Р Е Ш
Е Н И Е
№279
15.10.2019
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова, с участието
на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №287 по описа за
2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ЕТ „ А-А.М.“ гр. Стара
Загора с ЕИК ******, против Решение №284/17.05.2019г., постановено по АНД №971/2019г.
по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-002251/21.03.2019г.
издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ с наложена на касатора
имуществена санкция в размер на 1500лв. Имуществената отговорност на ЕТ „ А-А.М.“
АД гр. Стара Загора е ангажирана на основание чл. 414 ал.3 от КТ и за нарушение
на чл. 63 ал.2 от КТ за това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 19.02.2019 г. в 15:38 ч. на обект Магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Н.П.“ бл. *, в
качеството си на работодател е допуснал до работа М.П.Л., ЕГН **********, като
„продавач-консултант“ без да й
предостави преди това копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от
ТД на НАП – нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ, за което е предвидена
административно наказателна отговорност по чл. 414 ал.3 от същия Кодекс.
За да потвърди наказателното постановление РС Стара
Загора е приел за доказано административното обвинение въз основа на Справка за
приети и отхвърлени уведомления от 19.02.2019г., декларация по чл.402 ал.1 т.3
от работника, свидетелските показания и трудов договор №6/19.02.2019г.
Не е приел за основателно възражението на касатора
и наказано лице за маловажност на случая, въпреки незабавното отстраняване на
нарушението и липсата на вредни последици, тъй като чл.414в, ал.2 от КТ изрично
изключва маловажността на този вид нарушение. Съдът не е констатирал
съществения нарушения на императивните правила на ЗАНН при съставянето на АУАН
и издаването на НП, включително и твърдените такива от наказаното лице
нарушения на чл. 57 ал.1 т.4 и т.6 от ЗАНН. Същите са въведени бланкетно, без посочване на конкретни факти, които да
обуславят извод за несъответствие на съдържанието на НП с изискванията на чл.57
от ЗАНН. Имуществената санкция е в минимален размер от 1500лв., който
съответства на тежестта на конкретното нарушение.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че не
са обсъдени всички събрани по делото доказателства, нито наведените от
жалбоподателя доводи за отмяна на НП. Материалния закон е приложен неправилно,
доколкото разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима, въпреки специалната
административно наказателна норма на чл. 415в от КТ, по аргумент от ТР №3 от 10.05.2011г., постановено по тълк. д.№ 7/2010г. на ОСК на ВАС. Поддържа се довод за
допуснато нарушение на чл. 57 ал.6 от ЗАНН, тъй като в НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.63 /ал.2/ Т., а такава разпоредба няма в Кодекса на
труда. Този факт не е констатиран и от РС Стара Загора, който не е съпоставил и
часа на извършеното нарушение с показанията на работника. Според НП допускането
до работа се е осъществило в часа на проверката 15:38часа, което твърдение е
опровергано от показанията на работника, дадени в декларацията му по чл.402
ал.1 т.3 от КТ, че е на работа от 15.00ч. до 15.20ч. Следователно обвинението е
недоказано, тъй като фактическата обстановка по АУАН и НП не кореспондира с
установените по делото факти. Иска от съда Решение №284/17.05.2019г.,
постановено по АНД №971/2019г. по описа на РС Стара Загора да бъде отменено или
изменено, ведно с произтичащите от това законови последици. Направено е искане
за присъждане на разноските по делото в двете съдебни инстанции.
Ответника Дирекция „Инспекция по труда“ Стара
Загора в писмена молба иска от съда да отхвърли касационната жалба като
неоснователна.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да
остави в сила обжалвания съдебен акт.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Въззивното съдебно решение е постановено при правилно
приложение на чл. 57 от ЗАНН и чл. 414 ал.3 вр. с чл.415в от КТ, обосновано е с
редовно събраните и годни доказателства за извършеното
нарушение, поради което не е налице касационно основание за неговата отмяна.
В изпълнение на задължението да се обсъдят възраженията против законосъобразността
на въззивния съдебен акт, изложени в касационната жалба следва да се каже, че
на касатора е отправено админстративно наказателно обвинение по чл.414 ал.3 вр.
с чл.63 ал.2 от КТ, според който административно наказателен
състав, работодателя носи имуществена отговорност за неизпълнение
на забраната по чл. 63 ал.2 т. от КТ. Разпоредбата съществува и гласи: Работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави документите по ал. 1., сред които е уведомлението по чл.62
ал.3 от същия КТ. Вписването на «Т.» след номерацията на конкретния член и неговата алинея не нарушава правото на защита, защото след съкрашението
за конкретна точка «Т.» не е изписана номерация, а е посочено, че се касае за чл. 63 ал.2 т. от КТ. Касае
се за бланкетно вписване на
номерацията на правните норми, като няма
вписана хипотеза на алинея
втора, уредена чрез законодателната
техника за описание, чрез точки. Нещо повече, в НП е цитиран и текста
на чл. 63 ал.2 от КТ, поради което отправеното правно
обвинение е ясно, изпълнява изискването
на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, а фактическото описание на
съставомерното деяние изпълва
хипотезата на нарушената разпоредба. Постъпването на работник на работа
преди да му бъде предоставено заверено копие на уведомлението по чл. 62
ал.3 от КТ изпълва състава
на чл.414 ал.3 вр. с чл. 63 ал.2 от КТ, тъй като този документ е един от изброените в чл. 63 ал.1 от КТ, а непредоставянето
на който и да е от тях, съчетано с положителното действие
по допускане до работното място, нарушава забраната на чл. 63 ал.2 от КТ. Доказателство
за извършеното нарушение е предоставената
от работника Декларация, който с подписа
си е удостоверил, че е съставена на 19.02.2019г. в
15.38ч. в предприятието на ЕТ «А.М.» от лице на длъжност продавач, той което няма работно време и няма сключен трудов договор, а помага на собственика за периода
от 15.00ч. до 15.20ч в качеството си на близък роднина – братовчед. Тези изявление обаче не кореспондират с трудовия договор
от 19.02.2019г., според който
свидетелката Л. трябва да постъпи на работа на
същия ден. Касатора не оспорва,
включително и пред първата
съдебна инстанция, че на 19.02.2019г. актосъставителя и свидетеля по акта са посетили обекта, където извършва търговска дейност, изискали са декларация от Л., иззели са и касов
бон. Нарушението се установява
и от справката за приети и отхвърлени удовемления от НАП, според която трудовия
договор е регистриран в 16.37.07ч на 19.02.2019г., а към 15.38ч. Л.е била на работното си място и е изпълнявала трудовите си задължения по
договора. Липсва в преписката
протокол за извършена проверка, но доказателство за нейното осъществяване на посочените в
АУАН и в НП дата и място са
декларацията на работника, признаването
на този факт от страна на
касатора и показанията на свидетеля по извършване на нарушението – Вангелова. Положителния съставомерен факт – престиране на
работна сила от Л.на
19.02.2019г. в 15.38ч се установява главно от трудовия договор, попълнената от нея декларация и липсата на спор между страните,
че същата е предоставена на
контролните орган – актосъставител
и свидетел по акта. Декларацията
съответства на свидетелските
показания на контролните органи,
че на 19.02.2019г. са посетили търговския
обект и са установили именно Л.да
престира работната си сила
в 15.38ч на същата дата. Съпоставянето
между писменото доказателствено
средство и гласните показания на свидетелите
на обвинението се налага поради
липсата на протокол за извършена
проверка, а АНО се позовава на установените
при нейното извършване съставомерни факти. Длъжностните лица не могат, чрез гласни доказателствени средства
да доказват извършването на
проверка, но възприемането на нарушението
от актосъставителя и свидетеля по акта се потвърждава
от декларацията и от самото
проверявано лице, което не отрича,
че на посочените дата, час и място Л.е извършвала дейност като продавач. Спори се по точния час на извършването на тази дейност, като
се поддържа, че вярно е изложеното в нейната декларация твърдение за работа в периода от
15.00ч. до 15.20ч. Това твърдение
е непълно нелогично предвид
трудовия договор, местонахождението
на Л.в обекта в 15.38ч и попълванеот на
декларация в качеството й на лице, което е възприето като изпълняващо функциите на продавач. Защитната теза на
наказания едноличен търговец
е изцяло нелогична на събрания
доказателствен материал и не може
да бъде приета за вярна и доказана. Л.постъпва на работа на 19.02.2019г., като
в към 15.38ч все още не е подадено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ до НАП, което означава, че е обективно невъзможно копие от несъставен документ да й бъде предоставен. Случаят не е
маловажен по аргумент от чл. 415в от КТ, който изрично предвижда административно
наказателна отговорност за маловажните
случаи на административни нарушения, като определя техните
признаци и изключва от предметния си обхват нарушението
на забраната по чл. 63 ал.2 от КТ. Следователно не приложима е общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН спрямо
административните нарушения, визирани
в административно наказателните разпоредби на КТ. Предвиждането на административно наказателна
отговорност и за маловажните случаи на административните нарушения на КТ изключва
възможността да се прилага
чл. 28 от ЗАНН, която норма е обща спрямо специалния текст на
чл.415в ал.1 от КТ, очертаващ други
признаци на маловажност на деянието спрямо общите и изискващ налагане на административно наказание. За яснота – маловажните случаи на административни нарушения на трудовото
законодателство са съставомерни и се санкционират. Такива са онези
нарушения, отстранени веднага
след тяхното установяване,
от които не са произтекли вредни последици за работника или служителя. По аргумент от чл.
415в ал.2 от КТ нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни. След като законодателя е обявил, че нарушенията на чл. 63 ал.2 от КТ не са
маловажни, тъй като засягат и обществения интерес и отношения по спазване
на осигурителното законодателство,
свързано с правата на
работника на задължително осигуряване
при полагане на труд, то се налага
извода, че маловажност на случая
не може да се обсъжда в светлината на чл.415в ал.1 от КТ, която
от своя страна дерогира приложение на чл.28 от ЗАНН. Цитираното Тълкувателно решение касе приложение на чл. 28 от ЗАНН, което в
случая и по изложените по-горе
аргументи е законодателно изключено. Като е достигнал до същите изводи РС Стара Загора е постановил законосъобразно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/17.05.2019г.,
постановено по АНД № 971/2019г. по описа на РС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.