Решение по дело №759/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 295
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20204430200759
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

р  е  ш  е  н  и  е

гр. Плевен, 26.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на осми юне през две хиляди и двадесета година в състав

                                                         

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

                                             

и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                  и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 759 по описа за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0938-000268 от 24.01.2020 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП на М.З.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 ЗДП във вр.с чл.6 от Наредба № 11/2001 година на МРРБ .

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от *** Г. ***, ПлАК. Последният подържа изцяло така депозираната жалба и доводите, изтъкнати в нея. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незоконсъобразно тъй като липсва извършено нарушение предвид представените по делото писмени доказателства за това, че към датата на проверката жалбоподателят е притежавал следващото се разрешение от Агенция „ Пътна инфраструктура“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.      

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в  съдебно заседание. Последният не изразява становище по делото.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от  приложените по делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за извършени нарушение по ЗДП.

На 14.01.2020 година жалбоподателят управлявал колесен трактор марка „ ***“ с рег. № ***, собственост на „ ***. . Движел се по републиканската пътна мрежа на главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград.

На км 86 + 833 на същият път жалбоподателят бил спрян за проверка от ***. ***. В хода на същата и посредством ролетка, *** установили, че общата ширина на превозното средство е 4,40 метла при максимално допустима обща такава от 2,50 метра съгласно чл. 5 от Наредба № 11/2001 година на МРРБ. Изискали от водача да представи издадено надлежно разрешително от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по Републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване. Водачът не представил такова.  За констатираното обстоятелство на жалбоподателят бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ, а именно: управлява по първокласен път І – 3 пътно превозно средство – колесен трактор с размери,  надвишаващи нормите, установени от МРРБ  като с това създава опасност за движението. Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Същият го подписал без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 500 лева   за извършено нарушение по  чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. с чл.5 от  Наредба № 11/2001 година на МРРБ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 20-0938-000268 от 24.01.2020 година на ***; акт за установяване на административно нарушение № 250783 от 14.01.2020 година на ***; заверено копие от Разрешително № РИ-179 от 09.01.2020 година на Агенция „Пътна инфраструктура“; справка за нарушител на името на жалбоподателя М.З.Т.; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на възприетите от съда по горе  факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Г.Р. и М.Н., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

 

Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства установява допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно точка 1 от същата разпоредба широчината на всички ППС – та не следва да надвишава 2,55 м/ освен за предвидените нарочни изключения в наредбата/.

Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че къч датата на проверката ширината на колесния трактор, управляван от жалбоподателят имал ширина от 4,40 метра, далеч надхвърляща максимално допустимата.

Съгласно  чл. 8 ал. 3 от Наредбата, колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно разрешително, валидно за посочената в  заявлението по образец област и граничещите с нея области, издадено от администрацията,управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6.

Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че на посочената в акта и наказателното постановление дата, жалбоподателят управлявал колесен трактор на по републиканската пътна мрежа на главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград. Безспорно установено е и че за управляваното ППС колесен трактор марка „ ***“ с рег. № ***, собственост на „ *** има издадено Разрешително № РИ-179 от 09.01.2020 година на Агенция „Пътна инфраструктура“. Главен път І-3  - Гара бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград обаче попада в списъка на пътищата, посочен приложение № 6 към чл. 8 ал. 3 от Наредба № 11 на МРРБ,  за които едногодишното разрешително за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделскотостопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника НЕ ВАЖИ.

          Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на проверката, жалбоподателя се е движил по републиканската пътна мрежа с колесен трактор, чиято ширина е надвишавала нормативно установените норми за това, с което е  осъществил състава на нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП.

Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление, с което на М.З.Т. *** е наложена глоба в размер на 500 лева е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. с чл.5 от Наредба №11 на МРРБ, осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът намери, че наказателното постановление е издадено  в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в съответствие с тежестта на извършеното нарушение, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р  Е  Ш  И  :

         

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-000268 от 24.01.2020 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП на М.З.Т. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 ЗДП във вр.с чл.6 от Наредба № 11/2001 година на МРРБ .

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: