Решение по дело №41/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260032
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова Смит
Дело: 20205630100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 14.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ

                                                                               

при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 41 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. А.Г., против Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2018 г. ищецът отишъл заедно с братовчед си В.Д.С. в с. Камилски дол, общ. Ивайловград, където майка му - М. Г. Д. имала къща, оставена в наследство от родителите й. Докато били там служители на РУ - Ивайловград им извършили проверка и обиск, при който открили в ищеца две листчета свито фолио с наличие на следи от прахообразно вещество по тях, които той предал с протокол за доброволно предаване. Заедно с това органите на реда извършили и претърсване в случаите на неотложност на къщата, но не открили забранени от закона вещи. Още същия ден около 16:30 часа ищецът бил задържан за 24 часа в сградата на РУ - Ивайловград, а по случая било образувано досъдебно производство № 82/2018 г. по описа на РУ - Ивайловград.

На 27.06.2019 г. в присъствието на защитника си - адв. Г.Г. ищецът М. бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК за това, че на 16.11.2018 г. в с. Камилски дол, общ. Ивайловград, обл. Хасково без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло 0,012 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 50 % /тегловни процента/, метамфетамин с нетно тегло 0,057 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 52 % /тегловни процента/ на обща стойност 1,72 лева, като случаят е маловажен. С постановлението за привличане спрямо ищецът била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Впоследствие ищецът заедно с адвоката си се явил в РУ - Ивайловград за извършване на криминалистична регистрация.

На 02.09.2019 г. с постановление на РП - Ивайловград, влязло в законна сила, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство поради това, че извършеното не съставлява престъпление.

Изложени са съображения, че воденото наказателно производство рефлектирало отрицателно върху ищеца, като изживял стрес и притеснение в продължение на около 10 месеца. Наред с това се наложило да ползва адвокатска помощ, като ангажирал адв. Г.Г. ***. Първоначално договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, но поради продължителността на производството и пътуванията до Ивайловград се разбрали за допълнително възнаграждение от 800 лева, което ищецът заплатил на 27.06.2019 г. Изтъква се, че заплатеният адвокатски хонорар съставлява щети в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Поддържа се, че привличането на ищеца като обвиняем било неоправдано действие на прокурора, доколкото от този момент до прекратяване на наказателното производство нямало промяна във фактите и изначално било ясно, че липсвали данни за извършено престъпление от общ характер.

Предвид изложеното ищецът счита, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. З, предл. 3 от ЗОДОВ, като следвало да бъде обезщетен за всички вреди от имуществен характер, които му били причинени в резултат на неоснователно образуваното и водено спрямо него наказателно производство, което е било прекратено. Претендира, че съобразно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС сумата за обезщетение се дължи заедно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 15.10.2019 г.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца М.Д.М. сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени щети в резултат на незаконно воденото срещу него наказателно производство - ДП № 82/2018 г. по описа на РУ - Ивайловград, приключило с прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението - 15.10.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Маргарит Куртев Стоилов, и.д. районен прокурор при Районна прокуратура - Харманли, като процесуален представител на Прокуратурата на Република България. Изложено е становище за допустимост, а по същество за неоснователност на предявените искови претенции. Оспорват се изнесените в исковата молба твърдения, че вследствие на незаконното обвинение били претърпените вреди в пряка и непосредствена връзка с обвинението, тъй като такива вреди реално не били претърпени. Сочи се, че по наказателното производство не се съдържали доказателства за направени от ищеца разноски под формата на адвокатски хонорар в общ размер от 1100 лева. В тази връзка не установявало ищецът реално да е заплатил договореното адвокатско възнаграждение, като не представял документи за това.

Изложени са твърдения, че сключеният договор за правна защита и съдействие е нищожен на основанията, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, тъй като не бил подписан от лицата, посочени в него, както и поради липса на предмет. Оспорва се автентичността на договора относно подписите, положени в графите „клиент“ и „адвокат“, съответно „упълномощител“ и „упълномощен“.

В условията на алтернативност се иска намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно постановките на ТР № 1/2017 г. на ВКС. Претендира се, че със своето поведение ищецът е допринесъл за настъпван на вредите, поради което приложение намирали правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Наред с това се сочи, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.

Оспорва се искането за присъждане на законна лихва от 15.10.2019 г., доколкото не били наведени твърдения и представени доказателства за датата на стабилизиране на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, от която дата при основателност на претенциите ще се дължи лихвата. 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От приложеното по делото досъдебно производство № 82/2018 г. по описа на РУ – Ивайловград се установява, че е образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 16.11.2018 г. в с. Камилски дол, общ. Ивайловград, обл. Хасково, ищецът М.Д.М., без надлежно разрешително държал наркотични вещества или техни аналози. На 16.11.2018 г. при извършен личен обиск по реда на ЗМВР на ищеца М. полицейски служители при РУ - Ивайловград намерили две топчета свито фолио /станиол/ с размери 1/1 см с прахообразно вещество на кристали. С протокол за доброволно предаване ищецът предал на компетентните органи така намереното вещество, като собственоръчно вписал, че представлява наркотик /амфетамин/. На същата дата било извършено претърсване в автомобила на ищеца и обитаваната от него къща в с. Камилски дол, при което не били намерени забранени от закона вещи.

В хода на проведеното разследване били извършени процесуално следствени действия по разпит на свидетели, оглед на веществени доказателства и назначаване на експертиза. От заключението на изготвената химическа експертиза било установено, че и двете предадени от ищеца топчета представлявали метамфетамин, като едното е било с нетно тегло 0,012 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 50 % /тегловни проценти/, а другото - 0,057 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 52 % /тегловни проценти/.

На 27.06.2019 г. в присъствието на адв. Г. ищецът М.Д.М. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след това и с участието на упълномощения защитник бил извършен разпит на ищеца М. в качеството на обвиняем. С протокол от 17.07.2019 г. материалите по разследването били предявени на адв. Г..

На 02.09.2019 г. с постановление на прокурор при РП - Ивайловград досъдебното производство били прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради явна незначителност на обществената опасност на деянието, като била отменена взетата спрямо ищеца М. мярка за неотклонение „подписка“.

По досъдебното производство са приложени два броя договори за правна защита и съдействие ведно с пълномощни, сключени между ищеца М.Д.М. и адв. Г.Г., с предмет защита по ДП № 82/2018 г. по описа на РУ - Ивайловград. От първия се установява, че е сключен на 23.11.2018 г. с договорено възнаграждение в размер на 300 лв., а вторият е от 27.06.2019 г. с възнаграждение от 800 лв. платено в брой. По повод направено от страна на ответника оспорване на истинността, в частност автентичността на тези писмени документи съдът откри производство по чл. 193 от ГПК.

От заключението на допуснатата съдебно графологична експертиза се установява, че подписите за упълномощите /клиент/ и адвокат в договорите за правна защита и съдействие и пълномощни от 23.11.2018 г. и 27.06.2019 г. са положени съответно от ищеца М.Д.М. и адв. Г.Г.. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разясни, че съвпаденията в частните признаци, отразени в оспорваните подписи и снетите сравнителни образци са достатъчни, за да се направи категоричен извод за идентичност на изпълнителя. Съдът кредитира заключението като изготвено компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По делото безспорно се доказа, че на 16.11.2018 г. срещу ищеца М.Д.М. е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С нарочно постановление на разследващия орган от 27.06.2019 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем с произтичащите от това права, включително правото на защита. По силата на постановление на РП - Ивайловград от 02.09.2019 г. воденото наказателно производство е било прекратено поради явна незначителност на обществената опасност на извършеното от ищеца деяние. Съобразно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото срещу ищеца обвинение. Следователно е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на нейния правозащитен орган - Прокуратура на Република България. Тази отговорността е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая заявената от ищеца претенция е за обезвреда на причинените му от незаконното обвинение имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото се установи, че на 23.11.2018 г. и 27.06.2019 г. ищецът е сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат Г.Г. ***. Възражението на ответника за нищожност на тези писмени съглашения е неоснователно, доколкото не са налице основания за тяхната недействителност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Договорите са с ясно очертан предмет, а именно защита по досъдебно производство № 82/2018 г. по описа на РУ - Ивайловград. Със сключването им ищецът е упражнил конституционно признатото си право на защита чрез ползване на квалифицирана адвокатска помощ. Що се отнася до оспорването на истинността на тези документи по реда на чл. 193 от ГПК, от заключението на изслушаната по делото съдебно графологична експертиза по категоричен начин се установи тяхната автентичност. По изложените съображения съдът преценява като неоснователно и възражението на ответника относно авторството на процесните договори.

Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В договора за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. липсва отбелязване относно начина на плащане на договореното възнаграждение в размер на 300 лв. След като не е удостоверено плащане на сумата в брой, договорът не може да послужи като доказателство за установяване на това обстоятелство. По делото не са ангажирани други писмени доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, като например съответни банкови документи. Доколкото договорът за адвокатска услуга се сключва в писмена форма, която е за доказване, свидетелските показания са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не се допуска установяване със свидетелски показания и факта на плащане по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид изложеното съдът намира за недоказана претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по договора за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г.

По отношение на другия договор, сключен между ищеца и адв. Г.Г., видно от същия договореното възнаграждение в размер на 800 лв. е заплатено в брой още при подписването му. При това положение и съобразно гореизложеното договорът има характера на разписка и доказва плащането. В същото време обаче съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случая наказателното производство срещу ищеца е образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2000 до 10 000 хиляди лева. Съобразно чл. 12, вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към сключване на процесния договор, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство, когато за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, е в размер на 800 лв. Същевременно договорът е сключен в дена на повдигане на обвинението срещу ищеца с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, по която наказанието е глоба до хиляда лева. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.13, ал. 1, т. 1 от Наредбата в съответната редакция, която за престъпления, наказуеми с глоба определя адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че още преди сключване на договора за правна защита и съдействие е било установено от заключението на назначената експертиза, че се касае за незначително количество наркотично вещество, което в съчетание с чистото съдебно минало на ищеца води до оправдани правни очаквания за квалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав. Наред с това спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, което е изключило необходимостта от предприемане на процесуални действия от страна на адвоката във връзка с приложената процесуална принуда. При съвкупна преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като с оглед правната и фактическа сложност на наказателното дело разумният размер на същото е минимално предвиденият от 400 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, следва да се уважи в размер на сумата от 400 лв., като до пълния претендиран размер от 1100 лв. се отхвърли като неоснователен и недоказан. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение, доколкото по делото не се установи датата на стабилизиране на постановлението на РП – Ивайловград за прекратяване на наказателното производство.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, чието заплащане следва да се възложи в тежест на ответната Прокуратура. По аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца са дължими направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Що се отнася до адвокатското възнаграждение, претендирано в размер от 300 лв., съобразно уважения размер на исковете, дължимото възнаграждение  възлиза на сумата от 109,10 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно воденото срещу него наказателно производство по ДП № 82/2018 г. по описа на РУ - Ивайловград, приключило с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 02.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400 лева до пълния предявен размер от 1100 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева за държавна такса и 109,10 лева /сто и девет лева и десет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: