№ 2555
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100503698 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3698/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. И. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №2360 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.
№48537/2022 г на СРС , 32 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу С. , че същият дължи сумата
от 3910,62 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за
апартамент №55 в гр.София ж.к.****, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 411,16 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 16.07.2019 г – 06.06.2022 г ; и сумата от 61,68 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г ведно със законната лихва от 14.06.2022
г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.06.2022 г по ч.гр.д.№32135/22 г на СРС , 32 състав ; както и
въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 357,92 лева
разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . За
процесния период потребител на топлинна енергия е била В.С.С. /починала на 18.11.2021 г /
, но въззивникът се е отказал от наследството й и не е наследил задълженията й .
Въззивникът е потребител на топлинна енергия , но считано от 18.11.2021 г – не и за
1
процесния период .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.03.2023 г,
поради което въззивната жалба от 06.03.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проВ. за нищожност и за недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е собственик на
процесния топлофициран имот за процесния период съгласно нотар.акт на л.15-16 от делото
пред СРС . В. С.а и била вещен ползвател на имота и е починала на 18.11.2021 г .
Ответникът е направил отказ от наследството на В. С.а , но този факт е без значение ,
защото ответникът е собственик на имота и потребител на топлинна енергия . Ответникът не
е оспорил самата доставка на топлинна енергия и извършването на дялово разпределение .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на топлинна енергия върху имот , върху който има учредено
право на ползване е ползвателят , а не собственикът . Този извод следва от чл.57 ЗС , както
и от уредбата на ЗУЕС , според която при учредено право на ползване вещният ползвател е
този , който понася всички разноски и консумативи за вещта при обикновеното й ползване .
В случая правото на ползване е съществувало до смъртта на В. С.а т.е. до 18.11.2021 г и за
целия процесен период . Ответникът би поел /наследил/ дълга да ползвателя В. С.а при
наследяване по закон , но същият е представил удостоверение от 08.12.2021 г от СРС , че се
е отказал от наследството на В. С.а .
Отказът от наследство не е оспорен от ищеца. Същият не е доказал , че ответникът дължи
процесните задължения за главници и лихва от наследството на В. С.а , а евентуално сумите
се дължат от други нейни наследници , ако същите приемат наследството .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете
да се отхвърлят .
Въззивникът има право на допълнителни разноски пред СРС и в заповедното производство ,
както и на разноски пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2360 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.№48537/2022 г на СРС , 32
състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София срещу П. И. С. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи
сумата от 3910,62 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г
за апартамент №55 в гр.София ж.к.****, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 411,16 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 16.07.2019 г – 06.06.2022 г ; и сумата от 61,68 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г ведно със законната лихва от 14.06.2022
г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.06.2022 г по ч.гр.д.№32135/22 г на СРС , 32 състав ; както в
частта , с която П. И. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 357,92 лева разноски в заповедното и в исковото
производство пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу П.
И. С. ЕГН ********** от гр.София , да се признае за установено на основание чл.422 ГПК
във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че С. дължи сумата от 3910,62 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №55 в
гр.София ж.к.****, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г до окончателното заплащане
на сумата ; сумата от 411,16 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
16.07.2019 г – 06.06.2022 г ; и сумата от 61,68 лева за дялово разпределение за периода
м.05.2019 г – м.04.2021 г ведно със законната лихва от 14.06.2022 г до окончателното
заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 29.06.2022 г по ч.гр.д.№32135/22 г на СРС , 32 състав
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да заплати на П. И. С.
ЕГН ********** от гр.София допълнително сумата от 797,16 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство , както и сумата от 104,45 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3