Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание,
проведено на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 605 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 88/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 15/2017 г. на
РС- гр. Пирдоп е отхвърлен иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 54, ал. 2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, предявен от Ц.П.Е. с ЕГН: **********
***, Д.Т.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Т.Е. с ЕГН: ********** *** срещу Т.И.Е. ***,
Г.Н.Е. ***, Д.Н.В. ***, за признаване правото на собственост и предаване владението
на невладеещите собственици върху част от имоти, погрешно заснети като части от
имоти с идентификатор №388558.3.130 и 388558.3.135 по ККР на гр. К., вместо
като част с имот с идентификатор № 388558.3.129-собственост на ищците, и за
предаване от ответника Т.И.Е. на 44 кв.м. от имот с идентификатор №
388558.3.135 и за предаване от ответниците Г.Н.Е. и Д.Н.В.
на 17. кв.м. от имот с идентификационен номер 388558.3.130 към имота на ищците,
като неоснователен и недоказан. Ищците са осъдени да заплатят на ответниците направени по делото разноски в размер на 900,
00 лева.
Решението е
обжалваното изцяло от ищците в първоинстанционното
производство с доводи за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност.
Излагат съображения, че за имотът е налице несъответствие от около 150 кв.м.,
като имотите на ответниците са се увеличили с тази
разлика. Първоинстанционния съд не взел предвид
представения по делото протокол по адм.д. № 716/2013
г. на АССО и признанието на Ц.Н. какъв размер имат имотите. Позовават се ТР №
3/2010 г. и ТР №8/2014 г. на ВКС. Собствеността на имотите се установявала
освен от съдебното решение за делба, така също и от нотариалните актове, с
които Т.И. и Д. и Г. Н. са придобили собствеността върху имотите. Квадратурата
на 228 кв.м. до 273 кв.м. и от 366 кв.м. до 384 кв.м. се владее от ответниците без правно основание, тъй като границите не
били променяни. По изложените съображения молят за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Релевират възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв. Д..
С отговора
на въззивната жалба ответниците
Т.И.Е., Г.Н.Е. и Д.Н.В. оспорват същата. Сочат, че от заключението на вещото
лице категорично се установявало, че действащата кадастрална карта на гр. К. в
частта й относно границите между процесните имоти
отразява верните имотни граници между имотите, подробно е проследен териториално-устройствения статут на имотите. От всичко
това може да се направи извод, че границата между имота на страните по
кадастралната карта следва да минава по регулационната такава по плана от 1991
г., която е и имотна граница. Оспорват всички останали доводи по същество,
изложени във въззивната жалба. Молят въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, решението потвърдено, като им бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения
срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което
е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Пирдоп е
бил сезиран с предявен от Ц.П.Е. с ЕГН: ********** ***,
Д.Т.Г. с ЕГН: ********** ***, Г.Т.Е. с ЕГН: ********** *** срещу Т.И.Е. ***, Г.Н.Е.
***, Д.Н.В. ***, иск по чл. 108 от ЗС, във вр. с чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване правото на собственост и предаване владението
на невладеещите собственици върху част от имоти, погрешно заснети като части от
имоти с идентификатор №388558.3.130 и 388558.3.135 по ККР на гр. Копривщица,
вместо като част с имот с идентификатор № 388558.3.129-собственост на ищците, и
за предаване от ответника Т.И.Е. на 44 кв.м. от имот с идентификатор №
388558.3.135 и за предаване от ответниците Г.Н.Е. и Д.Н.В.
на 17 кв.м. от имот с идентификационен номер 388558.3.130 към имота на ищците.
В исковата
молба ищците твърдят, че Т. Г.Е., чиито наследници са ищците, е бил собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. К., на ул. „Д.в.“
№ 00, като собствеността на 2/3 ид. ч. от дворното
място в размер на 920 кв.м., без постройките, придобил с покойния си брат Н.Г.Е.,
въз основа на договор да покупко –продажба, извършена
с нотариален акт № 61, том 2, дело № 490/1970 от покойния родственик Г.Т.Е..
Този имот бил поделен чрез съдебна делба
по решение № 395/1973 г. на РС-Пирдоп.
Твърди се, че ответникът Т.И.Е. владее без правно основание 44 кв.м. от
собствения на ищците имот с идентификатор №38558.3.129, заснето погрешно по
КККР към имот с идентификатор 38558.3.135, а Д. и Г. Е. владеят без правно
основание 17 кв.м. от собствения на ищците имот с идентификатор 38558.3.129,
заснето по КККР към имот с идентификатор 38558.3.130. По този начин ответниците са завладяли части от
имот, който не им принадлежи.
С подадения
отговор на исковата молба ответниците оспорват иска с
доводи, че ползват имотите, съобразно извършената делба и документите си за
собственост. Границите са отразени вярно на място и в действащата ККР, без завземане
на части от други имоти, поради което молят за отхвърляне на иска.
След самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
Пред въззивната
инстанция е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.
инж. Д. В.Х., която съдът кредитира в нейната цялост. В резултат на извършената
съпоставка от в.л. на контурите от кадастралната карта и дигитализираните
/оцифрени/ имотни граници, е установено разминаване в
южната и източната част на парцела. Площта на имот 38558.3.130, който е с
квадратура по документ 366 кв.м. и с графична площ 384 кв.м., имот 38558.3.129
е с квадратура по документ 402 кв.м. и с графична площ 407 кв.м., имот
38558.3.135 е с квадратура по документ 228 кв.м. и с графична площ 264 кв.м.
Приложените документи за собственост касаят урегулирани поземлени имоти XIII-285 и XII-284 в кв. 11 по регулационния план на гр. К., одобрен със
Заповед № РД-02-14-453 от 14.12.1987 г. В резултат на съпоставката с одобрените КККР е установено пълно
съответствие относно границите на УПИ XII-284 в кв. 11 /с
квадратура по документ 366 кв.м. и графична площ 387 кв.м./ и ПИ 38558.3.130
/383 кв.м./. Разликата между отчетената площ от цифровия модел и тази по
кадастралната карта е в допустимите нормативни стойности, съгл. заложеното в
чл. 19 от Наредба РД-02-20-5 в сила от 13.01.2017 г. Относно парцел XIII-285 в кв. 11 е констатирана
идентичност на имотните граници с тези, отразени в КККР, с изключение на частта
към УПИ XIV-285
/имот 38558.3.129/,
което е в следствие на извършено изменение на регулационния план, одобрено със
Заповед № РД-110 от 10.05.2003 г. След отчитане на настъпилата промяна е налице
пълно съответствие на кадастър и регулация, касаещо
контурите на имоти 38558.3.129 и 38558.3.135. При сравнение на квадратурите,
отчетени от изработения цифров модел и съответстващите им по действащата
кадастрална карта е констатирано минимално разминаване, което е в допустимите
граници за определяне на площ. За да отговори на въпроса каква е действителната
квадратура на имотите по КККР и площта на имотите в действителни граници, в.л. Д.Х.
е извършил геодезическо заснемане, като е осъществена
съпоставка на получените контури от заснемането и съответстващите им от
кадастралната карта на гр. Копривщица, при което са установени следните площи:
имот с идентификатор № 38558.3.135 по КК е с площ от 273 кв.м., а по геодезическото заснемане 285 кв.м.; имот с идентификатор
38558.3.129 по КК е с площ от 411 кв.м., а по геодезическото
заснемане 412 кв.м.; имот с
идентификатор 38558.3.130 по КК е с площ от 383 кв.м., а по геодезическото
заснемане 365 кв.м.; По отношение на
външните контури на процесните имоти /съответстващи
на имот V-255, кв. 13 по регулационния план,
одобрен със Заповед № 1234 от 14.08.1959 г./ са налице трайно материализирани
имотни граници-масивна ограда, с изключение на частта откъм уличната мрежа и
частта между точки 5-18-17 от геодезическото
заснемане, представено на Приложение № 2 към експертизата. Разграничаването
между имоти с идентификатори 38558.3.135 и
38558.3.129, и 38558.3.129 и 38558.3.130 е осъществено посредством
паянтова /ажурна/ ограда. Констатираните разминавания между местоположението на
контура по КК и тези от извършеното геодезическо
заснемане са в нормативно установените допустими стойности, според чл. 18 от
Наредба № РД-№2-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Според експертизата действителното положение на имотните граници между ПИ
38558.3.135, 38558.3.129 и 38558.3.130 съответства на отразеното в КК на гр.
Копривщица. На Приложение № 3 към експертизата е извършено графично сравнение
на регулационните планове за имотите. Констатирано е, че уличната и дворищната
регулация от 1959 г. и 1972 г. за процесния обхват
напълно съвпадат с кадастралната основа, служеща за изготвянето на съответния
регулационен план. При анализа на дигитализирания
план от 1987 г. е установено, че контурите на процесните
имоти са идентични със съответстващите им от РП 1972 г., представени на Приложение
№ 2 към експертизата. На 10.05.2003 г. е одобрено изменение на плана за
регулация със Заповед № РД-110, касаещо дворищната
регулация между УПИ XIV-285 и УПИ XIII-285 и имащо за цел възстановяване на имотната граница по
плана от 1972 г., съгласно нотариално заверена молба-декларация от 29.07.2002
г.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
На първо място неоснователни са
оплакванията на въззивника, че решението е нищожно,
„защото противоречи на закона, задължителните тълкувателни решения и добрите
нрави“. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Решението на РС-Пирдоп е постановено от съд в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда;
изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по
начин, от който може да
се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са
били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
На следващо място неоснователни
са оплакванията, че съдът не се е съобразил със задължителни тълкувателни
решения на ВКС на РБ. Изводите, до които е достигнал
РС-Пирдоп са
в съответствие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че грешното заснемане
в кадастралната карта на границите на
един недвижим имот не води
до промяна на правата на
собственост върху грешно заснетата част от имота,
защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително
действие. При уважен иск за ревандикация ищецът може да
ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника,
без да изчаква
провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на
подробния устройствен план.
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Искът по
чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице,
което владее вещта без правно
основание. За да
бъде уважен този иск, ищеца
следва да докаже кумулативното наличие на три
предпоставки: че е собственик на вещта-предмет
на иска; че вещта се
намира във владението или държането на ответника
и че ответника владее
или държи вещта без правно
основание.
Искът по чл. 108 от ЗС е допустим
с оглед твърденията на ищеца Т. Г. Е.
/починал в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците му по
закон-Ц.П.Е., Д.Т.Г. и Г.Т.Е./, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. К., на ул. „Д.в.“ № 00, поземлен имот с
идентификатор 38558.3.129 по ККР на гр. К., на конкретно основание и че ответниците владеят части от този имот без основание.
Не се спори между страните,
че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 38558.3.129, а ответниците са собственици на ПИ с идентификатор 38558.3.130
и 38558.3.135 по
ККР на гр. К.. Спорен е въпроса дали ищците са собственици на 44 кв.м.,
отразени в ККР към имот №388558.3.135, която част се владее от Т.И.Е. без
основание и дали ищците са собственици на 17 кв.м., отразени в ККР към имот
№388558.3.130 и ответниците Г.Н.Е. и Д.Н.В.
владеят тази част без правно основание,
с оглед на което ищците не могат да упражняват правото си на собственост в
пълен обем.
От заключението на техническата
експертиза на инж. Д. В.Х., което съдът
кредитира като компетентно изготвено, безспорно се установява, че площта на
имот 38558.3.130 от 383 кв.м. /по скица/ е с квадратура по документ 366 кв.м. и
с графична площ 384 кв.м., имот 38558.3.129 от 411 кв.м. /по скица/ е с квадратура по документ 402 кв.м. и с
графична площ 407 кв.м., имот 38558.3.135 от 273 кв.м. /по скица/ е с квадратура
по документ 228 кв.м. и с графична площ 264 кв.м. Приложените документи за
собственост касаят урегулирани поземлени имоти XIII-285 и XII-284 в кв. 11 по регулационния план на гр. К., одобрен със
Заповед № РД-02-14-453 от 14.12.1987 г. В резултат на съпоставката с одобрените КККР е установено пълно
съответствие относно границите на УПИ XII-284 в кв. 11 /с
квадратура по документ 366 кв.м. и графична площ 387 кв.м./ и ПИ 38558.3.130
/383 кв.м./. Разликата между отчетената площ от цифровия модел и тази по
кадастралната карта е в допустимите нормативни стойности, съгл. заложеното в
чл. 19 от Наредба РД-02-20-5 в сила от 13.01.2017 г. Относно парцел XIII-285 в кв. 11 е констатирана
идентичност на имотните граници с тези, отразени в КККР, с изключение на частта
към УПИ XIV-285
/имот 38558.3.129/,
което е в следствие на извършено изменение на регулационния план, одобрено със
Заповед № РД-110 от 10.05.2003 г. След отчитане на настъпилата промяна е налице
пълно съответствие на кадастър и регулация, касаещо контурите
на имоти 38558.3.129 и 38558.3.135. При сравнение на квадратурите, отчетени от
изработения цифров модел и съответстващите им по действащата кадастрална карта
е констатирано минимално разминаване, което е в допустимите граници за
определяне на площ. За да отговори на въпроса каква е действителната квадратура
на имотите по КККР и площта на имотите в действителни граници, в.л. Д.Х. е
извършил геодезическо заснемане, като е осъществена
съпоставка на получените контури от заснемането и съответстващите им от
кадастралната карта на гр. К., при което са установени следните площи: имот с
идентификатор № 38558.3.135 по КК е с площ от 273 кв.м., а по геодезическото заснемане 285 кв.м.; имот с идентификатор
38558.3.129 по КК е с площ от 411 кв.м., а по геодезическото
заснемане 412 кв.м.; имот с
идентификатор 38558.3.130 по КК е с площ от 383 кв.м., а по геодезическото
заснемане 365 кв.м.; По отношение на
външните контури на процесните имоти /съответстващи
на имот V-255, кв. 13 по регулационния план,
одобрен със Заповед № 1234 от 14.08.1959 г./ са налице трайно материализирани
имотни граници-масивна ограда, с изключение на частта откъм уличната мрежа и
частта между точки 5-18-17 от геодезическото
заснемане, представено на Приложение № 2 към експертизата. Разграничаването
между имоти с идентификатори 38558.3.135 и
38558.3.129, и 38558.3.129 и 38558.3.130 е осъществено посредством
паянтова /ажурна/ ограда. Констатираните разминавания между местоположението на
контура по КК и тези от извършеното геодезическо
заснемане са в нормативно установените допустими стойности, според чл. 18 от
Наредба № РД-№2-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Според експертизата действителното положение на имотните граници между ПИ
38558.3.135, 38558.3.129 и 38558.3.130 съответства на отразеното в КК на гр. К..
На Приложение № 3 към експертизата е извършено графично сравнение на
регулационните планове за имотите. Констатирано е, че уличната е дворищната
регулация от 1959 г. и 1972 г. за процесния обхват
напълно съвпадат с кадастралната основа, служеща за изготвянето на съответния
регулационен план. При анализа на дигитализирания
план от 1987 г. е установено, че контурите на процесните
имоти са идентични със съответстващите им от РП 1972 г., представени на Приожение № 2 към експертизата. На 10.05.2003 г. е одобрено
изменение на плана за регулация със Заповед № РД-110, касаещо
дворищната регулация между УПИ XIV-285 и УПИ XIII-285 и имащо за цел възстановяване на
имотната граница по плана от 1972 г., съгласно нотариално заверена
молба-декларация от 29.07.2002 г. В проведеното открито съдебно заседание на
10.06.2020 г., вещото лице допълва отговора на въпрос № 4, като посочва, че
регулацията е приложена по заповедта от 1987 г. и е действаща по настоящем, вкл. с изменението от 2003 г. Границата между
имоти с № 38558.3.129 и № 38558.3.135 е по линията на последното изменение на
регулацията от 2003 година, при източната граница на имот № 38558.3.135 е
налично отклонение, което е в границите на допустимото.
В случая експерта дава
заключение, че разликата е в рамките на допустимата точност и от техническа
гледна точка няма навлизане в имотите.
Ето защо липсва втората предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск – вещта да се
намира във владение на ответниците, поради което иска
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение.Ето защо, на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като за този
си извод, на основание чл.
272 от ГПК, Окръжен
съд препраща към мотивите на
първостепенния съд, които, са правилни
и законосъобразни.
С оглед изхода на делото въззивниците Ц.П.Е., Г.Т.Е. и Д.Т.Г. следва да бъдат осъдени
да заплатят на Т.И.Е., Г.Н.Е. и Д.Н.В. разноски в размер на 600, 00 лв.
/шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Релевираното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемите страни е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за производството
пред СОС е в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 12.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 15/2017 г. по описа на РС-гр. Пирдоп.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, Ц.П.Е. с ЕГН: ********** ***; Д.Т.Г. с ЕГН: ********** ***; Г.Т.Е.
с ЕГН: ********** *** да заплатят на Т.И.Е., адрес:г***; Г.Н.Е., адрес ***; Д.Н.В., адрес: ***, сумата от 600,00
лв. /шестстотин лева/ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.