Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 / 26.10.2015г.
26.10- 2015 г.,град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатски районен съд ІІ
състав
На двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар ......................................
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 76 по описа за 2015
година, и за да се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл.248 ГПК, 250 ГПК
.
Постъпила е молба от адвокат Х.С. *** , в
качеството на пълномощник на ищеца С.Ч.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
десен офис.
Молят съдът да постанови допълнително решение относно направеното от тях и прието от съда за разглеждане изменение на иска, на основание чл. 214 ГПК с
определение в съдебно заседание на
18.05-2015г. като осъдителен , ако
ответника се е разпоредил с МПС или го е
унищожил да бъде осъден да заплати на ищеца от 2000.00лв..
Претендират на всички разноски , направени по
процеса допълнително и желаят съдът
да присъди сумата в размер на 526.98лв., на основание
чл. 248 ГПК.
Съдът констатира, че при постановяване на решение №117/01.07-2015г. по настоящото гр.дело № 76 по описа за 2015г.
на К. районен съд , е допусната
техническа грешка , като съдът не се е произнесъл по
цялото искане на ищцовата страна, в случая , по отношение на направеното изменение на
иска, на основаниечл. 250 ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът намира молба по реда на чл. 250 ГПК , за неоснователна и счита, че следва да бъде
оставена без уважение по следните съображения :
Когато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е допустимо с оглед предметния
си обсег / цена на вземането и подсъдност/ и отговаря на останалите формални
изисквания/чл.411, ал.2 ГПК/, се издава
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, без да се проучва наличието или не на вземането , както и неговата основателност.Само по тази причина в
заявлението трябва да са изложени всички обстоятелства , от които произтича
притезанието/ без да е нужно да се квалифицира правно релевирания фактически
състав/.Следователно, ищцовата
страна трябва да индивидуализира
вземането по основание и размер – заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане, като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост, неговия размер и в
зависимост от вида на вземането и периода ,за който същото се
отнася.Съдът счита, че това е нужно, защото
по този начин се осигурява яснота за съда относно спорното право; длъжникът трябва да може да се ориентира какво точно вземане се
претендира от него, за да прецени дали да го изпълни доброволно , или да го оспори,
подавайки възражението по чл. 41 ГПК срещу заповедта/длъжникът да бъде поставен
в положение на неяснота или съмнения за произхода на заявеното кредиторово
вземане/; ако длъжникът не оспори вземането, въз основа на заповедта се издава
изпълнителен лист , а както не може да
се иска доброволно изпълнение на вземане, което
не е индивидуализирано, на още
по- малко основание може да се провежда принудително изпълнение за такова вземане; при оспорване на вземането , ако заявителят предяви иск за установяване на
вземането по чл. 422, ал.1 ГПК, този иск
ще се счита за предявен с оглед на погасителната давност и преценката за висящността на процеса от момента на предявяването
на заявлението за издване на заповед за
изпълнение в съда.Това не би могло да стане, ако вземането не е
индивидуализирано в заявлението.
Отделно от това, съдът ,
издал заповедта за изпълнение , както и
съдът , сезиран с иска по чл. 422, ал.1 ГПК , трябва да може да осъществи
категорична преценка за идентичността на земането по издадената заповед и вземането, предмет на иска. В случая,
съдът счита, че вземането не е
индивидуализирано в подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.10-2014г. по размер ,
поради което и няма възможност да се
направи категорична преценка относно идентичността на вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК №624/01.12-2014г. по частно гр.дело № 896/2014г. на КРС , поради което искането
на ищцовата страна , с което желае съдът да допълни постановеното
по делото решение , с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 2000.00лв.,на основание чл.
250 ГПК се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
К. районен съд е постановил решение
№117/01.07-2015г. по настоящото гр.дело
№ 76 по описа за 2015г.на КРС, с което
действително е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските направени от
ищеца С.Ч.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез
процесуален представител - адвокат Х.С. ***, със съдебен адрес ***,***** по
гр.дело № 76/2015 на КРС в размер на 568.96 лв. /петстотин шестдесет и осем
лева и 96 стотинки / , съгласно списък
по чл. 80 ГПК- л.д. 46.И с оглед изхода
на делото и на основание чл. 78,ал.1 ГПК
ответникът Д.И.Н. с ЕГН ********** *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото гр.дело № 76/2015г. на КРС
разноски в размер на568.96 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и 96 стотинки / , включващи
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 247, ал.1 ГПК.
Мотивиран
от горното , съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение
№117/01.07-2015г. по настоящото гр.дело
№ 76 по описа за 2015г. на К. районен съд, КАКТО СЛЕДВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на адвокат Х.С. ***
, в качеството на пълномощник на ищеца С.Ч.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
***, с който желае съдът постанови решение, с което да осъди ответника Д.И.Н. с ЕГН ********** ***,
ако ответника се е разпоредил с МПС или
го е унищожил да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000.00лв./две хиляди лева/, на
основание чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.И.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Ч.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален
представител - адвокат Х.С. ***, със съдебен адрес ***, десен офис ,
направените по настоящото гр.дело № 76/2015г. на КРС разноски в размер на568.96 лв. /петстотин
шестдесет и осем лева и 96 стотинки / , включващи
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 247, ал.1 ГПК.
Настойщото решение да се счита за
неразделна част от решение № 117 от 01.07-2015г. постановено по гр.дело №
76/2015г. на КРС .
Решението да се връчи на страните и може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :