Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 23.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№590 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №496660 от 27.09.2018г., постановено по гр.дело
№61070/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти
състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С.А.С. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 27.53 лв. - цена за доставена
топлинна енергия за имот на адрес: град София, ж.к.“********, аб.№131518, за
периода м.01.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва от 09.07.2016г.
/дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане, както и сумата от 9.52 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода
28.02.2013г. до 03.02.2016г., като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер от 119.75 лв. и иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 15.50 лева. С
решението е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С.А.С. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 12.42 лв. - цена за услугата
"дялово разпределение" за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. за
имот на адрес: град София, ж.к.“********, аб.№131518, ведно със законна лихва
от 09.07.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата до
пълния предявен размер от 24.84 лв.. С решението е отхвърлен иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу С.А.С. за сумата
от 3.20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за
дялово разпределение за период на забавата 28.02.2013г. - 03.02.2016г.. С
решението е осъдена С.А.С. да плати на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 98.46 лв. - разноски за настоящото
производство и сумата от 98.46 лв. - разноски за заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт
Д.Димитров, срещу решението на СРС в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта
на присъдените разноски. Наведени са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди, че неправилно СРС не се е съобразил с факта, че след като бъде изготвена изравнителна
сметка за абоната, отнасяща се за даден отоплителен сезон, в случай, че се
установи, че е налице сума за връщане се извършва прихващане и се погасяват
неплатени задължения, независимо че същите се отнасят за период извън процесния
такъв. Твърди се, че ответницата не се е противопоставила на извършеното
прихващане. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебното решение в обжалваните части като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло
заявените искови претенции за установяване на вземания за главница и лихва за
забава. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - С.А.С., не депозира
писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу С.А.С. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен
контрол е постановеното първоинстанционно решение само в частта, в която са
отхвърлени исковете за главница и мораторна лихва. В останалата част като
необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В случая не е спорно и се установява от събраните по
делото доказателства, че въззиваемата-ответник се явява потребител на топлинна
енергия за процесния имот, като в исковия период е била доставяна такава видно
от приетото като неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза. За
процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №7219/2016г. по описа на
СРС, II
Г.О., 64 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.”
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и такава е издадена на 28.02.2016г..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо
/съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна
квалификация/. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основното възражение в жалбата е
срещу приетия от първоинстанционния съд размер на ползваната през процесния
период топлинна енергия съобразно изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. В случая правилно
първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-техническата
експертиза относно дължимия размер на задължението, доколкото експертът изрично
сочи, че дължимата от потребителя сума е формирана след като се приспаднат сумите за връщане от изготвените изравнителни сметки за периода и не са включени
дължими стари задължения на ответницата
за период
преди процесния. С оглед на тези констатации, настоящият състав намира, че така
определената в заключението на съдебно-техническата експертиза стойност на
незаплатената от ответницата топлинна енергия съответства на реално потребената за
процесния период. Настоящият състав не приема изложените от въззивника съображения в подадената от него въззивна жалба, че
реално дължимата сума за процесния период е в размер на исковата претенция,
която се формира след като от сумите за връщане от изготвените изравнителни сметки за периода се извърши прихващане
със стари задължения на абоната, отнасящи се за период извън процесния.
Съгласно предвиденото по чл.31, ал.6 от действащите за процесния период Общите
условия, които имат силата на закон за страните, когато се установи при изравнителна сметка, че сумата, която е начислена по
прогнозни сметки е в повече, по желание на
купувача се възстановява или приспада от дължимата за следващия отоплителен
сезон. В настоящия случай безспорно се установи, че от изравнителните сметки, касаещи процесния период, е налице сума за възстановяване на ответника - абоната.
В случая, по делото не е установено да е налице изрично изявление на ответницата за извършване на
прихващане на сумите за възстановяване от изравнителните
сметки, още
повече не за следващия отоплителен сезон, а за предхождащ го. Допълнителен
аргумент, че извършените от ищеца едностранно прихващания не могат да се
зачетат е и обстоятелството, че стойността на топлинната енергия предмет на настоящето производство, не е безспорна, и не
може да се извършва извънсъдебно прихващане със суми за исковия период
подлежащи на връщане на ответника-абонат, а и няма данни за това прихващане
ответницата да е уведомена. Предвид горното съдът намира, че дължимата сума за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, изчислена в
заключението на СТЕ, в което експерта е посочил, че като се вземат предвид изравнителните сметки, които установяват какъв е
действителният размер на задълженията на потребителя за реално доставената през
процесния период топлинна енергия се изчислява, че за исковия период м.01.2013г.
до 30.04.2015г. възлиза на 27.53 лв., в която сума не са отразени стари
задължения и корекции за предходни периоди, както и не се включва цената на
извършена услуга «дялово разпределение».
По изложените аргументи въззивният съд намира, че общият размер на
задължението на ответницата е 27.53 лв., до която сума предявеният иск за
главница се явява основателен.
Първостепенният съд като е отхвърлил предявеният
установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 27.53 лв. до пълния предявен размер от 119.75 лв., главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот -
ап.№26, находящ се в гр.София, СО район „Искър”, ж.к.”********“, с аб.№131518, за
периода от м.01.2013г.
до 30.04.2015г., е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271 от ГПК.
Относно останалите заявени искови
претенции, предмет на обжалване – в отхвърлената им част, във въззивната жалба
няма изложени конкретни оплаквания за незаконосъобразност, предвид на което
въззивният съд препраща към мотивите изложени от СРС в обжалваното решение,
които счита за законосъобразни, постановени при правилно прилагане на закона и
анализ на събраните по делото доказателства.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на присъдените разноски, но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. Настоящият състав, счита, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските, които са присъдени в полза на въззивника - „Т.С.”АД са изчислени правилно от първоинстанционния съд, съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да се отбележи още, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебния акт в частта на присъдените в полза на въззивника – ищец - „Т.С.”АД разноски се е съобразил и с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС като е присъдил и разноски, направените в заповедното производство. В тази част обжалваното решение също следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция
с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради липса на заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №496660 от 27.09.2018г., постановено по
гр.дело №61070/2016г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 64-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./