Определение по дело №91/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 128
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 15 февруари 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120200091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

30.01.2020г.                                                                                     град БУРГАС

РАЙОНЕН СЪД                                               наказателна колегия, XLVI н.с.

На тридесети януари                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ

                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Михаела Радева

Прокурор: Димитър Илиев

сложи за разглеждане докладваното от съдията Баев,

административно наказателно дело № 91 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Обвиняемата Е.Я.М., редовно призована, не се явява лично.

Явява се адв. С.Н., упълномощен защитник на обвиняемата от хода на досъдебното производство.

            За Районна прокуратура гр. Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Димитър Илиев, представящ разпореждане.

           

            СЪДЪТ докладва актуална справка за обвиняемата с рег. № 355/29.01.2020г., от която е видно, че същата е неосъждана.

            СЪДЪТ докладва постъпило по делото възражение от адв. Н., препис от което е връчен на Районна прокуратура – гр. Бургас.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

            АДВ. Н.: Уважаеми аз смятам, че не следва да се дава ход на делото, защото са налице предпоставки за неговото прекратяване, които подробно съм изложила във възражението. Според мен и според закона е изтекъл срока, в който прокуратурата е можело да преразгледа делото и според мен постановлението на Районна прокуратура – гр. Бургас е получило стабилитет, защото отмяната настъпва след като е изтекъл този едногодишен срок. Поради тази причина смятам, че новото постановление е издадено в противоречие с разпоредбите, които са изрично залегнали в НПК, чл. 243, ал.10 и поради това считам, че не следва да се дава ход на делото, но все пак преценката е на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с възражението. Действително, както е изложено в него, постановлението на окръжния прокурор за отмяна на постановлението на Районна прокуратура е след изтичане на едногодишния срок, но считам, че следва да се даде ход на делото и след това да се произнесе съда относно основанията на прекратяване на производството.

 

            СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, намира, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото по следните причини:

С постановление на РП-Бургас от 01.10.2018г. наказателното производство е било прекратено. С постановление на ОП-Бургас от 11.12.2019г. по реда на чл. 243, ал.10 НПК прокурор от горестоящата прокуратура служебно е отменил постановлението на РП-Бургас и е върнал делото на наблюдаващия прокурор за продължаване на действията. В изпълнение на указанията на ОП-Бургас районният прокурор е внесъл и настоящето предложение по чл. 375 НПК.

Съдът счита, че в конкретния случай производството следва да се прекрати на основание чл. 24, ал.1, т. 6 НПК. Това е така по следните причини.

С постановлението от 01.10.2018г. наблюдаващият прокурор се е произнесъл по съставомерността на извършеното, като е приел, че то не осъществява състав на престъпление от общ характер, поради което и е прекратил производството по делото. С прекратяване на производството се слага край на наказателното правоотношение между привлеченото към наказателна отговорност лице и държавата, поради което и държавата окончателно губи възможността си да реализира наказателна репресия по отношение на обвиняемия. Постановлението на прокурора обаче не е окончателно. То подлежи на обжалване пред съд от обвиняемия и неговия защитник (доколкото в случая няма пострадало лице), както и на служебна отмяна от прокурор от горестоящата прокуратура, ако не е било подложено на съдебен контрол.

Упражняването на правомощията на горестоящия прокурор обаче не е безсрочно. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.10 НПК – в случаите на престъпления, които не са „тежки“, каквото е и процесното – срокът за служебна отмяна е една година, считано от датата на издаване на постановлението за прекратяване. Това означава, че БОП е имала срок до 01.10.2019г. да упражни правомощието си и да отмени прекратителния прокурорски акт. Едногодишният срок е преклузивен по своя характер – т.е. с неговото изтичане титулярят на правото го губи – самото право се погасява. Поради това считано от 01.10.2019г. правото на прокурор от ОП-Бургас да отмени постановлението на БРП се е погасило и повече не може да бъде валидно упражнено. Поради това настоящият състав счита, че постановлението от 11.12.2019г. е издадено след изтичане на преклузивния срок и поради това то не поражда правни последици, доколкото както вече стана дума към тази дата правото на Окръжна прокуратура по чл. 243, ал.10 НПК вече се е било погасило. След изтичане на едногодишния срок прокурорския акт от 01.10.2018г. е придобил „правна стабилност“ по отношение на ОП-Бургас, като единствено правомощието на главния прокурор в изключителен случай да отмени това постановление, е останало ненакърнено. При това положение съдът приема, че постановлението от 01.10.2018г. не е валидно отменено и поражда правните си последици, които както вече стана дума се съсредоточават около погасяване на наказателното правоотношение между обвиняемия и държавата.

Действително прокурорските актове по чл. 243, ал.10 НПК не подлежат на директен съдебен контрол. Това обаче не означава, че когато съдът констатира, че прокурорският акт е издаден след погасяване на правото за това, следва да игнорира това обстоятелство и да зачете недопустимото постановление. Подобно виждане на практика обезсмисля въвеждането на преклузивни срокове за упражняване на правомощието на горестоящия прокурор, доколкото би позволило отмяната да се осъществи безсрочно и безконтролно (ако се отрече възможността на съда да контролира спазването на преклузивния срок), което пък от своя страна застрашава правната сигурност. В случая съдът не извършва контрол върху правилността на прокурорското постановление от 11.12.2019г., а констатира, че то е издадено от орган, който към онзи момент вече не е бил овластен да издава такова постановление – т.е. проверката на съда е чисто формална и само констатира недопустимостта на постановлението.

С оглед всичко казано по-горе, при положение че спрямо обвиняемата съдът приема, че има валидно постановление за прекратяване на наказателното производство за същото деяние, то и на основание чл. 24, ал.1, т. 6 НПК – настоящето производство следва да се прекрати.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал.4, т.3, вр. с чл. 24, ал.1,т. 6  НПК СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

           

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НАХД № 91/2020г. по описа на РС-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 378, ал.5 НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 21 НПК в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бургас.

 

Протоколът е написан в съдебно заседание.

            Заседанието приключи в 10:05 часа.

           

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   СЕКРЕТАР: