Решение по дело №1151/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260390
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 27 август 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20201100901151
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш      Е     Н     И      Е

Гр.София, … март 2021 година

 

В       ИМЕТО       НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1151 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Претенция с правно основание чл.435 КЗ.

                   В исковата си молба ищецът „Б.“ ООД, ЕИК ********, твърди, че при изпълнение на транспортна задача, превоз на стоки с автокомпозиция с рег.№ ********и ремарке с рег.№ ********, на 23.02.2020 година в района на Рим, Италия, е настъпило събитие – самозапалване на ремаркето по време на движение. Шофьорът на автомобила е отбил в аварийната лента на магистралата и е потърсил помощ от противопожарните служби.

                   След потушаване на пожара, останките от товара и автокомпозицията са репатрирани и мястото на събитието е почистено от фирма „А.В.“, специализирана за такава дейност.

                   За извършените дейности тази фирма е издала на ищеца фактура за сума от 13 212 евро, равняваща се на 25 840лева.

                   Ищецът твърди, че е застрахован при ответника съгласно застрахователна полица № BG/ 22/ 11900158297 „Гражданско отговорност“, застрахователят е уведомен за събитието, като е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000 – 2019 – 20 – 310110.

                   Ищецът твърди, че е представил на застрахователя всички изискуеми документи за ликвидиране на щетата. Към датата на подаване на тази искова молба застрахователят не е уведомил застрахованата страна за развитието на застрахователната преписка.

                   Това е породило у ищеца интерес от водене на дело за заплащане на сумата от 25 840лева, представляваща левова равностойност на 13 212 евро, представляваща платени от него разходи на италианската фирма за репатриране на изгорялата автокомпозиция, както и почистване на магистралата.

                   Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника  ЗАД „Л.И.“ АД, да му заплати съдебно заявената сума, претендирана сума по застрахователна полица № BG/ 22/ 11900158297 „Гражданска отговорност“, ведно с направените по това дело разноски.

                   В срока за отговор ответникът ЗК“Л.И.“ АД,  не спори по допустимостта на иска.

                   Оспорва неговата основателност.

                   Не спори, че е налице застраховка „ГО“, сключена с ищеца, който е собственик на влекач с рег .№ ********и ремарке с рег.№ ********. Не спори, че в района на Рим, по магистрала, е възникнал пожар в автокомпозицията, който довежда до цялостно унищожаване на влекача и ремаркето, както и че след потушаване на пожара, останките от автокомпозицията са отстранени от фирма „А.В.“, която е издала фактура на ищеца за извършената дейност по репотриране на останките от автокомпозицията и почистване на пътното платно.

                   Твърди, че в настоящия случай вредите, представляващи заплатени разходи на тази фирма, представляват вреди за самия ищец, а не за трети лица. Съгласно чл.429 КЗ с договора за застраховка „ГО“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно закона по тази застраховка е застрахована гражданската отговорност на ФЛ и ЮЛ за причинени на трети лица вреди, свързани с притежаваното и/ или използваното МПС, за които вреди застрахователят отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпило събитието/вредата.

                   Ето защо ответникът твърди, че направените от ищеца разходи за репатриране на автокомпозицията и почистване на платното не се обхващат от застраховката „ГО“. В случая не се касае за вреди на трети лица, а за вреди, настъпили за самия ищец. Не е налице увреждане на чуждо имущество вследствие на произшествието, като оспорва и дружеството- ищец е понесло тези разходи.

                   Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.

                   В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията но ответника да са основателни, като твърди, че в резултат на събитието увредено лице е Пътната агенция в Италия, чиято структура е увредена от пожара на ремаркето със стоката по време на движение, което е собственост на ищеца.

                   Извършените действия по почистване на магистралата от причинените повреди от настъпилото събитие са за отстраняване на останките от изгорялото МПС и стоката, които са пречели за нормалната експлоатация и придвижване по магистралата. Това означава, че увредена страна е Пътната агенция на Република Италия, а не на превозвача – ищец. Моли съда да уважи претенцията.

                   В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът твърди, че ищецът не е легитимиран да предяви осъдителния иск, а с такава легитимация разполага третото лице пътна агенция на Република Италия. Твърди, че не са налице доказателства, че застрахованият ищец е изплатил обезщетението на пътна агенция на Италия. Оспорва и твърдението, че са причинени имуществени щети на това трето лице.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Страните не спорят относно следните факти: че са сключили договор за имуществена застраховка „ГО“, обективиран в полица № BG/ 22/ 11900158297, както и че по време на действието му, на 23.02.2020 година, на магистрала в района на Рим, Италия, е възникнал пожар, в резултат на който е изгоряла автокомпозицията от влекач с рег .№ ********и ремарке с рег.№ ********.

                   Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства, а именно застрахователна полица №BG/ 22/ 11 119001587294 / 06.06.2019, обективираща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между настоящите страни по делото. Срокът на действие на договора е от 00,00 часа на  09.06.2019г. до  23,59 часа на 08.06.2020г., при уговорена застрахователна премия от 3 930,23лева и данък върху нея в размер на 76,83лева. Съобразно договора териториалният обхват на покритието е на територията на Република България и всички други държави, чиито национална бюро на застрахователите е член на  системата „Зелена карта“, както и на територията на трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава-членка, в случаите на пътуване между две държави-членки и при условие, че не е налице национална застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия, през целия срок на договора в това число във всеки период в рамките на този срок, когато МПС се намира на територията на някоя от посочените държави.

                   Съобразно договора обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованото ЮЛ за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаваните или използваните МПС, за които вреди застрахователите отговорят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

                   По отношение на застрахователната сума (лимит на отговорността) е прието, че тя е съгласно разпоредбите на КЗ към датата на възникване на застрахователното събитие.

                   Съобразно договора застраховката се отнaся за влекач с рег.№ *******, марка „Мерцедес“, модел „ Actros 1844 LS“, с тегло 10,09 тона, в син цвят, с шаси № WDB9340421L038691.

                   По делото е представен отчет №6011/1 от 23.02.2020година на Национална служба „Пожарна безопасност“, команда Рим, от който се установява, че на 23.02.2020 година в 00,57 часа е получено обаждане, за възникнал пожар на място 349 автомагистрали и отбивки, като пожарът е определен като нормален, без изяснена причина за възникването му. Общите данни са, че този пожар е в община Черветери, провинция Рим, п.к. 58029, а дейностите по потушаването му са осъществени от Държавна полиция, чрез специална оперативна група, излязла от седалището си в 00,58 часа, пристигнала на мястото на пожара в 01,19 часа и тръгнала от това място в 05, 02 часа. Съобразно доклада за извършена дейност, на резервното платно на автомагистралата в посока Рим, един Мерцедес Actros1844 LS с полуремарке с рег.№ ******* са били изцяло обхванати от пламъци, на място е присъствала и Пътната полиция на Черветери-Ладисполи и Национална пътна агенция. Посочено е, че влекачът е превозвал керамични изделия, обзавеждане и ролки мокет. Пътната полиция е затворила за движение свързания с пожара участък на автомагистралата. Посочени да извършените дейности по гасене на пожара. Посочени са резултатите от извършените в тази насока дейности, а именно потушаване на пожара във влекача, полуремаркето и превозния материал.

                   Представен е документ, издаден от Държавна полиция, подразделение Пътна полиция –Ладисполи с рег.№306/220.20/22-20, адресиран до Г.Б.Н.и за сведение до Пътна помощ – „Авторемонтен сервиз В. с.р.л.“, Колеферо, провинция Рим, относно извозване на МПС след ПТП, станало на дата 23.02.2020г. към 00,50 часа на км 31+200, южно платно на автомагистрала А812 на територията на община Черветери (провинция Рим), вследствие на което МПС е напълно изгоряло, включително регистрационните табели и превозваният това и . по думите на водача - с–що и документите за регистрация и застраховката на МПС „Мерцедес“, модел „Actros“ с рег.№ ********(БГ)/ *******(БГ), собственост на „Б.“ ООД, със седалище ***.

                   С този документ се връща указаното МПС, което следва да се вземе след заплащане на разходите за превоз и съхранение в склада на посочената по-горе пътна помощ.               

                   По делото е представена фактура 128 от 04.02.2020година, издадена от автосервиз „В.“ ООД, на стойност 13 212 евро, с основание, посочено в документа: пътна помощ влекач и полуремарке с ремарке при изключителен трафик по магистралата; възстановителни дейности с автокран; мобилен сервиз; транспортиране на 300 км отиване и връщане; техническо придружаване; техническо спиране на 2 автокрана; техническо спиране мобилна работилница и 6 работници от 03,30 до 14,30 часа; товарене с кран върху ремарке, транспорт, унищожаване и операции, извършени на 23.02.2020г. на магистрала А 12, км 30 суд. В този счетоводен документ се съдържа стойността на всяка едно извършена от фирмата дейност, като общият размер на дължимата сума е 13 212 евро. Всички тези дейности са свързани с почистване на магистралата и репатриране на останките, както сам сочи ищеца е представената електронна кореспонденция, свързана с уведомяване на застрахователя за възникване на щетите (листове 13-14 от делото).

                   Въз основа на тези доказателства съдът достига до следните изводи:

                   Претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл.435 КЗ.

                   За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по отношение на застрахованото лице по смисъла на чл.43 КЗ следва да бъде изпълнен фактическия състав, съдържащ кумулативно следните елементи: 1./ наличие на валидно застрахователно правоотношение; 2./ сключен договор за превоз;  3./ настъпило застрахователно събитие;  4./изправност на застрахования превозвач; 5./ увредено трето лице от застрахователното събитие и 6./ увреденото лице да е удовлетворено от застрахования.

                   В тази връзка са и дадените по реда на чл.146 ГПК указания на съда касателно доказателствената тежест, която ищецът носи в това производство.

                   В настоящия случай се установява наличие на част от тези предпоставки от 1 до 4 (факти, по които страните не спорят), но липсва 5 и 6 предпоставка – свързана с установяване на вреда за трето за договора за застраховка лице и обезвъзмездяване на това лице от застрахования по „ГО“.

                   Представените доказателства от ищеца установяват настъпил пожар по време на действието на имуществената застраховка в резултат на който е изгорял за влекач с рег.№ *******, марка „Мерцедес“, модел „Actros 1844 LS“ и поради това ищецът, чрез водача на МПС, е предприел действия по репатриране останките от автокомпозицията. Т.е. вредата е настъпила за застрахованото лице, а не е настъпила в патримониума на трето на договора лица, което ищецът да е обезвъзмездил. Наличието на останки от пожара по пътната инфраструктура на Италия не представлява вреда за Пътната агенция на Италия, както твърди ищеца. Това е така, тъй като по делото не се установява, че в резултат на пожара е засегнато имущество на това лице. Установява се, че в резултат на пожара са извършени дейности от автосервиз „В.“ ООД, представляващи действия по репатриране на останките от запалилата се автокомпозиция, във връзка с които дейности е издадена фактура от това дружество на стойност 13 212 евро. Наличието на останки от автокомпозицията върху магистралата не представлява вреда за Пътната  агенция, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че тези останки, които безспорно водят до затруднения в трафика,  са довели до засягане веществената структура на магистралата, което би довело до невъзможност и затруднения същата да се ползва и би предизвикало намаляване на стойността на това съоръжение. Ето защо твърдението за наличие на вреди по магистралата, които са рефлектирали в правната сфера на Пътната агенция на Италия (за която няма данни, че е собственик на магистралата) се явява недоказано от ищеца.

                   Но дори и да се приеме, че пожарът е увредил магистралата (каквито твърдения са налични), то не може да се приеме за установено, че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото трето лице.

                   Представената от ищеца фактура, издадена от автосервиз „В.“ ООД удостоверява извършената от това лице стопанска операция и представлява частен свидетелствуващ документ, който удостоверява предоставяне на определена услуга и се издава от доставчика на тази услуга при осъществяването и. Самата фактура не удостоверява плащане, тъй като в нея изрично е посочено, че стойността от 13 212 евро представлява неплатена сума. Ето защо тя не може да се третира като разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД, което налага извод, че ищецът не е установил извършено от него плащане на твърдяното да е увредено лице, а именно Пътна агенция на Република Италия. Издадената от това дружество фактура е основание да се заплати нему за осъществената от него услуга. Ето защо дори и да се приеме, че ищецът е заплатил тази сума (доказателства, за което не са налични), то това обстоятелство не може да се приеме за равнозначно на заплащане на обезвреда на твърдяното да е увредено лице, а именно Пътна агенция на Италия.

                   Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл.435 КЗ се явява недоказан и следователно, неоснователно предявен, поради което следва да бъде отхвърлен.

                   При този извод разноските по делото следва да се разпределят на основание чл.78, ал.3 ГПК.

                   Ответникът претендира заплащане на разноски. В проведеното на 16.02.2021година ответникът е представляван от адвокат, но доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са налични. Не се установява тази страната да е извършила разходи по делото, поради което и разноски не и се следват.

                   Води от изложеното съдът

                   Р         Е         Ш          И :

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. И.Ц.А.,***, партер, против ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.435 КЗ – за заплащане на сумата от 25 840лева, представляваща левова равностойност на 13 212 евро, заплатени от ищеца като обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.02.2020г. на трето лице,  по време на действието на застрахователен договор, който го обвързва с ответника, обективиран в полица № BG/ 22/ 11900158297, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     СЪДИЯ: