НОХД № 950/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Е.Г.Г. *** за престъпление
по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, за това, че в с. И.,
обл. Пазарджик, след като е била осъдена с Решение № 901/2017 г., постановено
по гражданско дело № 640/2017 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, влязло в
законна сила на 31.10.2017 г., да издържа своите низходящи- Р.Н.Б., ЕГН: **********,
А.Н.Б., ЕГН: **********, и Г.Н.Б., ЕГН: * *********, чрез техния баща и законен
представител Н.А.Б. ***, съзнателно не е изпълнила задължението в размер на
повече от две месечни вноски, а именно дванадесет месечни вноски по 115 лева за
всяко едно от децата, за периода от месец април 2018 г. до месец март 2019 г.,
включително, общо в размер на 4140 лева, като деянието е извършено при
условията на повторност, след като е била осъдена с влязла в сила присъда по
НОХД № 740/2018 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, за престъпление по
183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимата се явява в съдебно
заседание лично и със защитника си, като се признава за виновна, признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на
доказателства за тях. Защитникът й пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в минимален размер с приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа обвинението.
Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на няколко
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
С протоколно определение на съда
законният представител Н.А.Б. на пострадалите малолетни по делото Г.Н.Б. и А.Н.Б.,
както и непълнолетната Р.Н.Б. бяха конституирани като частни обвинители в
процеса против подсъдимата. Частният обвинител Н.Б. се явява лично в съдебно
заседание и с повереник, а ЧО Р.Б. не се явява, но се представлява от
повереник. Последният поддържа обвинението против подсъдимата и пледират за
осъждането й.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Е.Г. и св. Н.Б. сключили граждански брак на
29.01.2011 г. Преди да сключат гражданския брак двамата съжителствали заедно,
като от това съжителство се родили трите им деца- Р.Н.Б., родена на *** г., А.Н.Б.,
роден на *** г. и Г.Н.Б., родена на *** г. С влязло в сила на 31.10.2017 г. решение
№ 901/31.10.2017 г. по гр. д. № 640/2017 г. на РС- Пазарджик бракът между подс.
Г. и св. Б. бил прекратен с развод, като било утвърдено постигнато между
страните споразумение, съгласно което родителските права по отношение на трите
деца били предоставени на бащата- св. Б., като било постановено те да живеят при
него в с. И.. За майката- подс. Г. бил определен режим на лични отношения с
децата, както й да заплаща месечна издръжка в размер на по 115 лева за всяко
едно от децата. След влизането на решението в сила, подс. Г. не изплатила нито
една вноска от дължимата месечна издръжка на децата. С оглед на това по жалба
от св. Б. било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила
на 17.10.2018 г. присъда по НОХД № 740/2018 г., по описа на Районен съд- Пазарджик, с
която подс. Г. била осъдена за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за
неизпълнение на задължението й за заплащане на издръжка на децата за периода от
месец ноември 2017 г. до месец март 2018 г., включително. Независимо от
осъждането й, подс. Г. продължила да не заплаща определената й издръжка. Така
за времето от месец април 2018 г. до месец март 2019 г., включително, общият
размер ма неплатената издръжка до момента на повдигане на обвинението по
настоящото производство възлизал на сумата от 4 140 лева, равняващи се на 12
(дванадесет) месечни вноски, по 115 лева за всяко едно от децата. През този
период от време св. Б. заедно с трите му деца живеели в с. И., обл. Пазарджик.
На това място следвало да се дължи и издръжката от подсъдимата. Поради тази
причина св. Б. *** с жалба.
След извършена проверка по случая било отпочнато настоящето наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанията на подсъдимата за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните по делото доказателства,
които подкрепят самопризнанията, а именно показанията на свидетеля Н.Б. и Е.Г.и
писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. От същите
става ясно, че подс. Г. не е полагала грижи за децата си и не е плащала
дължимата им месечна издръжка. Установи се безспорно също, че подсъдимата е
била осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.183 ал.1
от НК, като от влизането на присъдата в сила до момента на повдигане на
обвинение, тя не е плащала месечната издръжка на децата.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Г. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК, тъй като след като е била осъдена с Решение № 901/2017г., постановено по
гражданско дело № 640/2017г., по описа на Районен съд - Пазарджик, влязло в законна
сила на 31.10.2017г., да издържа своите низходящи - Р.Н.Б., А.Н.Б. и Г.Н.Б.,
чрез техния баща и законен представител Н.А.Б. ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно дванадесет
месечни вноски по 115 лева за всяко едно от децата, за периода от месец април
2018г. до месец март 2019г. включително, общо в размер на 4140 лева, като
деянието е извършено при условията на повторност, след като е била осъдена с
влязла в сила присъда по НОХД № 740/2018г., по описа на Районен съд - Пазарджик
за престъпление по 183, ал. 1 от НК.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е съзнавала обстоятелствата, че е
осъдена с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка
на своите низходящи, както и че е осъдена с влязла в сила присъда за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК и в срока по чл.30 ал.1 от НК отново е
извършила същото престъпление, т.е. е продължила да не заплаща месечната
издръжка на децата си. Съзнавала е, че е в млада възраст и работоспособна и не
изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подс. Г., тъй като се установи, че тя е в работоспособна възраст. През част от
посочения период от време е била безработна. Задължението за плащане на
издръжка на родените от брака деца обаче е безусловно, особено след като е
постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подс. Г. не е предприела
действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира се в
работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да й пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самата подсъдима е личност с ниска степен на обществена опасност. Осъждана
е само веднъж, като това осъждане е елемент от фактическия състав на настоящето
деяние. Не е криминално проявена, а по местоживеене е положително
охарактеризирана.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и застрашават тяхното физическо развитие.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на органите на
полицията, добрите характеристични данни и тежкото материално положение и
имотно състояние.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.57 от НК, съдът прецени ще следва да определи и наложи
наказание лишаване от свобода измежду двете алтернативни наказания и като
съобрази чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
като определи наказание за престъплението при условията на общата част- чл.54
от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства. На тази база съдът
намери, че подс. Г. следва да бъде осъдена на шест месеца лишаване от свобода,
което ще е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат
целите по чл.36 от НК.
След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с една
трета, т.е. с два месеца, при което и осъди подс. Г. на четири месеца лишаване
от свобода. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, като постанови да бъде изпълнено чрез разлепване на присъдата на
видно място в сградата на Кметство село Огняново, обл. Пазарджик, за срок от
един месец.
Предвид данните за личността на подс. Г. и обстоятелството, че преди
настоящето деяние е била осъдена на „пробация“, съдът намери, че преди всичко
за нейното поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване
на така наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед на което приложи
института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдената Г. на Наблюдателната
комисия при Община гр. Пазарджик.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Г. да заплати на частните обвинители сторените от
тях разноски по делото разноски, а именно 350 лева за заплатен адвокатски хонорар,
т.к. последните разноски бяха изрично поискани от повереника на частните
обвинители- адв. С.. По делото са представени надлежни доказателства за
сторените разноски- договор за правна помощ, сключен между Н.Б. и Р. Б. и
адвокат С..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: