№ 1634
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100502158 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
на А. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес
**************************** против Решение № 2077/27.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 13189/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша", № 201, ОББ Бизнес център, сумата от 4408,63 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № 20R-L431361/LD2018510054 от
29.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК; сумата от 6,68 лева – мораторна неустойка по
договора за кредит за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г. , на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД; сумата от 5,56 лева – обезщетение за забава, начислено по
договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г., на основание
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и се
1
прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който поддържа, че жалбата е бланкетна и не съдържа оплаквания срещу
решението, поради което недопустима, а евентуално неоснователна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени по реда на чл. 415,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК от „Обединена българска банка“ АД срещу А. П.
Б. обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумите от
4408.63 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
20RL431361/LD2018510054 от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва от
заявлението; сумата от 6.68 лева – мораторна неустойка по договора за кредит
за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г.; сумата от 6.25 лева – обезщетение
за забава, начислено по договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до
28.06.2021 г. и 60 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, начислени на основание чл. 18.1.3 от договора, на основание
чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.06.2020 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 20R-L431361/LD2018510054 с ответника А. П. Б., по силата на
който на последния е предоставена сумата от 4500 лева за срок от 60 месеца.
Уговорено е да не се начислява лихвен процент по редовен дълг, а при забава
на плащането на главницата банката да олихвява просрочените суми само с
наказателна лихва в размер на 10 %. Поради неплащане на три месечни
погасителни вноски, съответно с падежи 23.02.2021 г., 23.03.2021 г. и
23.04.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.
21.1.1 от договора. В тази връзка на ответника е връчено уведомително писмо
от 23.05.2021 г. Поради изложеното на 29.06.2021 г. ищецът посочва, че е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 9521/2021 г. на
ВРС. Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдение, че
заявлението е отхвърлено поради ненадлежно връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост. С исковата молба е направено изрично изявление
за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Такъв
2
е постъпил един ден след изтичане на срока, като с него ответникът е оспорил
предявените искове с доводи за ненадлежно уведомяване за предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна
проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с
правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 3 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за отхвърляне на заявлението по чл.417 от ГПК.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въззивното производство се
развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и
заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв
по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността
на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната
жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното
обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически
доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и
основанията за това - процесуални нарушения, включително доказателствена
и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във
връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон.
Допустимите процесуални действия на въззивния съд относно фактическата
страна на спора се определят от поведението на страните, които очертават
неговия обхват пред въззивната инстанция (арг. чл.260, т. 5 и 6; чл. 266, ал. 2
3
и 3; чл. 267, ал.1, чл. 269 ГПК). Въззивният съд не е ограничен от
оплакванията в жалбата само когато служебно проверява допустимостта на
въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно
решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в
случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или
характера на заявеното искане, както и за точното приложение на
императивните материалноправни норми и за правната квалификация на
спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея
конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови
факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното
производство. Бланкетната въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния
съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения; може
да бъде допълнена до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но след това
възможностите на въззивника да сочи пороци на решението, обуславящи
неговата неправилност и във връзка с това да прави доказателствени искания,
са преклудирани. Ако бъде сторено, недопустимо е въззивният съд да се
произнася по нововъведените оплаквания, както и по доказателствените
искания, свързани с установяването и преодоляването на уточнените пороци
на първоинстанционното решение, без значение дали се въвеждат фактически
твърдения и/или се сочат и представят доказателства.
В разглеждания случай въззивната жалба, с която настоящата инстанция
е сезирана, е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно
никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Въведените след срока за обжалване
на първоинстанционното решение оплаквания, не следва да бъдат
разглеждани поради забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Съдът не споделя тези бланкетни оплаквания и намира подадената жалба
за неоснователна. При служебно извършената проверка на
законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, съдът
намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е
нарушил императивни разпоредби на закона. Дадената правна квалификация
на спора кореспондира на наведените в исковата молба фактически
твърдения. Не се констатират пороци на процесния договор, водещи до
неговата частична или пълна недействителност. Същият съответства на
4
всички законоустановени изисквания за форма, шрифт и съдържание.
Възнаградителна лихва не е уговорена, мораторната неустойка е съобразена с
предвидения в чл.33, ал.2 от ЗПК императив. В този смисъл съдът не
констатира при уговаряне на клаузите страните да са се отклонили от
императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя. Извършената
от първоинстанционния съд проверка за неравноправни клаузи е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към
мотивите в тази част. Трайна, еднопосочна и безпротиворечива е актуалната
съдебна практика, че уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост с връчване на препис от исковата молба е факт, който следва да
бъде съобразен по реда на чл.235 от ГПК. Липсват доказателства за плащане
на претендираните вземания, което налага извод за основателност на исковете
в обжалваната част.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция
разноски в размер на 150 лева, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2077/27.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 13189/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която А. П. Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес **************************** е осъден да заплати на
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша", № 89 Б, сумата от 4408,63 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 20R-L431361/LD2018510054
от 29.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК; сумата от 6,68 лева – мораторна неустойка по
договора за кредит за периода от 23.02.2021 г. до 23.06.2021 г., на основание
5
чл. 92, ал. 1 ЗЗД; сумата от 5,56 лева – обезщетение за забава, начислено по
договора за кредит за периода от 24.06.2021 г. до 28.06.2021 г., на основание
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. П. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес
**************************** да заплати на „Обединена българска банка“
АД, ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша" № 89 Б, сумата от 150 лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6