Определение по дело №21024/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36406
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110121024
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36406
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20241110121024 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
единадесети септември и през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА

като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 21024/2024 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от А. И. Н. за изменение на Разпореждане от 18.07.2024 г.,
постановено по ч. гр. д. № 21024/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските. Твърди, че заповедта за изпълнение е била обезсилена, поради което се дължали
разноски за заповедното производство, което аргументира. Поддържа, че се дължало
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, за което били ангажирани
доказателства. Иска изменение на разпреждането в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като същата се оспорва
като неоснователна. Твърди, че с оглед обема на заповедното производство и осъществената
защита не се дължало адвокатско възнаграждение, което аргументира подробно. Поддържа,
че ако все пак съдът счетял, че се дължало адвокатско възнаграждение, то същото не било за
повече от сумата от 50,00 лева. Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирано лице в предвидения от закона
срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
като съображенията за това са изложено по-долу в мотивите на настоящото определение.
Производството е образувано във връзка с подадено заявление за издаването на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „АКПЗ“ АД срещу А. И. Н..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024
г. по ч. гр. д. № 21024/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта, с което
длъжникът е оспорил вземането, като е заявил, че не дължи изпълнение по заповедта.
Възражението е подадено чрез процесуалният представител адв. Б., като към възражението
единствено е представено пълномощно за осъществяването на процесуално
представителство.
Съдът констатира, че във възражението по чл. 414 ГПК не е направено искане за
присъждането на деловодни разноски, като и не са ангажирани доказателства, че към този
момент действително са сторени такива. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
към момента на произнасянето с разпореждането по чл. 415, ал. 5 ГПК не е дължал
произнасяне по разноските на длъжника, тъй като такова искане не е било правено. В случая
искането за присъждане на разноски е направено едва в молбата по чл. 248 ГПК, като със
същата са и ангажирани доказателства във връзка с разноските. При това положение, съдът
намира, че не са налице предпоставките за допълването на разпореждането в частта за
разноските – каквото по същество е искането на длъжника, доколкото липсва произнасяне по
разноските в заповедното производство, защото за да е налице искане за допълване по
смисъла на чл. 248 ГПК, съдът следва да е пропуснал да се произнесе по целия предмет –
вж. т. 2 и т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК. Тъй като обаче такова произнасяне от съда е обусловено от надлежно искане от
страната, то и доколкото такова не е било направено своевременно и не са били ангажирани
доказателства в насока, че длъжника действително е сторил разноски към момента на
подаването на възражението, респ. произнасянето на съда по чл. 415, ал. 5 ГПК, то и
настоящият съдебен състав счита, че не е дължал произнасяне. Следователно молбата за
допълване на разпореждането в частта за разноските е неоснователна и като такова следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от А. И. Н., ЕГН:********** за допълване на
Разпореждане от 18.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 21024/2024 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2