъл.
Изслушани
са показанията и на свидетеля Д. С. Ж., намиращ се във фактическо съжителство с
Василена Цветанова - управител на „В.“ ЕООД. Свидетелят излага, че е отговарял
за абсолютно всичко на обекта: от проектиране до завършване на сграда, разрешение
за ползване, продажби и др. Проектът възложил на външна фирма. Уговорили се да
платят кабела, около 8 хиляди лева. Другите пари при доказване на количества.
Дал 10 хиляди - аванс за кабела и 2 хиляди, за да стартира работата. Един път
му дал 5 хиляди лева на ръка, за което има разписка. Претендирал 200 квадрата
възстановяване на бетонова настилка, а то нямало и 20 от бетона. Излага, че СО
„Пчелина“ представлява един баир и там отпадъци не се хвърлят, всичко се
заравя, всичко изкопано е отишло в изкопите. Описва състоянието на пътя като потресаващо.
„ЕЛ СТИЛ“ имали двама-трима работници, една седмица общо продължила работата -
един багерист, двамата свидетели и може
би още един човек. Свидетелят извикал 10 човека да копаят на ръка 50 метра,
защото трябвало да помогне сам на себе си. Извикал ги за един ден, изкопали и
заминали.
Изслушан
е и свидетелят М. А. Л., от показанията на който се установява, че работи като
брокер недвижими имоти в „Сити Билд Пропърс“. Познава се
Д. Ж.от 2017 г., предлагал е негови предишни обекти. Обектът на
„Пчелина“ имал проблеми с „Енерго“-то и „ВиК“.
Сградата още няма Акт 16. Д. му се обадил и казал: „Трябват ми спешно пет
хиляди лева“, а той му казах: „Няма проблем, но за какво?“. Отишли до дома на М.
Л.и взели парите. Малко преди обекта, до параклиса Д. бил до колата, взел
пачката, предал я на човека, който му написал разписка, свободен текст. Било
есенно, зимно време, свечерявало се рано и като отишли там, било тъмно, не по-късно
от 05.00-06.00 часа. Човекът, на когото са предадени парите свидетелят е виждал
един път, като показвал апартаменти в процесната сграда.
На
л.288 от делото се намира документ от „АДИАН АМГ“ ЕООД, гр. Варна, с който
уведомява съда, че има сключен договор с „ЕЛ СТИЛ“ ЕООД за извозване на
строителни отпадъци и земни маси, но по същия няма изпълнение и съответно не е
плащана цена.
По делото е
допусната, изслушана и приобщена към доказателствения материал
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.П.П..
Съгласно същата дължината на кабелното трасе е 270 м, ширина на изкопните
работи - 0.50 м. Рязане на бетонна настилка приема 3 отряза на ширина 0.50 м.
Приема за средна цена на машиносмяна 300 лв. на час,
при което по приложения Акт 19 от 12.12.2018 г. би
трябвало багерът да извършва изкопни работи около 3 метра / час. Сумата 185 +
95 = 280 м съгласно точки 12 и 13 от Протокол от 12.12.
2018 г. не съответства на Акт образец 12 - не са разграничени метрите за
полагане на кабела в изкоп и в тръби. На основание точки 4 и 5 от Акт образец
12 приема полагане в тръби на разстояние 17 м.
По точки 1 и 2 - приема
стойността общо 30.00 лв. съгласно протокола.
По т. 3 - приема 22 м х 4.40 =
96.80 лв.
По т. 4 - не приема.
По т. 5 - приема 5.50 кв.м х
12.00 лв. = 66.00 лв.
По т. 6 - не приема.
По т. 7 - приема 10.00 m2 х 30.00
лв. = 300.00 лв.
По т. 8 - приема 249 м х 90.00
лв. = 2241.00 лв.
По т. 9 - приема 21 м х 12.00 лв.
= 252.00 лв.
По т. 10 - приема 12 х 5.00 лв. =
60.00 лв.
По т. 11 - приема 249 х 7.00 лв.
= 1743.00 лв.
По т. 12 - приема 258 х 1.50 лв.
= 387.00 лв. По т. 13 - приема 12 m х 2.15 = 25.80 лв.
По точки 14, 15, 16, 17, 18, 19,
20, 21, 22 - приема съгласно протокола -580.00 лв.
По т. 23 - не приема.
По т. 24 - приема 45.00 лв.
съгласно протокола.
По т. 25 - приема 20.00 лв.
съгласно протокола.
По т. 26 - приема 30.00 лв.
съгласно протокола.
По т. 27 - приема 65.00 лв.
съгласно протокола.
По т. 28 - приема 150.00 лв.
съгласно протокола.
По т. 29 - приема две машиносмени х 300 лв. = 600.00 лв.
По т. 30 - не приема.
По т. 31 - не приема.
По точки 2, 3, 4, 5, 6 (лист 16)
- приема 6108.40 лв. съгласно протокола.
ОБЩА
СУМА:12 800 лв. без ДДС.
Вещото лица по втората поставена
задача намира, че вследствие паднали дъждове по част от трасето е имало
свличания в участък, където теренът е наклонен. За щастие кабелът не е бил
повреден, но е било сигнал за мерки против повредата му. Следвало е да се
предпише сигурна защита на кабела съгласно чл. №№ 316, 388 от Наредба № 3 за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Извършени са
възстановителни работи, за да стане възможно движението на транспортни
средства. Като се има предвид, че е работено при тежки метеорологични условия,
сумата възлиза на около 500 лв.
По
делото е допусната, изслушана и приобщена и повторна съдебно-техническа
експертиза на вещото лице ел.инж.Б.Н.П., съгласно която вещото лице заключва, че при
разглеждане на СМР, описани в договорената Оферта от 03.09.2018г. /стр. 7/ и
предложения за одобрение Протокол за извършени строително-монтажни работи се вижда,
че има различия. Те основно са в групата СМР, които подготвят трасето за
полагане на кабела и групата СМР за възстановяване на трасето след полагането
му. Според вещото лице тези различия са породени от възникването на нови
обстоятелства по време на подготовката на трасето за полагане на кабела. Вместо
рязане на бетонна настилка се е наложило да бъдат изваждани бетонни траверси.
Самото трасе не е изменило своята дължина и конфигурация между двете дати
03.09.2018г. и 12.12.2018г.
При сравнение на спорните позиции
в Протокола /л. 15-16, по-точно:
т.3 -Рязане на бетонна настилка
армирана до 10 см - 68 м х 4.40лв. =
299.20лв.
т.4 - Рязане на бетонна настилка
армирана над 10 см - 42 м х 12.00лв. =
504.00лв.
т.5 -Разкъртване на армиран бетон
на път до 10 см - 18м х 12.00лв. =
216.00лв.
т.6 - Разкъртване на армиран
бетон на път над 10 см - 10м х 8.00лв. =
80.00лв.
т.29-Демонтаж, монтаж, засипване
с чакъл и подравняване на бетонни траверси на път и разкъртване на бетон /тук
приемам 1/2 от цената, другата част остава за частта възстановяване/ или
1100.00 лева единична цена,
то общата стойност на СМР рязане
на бетони е равна на 2199.20 лева, а общото количество на рязане на бетони е
138 метра.
В Офертата от 03.09.2018г. /стр.
7/ тези СМР са предложени по следния начин:
т.3 - Рязане на бетонна настилка
армирана - 570м х 4.40лв. = 2565.00лв.
т.4 - Разкъртване на тротоар
бетонен - 95м х 12.00лв. =1140.00лв.
или общата стойност на СМР рязане
на бетони е равна на 3705 лева, като Офертата е приета като количество и цена и
не се упоменава дебелината на бетона. Има разлика от повече от 1500 лева.
В Констативен протокол от
25.02019г. /Приложение №1 към Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр.
105/ в количествата на СМР от групата рязане на бетони е записано: т.3 -Рязане
на бетонова настилка армирана - 228 м и
т.4 -Разкъртване на тротоар бетонен 54.60 кв.м.
Във втората група оспорвани СМР
вещото лице поставя групата на възстановителни работи, като посочва, че:
В Протокола /л. 15-16 те са
следните позиции:
т.7 - Възстановяване на бетонен
път -28м х 30.00лв. = 840лв.
т.29- Демонтаж, монтаж, засипване
с чакъл и подравняване на бетонни траверси на път и разкъртване на бетон -
1100.00 лева единична цена.
т.30- Разчистване на стр. м-ли
/чакъл/ по трасе на каб. линия с единична цена от 140,00
лева.
Така общата цена на предложените
в Протокола СМР е равна на 2080лв.
В Офертата от 03.09.2018г. /стр.
7/ тези СМР са предложени по следния начин:
т.5 -Възстановяване на тротоар
бетонен 95м2 х 30.00лв =2850лв.
Тук разликата е от 910 лв.
В Констативен протокол от
25.02019г. /Приложение №1 към Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр.
105 /количеството на СМР за възстановяване на бетони е записано:
т.5 -Възстановяване на тротоар
бетонен армиран 54.60 кв.м. Това количество е прието и заплатено от
„Електроразпределение Север" АД на „В." ЕООД.
Друга точка от спора е
извозването на строителни отпадъци. Тук в различните документи е записано
следното:
В Протокола /л. 15-16 са записани
като две количества: т.23 -Натоварване и извозване на строителни отпадъци – 14куб.
м х35.00лв = 490.00лв. и т.31 -
Натоварване и извозване на строителни отпадъци - 9мЗ х 35.00лв = 315.00лв.
Общото количество на строителните отпадъци в Протокола е равно на 23 куб. м.
В Офертата от 03.09.2018г. /стр.
7/ това количество е равно на 24 куб.м.
В Констативен протокол от
25.02019г. /Приложение №1 към Допълнително споразумение №2 - стр. 103 и стр.
105/ приетото количество на строителните отпадъци е равно на 26 куб.м. /т.22/,
което количество е прието и заплатено.
В заключение вещото лице счита,
че описаните СМР в Протокола /л. 15-16 трябва да бъдат приети.
По втория поставен въпрос вещото
лице заключва, че пропадане има само там, където трасето пресича пътя. То е
следствие на тежкотоварните превозни средства, които обслужват строителните
обекти в района. Според Протокол за извършени строително-монтажни работи от 12.12.2018г. - т.7, /стр. 15/ цената за „Възстановяване на
бетонен път е 30.00 лв./кв.м". Според Констативен протокол от 25.02.2019г.
/стр.105/ - част от допълнително споразумение № 2 от същата дата цената за
„Възстановяване на тротоар бетонен армиран е 16.40 лв./кв.м". Пресичане на
пътя има на три места. Приема средна дължина на пресичането от 4 /четири/ метра
при ширина от половин метър. Така цялата площ на пресичанията е равна на 6
/шест/ квадратни метра. Ако се приеме, че цялата площ на пресичанията е
пропаднала, то цената за възстановяване
ще бъде:
30.00 + 16.40 = 46.40
46.40:2 = 23.20лв/м2
Приема цена за възстановяване на
пропадналите части - средната цена от двата гореспоменати протокола. Общо за
цялата площ се получава:
6 кв.м х 23.20 лв. = 139.20 лв.
Изготвена
и приобщена към доказателствения материал по делото е и тройна
съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. Д.И.К., инж. Д.М.Д. и инж. Т.Х.О.. Същите изготвят експертизата по
първата задача в два варианта, от които Вариант 1 приемат, че всички видове
СМР, описани в ПРОТОКОЛ ЗА ИЗВЪРШЕНИ СТРОИТЕЛНО-МОНТАЖНИ РАБОТИ от 12.12.2018г./л. 15-16/, са изпълнени от „ЕЛ СТИЛ"
ЕООД-гр. Варна, като коригират само количествата, които е било възможно да
бъдат измерени на място: Рязане на бетонна настилка- армирана до 10см:
(8.50+6.80+3.10)х2 + 3x0.6 + 12.2x2 = 6З.00 л.м. Разкъртване на армиран бетон
на път до 10см: 18.4x0.6+12.2x0.6 = 18.36-18.40 кв.м. Възстановяване на бетон
на път - 18.40 кв.м Натоварване и извозване на отпадъци - 1курс~5 куб.м. Всичко
на обща стойност от 15 201.15 лв. без ДДС. И Вариант 2, в който вещите лица
намаляват количествата на видовете СМР, описани в Протокол за извършени
строително-монтажни работи от 12.12.2018г. /л. 15-16/
с размера на претенциите на „В."ЕООД-гр.Варна: Рязане на бетонна настилка
армирана до 10см:(6.80+3.10)х2 + 3x0.6 + 12.2 х 2 = 46.0л.м. Разкъртване на армиран бетон на път до
10см:9.9х0.6+12.2x0.6 = 13.26~13.3 куб.м, Възстановяване на бетон на път -
13.30 кв.м, Натоварване и извозване на отпадъци - 1курс~4 куб.м, на обща
стойност 11 934.15 лв. без ДДС. Прилагат и таблица със стойностите по двата
варианта.
По втората задача вещите лица
приемат, че приложеният на л.131 от делото е детайл на полагане на кабел в PVC
тръба през път от техническия проект не е относим,
тъй като касае асфалтобетон, а в случая е налице армирана бетонна настилка,
детайл за възстановяването на каквато към документацията -няма.
За отстраняване на евентуални
пропадания на пътна настилка от армиран бетон, използвайки единичните цени от
договора между двете фирми, се получава следния резултат: от 1681,90 лв.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на
настоящото производство е и предявеният насрещен иск с правно основание чл.
265, ал.1, т.1 от ЗЗД, а в евентуалност чл. 265, ал.1, т.2 от ЗЗД.
Същите са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността
им е обусловена от наличието на следните материалноправни
предпоставки, а именно: наличие
на валидно сключен с ответника договор за изработка със соченото съдържание и
срокове на изпълнение, по силата на който е поел задължение да извърши
твърдените СМР по вид, обем и стойност; изправността си по договора, а именно
че е изпълнил точно задълженията си по договора - в качествено, количествено и
времево отношение, за което му се дължи възнаграждение в претендирания размер;
че извършената работа е приета от възложителя без забележки; падеж на
задължението. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираните вземания за главница и мораторна лихва.
Ищецът по
насрещния иск следва да докаже наличието на
недостатъци в извършената работа; уведомяването на ищеца за констатираните
недостатъци и размера на разходите за отстраняването им, както и че в резултат
от некачественото изпълнение са настъпили имуществени вреди по трасето и техния
размер.
Между страните не е налице спор за наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между тях въз основа на договор за СМР от 10.09.2018 г.,
сключен между „В.“ ЕООД, в качеството му на възложител и „Е.“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител, в който страните се договорили, че „Е.“ ЕООД ще изпълни
изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф
ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ
10135.3506.494 гр.Варна, съгласно количество-стойностна сметка, неразделна част
от договора при уговорено възнаграждение в размер на 19593,85 лв. с ДДС.
Видно
от представените по делото доказателства строежът е започнал след валидно
издадено разрешение за строеж и изготвени технически проекти. Последните
неминуемо са взети предвид от страните при определяне необходимите
строително-монтажни работи и цената за изпълнението им при сключването на
процесния договор, което е видно от идентичността на необходимите СМР по Оферта
на изпълнителя и Количествена сметка по проектната документация.
За
обекта е издадено разрешение за ползване №ДК-07-ВН-23/13.02.2019 г. от ДНСК,
въз основа на Протокол за установяване на годността за ползване на строежа от
Държавна приемателна комисия (ДПК). Същото не е оспорено от страните. В
разрешението е констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти, разрешение за строеж №23 от 04.04.218 г.,
издадено от Главен архитект на Район Младост, Община Варна, Протокол обр.2а от 08.11.2018 г. за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата
инфраструктура с констатации о извършени проверки на контролираните нива и
изисквания към строежите.
С
оглед на изложеното съдът намира, че договорът е изпълнен като е изграден
процесният обект.
Съгласно
чл. 6, ал.2 от Договора договорената цена е окончателна и не подлежи на
допълнително договаряне и промени. Или в настоящия случай страните са се
договорили, че за изграждането на външно кабелно електрозахранване от БКТП
№2057 до кабелен шкаф ШК-4А иред УПИ 1-494, кв.26 по
плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ 10135.3506.494 гр.Варна ще се дължи
сумата от 19593,85 лв. Не е спорно и че представената оферта на л. 7 от делото
представлява Приложение 1 по смисъла на договора и съдържа всички подлежащи на
изпълнение и съответно на заплащане строително-монтажни работи по изпълнение на
договора.
Съгласно
чл. 266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата. В настоящия случай обаче
възнаграждението не е уговорено по единични цени, а като обща стойност за
изпълнение на целия строеж. Тъй като, както беше посочено по-горе, за строежа
има издадено разрешение за ползване, то следва да се приеме, че работата е изпълнена
така, че е годна за обикновено предназначение, съгласно изискванията на чл.
261, ал.1 от ГПК.
По
отношение на оспорването от страна на ответника за липса на извършени конкретни
СМР по обекта, съгласно окончателния приемо-предавателен протокол, изготвен от
изпълнителя (л.16-17), съдът намира следното:
По
отношение на извозването на строителните отпадъци, съдът счита, че те са
съпътстваща изпълнението на възложената с договора работа дейност, поради което
изпълнението на това перо подлежи на самостоятелно доказване, тъй като не е
обхванато от Удостоверението за ползване. По делото обаче не бяха ангажирани
достатъчно доказателства, от които категорично да се заключи, че е било
организирано извозване на строителните отпадъци и земни маси на определените за
това места. Представен е договор с подизпълнител, но не и доказателство за
неговото реално изпълнение: Не е осчетоводено плащане по този договор, не са
представени кантарни бележки, платени сметищни такси и др. относими доказателства. Напротив от
дружеството подизпълнител е постъпило изрично писмо в съда, че изпълнение по
договора не е имало. Не са представени доказателства и за изпълнение по друг
начин. Единствено свидетелят Ф. А. С. заявява, че последният ден имало боклук
за хвърляне от къртенето на бетона, който бил хвърлен от петте момчета, но същевременно
твърди, че всъщност той не е бил на обекта последните дни и фактически
показанията му по отношение на този факт не са непосредствени.
Общата
сума по оферта за извозване на строителни отпадъци е 840,00 лв. за 24 куб.м по
35,00 лв. на куб.м. В настоящото производство се претендират 490,00 лв. за 14
куб.м. С тази сума следва да бъде редуцирана исковата претенцията, паради
недоказаност на дължимостта ѝ.
По
отношение на оспорването от страна на ответника количества по точки: 3 - Рязане
бетонна настилка армирана до 10 см. над 10 метра; 4 - Рязане бетонна настилка над 10 см. -
изцяло; 5 - Разкъртване армиран бетон до 10 см. – над 10 метра; 6 - Разкъртване
на армиран бетон над 10 см. - изцяло; 7 - Възстановяване на бетонен път – над
10 метра, съдът намира следното:
Видно
от приложената по делото количествено-стойностна сметка за обекта проектантът е
приел, че следва да се извърши рязане на бетонова настилка армирана – 570 м,
разкъртване на тротоар бетонен 95 кв.м; възстановяване на тротоар
бетонен-армиран 95 кв.м.
Съгласно
посоченото в представената от ищеца количествено-стойностна сметка същият
твърди, че реално е изпълнено на място по т. 3 - Рязане бетонна настилка
армирана до 10 см. 68 м; по т. 4 - Рязане
бетонна настилка над 10 см. – 42 м; по т. 5 - Разкъртване армиран бетон до 10
см. – 18 метра; по т. 6 - Разкъртване на армиран бетон над 10 см. – 10 метра;
по т. 7 - Възстановяване на бетонен път – 28 метра.
Съгласно
представения констативен протокол, приложен към Допълнително споразумение 2 към
договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№В16-4212-ДПРОК-1928/26.07.2017 г. е видно, че съгласно този протокол са
определени изпълнените на обекта количества и съответно тяхната стойност, след
което е подписан договорът от „В.“ ЕООД и „Електроразпределение Север“ АД
именно за тази сума. Съгласно този протокол приетите количества работи са т.3
Рязане бетонна настилка армирана – 228,00 м, Разкъртване на тротоарен бетон –
54,60 кв.м, Възстановяване на тротоар бетонен армиран – 54,60 м.
Претендираните от ищеца количества са в пъти
по-малко.
Съгласно
заключението на вещото лице инж. Б.П.
разликите в офертата и настоящата претенция са формирани от възникването
на нови обстоятелства по време на подготовката на трасето за полагане на
кабела, тъй като вместо рязане на бетонна настилка се е наложило да бъдат
изваждани бетонни траверси, като дава заключение, че описаните в протокола на
л.16-17 СМР следва да бъдат приети.
Тройната
експертиза изготвя два варианта (по сведения на ищеца и на ответника), но
всъщност вещите лица, работили по изготвянето ѝ нямат лични възприятия,
тъй като на място са констатирали, че трасето е изцяло пребетонирано
и са възстановени пътищата. Същите доколкото са успели да установят на място и
по данни на ищеца посочват, че на обекта е извършено рязане на бетонна настилка
- армирана до 10см:(8.50+6.80+3.10)х2 + 3x0.6 + 12.2x2 = 6З.00 л.м.;
разкъртване на армиран бетон на път до 10см: 18.4x0.6+12.2x0.6 = 18.36-18.40
кв.м; Възстановяване на бетон на път - 18.40 кв.м, чиято обща стойност е 1049,20 лв., съгласно приложената
таблица на Вариант 1.
Вещото
лице инж. П.П., изготвило първата експертиза по
делото и де факто единственото вещо лице, което е възприело трасето преди
пълното му възстановяване, признава следните количества По т. 3 - 22 м х 4.40 =
96.80 лв.; по т. 4 – 0; по т. 5 - 5.50 кв.м х 12.00 лв. = 66.00 лв.; по т. 6 –
0; по т. 7 - 10.00 кв.2 х 30.00 лв. =
300.00 лв., или общо 462,80 лв. и по
т. 8 - приема 249 м х 90.00 лв. = 2241.00 лв.
По
тези точки съдът намира, че от изготвените по делото експертизи не успя
категорично и безпротиворечиво да се установи реално извършените изкопни работи
на обекта, поради което като реално извършени такива следва да се приемат тези,
установени в официалните свидетелстващи документи, приети по делото и
неоспорени от страните, като количествената сметка по проекта, протокол за
установяване годността за ползване на строежа и разрешението за ползване. Няма
данни за промяна на проекта в тази част. Няма данни и за рекапитулация на
количествената сметка. За обекта не е изготвен и подписан от двете страни приемо-предвателен протокол.
По
делото се установи, че действително на място се е наложило изваждането на
бетонови траверси. Свидетелят Ф. С. свидетелства, че багерът е копал, където е
бетона около 2-3 дни с двама работника. В тясната улица копали на ръка, там
имало траверс.
Предвид
че въпросният обект е изпълнен, съдът намира, че следва да се приеме, че цена
за изпълнението по тези пера следва да бъде заплатена от възложителя,
независимо дали за изпълнението е вложен труд, съгласно приложената оферта, тъй
като трасето все пак и изкопано и в него е положен кабел, който е закопан. Цената
в договора е уговорена за цялата работа. От ищеца не се претендира цялата сума,
а по-малка част от нея. За определяне на размера на дължимите по тази претенция
суми съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица по
тройната съдебно-техническа експертиза в нейния Вариант 1, които са стигнали до
извода, че дължимата сума по тези точки е в размер на 1049,20 лв., която сума
съдът възприема за реално дължима.
По
отношение възраженията на ответника, че същият предоставил работници, които да
копаят заедно с работниците на изпълнителя по трасето, съдът намира, че тези му
твърдения останаха недоказани. Единствено свидетелят Д. Ж.изнесе факти в този
смисъл, но показанията му противоречат на показанията на свидетеля Ф. С..
Доколкото свидетелят Д. Ж.живее във фактическо съжителство с управителя на
ответното дружество показанията не следва да бъдат ценени пред тези на
свидетеля С.. Поради това, съдът намира това възражение на ответника за
недоказано.
По
отношение на останалите претенции на ищеца в първо по делото съдебно заседание
ответникът изрично е признал, че са извършени и подлежат на заплащане следните
СМР, съгласно приемо-предавателен протокол на л. 16-17 от делото:
Точка
1 - Направа на шурфове - цена по оферта -20,00 лв.
Точка
2 - Трасиране на кабелна линия – не се търси цена, по оферта 5,10 лв.
По
точка 11 - Направа подложка с пясък и тухли за един кабел, цена по оферта
1743,00 лв.
По
точка 12 - Полагане на кабел в изкоп, цена по оферта 277,50 лв.
По
точка 13 – Изтегляне кабел в тръби – цена по оферта 204,25 лв.
По
точка 14 - Направа на КГ НН над 3х120мм2
кл. - цена по оферта – 2х30 = 60,00 лв., претендирани 4х30=120,00 лв.
По
точка 15 - Направа суха разделка на кабел - цена по
оферта – 22,00 лв.
По
точка 16 – Доставка и монтаж на каб. Марки - цена по
оферта – 4,00 лв.
По
точка 17 – Сфазиране на кабелна линия – не се
претендира нищо.
По
точка 18 - Монтаж ШК, цена по оферта – 100,00 лв.
По
точка 19 - Направа заземление с два кола; цена по
оферта– 45,00 лв., а се претендират 90,00 лв.
По
точка 20 - Измерване заземление на точка - цена по
оферта -35,00 лв., а се претендират 70,00 лв.
По
точка 21 - Измерване изолация на кабел и привързване – цена по оферта – 35,00
лв., претендирана сума 70,00 лв.
По
точка 22 – Подвързване кабел към мрежа – цена по оферта 100,00 лв.
По
точка 24 - Направа на отвор в бетон - цена по оферта -2х 10 =20,00 лв., претендирана
цена 3х15 = 45,00 лв.
По
точка 25 – Доставка на пясък – цена по оферта – 20,00 лв.
По
точка 26 – Монтаж на автопрекъсвач - цена по оферта –
30,00 лв.
По
точка 28 - Монтаж табло на електромер, цена по оферта – 150,00 лв.
По
отношение на материалите:
По
точка 2 – Кабел НН - Кабел ниско напрежение с цена по оферта - 5888,40 лв.
По
точка 3 – Заземител постоянен вертикален – цена по
оферта - 34,00 лв.
По
точка 5 - ПВЦ тръба – оспорва над 8 метра;
По
точка 6 - Доставка разединител - цена по оферта –
150,00 лв.
Съдът
признава възражението по т.5 по отношение на ПВЦ тръбата, тъй като в Акт за
установяване на всички СМР, подлежащи на закриване е прието, че е положена ПВЦ
тръба именно 8 метра. Същият е подписан от Здравко Калоянов, като пълномощник
на управителя на „ЕЛЕМОН“ ООД, гр. Варна.
Или
окончателно дължимата цена по договора е в размер на 15002,15 лв. без ДДС, или 18002,58 лв. с ДДС.
По
делото не е спорно, че от ищеца са заплатени авансово по договора 10000 лв., за
заплащането на която сума е представен разходен касов ордер от 22.10.2018 г.
Представената
разписка от 14.11.2018 г. е оспорена от ищеца, с твърдението, че парите не са
получени от Здравко Калоянов, а само е издал документ, като следвало по-късно
да му бъде платено, но тава така и не станало.
По
делото не са ангажирани обаче никакви годни доказателства за доказване на това
твърдение на страната. Разписката като изходящ от страната частен документ се
ползва с доказателствена сила за доказване на неизгодните за подписалия факти и
обстоятелства, каквото безспорно е получаване на сумата от 5000,00 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК свидетелските показания са недопустими
за опровергаване на изходящ от страната частен документ, поради което показанията
на свидетеля М. А.в тази връзка не могат да бъдат ценени от съда за оборването
на факта на плащането.
Освен
това от показанията на другите двама свидетели – Ж. и Л., се установи
безпротиворечиво, че сумата е предадена на управителя Здравко Калоянов в
момента на издаване на разписката.
С
оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен за сумата от 3002,58 лв., като за разликата над сума
до предявените 10176,02 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения от ответника насрещен иск съдът намира
следното: Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата
работа, като законът задължава поръчващия да приеме същата, в случай че е
извършена съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие – признание, че то напълно съответства
на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му (в този смисъл –
решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№ 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при приемането възложителят трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение (явни недостатъци или отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно (скрити или новопоявили се), като за
последните трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им.
Такова уведомяване не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните
скрити недостатъци (чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според необоримата
презумпция, регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на възражения за
неправилно изпълнение, работата се счита за приета. Законова последица от
неуведомяването на изпълнителя или от несвоевременното му уведомяване е загуба
на правата, уредени в правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаляване на
възнаграждението.
От
ответника се твърди, че работата не е приета, че бил предоставен
приемо-предавателен протокол от ищеца, който бил върнат за поправяне. Тъй като
не се свързали повече с ответното дружество, ответникът приел, че със
заплащането на сумата от 15000.00 лв. отношенията между страните са уредени. В
този смисъл съдът намира, че работата е приета, но със забележки. В случая
въпросът е дали твърденият недостатък е бил между направените забележки за
недостатъци в количествено и качествено отношение. Съгласно изложението в самия
отговор на исковата молба ответникът излага: „След въвеждането му в
експлоатация, възникнаха множество дефекти по трасето и строежа на външното
ел.захранване“. Тези дефекти обаче са възникнали след приемането на работата
със забележки, поради и което не може да се приеме, че изпълнителят е уведомен
за тях съобразно с правилата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД.
Съдът
е указал на ответника, че следва да докаже, че на твърдяната дата са възникнали
твърдените недостатъци, която дата, съобразно молбата, е след средата на месец
януари, че изпълнителят е уведомен за недостатъците и му е предоставил срок за
отстраняването им.
Видно
от самия отговор на исковата молба и насрещния иск в тях не само, че няма
наведени твърдения за незабавното уведомяване на изпълнителя за твърдения в
насрещния иск недостатък, но и е изрично посочено, че насрещният иск следва да
се счита за покана за изпълнение на договорните отношения между двете дружества.
Освен, че това изявление е неконкретизирано, същото е и несвоевременно с оглед
разпоредбата на чл. 264, ал.2, изр. второ от ЗЗД.
Поради
изложеното предявеният насрещен иск за осъждане на ответника за отстрани
некачествените работи се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. По същите причини неоснователен се явява и предявеният в условията
на евентуалност насрещен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000,00 лв., представляваща стойността за възстановяване на трасето.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„В.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление ***, р-н „Младост“,
ул. „Митрополит Кирил“ №11, представлявано от Василена Георгиева Цветанова ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Здравко
Кирилов Калоянов сумата от 3002,58 лв.
(три хиляди и два лева и петдесет и осем стотинки) с ДДС, представляваща
дължим остатък на цената по Договор за СМР от дата 10.09.2018г. и извършени СМР
- изграждане на външно кабелно електрозахранване от БКТП №2057 до кабелен шкаф
ШК-4А пред УПИ 1-494, кв.26 по плана на СО. „Пчелина” в/до обекта ПИ
10135.3506.494 гр.Варна, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, като отхвърля иска
за разликата над 3002,58 лв. до предявените 10176,02 лв. /десет хиляди сто
седемдесет и шест лева и две стотинки/, на осн. чл. 258, във вр. с чл. 266, ал.
1 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца „В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление ***, р-н
„Младост“, ул. „Митрополит Кирил“ №11, представлявано от Василена Георгиева
Цветанова срещу „В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление ***,
р-н „Младост“, ул. „Митрополит Кирил“ №11, представлявано от Василена Георгиева
Цветанова насрещен иск да бъде осъден „Е.”
ЕООД да изпълни задълженията си по договор за СМР от 10.09.2018 г. за
отстраняване на некачествено извършените по трасето за външно кабелно
електрозахранване от БКТП № 2057 до кабелен шкаф ШК- 4А пред УПИ 1-494, кв. 26,
по плана на СО Пчелина, град Варна, изразяващи се в пропадане на повече от 50
метра от цялото трасе, а в условията на евентуалност да бъде осъдено „Е.“ ЕООД
да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 1000,00 (хиляда) лв. представляваща
стойността за възстановяването на трасето, на осн. чл. 264, ал.2, изр.второ от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му в прпеис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: