№ 348
гр. П., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Община П. срещу Д. М. КР., с която се иска
осъждане на ответната страна да заплати сумата от 290,50 лева – неплатени наемни вноски
за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г., сумата от общо 23,80 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от датата на падежа на всяка една от дължимите и
неплатени месечни наемни вноски до 06.08.2021 г., както и сумата 28,70 лева – дължима
такса „Битови отпадъци“ за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата и ТБО от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем №18/Ж23326 от
13.12.2018 г., влязъл в сила на 01.01.2019 г., Община П. като наемодател предоставила на
ответницата под наем общинско жилище, находящо се в гр. П., ж.к. „Т**** за срок от 2
години. Твърди се, че по силата на чл. 3 от Договора наемателят е поел задължение да
заплаща ежемесечен наем в размер на 58,10 лв., дължим авансово до 15-то число на текущия
месец за следващия, както и такса „Битови отпадъци“ в размер на 5,74 лв. Посочва се, че
ответницата не изпълнила паричните задължения, произтичащи за нея от договора за наем –
включително и след изпращане на напомнително писмо от страна на Общината, нито след
издадена от кмета Заповед от 30.12.2020 г. за прекратяване на договора поради изтичане на
срока за настаняване, с която отново й е било указано да освободи общинското жилище и да
заплати дължимите по договора суми.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По правило договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Основателността
на главната претенция по чл. 232, ал. 2 ЗЗД се обуславя от доказването от страна на ищеца
на следните правопораждащи юридически факти: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
на наемателя за временно ползване обекта на договора за наем, а ответникът – да заплаща
месечни наемни възнаграждения в уговорения размер и текущите консумативни разноски,
свързани с ползването на вещта, включително претендираната такса „Битови отпадъци“, 2)
наемодателят да е предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за
обичайното или уговореното употребление, както и че през процесния период е осигурил
безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя; 3) размера на претендираните
вземания. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговореното наемно
възнаграждение и такса „Битови отпадъци“ в уговорения срок.
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при нали-чието на които се поражда
правото на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото
заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (настанителна заповед, договор за наем,
покана) предявеният иск е вероятно основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски – държавна такса в размер на 50 лв. Ищецът е претендирал и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт в размер от 300 лв., което обаче на основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в минимален размер от 100,00 лева и което
2
следва да бъде присъдено.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. М. КР.,
ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „***, ап. 3 да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК
*********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от Кмета Станислав
Владимиров, сумата от 290,50 лева – неплатени наемни вноски за периода от 01.08.2020 г.
до 31.12.2020 г., дължими по Договор за наем № 18/Ж23326 от 13.12.2018 г., сумата от 23,80
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от датата на падежа на
всяка една от дължимите и неплатени месечни наемни вноски до 06.08.2021 г., както и
сумата 28,70 лева – дължима такса „Битови отпадъци“ за периода от 01.08.2020 г. до
31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата и върху таксата „битови
отпадъци“, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите
ОСЪЖДА Д. М. КР., ЕГН ********** да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00 лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3