Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИКОЛОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело
№5863/2020г. по описа на Районен съд
Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
на „Б.Д.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от главния изпълнителен директор *** и изп.директор ***, чрез главен
юрисконсулт на Б.Д.“ АД *** ***, съдебен адрес:***, против В.П.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в
исковата молба, че „Експресбанк“ АД (предходно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“) е предоставила на В.П.П. потребителски кредит по силата на Договор за кредит еспресо №
376548 от 24.06.2014г. в размер на 5000
лв. Кредитът бил усвоен по сметка № ***. Срокът на договора бил до 12.07.2020г.
, като падежното число по кредита било всяко 12 число на месеца. Твърди се, че
банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.10 и чл.11
от част 2 от договора за кредит с оглед забава на дължимите вноски от
м.12.2015г. Твърди се, че кредитополучателят бил уведомен на 15.11.2016г., че в
срок до 07.12.2016г. следва да заплати
доброволно дължимите суми вкл. начисленото обезщетение за забава в размер на
22,35 лв. Твърди се, че за дължимите
суми „Експресбанк“ АД подало заявление по чл.417 ГПК и се снабдило със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9444/2016г. по описа на РС Плевен.Иска се от съда да
признае за установено съществуването на вземания в полза на ищеца против В.П.П. с ЕГН **********, за сумата от 4158,54
лв. – главница по Договор за кредит експресо № 376548/24.06.2014г. ; сумата от
146,69 лв.- договорна лихва за периода от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата
от 22,35 лв. – обезщетение за забава от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата от
6,63 лв.- обезщетение за забава за периода от 09.12.2016г. до 13.12.2016г.;
сумата от 12,13 лв. – застрахователни премии от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.,
дължими на основание чл.15 от част I от договора,за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. № 9444/2020г. по
описа на РС Плевен.
С определение № 260324/03.02.2021г. за особен
представител на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначена адв. Е.М. ***.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт ***, който поддържа исковата молба и моли съда
да я уважи изцяло като основателна и
доказана.
Ответникът се
представлява от особения представител адв. Е.М. ***, която взема становище
за основателност на исковете.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№9444/2016г. описа на РС-Плевен, че на 15.12.2016г. „Сосиете Женерал
Експресбанк“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК против В.П.П., както и че в хода на
производството била издадена Заповед №5918/16.12.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. № 9444/2016г. по описа на РС - Плевен, с която съдът разпоредил
на длъжника да
заплати на кредитора сумата от 4158,54 лв. – главница по Договор за
кредит експресо № 376548/24.06.2014г. ; сумата от 146,69 лв.- договорна лихва
за периода от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата от 22,35 лв. – обезщетение
за забава от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата от 6,63 лв.- обезщетение за
забава за периода от 09.12.2016г. до 13.12.2016г.; сумата от 12,13 лв. –
застрахователни премии от 12.12.2015г. до 09.12.2016г., както
и сумата от 86,93 лв. деловодни разноски. Заповедта била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №261819/12.10.2020г. заявителят бил
уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
правото си. Съобщението било получено на 19.10.2020г. С искова молба вх.№266186/04.11.2020г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото
гражданско дело №5863/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно е по делото и се установява от
представеното заверено копие на удостоверение изх.№
202020504100105/04.05.2020г., че „Експресбанк“
с ЕИК ********* е преобразувано чрез вливане в „Б.Д.“ АД.
Известно е на съда и не се
спори между страните, че предходното наименование на „Експресбанк“ АД е „Сосиете Женерал Експресбанк“.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищцовото дружество и неоспорено от ответника заверено копие на Договор за кредит експресо
№ 376548 и Приложение № 1 към него, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“, в
качеството на кредитор, от една страна и
В.П.П., в качеството на кредитополучател, от друга бил
сключен договор, по силата на който банката следвало да предостави
потребителски кредит на длъжника в размер на 5000 лв. , за срок до 12.07.2020г. , като погасяването
следвало да се извършва по погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
договора. Било уговорено погасяване на задълженията чрез месечни анюитетни
вноски в размерна 97,47 лв. за период от
72 месеца, като падежът на всяка вноска и лихви бил 12 –то число на съответния
месец. Номиналният лихвен процент, който бил уговорен бил 10,45 % , увеличен с
надбавка от 4,90 пункта на година, а лихвеният процент на ден бил в размер на
0,0290 % изчислен към момента на сключване на договора. Годишният процент на
разходите бил уговорен на 14,13 %. При сключване на договора П. избрал и
сключване на застраховка „Живот“ като
разходите за застраховката били уговорени на сумата от 244,32 лв.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, въз основа на
какво основание и в какъв размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба
твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца срещу ответника на сумата от 4158,54 лв. – главница по Договор
за кредит експресо № 376548/24.06.2014г. ; сумата от 146,69 лв.- договорна
лихва за периода от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата от 22,35 лв. –
обезщетение за забава от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.; сумата от 6,63 лв.-
обезщетение за забава за периода от 09.12.2016г. до 13.12.2016г.; сумата от
12,13 лв. – застрахователни премии от 12.12.2015г. до 09.12.2016г., дължими на
основание чл.15 от част I от договора,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. № 9444/2020г. по описа на РС
Плевен.
За разрешаване
на спорните по делото въпроси е назначена и изготвена съдебно счетоводна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, размерът на кредита по
Договор за кредитно експресо № 276547/24.06.2014г. е в 5000 лв. като е усвоен
на 24.06.2014г. Заключението на вещото
лице е, че в периода от 24.06.2014г. до 25.01.2016г. ответникът е заплатил сума
в размер на 841,46 лв. за главница. Към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК длъжникът е дължал следните суми:
4158,54 лв. за главница, сумата
от 149,08 лв. възнаградителни лихви за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2016г., сумата от 13
лв. застрахователни премии, сумата от 22,35 лв. наказателни лихви до
09.12.2016г. и законна лихва от 13.12.2016г. до 15.12.2016г. – 3,47 лв. Видно от заключението на вещото лице вноската с падеж 12.03.2015г. е платена със закъснение на 10.06.2015г.
и след това направените вноски се плащат със забава, а с тази от 25.01.2016г.
се плащат вноски за месеците 08,09,10 и 11 от 2015г. и частично за месец 12.2015. Последното
плащане на длъжника по погасителния план е било на 25.01.2016. по главницата и
13.09.2016г. за дължимите лихви и застрахователни премии. Съдът кредитира
изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно,
съответстващо на писмените доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение.
В
конкретния случай ищецът доказа, че между
„ Експресбанк“ АД (с предходно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД )и длъжника - ответник по делото е съществувало
облигационно правоотношение, по силата
на Договор за кредит експресо № 376548/24.06.2014г. , че ответникът
не е изпълнил задължението си по т.7 част 1 от договора за издължаване на
вноски по погасителния план, както и че е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията (съгласно изискванията на
т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСТГК на ВКС). В
тази насока са и представените писмени
доказателства, неоспорени от ответника - заверено копие на Договор за кредит експресо №
376548 и Приложение № 1 към него; заверено копие на покана с изх.№ 9253-07/10.11.2016г.
и обратна разписка към него, както и
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.
Съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК се установява към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповедта, като към момента на
приключване на съдебното дирене, когато се формира силата на присъдено нещо,
съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили след
подаване на заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с изключение на
принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по издадения
изпълнителен лист.
Установи се от заключението на вещото лице,
че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и към
датата на съдебното заседание длъжникът
не е престирал
суми към кредитора, поради което вземанията по договора в полза на банката
съществуват и понастоящем.
С оглед на горното и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът установява
по безспорен и категоричен начин основанието, размера на вземанията и начина за определянето им, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Ето защо исковете на „Б.Д.“ АД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани.
На основание чл.78,ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото: разноски в исковото производство - сумата от 86,93 лв. платена държавна
такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 534 лв. за
особен представител и депозит за вещо лице в размер на 200 лв. , както и деловодните разноски в заповедното
производство – сумата от 86,93 лв. платена държавна такса или общо 1007,86 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Б.Д.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от главния изпълнителен директор *** и
изп.директор ***, съществуват вземания против В.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 4158,54 лв. – главница по
Договор за кредит експресо № 376548/24.06.2014г.; сумата от 146,69 лв.-
договорна възнаградителна лихва за периода от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.;
сумата от 22,35 лв. – обезщетение за забава от 12.12.2015г. до 09.12.2016г.;
сумата от 6,63 лв.- обезщетение за забава за периода от 09.12.2016г. до
13.12.2016г.; сумата от 12,13 лв. – застрахователни премии от 12.12.2015г. до
09.12.2016г., дължими на основание чл.15 от част I от договора, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. №
9444/2016г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
В.П.П. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „Б.Д.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от главния изпълнителен директор *** и
изп.директор ***, сумата от 1007,86 лв. общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати по ч.гр.д.№9444/2016г. описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: