Решение по дело №487/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 20 юли 2019 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430200487
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

02.07.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №487 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 18-0938-006679/ 19.12.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при О.н.М.- П.н.Р.В.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-       на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП;

-       на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Изтъква, че счита наложеното му наказание за завишено и моли за неговото намаляване.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – О.н.М.– П. представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 010382/09.12.2018г. от страна на В.В.К. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП” при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.Л.Д., както и на нарушителя – Р.В.А.. Съставен е за това, че на 09.12.2018г. около 22:20 часа в ***  управлява л.а. „*** след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARBA–0175, което отчело в 22:29 часа резултат от 0.53 промила в издишания от водача въздух – нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че на водача е издаден талон за медицинско излседване номер 0001400 /09.12.2018г., със стикер за валидност с номер 002905-01; също така е изяснено, че като собственик на посочения автомобил А., не е представил същия на годишен технически преглед – нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП. Отбелязано е, че водачът пътува сам с автомобила. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; възражения не са постъпили и по реда, и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел изцяло описаната фактическа обстановка. Допълнително е отбелязал, че е постъпил резултат от химическо изследване под №523/11.12.2018г., от което се установява резултат – 0,71 промила. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на Р.В.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца; на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.17 – 18 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не констатира нарушения от процесуален характер при провеждането на административнонаказателното производство.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани както писмени доказателства /л. 8 – 16, л.42, л.50 – 52, л.54 – 57 от делото/, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите В.В.К. и Д.Л.Д.. Показанията на двамата свидетели са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Същите показания не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност; напротив, убедителни са и Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите К. и Д., както и от разпечатка на техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARBA–0175, Протокол за химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта №523/11.12.2018г. и от справка на ОО „АА“ – ПЛЕВЕН във връзка с л.а. *** се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря, още повече, че не са събрани надлежни доказателства в нейно опровержение, съобразно чл.189 ал.2 ЗДвП. Следва все пак да бъде отбелязано, че при наличието на проведено химическо изследване, обективирано в Протокол за химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта №523/11.12.2018г., резултатите от същото следва да бъдат взети предвид вместо тези на техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 – аргумент от чл.6 ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо, за установено следва да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била в размер на 0,71 промила. Последната стойност, на свой ред е по-висока от посочената в АУАН, но е надлежно отразена в издаденото НП, в съответствие с чл.52 ал.4 ЗАНН; същевременно, всяка от тези стойности попада в обхвата на чл.174 ал.1 т.1 ЗДвП.

На свой ред, от така установената фактическа обстановка следват по категоричен начин и извършените от жалбоподателя нарушения на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 и по чл.147 ал.1 ЗДвП. Съобразно чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози…“. Налице е задължение за бездействие, с което, при описаната по-горе фактическа обстановка, Р.В.А., не се е съобразил. От друга страна, съобразно чл.147 ал.1 ЗДвП /ДВ бр. 2 от 2018 г./, „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност….“. Налице е задължение за действие, с което жалбоподателят също не се е съобразил, тъй като за последен път преди процесния случай, л.а. „***, регистриран на името на А., е преминал периодичен технически преглед на 12.07.2017г., със срок на валидност до 12.07.2018г.

Ето защо Съдът приема, че обсъжданите нарушения на ЗДвП са правилно квалифицирани както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Също така правилно, административнонаказващия орган е наложил административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, а на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП. Размерът на наложените административни наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като посочените административнонаказателни разпоредби предвиждат абсолютно определен размер на предвидените в тях санкции, които административнонаказващият орган правилно е съобразил при издаването на НП. Случаят не се явява „маловажен“, тъй като обществената опасност е типична за всяко от двете нарушения – по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП и по чл.147 ал.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-006679/ 19.12.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР “ПП” при О.н.М.- П. с което на Р.В.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-       на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП;

-       на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: