№ 177 / 17.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 523 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от А.Б.С. с адрес: xxx,,К.” № 9, ет. 5, ап.14, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Електронен фиш Серия К № 2553189 на ОДМВР – гр. Монтана, с който е било констатирано, че на 03.12.2018г., в 10:48ч. в РП 2 КЛАС81 ПРИ КМ.96,988 управлявал МПС товарен автомобил ТОЙТА ХАЙЛУКС с рег. № XXXX с установена скорост от 82 км./ч., превишавайки максимално разрешената скорост извън населено място с пътен знак от 60 км./ч. с 22 км/ч. Поради тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от санкциониращият акт е останал водачът на заснетия товарен автомобил, който в подробна жалба релевира оплаквания, че в хода на проведеното производство по установяване и заснемане на извършеното нарушение, както и при издаване на електронния фиш, са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които обуславят цялостната отмяна на обжалвания административен акт. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят А.С., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - гр.Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.12.2018г., в 10:48ч., РП 2 КЛАС81 ПРИ КМ.96,988, жалбоподателят А.С. управлявал товарен автомобил марка ,,Тойота Хайлукс” с рег. № XXXX със скорост от 82 км./ч., превишавайки максимално допустимата скорост извън населено място, регламентирана с пътен знак В (26) от 60 км./ч., с 22 км/ч. Скоростта на движението на автомобила, била установена посредством автоматизирано техническо средство № 003059047В8D, което е от системата за видеоконтрол ,,SITRAFFIC ERS 400”. Към електронния фиш е приложено копие от снимков материал, от който се вижда модела и регистрационния номер на автомобила, както и справка за собственост на МПС. Въз основа на заснетия снимков материал бил издаден и обжалвания електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП /ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із – 305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата и съдържанието му следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр. 2 от ЗДвП реквизити.
В случая нарушението е установено със система за видеоконтрол ,,SITRAFFIC ERS 400”, при която измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото е приложено като писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е била налице техническа изправност на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш се издава или на собственика, или на този, на когото е предоставено моторното превозно средство. Към делото е приложена справка за собственост на заснетото МПС, от която е видно, че същото е собственост именно на жалбоподателя. В случая не бяха ангажирани доказателства, че различно от собственика лице, е управлявало автомобила. Поради тази причина правилно административно наказващият орган е санкционирал именно жалбоподателя като водач на заснетото МПС.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на електронния фиш.
Съдържанието на електронния фиш изрично е регламентирано в закона и мястото на извършване на административното нарушение и фиксирано като РП 2 КЛАС 81 при км. 96,988. Същото е ясно фиксирано и не предполага неяснота, относно неговото местонахождение.
Обстоятелството, че в санкциониращият акт не е посочено наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение за движение на МПС извън населено място, също не следва да бъде ценено като пропуск, водещ до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Км материалите по делото е приложена справка от АПИ при ОПУ – гр.Монтана, в която е посочено местонахождението на пътните знаци. На стр.26 изрично е отразено, че в дясно от посоката на движение на автомобилите е поставен знак В (26), с обозначение за наличието на радарна система, който водачът на управлявания товарен автомобил е бил длъжен да съобрази.
Същевременно неотчитането на толеранса в километрите на управлявания автомобил също не води до отпадане на реализираната административна отговорност, тъй като в процедурата по издаване на електронен фиш, не е предвидена подобна възможност. Това е така, тъй като превишаването на скоростта е било съобразено с параметрите на ограничението, отразено в санкциониращата разпоредба на чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП. Освен това некоректно жалбоподателят се е позовал на Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В разпоредбата на чл.755, ал.1 т.2 се говори за максимално допустими грешки при скоростомерите. В случая по делото не се съдържат никакви данни за наличие на подобно несъответствие, а напротив. От приложения като писмено доказателство Протокол за проверка № 222 – ИСИ/ 10.10.2017г. е видно, че стационарно – радарната система отговаря на метрологичните изследвания и липсват каквито и да било данни да може да отчита грешка при измерването на скоростта.
Съдът не възприема и оплакванията на жалбоподателя, че електронният фиш е бил издаден и в нарушение на материалния закон. Като е релевирал оплаквания относно механизма на заснемане на нарушението посредством автоматизирано техническо средство, деецът очевидно не е съобразил настъпилите промени в ЗДвП, в сила от 21.01.2017г. изрично е предвидена възможността, ако за извършеното нарушение не е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, същото да бъде установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушителя. Цитираното Тълкувателно Решение, в частта относно механизма на заснемане на извършеното деяние, очевидно вече не е меродавно предвид настъпилата впоследствие законодателна промяна.
Ето защо и всички последващи оплаквания, свързани с процедурата по установяване и санкциониране на дееца, не по установения според него ред, се явяват неоснователни.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази редакцията на санкциониращата разпоредба на чл. 182, ал.2 т.3 от ЗДвП. Към момента на извършване на деянието размерът на наложеното наказание е бил съобразен законосъобразно от наказващия орган. В конкретния случай за превишаване на максимално разрешената скорост на движение на МПС извън населено място от 21 до 30 км./ч. наказанието е глоба в размер на 100.00 лева.
Наложеното наказание е строго фиксирано от закона, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да доведат до отмяна на електронния фиш.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2553189 на ОДМВР – гр. Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП, на А.Б.С. с адрес: xxx,,К.” № 9, ет. 5, ап.14, с ЕГН: xxxxxxxxxx е било наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: