Решение по дело №1730/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на И.Д.П., чрез представител по пълномощие – адвокат Г.М. от САК, срещу решение № 802/07.08.2023г., постановено по АНД № 2013/2023г. на РС Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5530114, издаден от ОД на МВР Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се авторството на твърдяното нарушение. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, като се твърди, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правното основание за налагане на наказанието, неяснота дали е отчетен толерансът в установената скорост на движение, липса на посочена дата на съставяне на ЕФ, допуснати пропуски в протокол за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС), включително липса на задължителната снимка на разположеното АТСС. Излагат се и подробни доводи, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажно. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд, съответно на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Жалбата се поддържа в писмено становище, вкл. в частта  за разноските.

Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил ЕФ Серия К № 5530114, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено по чл.21, ал.1 от ЗДП административно нарушение, затова че на 28.12.2021 г. в 14:18 часа в гр. Бургас, ПП I-6 км.494+910, до магазин „Егло България“, в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, управлява собствения си лек автомобил „Сааб 9 3” с peг. № РА3003ВХ, със скорост 63 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч (13 км/ч превишение). Нарушението било заснето с мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 510. Районният съд е приел, че на посочените в ЕФ дата и място мобилната система за контрол на скоростта била поставена в служебен автомобил с рег. № А7861КК и посредством нея бил засечен и заснет движещ се със скорост 66 км/ч лек автомобил „Сааб 9 3” с peг. № РА3003ВХ. Контролираният пътен участък бил в границите на населеното място с поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 50 км/ч. Нарушението било записано на файл с наименование „Клип № 34837“. Техническото средство било годно и калибрирано към него момент, а за използването му бил изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г.

След извършване на проверка на законосъобразността на ЕФ районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил извършил нарушението, за което бил санкциониран. Установени били мястото, времето на извършване на нарушението, авторството, както и скоростта, с която жалбоподателят управлявал автомобила. В решението РС обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя, като приел същите за неоснователни по подробно изложени мотиви. Изложени са съображения защо е приложима разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, регламентираща издаване на ЕФ за нарушение, установено и заснето с мобилно АТСС. Прието е, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържащ задължителните реквизити, очертани в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДП – място на извършване на нарушението, ограничението на скоростта, точната измерена с АТС скорост, разликата между засечената и разрешена скорост и приспаднатия толернс. От съставения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г. се установявало, че АТС било разположено вътре в служебния автомобил, поради което отпадало изискването на чл.10, ал.3 за снимка за неговото разположение. Тъй като режимът на използване на АТС бил стационарен, не се налагало посочване на начало и край на контролирания участък и непосочване на тези данни било правно ирелевантно, в противовес на поддържаното в жалбата. Отхвърлени са и възраженията срещу доказателствената стойност на клипа, тъй като в Наредба № 8121з от 12.05.2015г. не се съдържат правила за конкретно съдържание на снимковия материал. Приета е за достатъчна отразената в него информация за скоростта, въведеното ограничение, местоположението, дата и час. Отхвърлил е довода за приложимостта на чл.39, ал.2 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е установено с АТСС, а не е установено лично и непосредствено от контролния орган. На посоченото в ЕФ място към момента на установяване на нарушението имало поставен знак В26 за ограничение за скоростта до 50 км/ч, но доколкото мястото се намирало в урбанизираните територии, където максималната скорост също била до 50 км/ч, двете величини съвпадали, затова нарушената разпоредба била тази по чл.21, ал.1 от ЗДП, както правилно било посочено в ЕФ. Непосочване на обстоятелството, че в този участък има и поставен пътен знак за ограничаване на скоростта, не ограничавало правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. Приел е, че авторството на нарушението е презюмирано по силата на чл.188, ал.1 от ЗДП, доколкото жалбоподателят, като собственик на заснетия с АТСС лек автомобил, не е подал декларация с посочване на данните на друго лице, което към релевантните време и място е управлявало автомобила. Коментирал е и размера на определената санкция като съответен на предвидения от законодателя фиксиран размер. Изложил е и доводи за обществената опасност на деянието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който е доказателство за извършените процесуални действия.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на проверяваното решение и за незаконосъобразност на обжалвания по делото ЕФ.

Закъснялото връчване на ЕФ – една година и половина след извършване на нарушението, по никакъв начин не е препятствало възможността на санкционираното лице да посочи по реда на чл.189, ал.5 от ЗДП друго лице, което към процесния момент е управлявало МПС, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал, а директно е обжалвал ЕФ пред съда. В ЗДП и ЗАНН липсват някакви фиксирани срокове, до изтичането на които следва да бъде връчен ЕФ, така че оправданието с естествените процеси на забравяне кой точно бил управлявал МПС на посочената дата е изцяло несъстоятелно. Обратното би означавало дописване на закона, което е недопустимо.

Както правилно е изяснил районния съд, км.496+070 попада в урбанизираните територии, за които ограничението за движение на скоростта е 50 км/ч, а не 80 км/ч, както твърди жалбоподателят. Тази стойност е пределна за движение в населено място, а за определена категория МПС – и по-ниска. В посока към кв. Ветрен е имало поставен знак В26, въвеждащ ограничение до 50 км/ч, т.е. същата максимално допустима скорост, затова касационната инстанция възприема изцяло съображения защо нарушената разпоредба е тази на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Относно толеранса – според клипа, измерената скорост е 66 км/ч, а в ЕФ посочената скорост е 63 км/ч и е очевидно, че е приспаднат 3 км/ч толеранс и то в полза на жалбоподателя, тъй като е немислимо да бъде в полза на когото и да било другиго.

Оспореният ЕФ съдържа минималният обем информация и реквизити, очертани в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДП - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. форма. Следователно са удовлетворени изискванията за форма, поради което съдът не споделя довода в жалбата за липса на съществен реквизит. Щом датата не е след изброените реквизити на ЕФ (за разлика от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление), то законът не може да се тълкува разширително и липсата на дата да се отчете като съществено нарушение на процесуалните правила, щом такива правила липсват.

Неоснователни са и наведените от касатора възражения във връзка с предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. По силата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл.189, ал.11 от ЗДП да предвижда, че ЕФ е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл.189, ал.4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл.34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи, за което се следи служебно както от административнонаказващия орган, така и от съда. Указано е, че се прилагат разпоредбите на НК относно давността по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. С оглед изложеното и доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - четири години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 28.12.2021 г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един от посочените давностни срокове.

По доводите за нарушения на чл.39, ал.4 от ЗАНН, на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., както и за данните в снимковия материал районният съд се е произнесъл и е постановил мотиви, които се споделят от касационната инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни, тъй като съдът препрати към тях по реда на чл.221, ал.2 от АПК.

Неоснователен е и доводът за маловажност на извършеното нарушение, тъй като съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН, ал.1-6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. Според разпоредбата на чл.189з от ЗДП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, т.е. законът априори изключва възможността деяние по ЗДП да е маловажно.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от очертаните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 802 от 07.08.2023г., постановено по АНД № 2013 / 2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: