№ 7323
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110100794 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу ..........
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 13.02.2023 г. в района на гр. Пловдив, на
кръстовището на Сточна гара с ул. „Авксентий Велешки“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ......., управляван от ..........., и
л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ........, управляван от ........, при следния
механизъм: водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ поради неспазване на
дистанция реализира удар с намиращия се пред него л.а. „Тойота Рав 4“,
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
(застрахователна полица № ........... г. със срок на валидност 02.06.2022 г. –
01.06.2023 г.), в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Твърди, че на 07.07.2023 г. в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата от 2 994, 78 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на
ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 994, 78 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 3 009, 78
лв., от която ответникът е погасил задължението до размера на сумата 2 138,
20 лв., поради което е налице непогасен остатък в размер на сумата 871, 58
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 871, 58 лв., представляваща регресно вземане по щета №
1
**********/21.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
наличието на причинна връзка между механизма на ПТП и всички вреди на
увреденото МПС. Счита, че изплатеното обезщетение надвишава
действителната стойност на щетите. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 13.02.2023 г. в района на гр.
Пловдив, на кръстовището на Сточна гара с ул. „Авксентий Велешки“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № .......,
управляван от ..........., и л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ........, управляван от ........,
при следния механизъм: водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ поради
неспазване на дистанция реализира удар с намиращия се пред него л.а.
„Тойота Рав 4“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Тойота Рав 4“ с
рег. № ........ е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ (застрахователна полица № ........... г. със срок на валидност
02.06.2022 г. – 01.06.2023 г.).
С искане за завеждане на претенция от 25.02.2023 г. застрахователят е
уведомен за настъпване на произшествието, като е образувана щета №
**********, по която са съставени опис и доклад по щета.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ....... е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че на 07.07.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
2 994, 78 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 2 138, 20 лв.
От заключението на АТЕ се установява, че към датата на ПТП л.а.
„Тойота Рав 4“ е бил в експлоатация 18 години и 24 дни. Вещото лице е
посочило, че видимите щети по л.а. „Тойота Рав 4“ са били задна броня, заден
калник, теглич и задна маска, като се потвърждава причинната връзка на
щетите с произшествието. Стойността, необходима за отстраняване на щетите
по средни пазарни цени, възлиза на сумата 3 075 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
2
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно между
страните обстоятелства, които се подкрепят от заключението на АТЕ и
представените писмени доказателства.
Установи се от заключението на АТЕ настъпването на щетите на
застрахования при ищеца автомобил в причинна връзка с произшествието.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че не е налице причинна
връзка между всички настъпили щети и произшествието. От страна на
ответника не се твърди и установява настъпването на част от щетите по
механизъм, различен от процесния, с оглед на което и предвид заключението
на АТЕ, възражението се явява неоснователно.
Безспорно е между страните, че на 07.07.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
2 994, 78 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
3
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 3 075 лв., която надвишава изплатеното застрахователно
обезщетение от 2 994, 78 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 3 009, 78 лв. (2 994, 78 лв. + 15 лв.
ликвидационни разноски).
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 2 138, 20 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в
размер на сумата 871, 58 лв., поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ....... да заплати на .........., ЕИК ........., на
основание чл.411 КЗ, сумата 871, 58 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане по щета № ********** за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на
13.02.2023 г. в района на гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА ........., ЕИК ....... да заплати на .........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5