Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Димитрова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6941 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Ф.“ ООД против Република България иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията.
Ищецът твърди, че през периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г. произвеждал енергия от възобновяеми източници. По силата на сключен договор
с „Е.Б.Е.” АД продавал произведената енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена. В началото на 2014г. с параграф 6, т. 2 и 3 от ЗР на
Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. били създадени чл. 35а
– 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Чрез цитираните
правни норми била въведена такса от 20 %, с която били облагани приходите от
електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. През периода 01.01.2014
г. – 10.08.2014 г. ищецът заплатил такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в размер общо на 65 720.87 лв. С
решение по дело № 1/2014г. на Конституционния съд били обявени за противоконнституционни
измененията на ЗЕВИ, които уреждали таксата от 20 %. Държавен орган – Народното събрание, приело цитираните
разпоредби в ЗЕВИ, които противоречали на Конституцията. Съгласно чл.22, ал.4
от ЗКС, правоотношенията, породени по време на действие на
противоконституционните разпоредби, следвало да бъдат преуредени от Народното
събрание, но същото не изпълнило задължението си да приеме нормативен акт, с
който да уреди отношенията. Поведението на народните представители, които
приели цитираните разпоредби, а в последствие бездействали и не приели нормативен
акт, с който да преуредят отношенията, било противоправно и причинило вреди на
ищеца, изразили се в заплащане на такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода
01.01.2014 г- 10.08.2014 г. в размер на 65 720.87 лв., поради което моли съда да осъди Република България да
заплати обезщетение за причинената вреда в посочения размер от 65 720.87 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба/27.05.2019 г./ до окончателното изплащане
Ответната страна –
Държавата/Република България/, представлявана от Министъра на финансиите,
оспорва предявените искове. Позовава се на неподведомственост на спора на
гражданските съдилища, тъй като отношенията между страните били публичноправни
и предмет на вземането било публичноправно задължение. Твърди, че националната ни правна уредба не
предвиждала възможност да бъде ангажирана отговорността на НС във връзка с
осъществяваната от него законодателна дейност, поради особения характер на
органа и извършваната от него дейност, което обуславяло процесуална
недопустимост и на иска за вреди, насочен срещу държавата за действия на
народните представители. Поддържа, че основното правомощие на НС било да осъществява
законодателна дейност. Отношенията между НС и останалите гражданскоправни
субекти, които възниквали въз основа на извършваната публична нормотворческа
дейност, не били частни гражданскоправни или административноправни правоотношения
и не подлежали на съдебен контрол. Счита, че единствено НС имало правомощие да
прецени дали са възникнали правни последици, които се нуждаят от уреждане по реда
на чл.22, ал.4 от ЗКС. Поддържа, че чл.7 от Конституцията не предоставял пряк
път за защита, а прогласявал принцип, прилагането на който се уреждало от
ЗОДОВ, а този закон не предвиждал възможност за ангажиране отговорността на НС.
Актовете и действията на НС във връзка с
осъществяваната законодателна дейност нямали характер на подзаконови нормативни
актове, нито подлежали на контрол за законосъобразност, т.е изначално не
отговаряли на условието на чл.7 от Конституцията. Оспорва иска по същество – оспорва да е осъществено противоправно и
виновно поведение, да са причинени вреди и да
налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и посочените от ищеца вреди. Поддържа, че Държавата не била
възложител на работа на народните представители. НС било орган на държавата,
чрез който се упражнявала държавната власт и редица основни държавни функции. Съгласно
чл.62 от Конституцията, Народното събрание осъществявало законодателна власт и
упражнявало парламентарен контрол, но законодателната инициатива, съгласно
чл.84, т.1 от Конституцията, била предоставена на отделните народни
представители. Твърди, че таксите били събрани на валидно правно основание, тъй
като решението на КС имало действие занапред. Поддържа, че Народното събрание
не било проявило бездействие при изпълнение на задължението да уреди правните
последици от противоконституционен акт, тъй като за него не съществувало
задължение да приеме закон и единствено
от неговата преценка зависело дали и каква правна уредба да бъде приета.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Оспорва претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото договор № 479/25.06.2012
г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник, ищецът през периода м.01.2014 г.- м.08.2014 г. е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Между него в качеството на
производител и „Е.Б.Е.“ АД в качеството на купувач е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия от независим производител. По силата
на договора ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична
електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото
количество прозведена и доставена от производителя активна електрическа енергия
от възобновяеми електрически източници, за което има издадена гаранция за
произход, съгласно чл.3 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.
С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния
бюджет на Република България за 2014г./отм/ е създаден
член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.
С решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на
Конституционния съд са обявени за противоконституционни разпоредбите на §
6, т. 2 и т. 3 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал.
1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3
и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр.65/06.08.2014г.,
поради което е влязло в сила на 10.08.2014г./чл.14, ал.3 от ЗКС/.
Преди да бъде обявено решението на КС, а и след това, от
ищеца е събрана такса по чл. 35 а, ал.2
от ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г. в размер на 65 720.87 лв., което се установява от справка от Комисията за
енергийно и водно регулиране./л.69/. Счетоводната експертиза по делото е
определила размера на събраните такси за периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. на
65 720.86 лв. Според вещото лице, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, таксите са
преведени по сметка на ДКЕВР от „Е.Б.Е.“ АД, както следва: на 15.04.2014 г. –
такса за първото тримесечие на 2014 г., на 15.07.2014 г. – такса за второто
тримесечие на 2014 г. и на 15.10.2014 г. – такса за третото тримесечие на 2014
г.
При така събраните доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По подведомствеността на спора:
Възражението за неподведомственост на спора на
гражданския съд е неоснователно. Предявеният иск е с предмет вземане, произтичащо от деликт, поради което спорът между страните е подведомствен на гражданските съдилища.
Твърденията за противоконституционност на процесните разпоредби изключват компетентността на административен орган по прилагане
на съществуващата
правна уредба. Ищецът
не е длъжен да претендира възстановяване на платената такса, какъвто
акт или мълчалив отказ за
издаването би бил основание за обжалване по реда на чл. 197 и сл. от АПК пред административен съд. Административният орган би
могъл доброволно да възстанови таксата, но в конокретния случай
това не е сторено, което обуславя
правния интерес от претенцията. В този смисъл е и практиката на ВКС
по сходни казуси, обективирана в определение № 86/31.01.2018 г. по
ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, II т.о; определение № 634/12.12.2017 г. по ч.т.д. №
2496/2017г. на ВКС, I т.о и др.,
според която с обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл. ЗЕВИ отпада характерът
на публично държавно вземане на платените от ищците такси, поради което
претенциите за връщането им от държавата обуславя подсъдност на спора пред
гражданските съдилища.
По процесуалния ред на разглеждане на иска:
ВКС в своята практика приема, че е допустимо на основание чл. 7 от Конституцията на Република България да се
търси отговорност на държавата за вреди от действия и бездействия на държавни
органи/решение № 133/2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на
ВКС, трето гражданско отделение/.
В конкретния случай не е приложим реда по ЗОДОВ. В цитирания закон до приемане на нормата на чл. 2в и към момента на завеждане
на делото/28.05.2019г./ не е предвидена отговорност за вреди от действие,
нарушаващо правото на ЕС,
или от действия по приемане на противоконституционна разпоредба. Когато
отговорността не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, приложими са общите правила
на ЗЗД - чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД /решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. Извън
хипотезите на чл.1 и чл. 2 ЗОДОВ, отговорността за други
незаконни актове и действия на държавни органи може да се реализира по реда на
общото гражданско законодателство (чл. 49 ЗЗД), като допустимо е
отговорността по чл. 7 от Конституцията да се
осъществи по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу държавата, така и
срещу съответното държавно учреждение.
Действително, съдът не е
оправомощен да провери нормотворческата дейност на Народното събрание, но
ищецът твърди, че тази дейност вече е проверена от Конституционния съд, който е
обявил конкретни норми от ЗЕВИ за противоконституционни. С предявения иск
ищецът е поискал от съда да прецени дали приемането на нормативни разпоредби, противоречащи на Конституцията, и бездействието за уреждане на
възникналите отношения, представлява противоправно деяние,
причинени ли са вреди от това, какъв е техният размер и дали се дължи обезщетение за
тези вреди, което сочи на деликтно основание, като защитата следва да се
осъществи именно чрез иск, предявен по реда на чл.49 от ЗЗД, вр. чл.7 от КРБ.
По основателността на иска:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на Република България.
Ищецът основава иска си на твърдения за причинени
имуществени вреди от нарушения на Конституцията, допуснати от държавен орган –
Народното събрание на Република България. Съгласно чл. 7 от Конституцията,
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица. Когато отговорността на държавата не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ /специалния закон, уреждащ отговорността на държавата, при
участие в процеса на съответните държавни органи, като нейни процесуални
субституенти/, отговорността за вреди се реализира по чл. 49 от ЗЗД./решение №
133 от 29.06.2016г. по гр.д. № 5002/2014г. на ВКС, трето гр. отделение/.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Касае се за уреден случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.
За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен
следният ФС: 1/правоотношение по
възлагане на работа; 2/осъществен ФС по чл.45 от ЗЗД от ФЛ – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи/деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/, 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работатата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко сързани с нея/така ППВД № 9/1996г./. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 от ЗЗД/.
Държавата
съществува и осъществява функциите си чрез система от държавни органи. Те упражняват своите правомощия от името на Държавата, а
не отделно и независимо от нея. По тази причина, в
случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат
причинени вреди на трети лица,
отговорността за тях се носи от Държавата. По силата на чл. 62 от Конституцията на
Народното събрание като държавен орган е възложено да осъществява държавни
функции – законодателната власт и парламентарен контрол, чрез включените в
членствения му състав народни представители, поради
което за причинени вреди от неговата дейност, материално легитимирана да
отговоря е именно Държавата. С параграф 6, т. 2 и
т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г./отм/ е създаден
член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.
По
делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че ищецът е производител на електрическа енергия чрез вятърна електрическа
централа.
От заключението на счетоводната експертиза се установи,
че в периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. от ищеца
като производител на електрическа енергия от възобновяем
източник е събрана такса общо в размер на 65
720.86 лв., а според справка от Комисията за енергийно
и водно регулиране събраната такса за периода 01.01.2014г. – 10.08.2014 г. е 65
720.87 лв. /л.68-69/
С решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на
Конституционния съд са обявени за противоконституционни разпоредбите на §
6, т. 2 и т. 3 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.109/2013 г), с които са създадени чл. 35а,
ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1,
2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр.65/06.08.2014г.,
поради което е влязло в сила на 10.08.2014г./чл.14, ал.3 от ЗКС/. Съгласно
чл.151, ал.2 от Конституцията, актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила.
Съгласно чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, възникналите
правни последици от акта, който е обявен за противоконституционен, се
уреждат от органа, който го е постановил.
Преди да бъде обявено решението на КС, а и след неговото
обявяване, от ищеца е събрана такса по
чл. 35 а, ал.2 от ЗЕВИ за периода м.01.2014 г. – м.08.2014 г. в размер на 65
720.87 лв. Според
счетоводната експертиза, таксите са удържани от ищеца и преведени по сметка
на ДКЕВР от „Е.Б.Е.“ АД, както следва: на 15.04.2014 г. – такса за първото
тримесечие на 2014 г., на 15.07.2014 г. – такса за второто тримесечие на 2014
г. и на 15.10.2014 г. – такса за третото тримесечие на 2014 г.
Спорен въпрос е дали е налице противоправно поведение от
страна на народните представители, изразило се в действие – приемане на
противоконституционни разпоредби и бездействие, изразило се в неизпълнение на
задължение по чл.22, ал.4 от ЗКС за уреждане на правните последици от акта, който е обявен за противоконституционен.
С решение №
3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г.
Конституционният съд прие, че по отношение на заварени от решение на КС неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното
събрание урежда правните последици от прилагането на противокононституционния
закон.
В мотивите към т.2
от решението е възприето становището, че от конституционния принцип на
правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
То
се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа,
издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от
прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в
правомощията на Конституционния съд, но неговото решение задължава органа, постановил
акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и смисълът му
на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките,
които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от
прилагането на акта до влизане на решението на Конституционния съд в сила, са
иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията.
Решението на Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани/чл.14, ал.6 от ЗКС/. При така постановеното решение,
настоящият състав приема, че чл.22, ал.4 от ЗКС задължава Народното събрание,
постановило противоконституционния акт,
да приеме нормативен акт, с който да уреди възникналите правни последици. Това
негово задължение е част от цялостния конституционен механизъм за балансиране
на властите и осигуряване върховенство на закона и е от императивен характер/чл.22,
ал.4, вр ал.2 от ЗКС, решение № 3/28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд/.
Тъй като Народното събрание не е изпълнило задължението
си по чл.22, ал.4 от ЗКС да приеме закон, с който да уреди последиците от
противоконституционния акт, е причинило вреда на ищеца под формата на такса,
удържана въз основа на разпоредби, които след събирането на таксата са обявени
за противоконституционни, поради което следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на удържаната за периода м.01.2014 г. – м.08.2014 г. такса от 65 720.87 лв., колкото
претендира ищецът.
По възражението за
изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Според чл.114, ал.3 от ЗЗД, за
вземания от непозволено увреждане давността започва
да тече от откриването на дееца.
В конкретния случай увреждането
е настъпило след влизането
в сила на решението на Конституционния съд № 13 от
31.07.2014 г. по к.дело № 1/2014 г. /Обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. /, с
което са обявени за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. (ДВ,
бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал.
1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници. Цитираното
решение на Касационния съд е влязло в сила на 10.08.2014
г./чл.14, ал.3 от ЗКС/, като от тази дата е
възникнало и право за ищеца да търси обезщетение на деликтно основание. От
10.08.2014г. до датата на подаване на ИМ – 27.05.2019 г./исковата молба е
подадена по пощата/, не е изтекла петгодишна давност, респ. вземането не е
погасено по давност.
По претенцията за законна лихва:
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД лихва се дължи от датата на увреждането. Ищецът претендира законна лихва от
по-късна дата – от датата на подаване на исковата молба, поради което тази
претенция е изцяло основателна.
По разноските: Ответникът Република България следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 4 479 лв. /2629 лв. за държавна такса + 1 600
лв. за адвокатско възнаграждение + 250 лв. за вещо лице/
Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
ищеца. Цената на иска е 65 720.87 лв., при която минималният размер на
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 2501.63
лв., а ищецът претендира разноски за адвокат в по-малък размер – 1600 лв., при
който размер съдът определи общият размер на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Република България, представлявана от Министъра на финансиите, адрес за
призоваване: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 102, да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. Д. М.,
на основание чл.7 от Конституцията на Република България, вр. чл.49 от ЗЗД,
сумата от 65 720.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно
поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в неизпълнение на
задължение по чл.22, ал.4 от Закон за Конституционния съд да уредят
отношенията, възникнали от прилагане на нормативна разпоредба след обявяването й за противоконституционна, която вреда
се изразява в удържана такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г.-
10.08.2014г., ведно със законната лиха, считано от 27.05.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Република България, представлявана от Министъра на
финансиите, да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4
479 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :