Р Е Ш Е Н И Е
№ 4505, 21.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.12.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6342 по описа на съда за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му ....... А.Т., твърди, че на 02.04.2018 г.
получил от частен съдебен изпълнител ....... покани за доброволно изпълнение по
изпълнителни дела, взискател по които е А.Г. : № .../2018 г., образувано за принудително събиране на вземане в
размер на 165 лева - присъдени в полза на третото лице Г.И.К. срещу дружеството
разноски по в. ч. гр. д. № ....по описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за 2013
г.; № .../2018 г., образувано за
принудително събиране на вземане в размер на 300 лева - присъдени в полза на
третото лице Г.И.К. срещу дръжеството разноски по в. ч. гр. д. №. .... по описа
на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г.; № .../2018 г., образувано за принудително събиране на вземане в
размер на 115 лева - присъдени в полза на третото лице Г.И.К. срещу дружеството
разноски по в. ч. гр. д. № ... по описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013
г. и № .../2018 г., образувано за
принудително събиране на вземане в размер на 800 лева - присъдени в полза на
третото лице Г.И.К. срещу дружеството разноски по гр. д. № .... по описа на Районен
съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., които вземания са прехвърлени на А.Г. от
третото лице Г.И.К. посредством сключени помежду им на 14.06.2016 г. договори
за цесия. Твърди се още, че горните вземания, възлизащи в общ размер на 1380
лева, не се дължат на ответницата, тъй като още преди датата на образуване на
четирите изпълнителни дела същите са погасени чрез извършено от дружеството прихващане
със следните негови вземания срещу третото лице Г.К. : за сумата от 500.99 лева
- част от главница, присъдена с влязло в сила решение постановено по гр. д. №
.....по описа на Районен съд - ....., ..... гр. с за 2013 г.; за сумата от
701.66 лева - част от законната и мораторна лихва върху тази главница,
присъдени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № .....по описа на
Районен съд - ....., ..... гр. с за 2013 г.; за сумата от 96.17 лева – разноски
присъдени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № .....по описа на
Районен съд - ....., ..... гр. с за
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 2/8
2013
г.; за сумата от 25 лева – разноски, присъдени по ч. гр. д. № .... по описа на
Районен съд – ......за 2013 г., както и за сумата от 56.18 лева – разноски,
присъдени по гр. д. № .... по описа на Районен съд – ....., .... гр. с. за 2013
г., което прихващане е извършено с изявление, обективирано в писмо изх. № .../12.04.2018
г., получено от третото лице К. на 18.04.2018 г. Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка и тъй като ищецът не се е съгласявал с прехвърлянето на процесните
четири вземания от Г.К. на А.Г., то той моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че не ги дължи на ответницата, а в случай на
отхвърляне на така предявените искове, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че не дължи на ответницата сумата от 115 лева –
присъдени в полза на третото лице Г.К. разноски по в. ч. гр. д. № ... по описа на
Окръжен съд – .......за 2013 г., за чието принудително събиране е образувано
изп. д. № ... по описа на ЧСИ .......за 2018 г., тъй като това вземане е
погасено по давност. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени главни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК и евентуален иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответницата А.Д.Г. с ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощника й адвокат Г.Б., не оспорва, че за принудителното
събиране на описаните в исковата молба вземания, които са й прехвърлени от
третото лице Г.К. посредством сключени помежду им на 14.06.2014 г. четири договора
за цесия, са образувани изпълнителни дела №№ ..., ..., ... и ... по описа на
ЧСИ ....... за 2018 г., но твърди, че : за прехвърлянето на горните вземания
дружеството е уведомено от стария кредитор съответно на 24.06.2016 г., на
29.06.2016 г., на 16.06.2016 г. и на 21.06.2016 г., но в разумен срок то не е
отправило волеизявление нито до цедента, нито до цесионера, че не е съгласно с
така извършените прехвърляния на вземания и че се противопоставя на същите,
поради което направеното от ищеца прихващане след датата на получаване на
поканите за доброволно изпълнение е недопустимо и неоснователно; процесните 4
изпълнителни дела са образувани в почти последния възможен срок преди датата на
изтичане на 5- годишния давностен срок, поради което не е погасено правото на
принудително изпълнение за вземането в размер на 115 лева, предмет на
предявения при условията на евентуалност иск, поради което моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното :
Не е налице спор, а и се установява
от приложените за послужване към настоящото дело гр. д. №№ : .... по описа на
Районен съд – ....., ... гр. с. за 2013 г., .... по описа на Районен съд –
....., ... гр. с. за 2013 г., .... по описа на Районен съд – ....., .... гр. с.
за 2013 г., ..... по описа на Районен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г. и .....
по описа на Районен съд – ....., ,
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 3/8
...
гр. с. за 2013 г., а също и от разпечатката от деловодната програма на Районен
съд - .....за ч. гр. д. № ..... по описа на съда, ....гр. с. за 2009 г., че :
с определение № .../10.07.2013 г., постановено по в.
ч. гр. д. № ....по описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за 2013 г., влязло
в сила на 10.07.2013 г., „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено да заплати
на третото лице Г.И.К. сумата от 165 лв. разноски пред въззивната инстанция;
с определение № ..../07.05.2013 г. постановено по в.
ч. гр. д. №. .... по описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г.,
влязло в сила 07.05.2013 г., „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено да
заплати на третото лице Г.И.К. сумата от 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение;
с определение от 10.04.2013 г. постановено по в. ч.
гр. д. № ... по описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., влязло в
сила на 10.04.2013 г., „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено да заплати на
третото лице Г.И.К. сумата от 115 лева разноски /разпечатка от деловодната програма
на Районен съд – ......, листове 95 и 96 от делото/;
с решение № .../24.02.2014 г. постановено по гр. д. № .... по описа на Районен
съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., влязло в сила на 16.06.2014 г., „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД е осъдено да заплати на третото лице Г.И.К. сумата
от 800 лева за адвокатско възнаграждение;
с решение № ../06.01.2014 г. постановено по гр. д. №
.....по описа на Районен съд – ....., ..... гр. с. за 2013 г., влязло в сила на
04.02.2014 г., е признато за установено, че третото лице Г.И.К. дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД : сумата от 985.22 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2006 г. – 30.04.2007 г. ведно със законната
лихва от 21.02.2008 г. до окончателното й изплащане; сумата от 111.57 лв. –
обезщетения за забава за периода 01.12.2006 г. – 24.01.2008 г., за които
вземания дружеството се е снабдило с изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./, както и е осъдено да заплати на
дружеството сумата от 455.80 лв. разноски;
с решение № ..../07.04.2014 г. постановено по гр. д. №
.... по описа на Районен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., влязло в сила на
29.04.2014 г., е признато за установено, че третото лице Г.И.К. дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД : сумата от 709.01 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.08.2011 г. – 31.10.2012 г. ведно със законната
лихва от 25.06.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата от 93.06 лв. –
обезщетения за забава за периода 01.10.2011 г. – 24.06.2013 г., за които
вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .....по описа на Районен съд – .....,
.... гр. с. за 2013 г., както и е осъдено да заплати на дружеството сумата от
405 лв. разноски по производството;
Видно от представените с отговора на исковата молба
заверени преписи на четири договора за цесия от 14.06.2016 г., четири
уведомления и четири
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 4/8
известия
за доставяне /листове 59 – 72 от делото/ на 14.06.2016 г. третото лице Г.К. и
ответницата А.Г. са сключили четири договора, имащи за предмет : първият от тях
- прехвърляне на вземането на К.срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
разноски в размер на 165 лв., присъдени с определение № .../10.07.2013 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № ....по описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за
2013 г., като за цесията ищецът е уведомен от третото лице К.на 24.06.2016 г.;
вторият от тях – прехвърляне на вземането на К.срещу „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., присъдено с
определение № ..../07.05.2013 г. постановено по в. ч. гр. д. №. .... по описа
на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., като за цесията ищецът е
уведомен от третото лице К.на 29.06.2016 г.; третият от тях – прехвърляне на
вземането на К.срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за разноски в размер на
115 лв., присъдени с определение от 10.04.2013 г. постановено по в. ч. гр. д. №
... по описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., като за цесията
ищецът е уведомен от третото лице К.на 16.06.2016 г.; четвъртият от тях – прехвърляне
на вземането на К.срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., присъдено с решение № .../24.02.2014 г. постановено по гр. д. № .... по описа на Районен
съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., като за цесията ищецът е уведомен от
третото лице К.на 21.06.2016 г.
Не се спори още, а и видно от приетите като
доказателства заверени преписи на изп. д. №№ ..., ..., ... и ... по описа на
ЧСИ рег. № ... – .........., за 2018 г., за принудителното събиране на горните четири
вземания по молби на ответницата от 29.03.2018 г. до ЧСИ ....... на същата дата
са образувани съответно изп. д. №№ .../18 г., .../18 г., .../18 г. и .../18 г.,
по които дружеството, в качеството му на длъжник по тях, е получило поканите за
доброволно изпълнение на 02.04.2018 г.
В унисон с твърдението на ищеца от писмените
доказателства, представени с исковата молба се констатира, че след датата на
получаване на поканите за доброволно изпълнение по четирите изпълнителни дела,
на 12.04.2018 г. е изпратил писмо изх. № ... /лист 23 от делото/ до третото
лице Г.К., в което се съдържа изявление на представител на дружеството, че
извършва прихващане на следните свои вземания
: за сумата от 500.99 лева - част от главница, присъдена с влязло в сила решение
постановено по гр. д. № .....по описа на Районен съд - ....., ..... гр. с за
2013 г.; за сумата от 701.66 лева - част от законната и мораторна лихва върху
тази главница, присъдени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № .....по
описа на Районен съд - ....., ..... гр. с за 2013 г.; за сумата от 96.17 лева –
разноски присъдени с влязло в сила решение постановено по гр. д. № .....по
описа на Районен съд - ....., ..... гр. с за 2013 г.; за сумата от 25 лева –
разноски, присъдени по ч. гр. д. № .... по описа на Районен съд – ......за 2013
г., както и за сумата от 56.18 лева – разноски, присъдени по гр. д. № .... по
описа на Районен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., срещу задълженията си,
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 5/8
възлизащи в общ размер на 1380 лв., от които : за разноски в размер на 165 лв.,
присъдени с определение № .../10.07.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № ....по
описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за 2013 г.; за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., присъдено с определение № ..../07.05.2013
г. постановено по в. ч. гр. д. №. .... по описа на Окръжен съд – ....., ....
гр. с. за 2013 г.; за разноски в размер на 115 лв., присъдени с определение от
10.04.2013 г. постановено по в. ч. гр. д. № ... по описа на Окръжен съд –
....., .... гр. с. за 2013 г. и за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., присъдено с решение № .../24.02.2014
г. постановено по гр. д. № .... по описа на Районен съд – ....., ....
гр. с. за 2013 г., като това писмо е получено от третото лице Г.К. на
18.04.2018 г. /заверен препис на известие за доставяне лист 24 от делото/.
Налице е спор
относно допустимостта на изпълнителния процес с оглед на твърдението на ищеца,
че към датата на образуване на четирите изпълнителни дела взискателят –
ответник в настоящото производство, не разполага с изпълняеми права, тъй като
същите са погасени чрез прихващане.
Материалноправната уредба на компенсацията като способ
за погасяване на задължения се съдържа в разпоредбите на чл. 103, чл. 104 и чл.
105 ЗЗД, според които предпоставките на прихващането са : наличие на два дълга;
идентичност на субектите по двете правоотношения; еднородност и заместимост на
двата насрещни дълга; изискуемост на активното вземане; ликвидност – необходимо
е насрещните вземания да са безспорно установени по основание и размер;
действителност на вземанията, като компенсацията се извършва с едностранно
изявление на един от двамата длъжници отправено до насрещния длъжник, а двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши. От изискването за идентичност на субектите по двете правоотношения
законът – чл. 103, ал. 3 ЗЗД, допуска изключение, като предоставя възможност в
случай на прехвърляне на едно от вземанията длъжникът да компенсира
задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, ако не е дал
съгласие за цесията. Това е така, тъй като последният не е страна по прехвърлителната
сделка и промяната на кредитора не може да му бъде противопоставена, освен ако
не я е приел. Така погасителният ефект на направеното прихващане ще настъпи от
момента, в който са били налице предпоставките за погасяване на насрещните
задължения.
Установи се по-горе в
настоящото изложение, че към 16.06.2014 г. ищецът е имал към третото лице Г.К.
задължения в общ размер на 1380 лв., установени по основание и размер с
окончателни съдебни актове, последният от които влязъл в сила на 16.06.2014 г.,
постановени по в. ч. гр. д. № ....по
описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за 2013 г., по в. ч. гр. д. №. .... по
описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., по в. ч. гр. д. № ... по
описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г. и по гр. д. № .... по
описа на Районен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г. Съответно ищецът е имал и
вземания от К.към 16.06.2014 г. в много по-голям размер, установени по
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 6/8
основание и размер с окончателни съдебни актове,
постановени по гр. д. № .....по описа на Районен
съд – ....., ..... гр. с. за 2013 г. и по гр. д. № .... по описа на Районен съд
– ....., .... гр. с. за 2013 г.
Същевременно липсват данни по делото ищецът да е
изразил съгласие с извършеното от К.прехвърляне на горните вземания в общ
размер на 1380 лв. на ответницата по делото, т. е. той да се е отказал от
своите възражения срещу стария кредитор. Не намира опора в закона разбирането
на ответната страна изразено в депозирания по делото отговор, че щом в
разумен срок длъжникът /в случая ищецът/
не е отправил волеизявление нито до цедента, нито до цесионера относно това, че
не е съгласен с така извършените прехвърляния и че се противопоставя на същите,
то следва да се счита, че прехвърлянето е породило действие и прихващането
извършено в хода на висящото изпълнително производство е недопустимо и
неоснователно. Законът – чл. 103, ал. 3 ЗЗД, е ясен и категоричен – щом
длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Следователно, по
аргумент за противното, ако не се е съгласил, той винаги може да прихване, ако
са налице предпоставките за извършване на компенсация, като законът не вменява
задължение на длъжника да изразява съгласие/несъгласие с прехвърлянето, както и
не приравнява липсата на изявление за несъгласие на съгласие.
Щом ищецът не се е
съгласил с извършените четири цесии, а компенсацията на вземанията му от К.срещу
задълженията му към него е била възможна към 16.06.2014 г., то с факта на
получаване на компенсационното изявление на дружеството от третото лице К.на
18.04.2018 г., в хода на изпълнителното производство по изп. д. №№ .../18 г.,
../18 г., .../18 г. и .../18 г. е извършена компенсация на насрещните им
вземания, описани по-горе в настоящото изложение, като погасителният ефект е
настъпил от момента, в който са били налице предпоставките за погасяване на
насрещните задължения – 16.06.2014 г.
А тъй като вземанията са погасени, то не е
налице една от материалноправните предпоставки за допустимост на изпълнителния
процес, а именно - съществуване на процесните изпълняеми права, тъй като същите
са погасени чрез прихващане.
Предвид гореизложеното предявените
главни отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 220 лв. разноски за заплатени по производството държавни такси за образуване
на делото и за издаване на обезпечителни заповеди.
На основание чл. 78, ал.
8 ГПК с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 Наредба за
плащането на правната помощ, към който препраща чл. 37, ал. 1 ЗПП ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 150 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт, т. е. с 50 лв. повече от минималния дължим размер с
оглед на не малката фактология по делото.
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 7/8
Предвид гореизложеното
съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, не дължи на А.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 165 лв. -
разноски пред въззивната инстанция, за плащането на която сума в полза на Г.И.К.
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено с определение № .../10.07.2013 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № ....по описа на Окръжен съд – ....., ... гр. с. за
2013 г., което вземане е прехвърлено от Г.К. на А.Д.Г. посредством сключен
помежду им на 14.06.2016 г. Договор за цесия и за принудителното събиране на
което е образувано изпълнително дело № ...по описа на ЧСИ рег. № ... –
.........., за 2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, не дължи на А.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, за плащането на която сума в полза на Г.И.К. „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД е осъдено с определение № ..../07.05.2013 г. постановено по в.
ч. гр. д. №. .... по описа на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г.,
което вземане е прехвърлено от Г.К. на А.Д.Г. посредством сключен помежду им на
14.06.2016 г. Договор за цесия и за принудителното събиране на което е
образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ рег. № ... – .........., за
2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, не дължи на А.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 115 лв. –
разноски, за плащането на която сума в полза на Г.И.К. „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД е осъдено с
определение от 10.04.2013 г. постановено по в. ч. гр. д. № ... по описа
на Окръжен съд – ....., .... гр. с. за 2013 г., което вземане е прехвърлено от Г.К.
на А.Д.Г. посредством сключен помежду им на 14.06.2016 г. Договор за цесия и за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително дело № ...по описа
на ЧСИ рег. № ... – .........., за 2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес
на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, не дължи на А.Д.Г. с ЕГН **********,***
Продължение на решение по гр. д. № 6342/18 г. на РСПд
– стр. 8/8
3,
ап. 8, сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение, за плащането на която
сума в полза на Г.И.К. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено с решение № .../24.02.2014 г. постановено по гр. д. № .... по описа на Районен
съд – ....., .... гр. с. за 2013 г.,
което вземане е прехвърлено от Г.К. на А.Д.Г. посредством сключен
помежду им на 14.06.2016 г. Договор за цесия и за принудителното събиране на
което е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ рег. № ... –
.........., за 2018 г.
ОСЪЖДА да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо
Г. Данов” № 37, сумата от 220 лв. разноски за заплатени по производството
държавни такси и сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ