Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
20.04.2017 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ЯНА
ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №2467 по
описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Подадена
е жалба от „С.” АД, чрез процесуален представител адв.В.К., длъжник по изпълнително дело №20168500403581
по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за намаляване на адвокатско
възнаграждение на взискателя и на
начислени такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в
съобщение изх.№251850/19.12.2016г..
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Излага се още, че
претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на
делото. В тази връзка се прави искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минимално определения размер в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.. Поддържа се, че в случая начислените
от ЧСИ А.Б. такси по изпълнението не са съобразени с размера на главното
вземане, предмет на принудителното изпълнение. Излага се още, че начислените
обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на сумата от 672 лв., платени от
взискателя, следва да останат в негова тежест, тъй като на взискателя са му
известни банкови сметки на длъжника, но въпреки това е възложил на ЧСИ А.Б. да
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и се
сочи, че е било изпратено съобщение по имейл на взискателя да посочи банкова
сметка, ***здадения изпълнителен лист, но същият не е сторил това, предвид на
което поради неговото недобросъвестно поведение следва да понесе направените
разноски по изпълнителното дело. Твърди се още, че при определяне на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се вземе предвид само
сумите по изпълнителния лист, а не следва да се включват и други разноски по
изпълнителното дело в т.ч. и адвокатски хонорар на взискателя, както и заплатени
авансово такси от взискателя. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени като неправилен отказ на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително
дело №20168500403581, за намаляване на
адвокатско възнаграждение на взискателя и на начислени такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение изх.№251850/19.12.2016г..
Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство –
платена държавна такса, платени такси пред ЧСИ и адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното
дело – И.С.И., чрез адв.А.И., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, е депозирал
писмено възражение, с което взема становище за неоснователност на постъпилата
жалба. Твърди се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
съобразено с трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение,
регламентирано в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и липсва основание да се приеме, че изпълнителното дело
не се отличава с фактическа и правна сложност. Поддържа се, че процесуалният
представител на взискателя е извършил редица правни действия по образуваното
изпълнително дело, поради което платеното адвокатско възнаграждение е адекватно
на положения от него труд. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира
разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от частния жалбоподател разноски в
настоящото производство в частта относно платено адвокатското възнаграждение.
ЧСИ А.Б., с рег.№850при КЧСИ, с
район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил писмени
мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело №20168500403581 на ЧСИ А.Б., с
рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на И.С.И.,
чрез адв.А.И., срещу „С.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2016г.
по гр.д. №26413/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, за събиране на
парично вземане за разноски в производство пред СРС в размер на сумата от 185.62
лв., както и за разноски в производство пред ВКС в размер на сумата от 1290.27
лв.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят - И.С.И. е
заплатила напълно и в брой на адв.А.И. за образуване и водене на изпълнително
дело до неговото приключване адвокатско възнаграждение в общ размер на 1100
лв.. В изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника - „С.” АД, е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза както следва: 185.62
лв., неолихвяема сума по изпълнителен лист, 1290.27 лв., неолихвяема сума по
изпълнителен лист, 1100 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, 672 лв., такси
по ТТРЗЧСИ, както и такса по т.26 по ТТРЗЧСИ в размер на 271.29 лв.. Постъпило
е възражение вх.№19136/17.11.2016г. от длъжника „С.” АД, в което се прави
възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение, тъй като се твърди, че не е налице фактическа и правна сложност
на образуваното изпълнително дело, както и че размерът на адвокатско
възнаграждение не е съобразен с минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В същата молба се излагат доводи за неправилно
изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като при нейното изчисляване ЧСИ
не се е съобразил с размера на вземането, предмет на принудителното събиране,
както и че начислени такси в общ размер на 672 лв. следва да останат в тежест
на взискателя.
Въз основа
на постъпилото възражение вх.№19136/17.11.2016г. от длъжника „С.” АД ЧСИ А.Б.,
с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакувания в
настоящото производство - отказ за
намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя и на начислени такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение изх.№251850/19.12.2016г..
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На
основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът
може да обжалва постановлението
за глоба, насочването на изпълнението срещу имущество, което смята за
несекверстируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. С
оглед на цитираната разпоредба, в която
са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и
постановлението за разноски, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е
процесуално допустима. Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени
доказателства, че взискателят е
представляван в изпълнителното производство от адвокат, но осъщественото от пълномощника
на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния
представител на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. С оглед на изложеното претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение следва да се определи, съгласно разпоредбата, регламентираща
дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнително дело
възнаграждението е в размер на 200.00 лв., до който размер следва да се намалят
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. На следващо
място настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете факта, че
образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР №6/2013г. на ОСГКТ на
ВКС. В хода на конкретното
изпълнително
производство освен подадената
молба за образуване на изпълнително дело пълномощника на взискателя не е извършвал други
процесуални действия свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради това
съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от
фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от
страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено. Претендираните от взискателя в изпълнителния процес
разноски за адвокатско възнаграждение от 1100 лева следва да бъдат намалени до
200.00 лв., минималния размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
9 юли
На следващо място основателна се
явява и подадената жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на
определената от ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, по
изпълнително дело №20168500403581 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В случая съдебният
изпълнител е определил размера на дължимата пропорционална такса върху размера
на всички вземания - сумата, която е включена в изпълнителен лист, както и
начислени разноски. Настоящият състав
счита, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната
такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При определяне на
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в
т.ч. и адвокатско възнаграждение. В т.26,
б. "в" от ТТРЗЧСИ е
посочено, че дължимата пропорционална такса при материален интерес от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв.. В случая при материален интерес от 1475.89 лв.
дължимата
пропорционална такса е в размер на 138.07 лв. без ДДС или 165.68 лв. с вкл. ДДС.
По отношение на начислените обикновени такси по ТТРЗЧСИ, както следва: по т.1
- 20.00 лв.; т.2 - 50.00 лв.; т.5 - 20.00 лв.; т.4 - 50.00 лв.; т.5 - 420.00
лв. или в общ размер на 672.00 лв. с ДДС, които такси са платени от взискателя
са съобразени с ТТРЗЧСИ и в тази част обжалваното отказ е правилен и законосъобразен.
Неоснователен е доводът в подадената жалба, че доколкото е налице недобросъвестно
поведение на взискателя внесените от него обикновени такси по ТТРЗЧСИ следва да се възложат
в негова тежест. В закона няма предвидена такава правна възможност.
По изложените съображения обжалваният отказ за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя и на начислени такси по ТТРЗЧСИ, обективиран
в съобщение изх.№251850/19.12.2016г.,
следва да се отмени частично по
отношение на начислено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя до размер на 200.00 лв., както и по отношение на начислената пропорционална такса по т.26, б. "в" от ТТРЗЧСИ до размер от 165.68
лв. с вкл. ДДС.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора в настоящото производство основателна се явява изрично
заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата - И.С.И. следва да бъде осъдена
да заплати на „С.” АД сумата от 225.00 лв., реално сторени разноски в
настоящото производство /25.00 лв., платена държавна такса и 200 лв., платено адвокатско възнаграждение,
видно от договор за правна защита и съдействие/. Неоснователно е
направеното от ответника възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирано от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение,
платено по настоящото производство. В случая претендираното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, изчислен съгласно чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери. По отношение на сторените разноски за администриране на
подадената жалба, платени по сметка на ЧСИ, не следва да се присъждат, тъй като
не са сторени в съдебното производство.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „С.” АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.В.К., с адрес: гр.С., ул.”********; длъжник по изпълнително дело №20168500403581
на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, отказ, обективиран в
съобщение изх.№251850/19.12.2016г., В ЧАСТТА, в която са приети на
основание чл.78 във връзка с чл.79 от ГПК разноски по изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение и по отношение на начислената пропорционална такса по т.26, б. "в" от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните
съдебни изпълнители
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя - И.С.И., с ЕГН **********, по
изпълнително дело №20168500403581 на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на
действие СГС, адвокатско възнаграждение от 1100 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело №20168500403581
на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, при материален интерес от 1475.89 лв., дължима на основание т.26, б.”в” от Тарифа за таксите и разноските
към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 165.68 лв. /сто
шестдесет и пет лева и 68 ст./ с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., кв.”******** /чрез адв. А.И./;
да заплати на „С.” АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.В.К., с адрес: гр.С., ул.”********; на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./
|
|