МОТИВИ ПО НЧХД № 2244/2017г. по описа на РС-Русе, ХІ нак.състав

 

Частният тъжител Г.Т.В. *** е обвинил Т.С.П. *** в това, че на 24.08.2017г., в гр. Русе, писмено разгласила чрез „Възражение относно уведомление-отговор с изх.№К-2592#1/19.072017г.“ позорни обстоятелства за Г.Т.В. ***- престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Съдът е конституирал като граждански ищец частния тъжител Г.Т.В. и е приел за съвместно разглеждане гражданския й иск срещу Т.С.П. за обезщетение на неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.147, ал.1 от НК, чийто размер е претендиран на 2 000 лева.

Тъжителят и повереникът му поддържат обвинението.

Подсъдимата участва в съдебното заседание и заедно със защитника си изразяват твърдения, че деянието не съставлява престъпление, поради което и за признаване на подсъдимата за невинна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема от фактическа страна за установено:

Подсъдимата Т.С.П. е родена на ***г***, български гражданин, с висше образование, работи, вдовица, не е осъждана.

Подсъдимата и частния тъжител работят и са служители в „Водоснабдяване и Канализация“ООД – гр.Русе /„ВиК“ООД-Русе/.

Тъжителката от 01.07.2007г. и до настоящия момент заема длъжност Ръководител „Финансово-икономическо направление“ в дружеството-работодател.

Подсъдимата също е дългогодишен служител във „ВиК“ООД-Русе, като е изпълнявала различни длъжности във времето /отчетник на водомери, шлосер-мотьор/, а към настоящия момент заема длъжност „Невъоражена охрана“ в обект, стопанисван от същото дружество-работодател. През 2012г. подсъдимата претърпяла оперативна намеса на двете си тазобедрени стави. В последствие възникнали трудови спорове с дружеството-работодател, поради което били образувани различни вътрешно-административни и трудово-правни производства между нея и „ВиК“ООД-Русе, касаещи най-вече трудовата й устроеност, длъжността която е заемали и следва да заема и други  вътрешноведомствени на „ВИК“-Русе по вид производства, за резултата от които, подсъдимата решила своевременно да уведомява писмено различни държавни институции в Р България, коментирайки подробно в писмен вид пред тях своята трудоустроеност, взаимоотношенията си с колегите в дружеството-работодател и различни конфликтни ситуации, които възниквали времево между различните служители във „ВиК“ООД-Русе. В резултат на горните обстоятелства, от няколко години и към настоящия момент работната обстановка във „ВиК“ООД-Русе били напрегната, досежно трудовите и човешки взаимоотношенията между служителите /изпълнителния и ръководния персонал/.

Същевременно и във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, тъж.Г.В. извършвала във времето проверки свързани с дейността на служителите в дружеството-жалбоподтел, съгласно вътрешните правила на работодателя, поради което и личните взаимоотношения между нея и подсъдимата също се влошили, а повода бил, че тъжителката изказала пред подсъдимата мнение, че не може да заема определена длъжност в дружеството-работодател.

Предвид множеството изпратени от подсъдимата до различни държавни институции писма- уведомления, касаещи оплаквания от различно естество от подсъдимата, и най- вече трудовите взаимоотношения в дружеството жалбоподател, на 19.07.2017г., Управителя на „ВиК“ООД-Русе изготвил и отправил до Президента на Р България уведомление – отговор рег.№К-2592#1, с което дал пояснения и сведения относно депозирано във „ВиК“ООД-Русе уведомително писмо вх.№К-2592/04.07.2017г., за което била информирана подсъдимата, която от своя страна изготвила възражение срещу това уведомление – отговор рег.№К-2592#1/19.07.2017г., входирано и прието в деловодството на „ВиК“ООД-Русе на 24.08.2017г. В това процесно на делото възражение, в п.9 подсъдимата П. посочила, че тъж.В. е /цит./ „Контингент на Психодиспансер-Русе от 2007г., заема ръководна длъжност и малтретира голяма част от наличния състав безнаказано години наред в държавно дружество, а не в частна фирма.“. След като това възражение станало достояние на значителен кръг от хора от ръководството на дружеството жалбоподател, включително и на тъжителката, последната образувала чрез частна тъжба настоящото производство пред съда.    

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в  показанията на свидетелите С. С. и В. И., както и в приетите и приобщени по делото писмени доказателства : копие на Отворено писмо от 16.06.2017 г., копие на експертно решение № 2103, копие на разпореждане № 62 / 16.06.2014 г., копие на експертно решение № 2076, копие на заповед № 40 / 01.06.2015 г., копие на рапорт от 17.11.2016 г., копие на жалба от 23.01.2017 г., копие на Отворено писмо от 19.07.2017 г., копие на доклад от 20.06.2017 г., копие на писмо с искане на обяснения, копие на обяснения от 26.06.2017 г., копие от дневник, копие на писмо за даване на обяснения, копие на обяснения, копие на заповед № 39 / 23.06.2017 г., копие на възражение от 03.07.2017 г., копие на заповед № 40 / 23.06.2017 г., копие на възражение от 03.07.2017 г., копие на изследвания, копие на компютър томографско изследване от 19.11.2012 г., копие на разпореждане № 62 / 16.06.2014 г., копие на молба от 27.05.2015 г., копие на писмо от 02.06.2016 г., копие на възражение от 23.08.2017 г., копие на свидетелство от „ЦПЗ-Русе” ЕООД № 5366 / 14.09.2017 г. ; копие на възражение, копие на писмо от 03.09.2013 г., копие на писмо от 01.10.2013 г., копие на писмо от 12.07.2013 г., копие на заповед № 11-113 / 26.04.2013 г., копие на писмо № 3731 / 23.11.2012 г., копие на писмо от 01.03.2012 г., копие на обяснения от 01.11.2012 г. № 1, № 2, № 3, копие на жалба от 14.08.2017 г., копие на декларация от 14.08.2017 г., копие на заявление от 03.11.2014 г., копие на доклад от 11.01.2016 г., копие на рапорт от 02.11.2012 г., копие на доклад от 19.06.2013 г., копие на доклад от 13.06.2014 г., копие на справка по разсрочено задължение, копие на молба от 27.05.2015 г., копие на експертно решение № 2076, копие на доклад от 17.07.2015 г., копие на отговор, копие на експертно решение № 2103, копие на жалба от 14.08.2017 г., копие на предложение за 2016 г., копие на предложение-протокол, копие на уведомление-отговор от 19.07.2017 г. писмо от ТП на НОИ-Русе вх.№ 3315 / 23.01.2018 г. с приложената към него справка на 9 страници, справка за съдимост.   

Всички доказателства, преценени поотделно, във взаимна връзка и съвкупност, налагат следните правни изводи:

Подсъдимата Т.С.П. е осъществила  от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета, квалифицирана по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.147, ал.1 от НК.

От обективна страна елементите на престъплението са налице.

Съставът на престъплението клевета е свързан с разгласяване на конкретни факти, които са неистински и позорни, недостойни от страна на общоприетите морални разбирания и предизвикват нееднозначна негативна оценка на обществото, а също така с приписване на престъпление.

Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и особеностите на обективната страна клевета по делото е деецът от свое име умишлено да е разпространил позорно обстоятелство. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.  Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство е елемент от състава на престъплението.

Съдът намира, че в настоящото производство, доказателствата обосновават несъмнен извод, че подсъдимата на 24.08.2017г., в гр. Русе, писмено е разгласила чрез „Възражение относно уведомление-отговор с изх.№К-2592#1/19.072017г.“ позорни обстоятелства за Г.Т.В. ***.

Предмета на настоящото производство е посоченото в обстоятелствената и диспозитивна част на тъжбата възражение срещу уведомление – отговор рег.№К-2592#1/19.07.2017г., входирано и прието в деловодството на „ВиК“ООД-Русе на 24.08.2017г., в п.9 от което подсъдимата П. посочва, че тъж.В. е /цит./ : „Контингент на Психодиспансер-Русе от 2007г., заема ръководна длъжност и малтретира голяма част от наличния състав безнаказано години наред в държавно дружество, а не в частна фирма.“.

І.1.От обективните доказателства по делото става ясно, че тъж.В.  на 3 пъти и в периода от мес.08 – до мес.10.2015г., доброволно е  посетила „ЦПЗ-ЕООД“ – Русе за оказване на специализирана лекарска помощ, видно от писмено доказателство от ТП на НОИ-Русе, с вх.№ 3315 / 23.01.2018г., като справката е подробна и обхваща период от 2008г. до края на 2017г. на представените от тъжителката болнични листи, поради което следва и извода, че е невярно твърдението на подсъдимата, че тъжителката още от 2007г. /когато е постъпила на работа във „ВиК“ООД-Русе/ е имала здравословни проблеми свързани с психическото здраве.

І.2.Според тълковния речник на Р България, значението на думата „контингент” е : „съвкупност от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение.“. В конкретния случай подсъдимата е използвала конкретно словосъчетание – че тъжителката е „контингент на Психодиспансер-Русе от 2007г.“. Безспорно е, че не може да се възприеме думата „контингент“ в такова словосъчетание, да е използвана от подсъдимата изразявайки лично мнение и несъзнавайки, че това твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан с личността на пострадалия, е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство е, че тъжителката още от 2007г. /когато е постъпила на работа във „ВиК“ООД-Русе/ е имала здравословни проблеми свързани с психическото здраве - елемент от състава на престъплението. Освен това в конкретния случай, съвсем целенасочено и умишлено подсъдимата е използвала думата „контингент“. Видно от цялостния текст на п.9 от процесното възражение срещу уведомление– отговор рег.№К-2592#1/19.07.2017г. е, че подсъдимата цели да злепостави тъжителката пред Управителя на дружеството-жалбоподател /св.С./, а не информативно, като изисква да се извърши от Управителя проверка именно на 3 бр. болнични листи касаещи здравословното състояние на тъж.В. /без да става ясно по делото от къде подсъдимата има такава информация изначало/. В случая, от значение за горепоченият извод на съда е и приложеното и прието по делото писмено доказателство – свидетелство за удостоверяване на психичното състояние от 14.09.2017г.,изд. от „ЦПЗ-Русе“ЕООД, според което тъж.В. не се води на учет към това болнично заведение, като е ноторно известен факт, че всеки гражданин на Р България по Конституция на РБ има право да ползва адекватна и съответна на здравословното му състояние лекарска помощ при здравословни проблеми от всякакво естество, което и е сторила на три пъти тъжителката в „ЦПЗ-Русе“ЕООД през 2015г. В случай и във връзка с горното свидетелство за удостоверяване на психичното състояние от 14.09.2017г.,изд. от „ЦПЗ-Русе“ЕООД, категорично може да се направи извод, че тъжителката не е диспансеризирана с психично заболяване, което да я охарактеризира като физическо лице от множеството такива, респективно да е „контингент“ на психиатричното заведение по смисъла, който съдът приема, че е вложен от обективна и субективна страна на деянието от подсъдимата в инкриминираната част на процесния писмен документ.   

ІІ. Втората част от обвинителната теза на тъжителката спрямо подсъдимата касае следния текст от п.9 на възражение срещу уведомление – отговор рег.№К-2592#1/19.07.2017г., входирано и прието в деловодството на „ВиК“ООД-Русе на 24.08.2017г., а именно /цит./ „….заема ръководна длъжност и малтретира голяма част от наличния състав безнаказано години наред в държавно дружество, а не в частна фирма.“

Безспорно тъжителката е заемела и към настоящия момент заема ръководна счетоводно-отчетническа длъжност във „ВиК“ООД-Русе, което дружество държавно ю.л. По делото обаче е безспорно доказано, че тъжителката се ползва с добро име сред ръководството и останалите служители на това дружество и по никакъв начин не може да се направи извод по делото, че отношенията й свързани с осъществяване на служебните си задължения са довело до „малтретиране“ други служители на работното си място, т.к. според тълковния речник на българския език тази дума означава и е синоним на думите  „бия, измъчвам, изтезавам, тормозя.“. Този извод се извежда най-вече от свидетелските показания на вс.С. в с.з от 11.01.2018г. /цит./ : „ ….. Не ми е известно негативно отношение от В. към подчинените й. Г-жа В. е изключителен професионалист. Изпълнява си задълженията перфектно. Възпитана е. Не влиза в конфликт с подчинените си, не повишава тон, поне аз не съм бил свидетел на такива действия. Аналитично работи и не случайно фирмата в последните години е с положителни финансови резултати, част от които са благодарение на нея, тъй като тя е част от екипа. В момента се провежда реформа във В и К сектора, изключителен е приноса й в тази реформа, свързана пряко с нейната работа като ръководител по финансово-икономическите въпроси. Не съм констатирал оплаквания от служители от нейната работа…...“. Така формулирано текстово и във втората си част по п.9 на възражение срещу уведомление – отговор рег.№К-2592#1/19.07.2017г., твърдението на подсъдимата представлява неистина досежно това, че тъжителката била „малтретирала“ други служители на работното си място, което твърдение е позорно обстоятелство и е разпространено умишлено. Това позорно обстоятелство е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.

Не на последно място, жалбата несъмнено е изходяща от подсъдимата и е администрирана с входящ номер в деловодството на „ВиК“ООД-Русе, респ. е станала достояние на определен кръг от ръководни служители на дружеството.

От субективна страна клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл; деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство и неговата неистинност. Съдът приема, че подсъдимата Т.С.П. е действала при евентуален умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на деянието, допускала е неговите общественоопасни последици и е целяла настъпването им. Съзнавала е позорния характер на изложените в жалбата обстоятелства, тяхната неистинност и че ще станат достояние ръководителите на дружеството- работодател.

По изложените съображения съдът намира, че деянието осъществява състава на посоченото престъпление.

При определяне на наказанието съдът съобрази, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата П. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в размер  от 1000 до 5000 лева.

При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите вината обстоятелства, както и чистото на подсъдимата съдебно минало; съобрази се  с доходите й. Поради това, при превес на смекчаващи вината обстоятелства, на подсъдимата Т.С.П. следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в минимален размер от 1 000 лева. Така определеното наказание би постигнало целите да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави, както и че ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение на предявения от Г.Т.В. граждански иск, съдът съобрази следното:

Предявеният граждански иск срещу подсъдимата Т.С.П. е допустим, своевременно предявен от лице, което е от кръга на легитимираните да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на неимуществени в случая вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от подсъдимата престъпление и да се установят като граждански ищци. Вредните последици от престъплението клевета съставляват една необорима законова презумпция. По делото е несъмнено наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимата, от което като пряка и непосредствена последица на Г.В. било причинено отрицателно емоционално преживяване, свързано с разгласяването на позорно за нея обстоятелство, накърняващо доброто й име в обществото. При така установеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на пострадалия да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е доказан по основание.

Гражданският ищец претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди сума в размер на 2000 лева., заедно със законната лихва, считано от деня на деликта – от 24.08.2017год. до окончателното й изплащане. Съдът приема, че претендирания размер за обезщетение на претърпяната от ищеца неимуществена вреда следва да бъде уважен до сумата от 1200лв., като в останалата си част – за размера на сумата от 1200 – до 2000лв. гражданския иск остана недоказан по делото съобразно доказателствения материял и е несъразмерен съобразно причинената неимуществена вреда. Тази сума подсъдимата трябва да заплати на тъжителя заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането-24.08.2017г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимата следва да заплати на тъжителя и сумата на 412,00 лева лева за направените от нея разноски по делото.

Подсъдимата следва да внесе по сметка на Районен съд-Русе сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за уважената част от предявения граждански иск.

 

Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си по настоящото производство.

 

 

                                                 

    Районен съдия :