№ 291
гр. Дупница, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-5310-001026 от 15.10.2020 г.,
издадено от Началник Група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Б. И. М., от гр.
Дупница, ул. „***“ ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения срещу законосъобразността на
наказателното постановление. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, а
описаното в него нарушение недоказано от събраните доказателства. Развиват се
съображения за допуснати процесуални нарушения довели до о1раничение на правото на
защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.. Последният
поддържа жалбата и излага множество допълнителни съображения в нейна подкрепа. Моли
за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява
становище в молба до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните но делото писмени и тласни
доказателства, намира за установено следното:
1
На 18.03.2020 п около 16.06 часа, в Община Дупница, по път първи клас Е-79, при км.
326+650 м., в района на бензиностанция „ОМВ“, в посока центъра на гр. Дупница
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“, с per. № ***, собственост на М *** М.а, с
ЕГН **********, в границите на населеното място - гр. Дупница, обл. Кюстендил. На същия
път при км. 325+654 м. е поставена Табела Д-11 „Начало на населено място гр. Дупница“,
наред с това при км 326+446 м. е поставен пътен знак В-26, /40 км/ч/, който урежда по-ниско
ограничение на скоростта и важи до следващо кръстовище, а след това на км. 327+000 м.
друг знак В-26 /80 км/ч/,тъй като път Е-79 в границите от км. 326+939 м., до км. 331+522,50
м. е със статут на обходен с максимално разрешена максимална скорост за движение до 80
км/ч. На процесното място път първи клас Е-79, при км. 326+650 м., в района на
бензиностанция „ОМВ“, в посока центъра на гр. Дупница, за което е приложимо общо
ограничение на максимално допустимата скорост за движение в населено място - 50 км/ч, с
автоматизирано техническо средство - АТТС СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6,
автомобилът е бил засечен да се движи със скорост от 105 км/ч, от която е приспаднат
толеранс от 3% и е определена окончателно наказуема скорост на движение от 102 км/ч, при
ограничение за скоростта на движение в населено място - до 50 км/ч. Нарушението е заснето
на посочената локация и в указаната посока с клип с дата 18.03.2020 г., в 16:06:26 часа,
снимка № 0110950.
При преглед на снимковия материал от полицейския служител И. П. е установена
заснетата на клипа изготвен от техническото средство превишена скорост - 102 км/ч.
Направена е справка в системата на КАТ ПП и е установен собственика на автомобила - М
Б.ова М.а, с ЕГН **********. Същата е била установена и е попълнила на 15.07.2020 г.
декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя Б. М., който също попълнил и подписал на 15.07.2020 г. / присъствен ден
петък/, декларация по чл. 188 ЗДвП, че лично е управлявала автомобила на процесната дата
и час, като погрешно е отбелязал собственоръчно в края на същата, че е подписана на
25.08.2020 г., който ден е бил неприсъствен /събота/.
За така установеното превишаване на скоростта, на 18.03.2020 г., на жалбоподателя е
бил съставен АУАН от св. И. П., в присъствието и на посочения в акта свидетел П. Ч.. Акта
е връчен редовно по-късно на 02.10.2020 г., на нарушителя срещу подпис и без възражения,
като на същия е бил връчен и препис от АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-5310-001026 от
15.10.2020 г., издадено от Началник Група КПДГПА към ОД МВР -Кюстендил, с което на Б.
И. М., от гр. Дупница, ул. „***“ ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на
700,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
2
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите справки от АПИ и
Община Дупница, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал -
клип с дата 18.03.2020 г., в 16:06:26 часа, снимка № 0110950, протокол от периодична
проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10 от
Наредбата, справка за собственост на автомобила, декларации по чл. 188 ЗДвП, както и от
останалите по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите справки, писма и
заповед от АНО. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност установяват последователно и
непротиворечиво фактите но делото.
Съдът счита, че АУАН е съставен въз основа на преписка, в отсъствие на нарушителя
и в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това.
Нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. По преписката не са приложени
доказателства от които да е видно, че на жалбоподателя е отправяна покана за съставяне на
АУАН, като АУАН не е съставен в негово присъствие.
В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са
налице законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка се налага извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на процесния акт, е станало, без да са налице законовите
предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи, че макар
да е било известно наказаното лице, то е търсено, но не е намерено. А що се касае до
втората, алтернативно предвидена, хипотеза в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за
осъществяването на която е наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се
яви за съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява, като се има
предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на акт, която да е получена
от сочения за нарушител или на изрично упълномощено за това от него лице. Впрочем, в
делото липсват надлежни доказателства, че е отправяна покана до жалбоподателя за
съставяне на АУАН на 30.06.2021 г. или на която и да е друга дата.
Неспазването на означените по-горе задължителни изисквания е съществено
процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушения на процедурата при
съставянето му. Констатираните в горния смисъл нарушение на императивно установените
процедурни правила в образуваното административнонаказателно производство, е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП без да се разглежда спорът по същество.
Нарушено е и правото на защита на нарушителя, което включва и правото му да присъства
при съставяне на АУАН и да дава обяснения при установяване на нарушенията, както и да
представя доказателства, поради което винаги следва отмяна на обжалваното НП по
аргумент на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. е ал. 1, т. 2 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от
ЗАНН.
Независимо от обстоятелството настоящия съдебен състав счита, че описаното в
3
процесното наказателно постановление административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, е недоказано. Липсват доказателства, че инкриминираната скорост е заснета в участък
от пътя, попадащ в рамките на зоната на действие на пътен знакограничаващ скоростта на
движение на МПС в населено място до 50 км./ч. и че жалбоподателят е извършил
твърдяното нарушение виновно.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че на
процесната дата и час жалбоподателят е управлявал автомобила по общински път от
центъра на с. Пиперево в посока на Републикански път 1-1 (Е79). Излязъл е от населеното
място (с. Пиперево) и на Т-образното кръстовище, образувано между общинския и
републиканския първокласен път, е завил надясно по първокласния път в посока на
бензиностанция ОМВ. От писмото на Областно пътно управление, изискано от настоящия
съдебен състав, е видно, че километричното положение 326+500 на ПП 1-1 (Е79) попада в
обходен път Дупница, тоест процесното километрично положение 326+650 не попада в
границите на общо ограничение на скоростта в населено място, а попада в обходния път на
гр. Дупница (преминаващ по периферията на града и е част от ПП 1-1 (Е79), по който
скоростта на движение се регулира с пътни знаци като липсват доказателства, че мястото на
извършване на нарушението попада в зоната на действие на ПЗ В26 (50).
От приложеното при предишното разглеждане на делото писмо на ОПУ- Кюстендил,
е видно, че на км. 325+654 (дясно) е поставен ПЗ Д11 „Начало на населено място Дупница“,
а от представената от община Дупница снимка се вижда, че същият се намира преди
отклонението от ПП-1 за с. Пиперево, което се потвърждава и от разпитаните свидетели.
Тоест излизайки от с. Пиперево на републикански път 1-1 (Е79), жалбоподателят няма
видимост към ПЗ ДП „Начало на населено място Дупница“ (който се пада на разстояние от
лявата му страна и е видим само за водачите на МПС, които наближават отклонението за с.
Пиперево от посока на гр. София), при което няма как да знае, че излизайки от населено
място и навлизайки на републикански първокласен път, то той се движи по него в условията
на общо ограничение на скоростта за населено място (50 км/ч.), което не е обозначено като
такова по маршрута му на движение. Още повече, че целият участък от първокласния път -
от отклонението за с. Пиперево до бензиностанция ОМВ, а и след нея, - представлява
четирилентов път - с по две ленти за движение и в двете посоки, разделени с двустранни
ограничителни мантинели, който е разрешен за изпреварване.
От писмото на Областно пътно управление-Кюстендил, изискано и приложено в
делото при предишното му разглеждане, е видно, че при км. 326+446 (дясно) е поставен ПЗ
В26 (40) „ Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, а това е на 204 метра
от мястото, където административните органи са приели, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение (км. 326+650). Тоест ПЗ В26 (40) дерогира общото ограничение на
скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП забраните с ПЗ В26
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. Тъй като непосредствено преди бензиностанция ОМВ, където е
извършено твърдяното нарушение, има отклонение от ПП-1 с указателни стрелки Ж7
4
“Самоков“ и „Пловдив", сочещи надясно, тоест налице е кръстовище по см. на параграф 6, т.
8 от ДР на ЗДвП, то зоната на действие на ПЗ В26 (40) е именно до това отклонение. След
отклонението няма правно основание да се приеме, че отново е налице общо ограничение на
скоростта за населено място, тъй като съгласно писмото на ОПУ-Кюстендил при км.
327+000 е поставен ПЗ В26 (80), а това е на 35 м след мястото на процесното нарушение
(км. 326+650), тоест отново скоростта на движение на МПС се указва с пътен знак. (Ако се
приеме, че отклонението за Самоков и Пловдив не представлява кръстовище, то тогава
зоната на действие на ПЗ В26 (40) е от км. 326+446 до км. 327+000 - където е поставен ПЗ
В26 (80) - и отново няма правно основание да се счита, че скоростта на движение по тази
пътна отсечка е в хипотезата на общо ограничение за населено място - 50 км/ч.) В рамките
на 554 м (от км. 326+446 до км. 327+000), в които влиза и мястото на процесното нарушение
(км. 326+500), скоростта е регламентирана с два пътни знака - В26 (40) и В26 (80), тоест
скоростта е била регулирана с пътни знаци по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и не може да
се вмени на жалбоподателя, че съзнателно се е движил по първокласния път със знанието, че
го прави в условията на обща ограничение на скоростта за населено място. Нещо повече,
липсата на данни за точното местоположение на техническото средство (на представената от
АНО снимка на техническото средство липсва локация) дава възможност да се направи
обосновано предположение, че е възможно процесната скорост да е фиксирана в зоната на
действие на ПЗ В26 (40), при което следва извод, че АНО неправилно е приложил
материалния закон.
В случая задължително следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, която
норма в никоя от трите алинеи, не е изменяна от момента на приемането и влизането в сила
на Наредбата и до настоящия момент и действа във вида и редакцията си, в която е била
приета. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия случай/ се попълва
протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст е регламентирано, че
„Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък.“ В ал. 3 на същия чл. 10 от Наредбата пък е регламентирано, че
„При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.“ В конкретният случай е
изпратен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, но в него липсват необходимите данни, от
които да се установи дали е спазено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, според която:
„(...) мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“, като в случая
не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532/l2.05.2015 г. на МВР,
съгласно който съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Такава снимка, незаверена, е представена от АНО, но
5
на нея липсват дата на изображението и органът, който е снел/изготвил или заверил това
изображение, а така също на снимката не е посочено мястото, където е било поставено
техническото средство, което пречи да се прецени дали това място отговаря на изписаното
такова в протокола.
В представеният по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са попълнени
графите: „на първо статично изображение“ и „на последно статично изображение“. Като
първо статично изображение ръкописно е изписано числото „39067“, а като последно
изображение - числото „39117“ От приложения в делото видеоклип на заснетото процесно
нарушение е видно, че клипът (изображението) е с№ 0110950 (непосочен в АУАН и НП).
Това изображение не попада сред тези, заснети на 18.03.2020 г. и записани в протокола от №
39067 до № 39117. Ето защо няма как да се приеме за доказано твърдяното нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Поради това следва да се приеме за доказано, че приложеното в делото
изображение не попада в контролната дейност на техническото средство на 18.03.2020 г. за
времето от 14:40 ч. до 16:40 ч. Протоколът - приложение 1 към чл. 10 от Наредба № 8121з-
532, - е официален свидетелстващ документ и следва да съдържа всички реквизити,
визирани в него, които да са попълнени коректно и точно от съответното длъжностно лице,
удостоверени с неговия подпис, без да се създават съмнения в датата на съставянето му и в
неговото съдържание, като в настоящия случай са налице такива съмнения. Подобни
пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на придвижване на чл. 10 от
Наредбата.
След като наказващият орган не е установил по делото категоричното спазване на
всички изрично предвидени изисквания за удостоверяване съблюдаването на условията и
реда за използване на АТСС в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., липсват гаранции за
законосъобразно ангажиране на отговорността на нарушителите, респ. налице е основание
за отмяна на акта, с който е наложено административното наказание. Общественият интерес
несъмнено изисква санкциониране на водачите на МПС, несъобразяващи скоростта си на
движение с въведените ограничения, но именно защото РБ е правова държава, ангажирането
на отговорността следва да става въз основа на установени нарушения, но при съблюдаване
на разписаните в нормативните актове ред и условия. Законодателят, определяйки подробни
правила, гарантира и правото на защита на лицата.
Неспазването на установената с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. процедура за
ползване на мобилното АТСС, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила
при установяване на самото административно нарушение, за което е издадено НП, поради
което същото следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Липсата на представените
писмени доказателствени средства и непълнотата на представените препятства
установяването на релевантни за доказване факти от обективната страна на деянието,
свързани с мястото на контрол в съответния пътен участък, обозначаването с пътни знаци и
начина на позициониране на АТСС /в служебен автомобил или като временно разположено
средство/, от което зависи и необходимостта от придружаване на Протокола със снимка за
разположението на уреда по арг. от чл. 10, ал. 3, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата.
6
Приобщената като доказателство снимка от паметта на средството за измерване не може да
докаже визираните факти, тъй като не съдържа горната информация (срв. Решение №
348/19.12.2019 г. по КАНД № 334/2029 г. на Административен съд-Кюстендил; Решение №
300 от 08.12.2021 г. по к. ад.м. н. д. № 312 /2021 г. на Административен съд-Кюстендил и
др.).
Разпоредбата на чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, императивно забранява
решението на съда да почива на предположения, като задължава всеки български съд да
признава обвинения в извършване на административно нарушение за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай това не е сторено от АНО
със събраните и приложени по делото доказателства.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По делото няма направени деловодни разноски по които съдът да се произнася.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5310-001026 от 15.10.2020 г., издадено от
Началник Група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Б. И. М., от гр. Дупница, ул.
„***“ ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 700,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок, считано от датата
от съобщаването му на страните, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7