Р Е Ш Е Н И Е
№195
гр. Велико Търново,
27.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 166 по описа за
2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК.
Жалбоподателката Е. А.Д. *** е обжалвала протоколно решение от
03.02.2020 година на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда и условията
за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на
Община Велико Търново /Наредбата за лаконичност/. Действително, в жалбата се
сочи, че се обжалва решение №94-ЕЕ-5329-1/18.11.2019 г-., но видно е от
преписката, че всъщност посоченият номер касае подаденото от самата
жалбоподателка заявление – декларация /лист 9 от делото/, която е цитирана в
писмото на кмета на Община Велико Търново от 14.02.2020 година /лист 6 от
делото/, с което жалбоподателката е уведомена за издаденото от ответника
решение и за възможността то да бъде обжалвано в 14 дневен срок от обжалването
му. В жалбата се поддържа, че това решение на комисията /погрешно посочено като
такова на кмета на общината/ е незаконосъобразно, тъй като са налице нарушения
на Наредбата. Сочи се, че фактите са установени неправилно, а и не е приложен
правилно закона. Чрез процесуалния си представител *** Б. от ВТАК подвържа жалбата срещу това решение, като в открито заседание
се аргументира, че са налице допуснати нарушения на административно-производствените
правила при издаването на оспореното решение. Сочи се, че е следвало да се
изследват всички релевантни за въпроса обстоятелства във връзка с
картотекирането на жалбоподателката, което не е сторено, като това е нарушение
на чл.35 от АПК. Релевира се и, че при подаването на заявлението
жалбоподателката е била бременна, което не е съобразено от ответната комисия, а
и с оглед възрастта и няма как да се изпълни изискването за непрекъсната
петгодишна регистрация, поставено от Наредбата. Първата регистрация на
жалбоподателката е от 14.09.2015 година, като е издадена от институция, която е
замествала родителската грижа. Развиват се и съображения, че следва общината да
не изхвърля от социалната система /очевидно и от системата, уреждаща
картотекирането на крайно нуждаещи се/ лица, които са били лишени от родителска
грижа до достигане на пълнолетие.
Ответникът – Комисията по чл.14, ал.1
от Наредбата на Община Велико Търново, чрез представителя отрича допустимостта,
а алтернативно – и основателността на жалбата. Що се касае до допустимостта на
жалбата, то ответникът счита, че в жалбата епосочено решение на кмета на общината, което
е от 18.11.2019 г., което според него не съществува. Импли;итно ответникът
счита и, че решението на комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата не е годен за
обжалване административен акт. По отношение на основателността на жалбата
ответникът намира, че процедурата по разглеждането на заявлението на
жалбоподателката и по издаването на решението е спазена, като това решение е
мотивирано и законосъобразно, тъй като при запознаване с документите по
преписката е установено, че не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1, т.9 от
Наредбата. Тези изисквания били изчерпателно изброени и са дадени кумулативно,
като дори и липсата на едно от тях води до разпоредените от ответника
последици. Освен това ответникът поддържа и, че и към настоящият момент това
изискване на нормативния акт не е налице, тъй като срокът, посочен в
разпоредбата, която го поставя, изтича едва на 01.10.2020 г. Ответникът
претендира разноски по чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, обратно на
изразеното от ответника становище. Както съдът вече отбеляза, видно от
съдържанието и е, че всъщност се обжалва решението на Комисията по чл.14, ал.1
от Наредбата, като посочването на решение на кмета на община Велико Търново с
номер, който е идентичен с номера на подаденото от самата жалбоподателка
заявление е израз на допусната техническа грешка, а не на волеизявлението по
същество. От друга страна съдът намира, че това решение е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, доколкото това решение
засяга правната сфера на жалбоподателката и то неблагоприятно. Всъщност
картотекирането на лицата като нуждаещи се от настаняване в общинско жилище
обуславя и възможността те да се включат в годишния списък за настаняване в
общинско жилище /чл.19, ал.1 от Наредбата/ и оттам възможността за
настаняването на тези лица в такива жилища – чл.21, ал.1 и чл.22, ал.2 от
Наредбата. Най – сетне, в самия подзаконов административен акт правната
характеристика на решението на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата е
съобразен, като е предвидено, че то подлежи на оспорване по реда на АПК –
чл.14, ал.4 от Наредбата. Извън горното, следва да се отбележи и, че писмото на
кмета на Община Велико Търново, с което жалбоподателката е уведомена за
издаденото решение, е получено от нея на 20.02.2020 г., видно от приложеното
известие за доставяне
/л.7 от делото/, като жалбата е депозирана в съда чрез ответника на 5.03.2020
година, видно от положения върху нея щемпел. При това положение е спазен и преклузивния 14 дневен срок,
установен в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
1/ На 18.11.2019 година
жалбоподателката подава заявление – декларация , в което посочва постоянен и
настоящи адреси на територията на град Велико Търново /първият на улица „Охрид“
№4, ет.1, ап.1, а вторият на улица „Балванска битка“ №52/, като моли да бъде
картотекирана за настаняване под наем в общинско жилище.
2/ В графата за семейно положение
посочва имената и ЕГН на майка си и на баща си. Сочи, че няма жилище, етаж или
част от етаж и прочие, няма учредено право на строеж, надстрояване пристрояване
и прочие, не е включена в индивидуално или групово жилищно строителство, няма
вещно право на ползване на жилище или на обособена част от такова, няма вилен
имот, парцел, вещно право да построи такъв имот или обособена част от него.
Декларира и, че няма селскостопански земи, няма МПС, селскостопански машини, филателия,
нумизматика, произведения на изкуството и други, не притежава фабрики,
работилници, магазини, складове и прочие, няма дялово участие в търговски
дружества и кооперации, няма акции, нито притежава налични парични средства,
включително такива по влогове и дивиденти. В заявлението декларира и, че не е
прехвърляла жилищен имот, вилен имот или парцел на други лица след 13.03.1990
година и изключение на ликвидиране на съсобственост, не е извършвала отказ от
уредено, отстъпено или запазено право на ползване а жилищни имоти, вилни имоти,
парцели и други имоти след 13.03.1990 година. Деклариран
е само доход от трудово правоотношение в размер от 1820 лв. на годишна база.
3/ Към заявлението е приложено
удостоверение от дружеството „Пурцови2“ ООД за получено от жалбоподателката
брутно трудово възнаграждение за периода април 2019 година – октомври 2019
година.
4/ В открито заседание е представена и
декларация с дата 5.06.2020 година, видно от която е, че лицето не получава
трудови възнаграждения, няма доходи от свободни професии или наеми, както и
хонорари, получава доход за детски надбавки, социални помощи и обезщетение за
отглеждане на малко дете. Представена е и служебна бележка на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД – В.Търново, установяваща раждането на детето на жалбоподателката.
Впорчем това обстоятелство се установява и от приложения препис на
удостоверение за раждането на малолетната С.И.И..
5/ От
заповед №РД – 13 от 6.01.2020година на кмета на община Велико Търново се
установява, че на тази дата кметът е назначил комисия по чл.14, ал.1 от
наредбата. За председател е назначен
секретарят на общината, з членове са назначени директор на дирекция, двама
началници на отдели, главен експерт, *** и трима общински съветници.
6/ От представения протокол /съдържащи властническото изявление/ се установява, че
комисията в състав от 7 члена от назначените 9, е разгледала заявлението –
декларация, констатирала е, че семейството на жалбоподателката към онзи момент
е едночленно, няма стойност на декларирано имущество, няма притежавани жилища,
вили, идеални части от тях или вещни права на ползване, няма парцели и
нежилищни имоти, не е прехвърляла жилищни или вилни имоти, няма прекратено
наемно правоотношение за общинско жилище или за самонастаняване. Властническото
изявление е за отказ поради липса на изискването на чл.10, ал.1, т.9 от
Наредбата.
7/ Най – сетне, по преписката са
налични извлечения от НБД „Население“, видно от които е, че настоящият и
постоянен адрес ***, като постоянният адрес е вписан от 16.11.2015 година, настоящият е от 1.10.2015 година. Впрочем до
тези дати, тя е била регистрирана на различни адреси –настоящи и постоянни.
Последният и адрес е адресът, на който е установен Център за настаняване от
семеен тип и в който жалбоподателката е пребивавала до момента на навършването
на пълнолетието си с оглед на данните от нейното ЕГН и данните, посочени в
служебната бележка на л. 5 от делото.
Какви са правните изводи на съда?
Посоченото решение е валиден акт. Според разпоредбата на чл.43,
т.1 от ЗОС „В жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди,
установени по реда на наредбата по чл. 45а,
ал. 1“. Видно е от нея, че законодателят предвижда настаняване в общинския
жилищен фонд само на лица, които имат установени жилищни нужди. Според чл.45а,
ал.1 от ЗОС „Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване
под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския
съвет.“. Законодателят не е посочил закона на какви условия следва да отговаря
съответното лице, за да се приеме, че то има жилищни нужди, като е делегирал на
съответния общински съвет чрез наредба да посочи какви са материално-правните
предпоставки за наличието на жилищна нужда и оттам за възможността да се
настани определено лице в жилище от общинският жилищен фонд. От друга страна,
процесуалните условия за установяването на такива жилищни нужди следва също да
се уредят на ниво подзаконов нормативен акт.
В този контекст в представената на съда
Наредба е предвидено, че картотекирането на нуждаещи се граждани /очевидно
дееспособни физически лица/ става от деветчленна комисия. Т.е. в наредбата е
предвидено, че тази процедура се провежда от колективен административен орган.
На нормативно ниво е посочено и какъв следва да бъде състава на такава комисия
- той се състои от деветима членове,
като председателят и следва да е секретарят на общината, петима представители
на общинската администрация от дирекция „Бюджет и финанси“, „Правно обслужване
на собствеността“ и „Административно обслужване“, както и трима общински
съветници - чл.14, ал.2 от Наредбата.
Видно от съдържанието на този нормативен акт, в него не е предвиден нито
кворум, нито изискуемо се мнозинство, при което се счита, че е налице валидно
решение на този орган, разпореждащ определен резултат – положителен или
отрицателен. В чл.14, ал.3 от Наредбата е предвидено единствено, че комисията
по ал.1 разглежда подадените молби – декларации, взема решение за включването
на или на гражданите в картотеките и определя степента на жилищна нужда на отделните
семейства /лицата/ по групи съгласно чл.12. При това положение с оглед общите
принципи на правото, а и по аналогия с разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗМСМА,
следва да се приеме, че като колективен орган, комисията извършва валидни
процесуални действия при наличие на кворум, който е от пет от членовете и, като
съответното решение следва да се подкрепя от повече от половината от
присъстващите при наличен кворум членове. При това положение комисията е
действала при наличие на кворум и при пълно мнозинство при приемането на
спорното решение. От друга страна именно тази комисия е и териториално и
материално компетентния орган, който следва да се произнесе по заявлението на
жалбоподателката.
Съдът обаче намира, че процесното
решение е формално незаконосъобразно –
арг. от чл.146, т.2 от АПК. Според
приложимата в случая разпоредба на чл.59, ал.2 от АПК когато административният
акт е в писмена форма, той следва да съдържа наред с другите изисквания
адресата на акта, фактическите и правните основания за издаването на акта,
както и срокът за обжалване. Доколкото
от съдържанието на протокола, в който е технически обективирано решението на
ответника се сочи името на жалбоподателката и доколкото не посочването на
срокът и начина на обжалване не е
формално изискване, водещо до отмяната на акта само на това основание и предвид
писмото на кмета на общината указващо начина на обжалване /вж.чл. 140, ал.1 от АПК/, то тези изисквания за форма са спазени. Не е спазено обаче изискването на
закона за посочване на фактическите обстоятелства, които представляват
съображенията за разпоредения с решението резултат. В самото решение не са
посочени никакви фактически обстоятелства, които са били съобразени от
комисията при издаването на решението. Посочването на неспазването на разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата в разпоредителната част на решението не е
равнозначно с посочване на относимите за фактическият състав на такава
разпоредба факти и обстоятелства, които са съобразени от административния орган
при прилагането на посочената от него в административния акт правна норма. Липсва
и друг документ или акт на административния орган, който да е относим към
процесният случай и от съдържанието на който да се почерпят фактическите
съображения на ответника да разпореди оспорения правен резултат. Липсата на
мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е самостоятелно основание за
незаконосъобразност на оспореното решение.
Извън тази констатация на
съда, следва да се отбележи и, че ответникът не е съобразил проявлението на
принципа на пропорционалност /съразмерност/ при вземането на оспореното
решение. Според чл.6, ал.2 от АПК административният акт не може да засяга права
и интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта си /принцип
на съразмерност/.
В крайна сметка целта на тази Глава на
ЗОС /вж. чл.43/ е общинските жилища да се предоставят под наем на определен
кръг от лица, част от които са лица, които имат жилищни нужди, т.е. са с нисък
социално-икономически статус, без да се уточнява кои са тези лица и какви предпоставки
следва да се съобразят при преценката на такъв статус.
В този смисъл спазването на изискването
на Наредбата за петгодишна адресна регистрация и то само в град Велико Търново
/чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата/ чрез издаване на отказ за картотекиране води до
несъразмерен правен резултат от една страна и до проява на непряка
дискриминация от друга страна.
Само по себе си изискването за
непрекъсната адресна регистрация на едно лице в рамките на един град не е
обстоятелство, характеризиращо неговият социално – икономически статус и в този
смисъл е непропорционално спрямо поставената от закона цел.
Извън горното следва да се отбележи и,
че в хипотеза като настоящата – когато лицето навършва пълнолетие и става
дееспособно при налична вече адресна регистрация, но няма право да бъде
картотекирано като нуждаещо се поради обстоятелството, че едва с придобиване на
дееспособност чрез осъзнат избор може да упражни правата по чл.92, ал.2 – 7,
респ. по чл.95, ал.2 и чл.96, ал.2 от ЗГР и едва след това да изчаква изтичане на
петгодишен срок, под въпрос се поставя и неравностойното третиране на такива
лица от привидно неутралната разпоредба на чл.10, ал.1, т.9 от Наредбата. Уместно
е в този контекст да се констатира и, че според чл. 92, ал.7 от ЗГР адресната
регистрация не е предпоставка за настаняване на лица в общински жилища
/независимо дали става въпрос за лица с жилищни нужди или например за лица,
чиито имоти са реституционно възстановени/, а е следствие на факта на
настаняване в такова жилище. Освен това не става ясно защо Наредбата изисква
единствено и само адресна регистрация на територията на града, без да държи
сметка, че обхвата и касае уреждането на обществените отношения в рамките на
териториално - устройствената единица община.
Следва процесното решение да се отмени
и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на ответника
за произнасяне по заявлението – декларация на жалбоподателката при съобразяване
на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите към
настоящото решение.
За жалбоподателя разноски не се
следват, тъй като не са поискани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно решение от 03.02.2020
година на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на
Община Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката по заявлението на Е.А.Д.
с №94-ЕЕ-5329-1/18.11.2019 г. на Комисията по чл.14, ал.1 от Наредбата за реда
и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на
общински жилища на Община Велико Търново за произнасяне по заявлението –
декларация №№94-ЕЕ-5329-1/18.11.2019 г. при съобразяване с дадените в мотивите
на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :