О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер дванадесети април Година
2021 гр. С.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен
състав
На дванадесети април Година 2021
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
АНЕЛИЯ
ИГНАТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Николова в.ч.н. дело номер 53 по
описа на Софийския окръжен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от
пострадалия М.П.М. *** срещу определение от 18.01.2021 г., постановено в
производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 577/20 г. по описа на
районен съд – И., с което е потвърдено постановлението на прокурор при районна
прокуратура - И. от 20.07.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 218/2018 г. по описа на РУ – И. (пр.пр. № 1059/18 г. по описа на РП – И.).
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за необоснованост
на изводите на районния съд, че деянието е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК. Твърди се, че фактическите констатации на първия съд относно
наличието на гъста мъгла и задимяване в района на произшествието са
необосновани от доказателствата по делото, тъй като липсва метеорологична
справка дали по това време е имало мъгла в този район; не е изяснено какви
точно мерки и кога са били взети от изпратения на място полицейски патрул.
Развива се довод, че съставомерният признак на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. „а“ НК – причинените имуществени вреди да са значителни - в този случай
следва да се изведе от общия сбор на причинени имуществени вреди на всички автомобили,
участвали в произшествието. Поддържа се, че разследването е непълно и
недовършено, без да се сочат други обстоятелства, които да са останали
неизяснени.
Предявява се искане за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне за
доразследване.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал.
7 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения
съдебен акт, в качеството му на пострадал от престъплението, за което е
образувано наказателното производство.
Производството пред районния съд е образувано по реда
на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба от пострадалия М.П.М., жалбоподател и
по настоящето дело, срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура –
И. от 20.07.2020 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 218/2018 г. по
описа на РУ – И. (пр.пр. № 1059/18 г. по описа на РП – И.), образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е
приел, че от възникналите при една и съща пътна обстановка четири отделни пътнотранспортни произшествия не са били
причинени при всяко едно от тях значителни имуществени вреди, като по три от
тях не са причинени също и съставомерни телесни повреди /средна или тежка/, а
единствено установената средна телесна повреда е причинена на водача, чието
виновно поведение е в причинна връзка с възникването на ПТП, при което той сам
е пострадал. При тези фактически констатации и изводи прокурорът е приел, че
нито едно от деянията не съставлява престъпление и на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство
Първоинстанционният съд, солидаризирайки се с
фактическите констатации и изводи на прокурора, е приел, че крайният извод на
прокурора относно липса на данни за извършено престъпление е правилен и
обоснован, и е потвърдил обжалваното прокурорско постановление.
Събраните в хода на разследването доказателства
установяват фактическата обстановка, възприета от първия съд и изложена в мотивите
на обжалвания съдебен акт:
Установява се, че на 09.10.2018 г., около 04,40 ч., на
45,500 км от АМ „Т.“, в района на пътен възел М., по посока към гр. П. е имало
гъста мъгла и дим от запалване на сметището на гр. И.. Видимостта в посочения
пътен участък била силно намалена от мъглата и дима, била почти нулева, имало
мирис на дим. В двете посоки на движение в същия пътен участък били поставени
табели, въвеждащи ограничение на максималната скорост за движение до 50 км/ч.
при дим и мъгла. Като допълнителна мярка за осигуряване безопасността на
движението в района при възникналите условия на намалена видимост били изпратени
полицейски екипи от РУ – И. и ОДМВР – С., които били позиционирани в близост до
табелите.
При така сложилите се пътни условия в описания пътен
участък от АМ „Тракия“, а именно намалена видимост от мъгла и дим и въведена с
пътен знак забрана за превишаване на 50 км/ч. при движение на ППС, в платното
за движение по посока към гр. П. възникнали последователно четири
пътнотранспортни произшествия, като жалбоподателят М.М. е участник в едно от
тях, както следва:
При описаните обстоятелства по това време (около 04,40
ч.) свид. Ц. М. се движил по АМ „Т.“ с управлявания от него т.а. „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ****** в посока към гр. П.. Навлизайки в описания пътен
участък със силно намалена видимост, той намалил скоростта на движение на
автомобила, при което бил ударен отзад от движещия се зад него автомобил -
„Фолксваген Шаран“ с рег. № ******. Непосредствено преди удара, автомобилът,
управляван от свид. Ж. М., се е движил със скорост от 70 км/ч., която не е била
съобразена със сложилите се условия на намалена от мъгла и дим видимост и не му
е позволила да спре при възникнала опасност за движението от спрелия пред него
автомобил, с което той е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В
резултат на настъпилото ПТП са били причинени щети и по двата автомобила,
участвали в него. Размерът на щетата, причинена на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ******, управляван от свид. Ц. М., възлиза на 354,90 лв., а размерът на
щетата, причинена на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, управляван от
свид. Ж. М. – 2 804,10 лв. В резултат на произшествието са били причинени
леки телесни повреди на свид. Ц. М. – водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ****** – и на пътуващия с него свид. И. И., и на свид. свид. Ж. М. –
водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******.
Малко след това в описания пътен участък навлязъл т.а.
„ДАФ“ с рег. № ******, с ремарке с рег. № ******, управляван от свид. С. Д..
Свид. С. Д., след като видял полицейския автомобил, намалил скоростта и включил
аварийните светлини. Движейки се така, след около 1 км забелязал спрял
автомобил и спрял зад него. Малко след това бил ударен отзад от л.а. „БМВ 520и“
с рег. № ******, управляван от свид. М.М. (жалбоподателят по настоящото дело).
Непосредствено преди удара автомобилът, управляван от свид. М.М., се е движил
със скорост от 60 км/ч., която не е била съобразена със сложилите се условия на
намалена от мъгла и дим видимост и не му е позволила да спре при възникнала
опасност за движението от спрелия пред него автомобил, с което той е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В резултат на настъпилото ПТП са
били причинени щети и по двата автомобила, участвали в него. Размерът на
щетата, причинена на ремаркето с рег. № ******, теглено от влекач м.„ДАФ“ с
рег. № ******, собственост на „Д.“ ООД, управляван от свид. С. Д., възлиза на 515,79
лв., а размерът на щетата, причинена на л.а. „БМВ 520и“ с рег. № ******,
управляван от свид. М.М. – 6 014,25 лв. В резултат на произшествието е
била причинена лека телесна повреда на свид. М.М. – водачът на л.а. „БМВ 520и“ с рег. № ******.
Малко след това в описания пътен участък навлязъл т.а.
„МАН“ с рег. № ******, управляван от свид. Н. К.. Свид. Н. К. забелязал спрял
пред него автомобил – т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ****** с водач свид. В.
М. Д.. Свид. Н. К. задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил, но въпреки това ударил спрелия пред него автомобил. Непосредствено
преди удара автомобилът, управляван от свид. Н. К., се е движил със скорост около
56 км/ч., която не е била съобразена със сложилите се условия на намалена от
мъгла и дим видимост и не му е позволила да спре при възникнала опасност за
движението от спрелия пред него автомобил, с което той е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В резултат на настъпилото ПТП са били причинени
щети и по двата автомобила, участвали в него. Размерът на щетата, причинена на
т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, управляван от свид. В. М. Д., възлиза
на 781,02 лв., а размерът на щетата, причинена на т.а. „МАН“ с рег. № ******,
собственост на „ЕТ „П.“, управляван от свид. Н. К. – 3 027,38 лв. В
резултат на произшествието е била причинена лека телесна повреда на свид. Р. В.,
която пътувала в т.а. „МАН“ с рег. № ******, а на свид. свид. Н. К. – водачът
на товарния автомобил – е била причинена средна телесна повреда.
Скоро след това в описания пътен участък навлязъл л.а.
м.„Нисан Примера“ с рег. № ******, управляван от свид. Н. Т.. Свид. Н. Т.
забелязал спрял полицейски автомобил с включени светлини и малко след това последвал
удар между управлявания от него автомобил и лявата габаритна страна на
намиращия се в покой влекач м.„ДАФ“ с рег. № ****** – предно ляво колело. Непосредствено
преди удара автомобилът, управляван от свид. Н. Т., се е движил със скорост от 80
км/ч., която не е била съобразена със сложилите се условия на намалена от мъгла
и дим видимост и не му е позволила да спре при възникнала опасност за
движението от спрелия пред него автомобил, с което той е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В резултат на настъпилото ПТП са били причинени
щети по л.а. м.„Нисан Примера“ с рег. № ******, управляван от свид. Н. Т.,
чиито размер възлиза на 1 399,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследването доказателства, посочени изчерпателно от
първия съд. Първият съд е направил изчерпателна и правилна оценка на събраните
доказателствени материали, като неговите фактически изводи почиват на правилата
на формалната логика.
Установената фактическа обстановка изцяло обосновава
правния извод за липса на деяние, съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ НК, обосновал и прекратяването на наказателното производство.
Изводът за липсата на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „а“ НК се обосновава от липсата на данни за това от настъпилите четири
пътнотранспортни произшествия с участието на различни автомобили, респ. водачи,
да са настъпили значителни вреди. В нито един от тези случаи, при това
независимо от факта кой е виновният водач за настъпването на всяко от четирите
пътнотранспортни произшествия, не е осъществен обективния признак на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК – причинените имуществени вреди на
всеки от автомобилите, за които такива са установени, да са значителни. Този
извод е направил и първият съд, като е изложил убедително аргументирани
съображения относно паричната равностойност на този обективен признак, а именно
– не по-малко от 14 МРЗ за страната към момента на извършване на деянието или
не по-малко от 7 140 лв.
Напълно лишени от фактическа и правна подкрепа са
доводите, изложени в жалбата, че размерът на причинените вреди следва да се определи
от общия сбор на щетите, нанесени на всички автомобили. Такова разбиране
очевидно не отчита установената фактология, която сочи четири самостоятелно
реализирани пътнотранспортни произшествия, реализирани от различни лица, което
по начало лимитира отговорността на виновния до размера на вредите, настъпили в
резултат на собственото му виновно поведение. Обратното би нарушило основен
принцип в наказателното право, че наказателната отговорност е лична, с други
думи - никой не може да носи наказателна отговорност за чуждо виновно поведение.
Доколкото данните по делото сочат повреждане на чужди
вещи, причинено по непредпазливост, е налице престъпление по чл. 216, ал. 6,
вр. ал. 1 НК. В този случай наказателното преследване срещу съответно виновните
за това лица може да бъде възбудено по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 218в,
т. 1 НК, респ. лицата, претърпели вреди при описаните обстоятелства, могат да
потърсят обезвредата им по гражданскоправен ред.
Правилен е изводът на първият съд, че в случая не е
осъществено и престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, доколкото не се установява умишлено
повреждане на чужди вещи.
Следва да бъде потвърден като правилен и изводът на
първия съд, че в случая липсват данни за причинени съставомерни по смисъла на
чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК телесни повреди – тежка или средна. Също така
правилно първият съд е отбелязал, че средна телесна повреда е причинена
единствено на свид. Н. К., но същата се явява резултат от собственото му
виновно поведение, с което при описаните по-горе обстоятелства е нарушил
правилата за движение по пътищата.
Първият съд правилно е отбелязал, че причиняването на
лека телесна повреда по непредпазливост не съставлява престъпление по
Наказателния кодекс, но е основание да се ангажира гражданската отговорност на
извършителя по чл. 45 ЗЗД за репариране на причинени вреди.
По повод доводите в жалбата следва да се отбележи още,
че фактите, поставени в основата на решаващия извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление от общ
характер, са в достатъчна степен изяснени и не се налага доизясняването им. В
този смисъл и обстоятелствата, значими за правилното решаване на този въпрос,
са изяснени всестранно, пълно и
обективно, поради което изводът на прокурора за прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление от общ характер е напълно обоснован,
което не налага събиране на други доказателства.
Предвид изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен.
На
основание чл. 243, ал. 8 НПК С. окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2021 г., постановено
по ч.н.д. № 577/20 г. по описа на районен съд – И., с което е потвърдено
постановлението на прокурор при районна прокуратура - И. от 20.07.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 218/2018 г. по описа на РУ –
И. (пр.пр. № 1059/18 г. по описа на РП – И.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.