№ 419
гр. София , 03.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Частно наказателно дело № 20211110207953 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Г. Й. М. против Постановление на СРП от 19.05.2021г.
(изведено в деловодството на СРП на 20.05.2021г.), с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК-187/2020г. по описа на 08 РУ -
СДВР; пр. пр. № 4907/2020г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК, но водено за престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК – поради
липса на тъжба от пострадалия до прокуратурата.
В жалбата се твърди, че обжалваният прокурорски акт е неправилен и
незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че не е направен обстоен анализ на
доказателствата, а някои /записи от видеокамери/ изобщо не са коментирани. Твърди се, че
обжалваният прокурорски акт страда от липса на мотиви и неяснота на приетите от
прокурора изводи. Заявява се, че пострадалият е подал първоначална жалба до 08 РУ –
СДВР, активно се е интересувал от хода на досъдебното производство, предоставял е
доказателства на СРП и е изразявал становище по водената прокурорска преписка. В
жалбата се посочва, че М. е бил уведомен с писмо от 14.02.2020г. от СРП, че се разследва
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, но не му е било съобщено, че в последствие
разследването се е водило за престъпление по чл.133 от НК. По съществото на спора
жалбоподателят счита, че телесната повреда е причинена при форма на вината пряк умисъл.
В тази връзка се цитира Решение № 11 от 22.01.2016г. по н.д. № 978/2015г. на ВКС, III
наказателно отделение, Решение № 24 от 05.05.1996г. по н.д. № 452/1996г. на ВКС, I
наказателно отделение, Решение № 32 от 11.03.1991г. по н.д. № 868/1990г. на ВС, I
наказателно отделение. Посочва се, че за съдържанието на умисъла следва да се съди и от
1
средствата, с които е извършено деянието; броя, насоката, силата и интензивността на
ударите, мястото на нараняването и предшестващото поведение на виновния и пострадалия
в съвкупност. В тази връзка също се цитират Решения на ВКС. Освен това в жалбата се
посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 56/1961г. на ОСНК деянието е извършено по
време на изпълнение на служебни задължения, когато е осъществено по време и на място,
където пострадалото лице е изпълнявало действия, включени в длъжностната му
характеристика и именно това служебно помещение и включените в него функции и начина
на тяхното изпълнение са мотивационният фактор за дееца да извърши деянието. Отделно от
това се твърди, че деянието било извършено и по хулигански подбуди. С тези аргументи се
иска СРС да отмени Постановлението на прокурора и делото да бъде върнато на СРП.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на
жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
С Постановление на СРП от 12.02.2020г. (изведено в деловодството на СРП на
14.02.2020г.) е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 4907/2020г. по описа на
СРП за това, че на 12.11.2019г. в гр. София на Г. Й. М. е била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горен десен крайник -
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В рамките на досъдебното производство са били разпитани като свидетели лицата Г. Й.
М., С. Т. Г., Т. А. С., М . П. П., Н . И. А. и Л. Б. Б.. Изготвена е съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни и са събрани писмени доказателства : съдебномедицинско
удостоверение № 926/2019г., Протокол за предупреждение, болнични листи, документи за
проведено лечение на М., Епикриза.
При така събраните доказателства прокуратурата е приела, че на жалбоподателя М. е
било причинено телесно увреждане по непредпазливост, т.е. било е реализирано
престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2 от НК и доколкото инициирането на наказателното
преследване за това престъпление е предоставено на преценката на пострадалото лице, то
прокурорът е приел, че поради липса на тъжба от страна на пострадалия до СРП, на
основание чл.24, ал.1, т. 7 от НПК следва да се прекрати наказателното производство. С тези
мотиви прокурорът е постановил обжалвания прокурорски акт - Постановление на СРП от
19.05.2021г. (изведено в деловодството на СРП на 20.05.2021г.), който се явява предмет на
настоящия съдебен контрол.
Пострадал от престъплението, за което се води досъдебно производство № 3383 ЗМК-
187/2020г. по описа на 08 РУ-СДВР; пр. пр. № 4907/2020г. по описа на СРП се явява Г. Й.
М.. Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е получено от
Г. Й. М. /чрез неговата съпруга/ на 26.05.2021г. - видно от известието за доставяне на л.90 от
ДП. Г.М. подава жалба срещу Постановлението на СРП, с което се прекратяване на
наказателното производство, като жалбата му е входирана в СРП на 01.06.2021г.
2
Жалбата на Г. Й. М. е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК. Жалбоподателят се
явява пострадал от престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, респ. по чл.133, вр.
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, т.е. той е правно легитимиран да обжалва Постановлението на
СРП за прекратяване на наказателното производство. Атакуваният прокурорски акт
подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК пред СРС, който се явява
местно и родово компетентен съд в случая. Поради това СРС – 10 състав приема, че е
сезиран с процесуално допустима жалба и спорът следва да се разгледа по същество.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства и преценка на
законосъобразността и обосноваността на обжалвания прокурорски акт, СРС установи, че
фактите относно инкриминираното деяние, посочени от държавното обвинение в
обжалваното Постановление, отговарят на събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Не е вярно /както се твърди в жалбата/, че Постановлението на СРП е неясно
и немотивирано. Сам по себе си актът на прокурора звучи логично, последователно, ясно и
аргументирано. Съдът не се съгласява единствено с твърдението на представителя на СРП,
че няма тъжба от пострадалия, като в тази връзка съдът ще изложи съображения в края на
съдебния си акт.
По отношение на твърдението в жалбата, че прокурорът не е коментирал записи от
видеокамери, този съдебен състав счита, че първо - няма такива приобщени доказателствени
средства, поради което и не може да се изисква тяхното обсъждане и второ – самият Г.М. на
лист 41 /гръб/ от ДП посочва, че записите от видеонаблюдението на склада се пазят три дни
и относно конкретния инцидент няма запазени видеозаписи. В същия смисъл са и
показанията на св. Г. на лист 43 от ДП. Поради това този довод на жалбоподателя се явява
неоснователен. Относно другите аргументи от жалбата съдът ще вземе становище по-долу.
По отношение на медицинските документи и експертизата, изготвена в хода на
досъдебното производство, СРС счита, че като обективно и безпристрастно изготвена при
използването на специални знания и съответстваща на намиращите се по делото
съдебномедицинско удостоверение № 926/2019г., болнични листи, документи за проведено
лечение и Епикриза на М., следва да се кредитират, както медицинските документи, така и
наличната по делото експертиза, тъй като са еднопосочни и обективни. Въз основа на тези
доказателства по несъмнен начин се установява, че Г.М. е получил травма в областта на
палеца на дясната ръка с контузия на меките тъкани, оток и увреждане на разгъващото
сухожилие, наложило оперативна интервенция и фиксация с К-игла и последваща
имобилизация на ръката, като установеното травматично увреждане добре отговаря и може
да бъде получено от удар на ръката в метална маса. Безспорно е, че това увреждане е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията /хватателната функция/ на
горния крайник. Това води до извод, че на М. е била причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Относно това кога, къде, кой и как е причинил на жалбоподателя тази телесна повреда
3
данни се съдържат в наличните по делото свидетелски показания. В тази връзка показанията
на св. М. заемат съществено място от доказателствената съвкупност, тъй като се явяват
преки, информативни, обемни, последователни и логични свидетелски показания. Те звучат
обективно и достоверно, намират опора в показанията на св. П., медицинските документи,
приложени по делото и заключението на съдебно – медицинската експертиза. Поради това
следва да се кредитират изцяло думите на св. М.. Въз основа на тях, както СРП, така и този
съдебен състав приемат, че жалбоподателят работи като шофьор във фирма „ЕЛД” ЕООД и
на 21.11.2019г. около 22.00 часа е бил на работа в клетка № 18 и 19 в складова база на адрес
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 425, а също и че именно там е възникнало
спречкване на музиката между М. и колегата му Б.. В следствие на този конфликт и като
продължение на същия се установява от показанията на св. Мисков и св. П., че Б. е хванал
жалбоподателя с дясната си ръка през тялото и за дясната ръка, яхнал го „на конче”, а с
лявата си ръка бръкнал в устата на М. и си забил ноктите във венците му. От показанията на
св. М. правилно прокурорът е формирал извод, че поради упражнената спрямо пострадалия
сила, последният се засилил към намираща се наблизо метална маса и си ударил дясната
ръка в областта на китката и палеца, след което последвали още няколко удара на М. в тази
маса в същата част от тялото му, а след това и боричката на земята между двамата колеги. За
удара в металната маса данни се съдържат и в показанията на св. П.. Те също са преки
доказателства, които звучат неподправено и обективно, заради което съдът им се доверява.
За усещаната от М. „много силна и остра болка в областта на палеца на дясната ръка” и
невъзможността да си свива този пръст след процесната случка данни се съдържат отново в
показанията на св. М.. С оглед естеството на твърдяните обстоятелство следва и тази част от
думите на пострадалия да се приемат за достоверни, обективни, житейски логични и
съответно да се кредитират, още повече, че тази информация се съдържа и в останалите
писмени и гласни доказателства. За последващите действия на М. - ходенето му по лекари,
издадените му болнични листи, проведеното лечение и трайното затруднение в движенията
на палеца на дясната ръка показанията на св. М. намират опора в приложените по делото
медицински документи и кредитираната от съда експертиза. Поради това и в тази част съдът
дава вяра на показанията на този свидетел.
Показанията на св. Б. се опровегарат от думите на М. и П. относно удрянето в
металната маса. Освен това те следва да се приемат и за заинтересовани от изхода на спора.
Поради това съдът не ги кредитира.
Показанията на останалите свидетели, разпитани на досъдебното производство, също
са обективни, достоверни, еднопосочни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира.
Относно основния факт от предмета на доказване показанията на свидетелите Г., Стоимиров
и Андреев не се явяват преки доказателства /въпреки, че Стоимиров и Андреев са били в
помещението, в което са били М. и Б./, тъй като тези лица не са видели как е настъпило
увреждането на палеца на М. в металната маса. Въпреки това, доколкото техният преразказ
на чутото от други лице съвпада с разказа на св. М. касателно процесния случай, съдът ги
приема за косвени доказателства, които наред с показанията на свидетелите П. и М. са
4
достътъчни, за да се приеме, че телесното увреждане на М. е реализирано по описания от
съда по-горе начин.
Относно времето, мястото и авторството показанията на свидетелите Г. Й. М., С. Т. Г.,
Т. А. С., М . П. П. и Н . И. А. се явяват непротиворечиви и житейски достоверни. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че именно на 21.11.2019г. около 22.00 часа в складова
база в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 425, след скандал за слушаната музика, Г. Й.
М. е бил „яхнат” от колегата си, хванат през тялото и за дясната ръка, засилен е бил към
метална маса и ударен в нея няколко пъти в областта на китката и палеца на дясната ръка, в
следствие на което на М. било причинено трайно затруднение на движенията /хватателната
функция/ на горния крайник.
За осъществяване на това престъпление против здравето на св. М. по делото е
доказано, че е било извършено определено активно поведение – яхване на св. М. отзад,
извеждане от равновесие на тялото на М. и последвало движение към металната маса.
Ударът на палеца на дясната ръка във въпросната маса е причината /според съдебно-
медицинската експертиза/ за получаването на процесното увреждане и настъпилото трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник и в частност хватателната му функция.
Свидетелските показания също сочат, че процесното уврежнате на М. не е резултат от
директен удар на Б. върху ръката на М.. Налице е, обаче, пряка причинно – следствена
връзка между действията на Б. /яхването от към гърба на М., придържането на тялото и
едната му ръка, последвалото движение на двамата към масата и ударите на пострадалия
палец в този предмет/ и настъпилото телесно увреждане на палеца на десния горен крайник
на св. М., тъй като в следствие на това „яхване” М. е изкаран от равновесие и е придвижен
до металната маса, където силата на действията на Б. и масата на двата един над друг
предизвикват удара в масата. Между поведението на Б. и реализирания престъпен резултат
не се намесва нова причина, поставена от друго лице или други обстоятелства. Поради това
СРС приема, че е налице непрекъсната причинна връзка.
От субективна страна причиняването на телесната повреда на Г. Й. М. е извършено по
непредпазливост, тъй като няма данни по делото, че Б. е искал да увреди здравето на
колегата си, нито може да се твърди, че е преследвал друга цел, но се е съгласявал и с
настъпването на този резултат по път към фиксераната цел. От факта, че Б. е бил зад М. не
може да се направи извод, че Б. със сигурност е искал да закара М. точно до металната маса
и да го удари в нея. Въпросното „яхване” на М. предполага използването на известна сила,
която се явява достатъчна М. да излезе от равновесие и да тръгне в някаква посока, респ. да
се удари било в намиращите се наоколо предмети, било да падне на земята. Б. е бил длъжен
и е могъл да предвиди тези възможни резултати. Лицето е могло да предположи, че като
яхне М. ще му придаде енергия и движения, че от тази сила той може да залитне, да падне,
да се удари в близък предмет. С оглед намиращите се наоколо предмети /които следва да се
приеме, че са познати като вид и местоположение на работещите в помещението лица/ Б. е
бил длъжен да предвиди, че М. може да излезе от равновесие и да се удари. Поради
5
изложените по-горе доводи СРС счита, че представителят на държавното обвинение е
изложил правилни, логични и обосновани мотиви защо счита, че процесната телесна
повреда е извършена по непредпазливост. Настоящият съдебен състав напълно споделя тези
съображения и не счита, че в случая е налице форма на вината пряк умисъл, както се твърди
в жалбата, с която е сезиран съдът. Именно с оглед разположението на М. и Б. /това, че
вторият е бил от към гърба на първия и го е яхнал „на конче”/; това, че е имало придвижване
към въпросната маса под влияние на това „яхване”; доколкото действията на Б. не са били
пряко насочени към палеца на дясната ръка на М. и с оглед предшестващия скандал между
двамата относно музиката СРС счита, че в случая не може да се говори за умишлено
поведение. Според този съдебен състав неоснователно в жалбата се твърди, че деянието е
извършено по хулигански подбуди, тъй като телесната повреда в случая е причинена в
следствие на конфликт между колеги по повод на музиката, която се слуша докато лицата
работят, т.е. налице са междуличностни отношения, които не са били насочени към
демонстрация на неуважение към обществото като цяло и незачитане на общоприетите
норми на поведение. Поради това съдът отрича телесната повреда да е реализирана по
хулигански подбуди.
Съображенията на жалбоподателя, базирани на Тълкувателно решение № 56/1961г. на
ОСНК на ВС, макар и да са относими към този правен спор, не променят по същество
извода, че престъплението следва да се квалифицира по чл.133 от НК, поради което само
заради това не следва да се отменя обжалвания прокурорски акт, но в случай на връщане на
делото на СРП би било редно прокурорът да изследва дали процесната телесна повреда не е
била причинена от и на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата или
функцията му, във връзка с прецизиране на правната квалификация на деянието.
Основният въпрос, по който съдът следва да се произнесе, е дали са налице
предпоставките на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК, т.е. дали прокурорът има
основания да прекрати наказателното производство поради липса на тъжба от страна на
пострадалия до прокурора – в предвидените в Особената част на НК случаи.
Според чл.161, ал.2 от НК за престъпление по чл.133 от НК /каквото се явява
настоящото/ наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на
пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.
Видно от лист 14 от ДП на 28.11.2019г. М. е подал заявление до Началника на 07 РУ –
СДВР с оплакване срещу Любен Б. за нанесени удари и блъскане в метална маса на дата
21.11.2019г.
Този съдебен състав не счита, че при разследване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, което в хода на досъдебното производство се установи, че е престъпление по
чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, следва да се подхожда формално и ако изявлението,
заявлението, сведението на пострадалия не е наименувано „тъжба” или не е адресирано до
прокурора, то няма тъжба по смисъла на чл.161, ал.2 от НК. Важното е не как е озаглавен
6
документът и дали е адресиран директно до СРП, а какво съдържа, каква е волята на
пострадалото лице и дали прокурорът знае за този документ, изхождащ от пострадалия.
Поради това наличното на лист 14 от ДП „заявление” следва да се приеме, че носи
характеристиките на изискуемия по чл.161, ал.2 от НК документ за образуване на
наказателно производство от общ характер, тъй като с него М. уведомява полицията за
нанесените му удари и блъскане в метална маса на 21.11.2019г. и моли за съдействие за
изясняване на обстоятелствата. От един неюрист не може да се изисква прецизност в изказа
и използваните думи и само защото не е посочено, че се иска образуване на наказателно
производство, а се иска съдействие от орган, призван да разследва престъпления, да се
твърди, че липсва воля на пострадалото лице за търсене и наказване на виновното лице. В
случая не е важно наименуванието на документа и до кого е пряко адресиран той /въпреки
формулировката на закона в тази насока/, а е от съществено значение каква е била волята на
пострадалото лице относно воденето или не на наказателно производство от общ характер
срещу извършителя на деянието (в този смисъл е и Решение № 1328/01.12.2016г. по ВНОХД
№ 4318/2016г. по описа на СГС, IV въззивен състав). С оглед наличието на заявление от
Г.М., адресирано до Началника на 07 РУ – СДВР, което се намира в кориците на
досъдебното производство, настоящият съдебен състав счита, че този документ е бил сведен
до знанието на прокуратурата, въпреки че е бил адресиран до полицията. Доколкото в него
се описва случая от 21.11.2019г. и пострадалият иска съдействие от органите на реда и
изясняване на обстоятелствата, СРС-10 състав счита, че по същество пострадалият е поискал
не друго, а именно да се образува наказателно производство. Поради това съдебният състав
е на мнение, че неправилно прокурорът е приел, че липсва тъжба от пострадалия и поради
това не може да се образува наказателно производство, а образуваното трубва да се
прекрати. Този извод на представителя на СРП не почива на правилна преценка на
материалите по делото и в частност на изходящото от М. заявление на лист 14 от ДП, както
и на цялостното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство /да търси
записи от видеокамери, да представя медицински документи по делото/, което също показва
желанието на пострадалия да се води наказателно производство срещу Б. за причинената му
средна телесна повреда.
Гореизложеното означава, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не е правилен. Изводът за прилагане на чл.24, ал.1, т.7 от НПК не е съобразен
с демонстрираното от М. процесуално поведение и желание да се разследва случая от
21.11.2019г., за който жалбоподателят е подал заявление до Началника на 07 РУ – СДВР.
Това означава, че обжалваното Постановление на СРП следва да се отмени изцяло и делото
да се върне на СРП за доразследване на престъплението по чл.133 от НК със способи и
средства по преценка на ръководно – решаващия орган на досъдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОТМЕНЯ Постановление на СРП от 19.05.2021г. (изведено в деловодството на СРП
на 20.05.2021г.), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 3383 ЗМК-187/2020г. по описа на 08 РУ-СДВР; пр. пр. № 4907/2020г. по
описа на СРП, образувано за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и водено за
престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК – за доразследване, поради наличие
на тъжба от пострадалия по смисъла на чл.161, ал.2 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8